№ 93
гр. Карнобат, 10.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Тонка В. Мархолева
при участието на секретаря Петя Н. Ганчева
като разгледа докладваното от Тонка В. Мархолева Гражданско дело №
20232130100074 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба от „Юробанк България"
АД с ЕИК ********* и със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
"Околовръстен път" № 260, представлявано от изп. директор Димитър
Шумаров и прокурист Милена Ванева, чрез пълномощник Адвокатско
дружество „Чаталбашев, Петкова и И.", представлявано от адв. Х. Х. И.
против Г. Н. М. с ЕГН ********** и с адрес: ******, с която се претендира да
бъде признато за установено спрямо ответника, че последният дължи на
ищеца следните суми по Договор за потребителски кредит № FL1043896 от
23.01.2020 г.:
1. 14 564 лв. главница, ведно със законната лихва от 02.06.2021 г. до
окончателното изплащане на задължението
2. 1 474, 98 лв. възнаградителна лихва за период от 12.10.2021 г. до
11.04.2022 г.
3. 544, 52 лв. мораторна лихва за периода от 12.09.2021 г. до 24.05.2022 г.
4. 67, 00 лв. такса за периода от 14.09.2021 г. до 24.05.2022 г.
5. 84, 00 лв. обезщетение за уведомяване за периода от 14.09.2021 г. до
24.05.2022 г.
Претендират се и разноски за държавна такса (334, 70 лв.) и адвокатско
възнаграждение (898, 06 лв.) в настоящото производство, както и разноски по
чгд №503/2022 г. на КРС в размер на 898, 06 лв. адвокатско възнаграждение и
334, 70 лв. държавна такса.
Твърди се в исковата молба, че по силата на потребителски кредит
FL1043896 от 23.01.2020г., сключен между „Юробанк България" АД и Г. М.
банката е предоставила на ответника кредит в размер на 16 512 лв., който
последният се е задължил да върне. Ответникът усвоил предоставените
1
парични средства от разплащателна сметка с IBAN: BG88 BPBI 7937 10
19897002 в деня на сключване на договора, изцяло. Съгл. чл. 3 от Договора
през първите 12 месеца кредитополучателят дължи на Банката лихва,
изчислена при прилагане на фиксиран годишен лихвен процент, в размер на
11.450 %, а за останалия период на договора до крайния срок за издължаване
на кредита - променлива годишна лихва в размер на сбора от Референтен
лихвен процент плюс фиксирана договорна надбавка в размер на 11,450%.
Посочено е, че за референтен лихвен процент ще се ползва индексът ПРАИМ
на Юробанк България АД за необезпечени кредити, в съответната валута в
лева, приложим за съответния период на начисляване на лихвата, съгласно
чл. 3, ал. 2 и следващите надолу. Променливата годишна лихва, дължима след
първата година по договора, следвало да се актуализира четири пъти
годишно, при условията на чл. 3, ал. 2, ал. 3, ал. 4, ал. 5 и ал. 6 от Договора.
Ищецът сочи още, че съгл. чл. 2, ал. 2 и чл. 5 от Договора за кредит страните
уговорили и дължимостта на такси и комисиони за предоставянето на
допълнителни услуги, във връзка с процесния кредит. В този смисъл таксата
от 67лв. представлявала сбор от 6 бр. непогасени месечни такси за
обслужване на разплащателна сметка, разкрита по потребителски кредит на
обща стойност 21лв, начислени съгласно чл. 5, т. 2 от Договора и 4 бр. такси
на обща стойност 46лв, начислени съгласно чл. 2, ал. 2 от Договора, вр. с
Тарифа за таксите и комисионните на Банката, раздел XIV, б. „В", т. 10,
отразени в Справка „Трансакции" по процесната кредитна сделка.
Ищецът допълва, че по арг. от чл. 8, вр. чл. 6 от Договора и видно от
представения като доказателство погасителен план, погасителните вноски се
изплащали до 12-то число на месеца, като крайния срок за погасяване на
кредита, включително дължимите лихви и такси бил до 12.01.2027г.
