№ 244
гр. Монтана, 20.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛ ПСАЛТИРОВ
при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА Д. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛ ПСАЛТИРОВ Административно
наказателно дело № 20241630201395 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59, ал. 1 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № НГ-1-11-01720498/11.10.2024 г.
издадено от Ръководител на ТП на НОИ град М., на В. И. Г., с ЕГН:
********** с постоянен адрес: град М., жк. „П.“, бл. 31, вх. Б, ап.25, в
качеството и на управител на „М. и К.“ ООД с ЕИК *******, за нарушение на
чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО във връзка с чл. 5, ал. 4 от КСО, на основание чл.
349, ал. 1 от КСО е наложено административно наказание – глоба в размер на
300,00 лева.
Недоволна от така издаденото Наказателно постановление Г., обжалва
същото с оплакване за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност,
като излага конкретни доводи. Предвид това моли съда да го отмени, като
незаконосъобразно. В съдебно заседание, редовно призована,
жалбоподателката не се явява лично.
Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител взема
становище, че жалбата е неоснователна, а атакуваното НП-законосъобразно.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни
доказателства, доводите на страните и посочените в жалбата основания,
намира за установено следното:
Старши инспектор от ТП на НОИ град М. Н. В. С. извършила проверка
на осигурителя „М. и К.“ ООД с ЕИК ******* със седалище и адрес: град М.,
ул. „Х. А.“ № 2. Повод за проверката бил постъпил сигнал, вх. № 1043-11-150
от 29.05.2024г., на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от Кодекса за социално
осигуряване и чл. 37 от Инструкция № 1 от 03.04.2015 г. за реда и начина за
1
осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на
Националния осигурителен институт. При извършената проверка били
издадени задължителни предписания № ЗД-1-11-01601015/03.06.2024г, със
срок на изпълнение на предписаните мерки в тях 15 работни дни от
получаването. Посочените задължителни предписания касаели корекция на
данни по чл. 5, ал.4, т.1 от КСО за лицето Г. Р. Й. ЕГН ********** за месеците
юни и юли 2023 година. Видно от приложената обратна разписка
задължителните предписания били връчени на адреса на фирмата в град М.,
ул. „Х. А.“ № 2 на 05.06.2024 година на лицето В. Г. срещу подпис. Същата
към датата на връчвана на задължителните предписания е била служител на
дружеството, намирала се е на адреса на фирмата, но е била в продължителен
отпуск по болест и на 30.09.2024 година почива.
В 15-дневния срок от връчване на задължителните предписания не били
изпълнени поради което на 27.08.2024 на дружеството осигурител бил
съставен Акт за установяване на извършено административно нарушение №
АН-1-11-01680879. АУАН бил издаден от свидетелката С. за нарушение на чл.
349, ал. 1 от Кодекса на социалното осигуряване във връзка с чл. 108, ал. 1 т. 3
от КСО.
Актът бил подписан от упълномощено от осигурителя лице – Р. В. К.,
като същият нямал възражения.
Въз основа на издадения АУАН АНО издал атакуваното наказателно
постановление.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз
основа на писмените и гласни доказателства събрани в хода на въззивното
производство. Съдът изцяло кредитира показанията на разпитания по делото
свидетел. Същата дава показания за факти, които лично е възприела.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав счита, че обжалваното наказателно постановление отговаря на
изискванията на процесуалния закон.
Административнонаказателното производство е образувано със
съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на
нарушителя, респективно 1-годишен срок от неизпълнението на правното
задължение. От своя страна обжалваното наказателното постановление е
постановено в 6 – месечния преклузивен срок. Ето защо са спазени всички
срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното
ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя
от формална страна.
При извършената проверка, съдът служебно констатира, че от
административнонаказващия орган са съобразени императивните изисквания
при издаването на двата административни акта относно техните задължителни
реквизити , съгласно разпоредбите на чл. 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1
ЗАНН.
Разгледана по същество, съдът намира, че жалбата е ЧАСТИЧНО
2
ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:
От обективна страна безспорно в случая е установено неизпълнението
от страна на управителя на дружеството осигурител „М. и К.“ ООД с ЕИК
******* на задължителни предписания издадени от компетентните за това
органи от ТП на НОИ град М.. В жалбата срещу процесното НП управителят
на наказаното дружество изтъква аргументи свързани с незаконосъобразното
връчване на задължителните предписания. По същество нарушението така
както е описано в АУАН и НП не се оспорва. В хода на настоящото
производство също се събраха неоспорими доказателства, относно
обективната страна на неизпълнението на задължителните предписания.
Възраженията изложени в жалбата са, че задължителните предписания не са
връчени надлежно и отразеното известие за тяхното доставяне не отговаря на
истината, тъй като лицето В. Г. към момента на връчването е била в
продължителен отпуск по болест, не се е намирала в обекта на фирмата и не е
получила задължителните предписания. Изтъкват се доводи и че същата не е
била упълномощена да ги получи, поради което жалбоподателят твърди, че
представляваното от него дружество не е било уведомено по надлежния ред за
задължителните предписания, и по тази причина не е могло да ги изпълни.
