Р Е Ш Е Н И Е
№
659 гр. Пловдив, 21.03.2018 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, І
отделение, XXV състав
в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди и осемнадесета
година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
при
секретаря ДОБРИНКА ТРЪНГАЛОВА, като
разгледа докладваното от Председателя адм.дело
№ 159 по
описа за 2018 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
e по реда
на чл.145,ал.2,т.2 вр. с
чл.98,ал.2 от Административно процесуалния кодекс.
Образувано е
по жалба на К.И.В. *** против решение №
17П11447 от 18.12.2017г. на кмета на Община Пловдив, с което е обявена за
нищожна извършена от длъжностно лице в район „Южен“-Община Пловдив промяна в
настоящия адрес на малолетния Х.В.В., обективирана в
Удостоверение за настоящ адрес № 2025/05.07.2017г.
Жалбоподателката
моли за отмяна на решението,като незаконосъобразно и нецелесъобразно. Твърди да
е нарушена разпоредбата на чл.123 ал.1 от СК. Не оспорва,че при промяната на
настоящия адрес на детето й в адресната карта фигурира само нейния подпис,но
твърди да е имало съгласие и от страна на бащата,който устно се съгласил пред
нея и пред майка й ***. Тъй като били в процес на развод, същия се опитвал да й
упражнява натиск.
Ответникът
кмета на Община Пловдив, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Петкова,
оспорва жалбата и моли да се потвърди решението. Твърди да са нарушени
административнопроизводствени правила, произтичащи от формуляра, зададен в
нормативен акт,изискващ подписите и на двамата родители при промяна на адресна
регистрация на малолетен.
Заинтересованата
страна В.Х.В. оспорва жалбата и моли за нейното отхвърляне. Твърди да не е бил
уведомяван от жалбоподателката за промяната в адреса на детето.
Съдът,като
разгледа становищата и възраженията на страните по делото и след преценка на
събраните по делото доказателства, намери за установено следното:
Жалбата е
подадена в преклузивния 14-дневен срок,видно от представеното копие от известие
за доставяне с дата 02.01.18г., от надлежна страна, за която оспорения акт е
неблагоприятен. Последният е индивидуален административен акт по смисъла на
чл.21 от АПК. Поради което жалбата е допустима.
По същество,
спорното производство е започнало по заявление вх. № 10 2025 от 05.07.2017г.,
подадено до кмета на район „Южен“ от жалбоподателката
К.В., като законен представител на детето Х.В.В., с
което е заявен настоящ адрес ***.
Въз основа
на така заявения настоящ адрес е издадено удостоверение за настоящ адрес изх.№
2025 от 05.07.2017г., с което е обективирана промяна на настоящия адрес на
детето.
С писмо от
17.11.2017г. бащата на детето В.В. *** да обезсили
издаденото удостоверение за настоящ адрес,тъй като той не е давал съгласието си
за тази промяна.
Това писмо е възприето от решаващия
административен орган като жалба против действия по извършена промяна на
адресна регистрация на малолетно дете. Като е констатирал,че заявяването на
настоящ адрес е извършено само от единия родител, кметът на Община Пловдив е
приел, че е налице съществено нарушение на административнопроизводствените
правила и е обявил за нищожна извършената промяна в настоящия адрес на
малолетния Х.В.В..
Решението е
и правилно и не е правилно.
Правилно е, защото
от приложимите законови разпоредби се налага общия извод,че за промяна на
адресната регистрация на малолетно дете се изисква изричното съгласие и на
двамата родители, което трябва да е удостоверено към момента на подаване на
заявлението, а в случая това не е сторено.
Според чл.122
от Семейния кодекс носител на родителски права и задължения по отношение на
ненавършилите пълнолетие деца е всеки родител, като родителите имат равни права
и задължения. Съгласно чл.123 от СК родителските права и задължения се
упражняват в интерес на детето от двамата родители заедно и поотделно. Упражняването
на родителските права и задължения се извършва по общо съгласие на родителите, а при разногласие те могат да се
обърнат към медиатор или да предявят иск пред районния съд по настоящия адрес
на детето, който решава спора след изслушване на родителите, а при
необходимост-и на детето.