Уговорено било при просрочие на дължимите месечни погасителни вноски,
както и при предсрочна изискуемост на кредита, кредитополучателят да
заплати обезщетение за времето на забава (мораторна лихва) върху
просрочените суми в размер на законната лихва за забава. Ищецът изтъква, че
кредитополучателят в нарушение на договора не е заплатил на Банката нито
дължимите анюитетни погасителни вноски, нито дължимото мораторно
обезщетение за времето на забава, нито въпросните такси, съгласно чл. 2, ал.
2 и чл. 5 от Договора.
Твърди се още, че на основание чл. 14, вр. чл. 19 от Договора за банков
кредит, поради неплащане в уговорения срок на погасителна вноска с падеж
12.07.2021 г. банката е обявила предсрочната изискуемост по кредита, без да
се прекратява действието на договора, за което е уведомила ответника Г. М. с
нарочна покана с вх. № 04715 от 24.03.2022г., връчена на 11.04.2022г.
Уточнява, че сумата от 84 лв. - такси, дължими във връзка с връчване на
покана за обявяване на предсрочната изискуемост по банковата сделка,
представлява сбор от разходите на Банката, във връзка с връчване на поканата
до кредитополучателя за обявяване предсрочната изискуемост на кредитното
задължение, приложена като доказателство към исковата молба, подлежащи
2
на обезщетяване, съгласно чл. 309а, ал. 1, предд. 2 от ТЗ, като за изплащането
на сумите ищецът представя 2 бр. банкови бордера, удостоверяващи
извършените плащания. Вследствие гореизложеното ищецът е депозирал
заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.
417, т. 2 от ГПК, както и настоящия иск, от предявяването на който
обосновава правния си интерес.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на
исковата молба, в който се сочи единствено, че ответницата не оспорва
предявения иск и желае споразумение.
Ответникът е получил препис от исковата молба, ведно с приложенията
към нея лично на 07.02.2023 г., следователно срокът му за отговор на
исковата молба по чл. 131 от ГПК е изтекъл на 07.03.2023 г., като на
16.03.2023 г. Г. Н. М. е входирал в деловодството на КРС молба, с която
признава всички искове по гр.д. №74 от 2023 г.
В съдебно заседание проведено на 11.04.2023 г. ищецът поддържа
исковата молба, Претендира разноски в исковото и заповедното производство
съгл. представен списък по чл. 80 от ГПК.
В същото открито съдебно заседание ответникът се явява, поддържа
признанието на исковите претенции. Сочи, че е искал да погасява
задължението си, но е нямал възможност. Възразява, че разноските му се
струват високи.
Към първоинстанционното производство е приложено чгд № 503/2022 г.
на КРС, в рамките на което с разпореждане от №732 от 03.06.2022 г. по повод
заявление на ищеца по чл. 417 от ГПК е разпоредено да се издаде заповед за
изпълнение на парично задължение за 14 564 лв. главница, ведно със
законната лихва от 02.06.2021 г. до окончателното изплащане на
задължението; 1 474, 98 лв. възнаградителна лихва за период от 12.10.2021 г.
до 11.04.2022 г.; 544, 52 лв. мораторна лихва за периода от 12.09.2021 г. до
24.05.2022 г. ; 67, 00 лв. такса за периода от 14.09.2021 г. до 24.05.2022 г. ; 84,
00 лв. обезщетение за уведомяване за периода от 14.09.2021 г. до 24.05.2022
г., както и за разноски в размер на 898, 06 лв. адвокатско възнаграждение и
334, 70 лв. държавна такса. Издадена е заповед №293 от 03.06.2022 г., както и
ИЛ №313 от същата дата, по който е образувано изп. дело№820 от 2022 г. при
ЧСИ Ивелина Божилова в гр. Бургас, в рамките на което е издадена Покана за
доброволно изпълнение, връчена на длъжника при усл. на чл. 47, ал. 1 от ГПК
– чрез залепване на уведомление на 10.11.2022 г. В законния двуседмичен
срок длъжникът не се е явил да получи книжата в кантората на ЧСИ, като
съдът с определение №754 от 08.12.2022 г., получено на 09.01.2023 г., е указал
на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен
срок и на осн. чл. 415, ал. 2 от ГПК е спрял производството по събиране на
вземането по изп. дело№№820 от 2022 Пред КРС в срок (на 27.01.2023 г.) е
предявен иск по чл. 422 от ГПК, съдържащ обстоятелства и искане, съответни
на заявеното по реда на чл. 417 от ГПК в заповедното производство.