Така изложените възражения настоящият съд счита за несъотносими по
следните причини:
Задължителни предписания ЗД-1-11-01601015/03.06.2024 г, са връчени в
седалището на фирмата работодател, на лице което към момента на връчване
им е било в трудово правоотношение с него. За връчването е изготвено по
съответния ред известие за доставяне. Известието за доставяне по своето
естество представлява обратна разписка, която е документ, собственоръчно
подписан от получателя, с който се гарантира, че пратката е приета от него.
Връчването е извършено в съответствие с разпоредбата на член 110,ал.4 от
КСО, а именно „Разпорежданията, актовете за начет и задължителните
предписания се връчват на отговорните лица лично срещу подпис, чрез
лицензиран пощенски оператор с обратна разписка на посочен адрес или на
съответния адрес по чл. 18а, ал. 8 от Административнопроцесуалния кодекс
или по електронен път по реда на Закона за електронното управление.“. При
спазена процедура по връчването на задължителните предписания в тежест на
жалбоподателят е да докаже, че същата е опорочена. Нито в хода на
въззивното съдебно производство, нито в хода на АН преписка,
жалбоподателят не ангажира каквито и да било доказателства, касаещи
нередовното връчване на книжата. Обстоятелството, че лицето на което са
връчени книжата се е намирало в отпуск по болест, автоматично не води до
нередовност на извършеното връчване, след като е спазена процедурата по
член 110,ал.4 от КСО и не са ангажирани никакви доказателства в обратна
насока.
В подкрепа на обстоятелството, че твърдението на представителя на
дружеството, че не е била запозната със задължителните предписания и
3
поради тази причина същите не са изпълнени не отговарят на обективната
истина е видно и от приложения Протокол вх. № 122272400185052/26.08.2024
г.. Видно от протокола дружеството осигурител „М. и К.“ ООД с ЕИК
*******, на посочената дата подава коригираща декларация за месец юни
2023 година, т.е. част от задължителните предписания са били изпълнени в
деня преди съставяне на АУАН.
При така безспорно установеното настоящият съд намира, че
твърденията на жалбоподателя не отговарят на обективната действителност и
са част от защитната позиция на същия. Установеното нарушение е
извършени виновно (умишлено или непредпазливо) по смисъла на чл. 11, ал. 2
или ал. 3 от НК във връзка с чл. 11 от ЗАНН, доколкото нарушителят е
съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал или допускал настъпването на тези
последици, или макар да не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици, е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
АНО е обсъдил наличието или липсата на основания по чл.28, ал.1 от
ЗАНН. Тежестта на нарушението в случая е по-висока, понеже се касае за
бездействие от страна на работодателя. Касае се за сериозно нарушение на
трудовото законодателство, но и се създават и предпоставки за
злоупотреба с трудови и социални права на работниците и служителите.
По същите съображения, а и допълнително предвид факта, че се касае за едно
формално нарушение, тоест за осъществяването на фактическия състав, на
което не се изисква настъпването на определен противоправен резултат и
респективно вреди за определени субекти, то безспорно не може да се приема
в случая, че се касае за маловажно нарушение.
Извършеното нарушение е доказано по безспорен и категоричен начин
от соченото за нарушител дружество и е обявено за наказуемо с
административно наказание „глоба“ по реда и условията на чл. 3139,ал.1 от
КСО, в законоустановените граници от 100 до 2000 лв. В случая
наказващият орган е определил размер на имуществената санкция от 300 лева,
който не е минималния установен в закона. В обжалваното НП АНО не е
посочил причините поради които определя, наказание над предвидения в
санкционната разпоредба минимум, поради което настоящият съд намира, че
са нарушени правилата за индивидуализация на определената имуществена
санкция и същата следва да бъде намалена до минималния предвиден размер.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 63д от ЗАНН
жалбоподателя следва да заплати на въззиваемата страна направените по
водене на делото разноски в размер на 100.00 лева за юрисконсултско
възнаграждение.
Предвид гореизложените мотиви и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН
Районен съд - М.
РЕШИ:
4
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № НГ-1-11-01720498/11.10.2024
г. издадено от Ръководител на ТП на НОИ град М., с което на В. И. Г., с ЕГН:
********** и адрес град С., ж.к. „Л.“ № 669 ,вх.Б ,ет. 4, ап. 9, в качеството и
на управител на „М. и К.“ ООД с ЕИК *******, за нарушение на чл. 108, ал. 1,
т. 3 от КСО във връзка с чл. 5, ал. 4 от КСО, на основание чл. 349, ал. 1 от
КСО е наложено административно наказание – глоба в размер на 300,00 лева,
като за нарушение на чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО във връзка с чл. 5, ал. 4 от
КСО, на основание чл. 349, ал. 1 от КСО определя административно
наказание – глоба в размер на 100,00 лева.
ОСЪЖДА В. И. Г. с ЕГН ********** и адрес град С., ж.к. „Л.“ № 669
,вх.Б ,ет. 4, ап. 9, в качеството и на управител на „М. и К.“ ООД с ЕИК
*******, да заплати направените в хода на производството разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева в полза на ТП на
НОИ град Монтана.
Решението подлежи на касационно обжалване пред АС-Монтана в 14-
дневен срок от съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
5