Съгласно чл. 95, ал. 3 и чл. 98 от Закона за гражданската регистрация /ЗГР/
постоянният адрес на непълнолетни и малолетни деца се заявява и променя от
техните родители.
Съгласно чл.
138, ал. 1 от Наредба № РД-02-20-9/21.05.2012 г. за функциониране на Единната
система за гражданска регистрация настоящият адрес се променя със заявление,
съгласно приложение № 15, като утвърденият образец изисква полагането на подпис
от двамата родители или чрез изрично пълномощно. Такова не е било представено в
процесния случай.
Изискването
в приложимата наредба за подписи и на двамата родители или представяне на
изрично пълномощно е в съответствие с императивната норма на СК за упражняване
на родителските права по общо съгласие. Това общо съгласие няма как да се
удостовери в конкретния случай по друг начин освен чрез обективирана воля и на
двамата родители за исканата промяна в адресната регистрация,каквото в случая
не е било налице, доколкото адресната карта за настоящ адрес /приложение 15/ е
подписана само от майката на малолетното дете и без пълномощно от другия
родител. Само чрез подпис или чрез пълномощно може да се удостовери наличието
на съгласие между двамата родители.
Възражението,
че всеки родител може да заявява промяна на настоящ адрес на детето, не
съответства на законовите разпоредби. Затова и извършената промяна е незаконосъобразна.
Следва тук за пълнота и с оглед защита интересите на детето да се отбележи, че
административната промяна в регистрацията на настоящия адрес посмисъла на ЗГР
не е идентична с понятието „настоящ адрес“ по смисъла на Закона за закрила на
детето, където изрично е дадено легално определение на това понятие в контекста
на регламентираните със същия закон права и задължения.
Неправилно е
прието обаче от решаващия административен орган,че се касае за нищожност на
извършеното действие по промяна в адресната регистрация. Нищожността на административния акт предполага изключително
силно засягане на законността в разрез с установения правен ред. В случая,
нарушението не е от такъв вид и е единствено и само основание за
незаконосъобразност. Не е имало пречка за решаващия административен орган да се
произнесе по незаконосъобразността, още повече, че не са налице никакви данни
за връчване на обжалвания административен акт по смисъла на чл.61 от АПК на
жалбоподателя, поради което и за него срок за обжалване по чл.84 от АПК не е
започвал да тече. От тук, не е имало пречка да се оспорва незаконосъобразността
във всичките и форми, а и заявеното в жалбата искане за обезсилване не обвързва
решаващия административен орган и волята на оспорващия е подлежала на тълкуване,
акот приложими са били всички правомощия по чл.97 от АПК.
Ето защо,
въпреки правилността на изводите в оспорваното решение за допуснато съществено
процесуално нарушение, неправилно е направен извод за нищожност, поради което същото
ще следва да се отмени, като вместо това се постанови отмяна като
незаконосъобразна на извършената от длъжностното лице промяна в настоящия адрес
на малолетния Христо В..
Водим от
горното, Съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение
изх. № 17П11447 от 18.12.2017г. на кмета на Община Пловдив, с което е ОБЯВЕНА
ЗА НИЩОЖНА извършена от длъжностно лице в район „Южен“-Община Пловдив промяна в
настоящия адрес на малолетния Х.В.В., обективирана в
Удостоверение за настоящ адрес № 2025/05.07.2017г.
и вместо
това постановява:
ОТМЕНЯ, като
незаконосъобразна извършена от длъжностно лице в район „Южен“-Община Пловдив
промяна в настоящия адрес на малолетния Х.В.В.,
обективирана в Удостоверение за настоящ адрес № 2025/05.07.2017г.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Върховен административен съд в
14-дневен срот от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: /П/
Вярно с
оригинала!
Секретар: ДТ
МЗ