3
Последното обуславя допустимостта на настоящото производство.
Съдът, като взе предвид становищата на страните намира, че са налице
процесуалните предпоставки за постановяване на решение при признание на
иска, визирани в чл. 237 ГПК. Направеното признание на иска по съществото
си е процесуално действие на ответника, с което същият се отказва от защита
срещу иска, защото го счита за основателен и заявява, че твърденията на
ищеца отговарят на действителното правно положение, т. е. претендираното
право съществува, което пък води до съвпадане на насрещните позиции на
двете страни. Ответницата признава изцяло иска както в отговора на исковата
молба, така и в ОСЗ от 11.04.2023 г. Налице е искане от ищеца за
постановяване на решение при признание на иска. Предявеният иск, с оглед и
на представените доказателства с исковата молба, не противоречи на закона и
добрите нрави, предявеният иск не е брачен, нито такъв по гражданско
състояние или за поставяне под запрещение, нито пък е признато право, с
което страната не може да се разпорежда, поради което и срещу ответника ще
следва да се постанови решение за уважаване на иска съобразно извършеното
признание, без съдът да се мотивира по същество по аргумент на чл. 237, ал. 2
ГПК. Това е така, защото признанието не попада в някоя от хипотезите на чл.
237, ал. 3 ГПК, нито в друго предвидено в закона изключение.
По отношение на разноските съгласно чл. 78, ал. 2 ГПК разноските се
възлагат върху ищеца, ако ответникът с поведението си не е дал повод за
завеждане на делото и ако признае иска. Тълкувайки цитираната разпоредба
съдът стига до извода, че за да се възложат разноските върху ищеца е
необходимо едновременното наличие на две предпоставки: признание на
ответника, такова поведение на ответника преди завеждане на иска, което не
дава повод на ищеца да смята, че няма да получи търсената с иска сума. В
случая ответникът признава иска. Следва да се има предвид обаче, че това
признание е направено последователно едва в отговора на исковата молба
(макар и извън срока) и първото открито съдебно заседание след като е била
получена покана за доброволно изпълнение на 11.04.2022 г., в която
длъжникът е уведомен, че след безрезултатното изтичане на 7-дневен срок
банката ще прибегне до принудително изпълнение на задълженията му по
договора за кредит, които е обявила за предсрочно изискуеми. Поради
горното съдът намира, че не е налице втората предпоставка – поведение,
което не дава повод на ищеца да предяви иск. Ето защо на основание чл. 78,
ал. 1 и ал. 8 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените
разноски за държавна такса в размер на 384, 02 лв. за исковото производство,
държавна такса в заповедното производство в размер на 334, 70 лв., адв.
възнаграждение в заповедното производство в размер на 898, 06 лв.
(съответния минимум), срещу което е изпуснат срока за релевиране на
възражение за прекомерност. По отношение на адвокатското възнаграждение
в исковото производство обаче въпросът стои по друг начин. Посоченото от
ответника в лично качество, че разноските му се струват „много“ следва да се
квалифиицира именно като възражение срещу тяхната прекомерност.
4
Съгласно разяснението в т. 3 на ТР № 6 от 6.11.2013г. на ОСГТК на ВКС,
основанието по чл. 78, ал.5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на
цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото. В
мотивната част на тълкувателното решение е разяснено, че съдът следва да
изложи мотиви относно фактическата и правна сложност на спора, като
съобрази доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират и
дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е
различно по сложност при всеки отделен случай. След тази преценка, от
която ако се изведе несъответствие между размера на възнаграждението и
усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, съдът
намалява договорения адвокатски хонорар. Следователно, при направено
искане по чл.78, ал.5 ГПК съдът трябва да вземе предвид всички
обстоятелствата, от значение за преценката за фактическа и правна сложност
на делото, като броя на предявените искове, извършените от страните
процесуални действия в хода на процеса, правната сложност на казуса и
доколко по него има установена задължителна съдебна практика, на колко
инстанции е гледано делото и дали във следващите инстанции са събирани
нови доказателства и др. В конкретния случай делото е протекло в рамките на
едно открито съдебно заседание, в което ответникът е потвърдил признанието
на исковете, предявени срещу него, следователно и предвид дефицитната
правна и фактическа сложност на производството, произтичаща от
депозираното заявление по чл. 237, ал. 1 от ГПК на процесуалния
представител на ищеца следва да бъде присъден минимума. Съгласно чл.36,
ал.2 от ЗАдв размерът на възнаграждението трябва да е справедлив и
обоснован, като това изискване следва да се прилага и когато се определят
минималните размери на адвокатските възнаграждения, защото те следва да
се обосновават с два обективни критерия – обем и сложност на извършената
дейност, както и величината на защитавания интерес. За да се приеме, че
минималните размери на адвокатските възнаграждения са обосновани и
справедливи, както изисква законовата норма, цената на адвокатския труд
следва да представлява изражение и на двата критерия. В конкретния случай
материалният интерес по делото възлиза на 16 734, 68 лв., като всички искове
са признати. Съгл. чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 год. за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела с интерес от 10 000 до 25 000
лв. минималното адв. възнаграждение следва да е 1300 лв. плюс 9 % за
горницата над 10 000 лв., следователно в случая това е 1 906, 12 лв. До
въпросната сума следва да бъде намалено и дължимото адвокатско
възнаграждение на процесуалния представител на ищеца.
Така мотивиран и на основание чл. 237 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по иска с правно основание чл. 422, ал. 1 вр.
чл. 415 ГПК /при условията на чл. 237 ГПК за постановяване на решение при
5
признание на иска/, по отношение на Г. Н. М. с ЕГН ********** и с адрес:
******, съществуването на вземането на „Юробанк България" АД с ЕИК
********* и със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
"Околовръстен път" № 260, представлявано от изп. директор Димитър
Шумаров и прокурист Милена Ванева, чрез пълномощник Адвокатско
дружество „Чаталбашев, Петкова и И.", представлявано от адв. Х. Х. И. за
сумите от 14 564 лв. главница по Договор за потребителски кредит
№FL1043896 от 23.01.2020 г., ведно със законната лихва от 02.06.2021 г. до
окончателното изплащане на задължението; 1 474, 98 лв. възнаградителна
лихва за период от 12.10.2021 г. до 11.04.2022 г.; 544, 52 лв. мораторна лихва
за периода от 12.09.2021 г. до 24.05.2022 г. ; 67, 00 лв. такси за обслужване на
разплащателна сметка и такси съгл чл. 2, ал. 2 от Договора за кредит,
дължими за периода от 14.09.2021 г. до 24.05.2022 г. ; 84, 00 лв. обезщетение
за уведомяване, представляващо непогасени разноски за връчване на покана
чрез частен съдебен изпълнител за периода от 14.09.2021 г. до 24.05.2022 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
417 ГПК № 293/03.06.2022 г., по ч. гр. д. № 503/2022 г. по описа на Районен
съд Карнобат.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Гюнай Н. М. с ЕГН
********** и с адрес: ****** ДА ЗАПЛАТИ на "Юробанк България" АД с
ЕИК ********* и със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
"Околовръстен път" № 260, представлявано от изп. директор Димитър
Шумаров и прокурист Милена Ванева сумите от 334, 70 лв. държавна такса в
заповедното производство и 898, 06 лв. адвокатско възнаграждение в
заповедното производство, както и 384, 02 лв., представляваща направените
разноски за платената държавна такса по исковото производство и сумата от
1 906, 12 лв. представляваща разноски за адвокат в исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Бургаски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Карнобат: _______________________
6