№ 21
гр. Русе, 10.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ивайло Д. Иванов
при участието на секретаря Елисавета Янк. Я.а
като разгледа докладваното от Ивайло Д. Иванов Гражданско дело №
20214520104668 по описа за 2021 година
Ищцата АНН. ИВ. ИВ. твърди, че с ответника са родители на малолетното дете Н Г
Са, родена на 22.05.2017г. С решение № 1394/28.06.2019г. по гр.дело № 2991/2019г. по
описа на РРС, й било предоставено упражняването на родителските права по отношение на
детето и определено местоживеенето на последното да е при нея, а на бащата бил определен
режим на лични контакти и отношения с дъщеря му. Както ищцата, така и детето желаели и
имали финансова възможност да отидат в съседни на РБългария държави – например на
море в Гърция или на екскурзии в чужбина. Имали и много роднини в Европа, които ги
канели да им гостуват на техни разноски, но не можели да сторят това, тъй като ответникът
отказвал да даде съгласието си за издаване на задграничен паспорт на детето и разрешение
да пътува извън пределите на РБългария по какъвто и да било повод, под предлог, че детето
ще пътува едва когато навърши пълнолетие. Твърди, че това поведение на ответника не е в
интерес на детето и е в нарушение на задълженията му като родител да се грижи за
нормалното психическо, умствено, нравствено и социално развитие на детето. Г.С. се
намирал в Затвора – гр.Пловдив, където търпял наказание „лишаване от свобода” и не
изплащал месечна издръжка, нямал нито финансова, нито физическа възможност да осигури
на детето си почивка на море или пък екскурзия в чужбина и не я е водил никъде. По този
начин той безпричинно лишавал детето си от възможността да пътува в чужбина, когато
ищцата като майка има възможност и желание да го направи и така правел дъщеря си
зависима от своята воля и решения. Това поведение на ответника било и причина детето да
не може да пътува и на училищни екскурзии в чужбина, които се организирали с цел
обогатяване познанията на децата и тяхното интелектуално развитие чрез опознаване на
нови култури и традиции. Счита, че съгласно чл.35, ал.1 от Конституцията на РБългария,
1
детето има право свободно да избира своето местожителство, да се придвижва по
територията на страната и да я напуска, в противен случай е налице нарушаване на
основните му права и свободи, гарантирани от Конвенцията за правата на детето на ООН и
Хартата на ЕС за основните права, по които РБългария е страна. Поради това моли съда да
постанови решение, с което да бъде заместено съгласието на бащата по чл.76, ал.9 от ЗБЛД
за издаване и получаване на международен паспорт на малолетното дете Н Г Са и да бъде
разрешено на малолетното дете да напуска пределите на Република България и да пътува и
пребивава в държавите – членки на Европейския съюз неограничен брой пъти само и
единствено със съгласието на своята майка и законен представител АНН. ИВ. ИВ., без да се
иска такова от бащата, а когато е необходимо, детето да има право да пътува придружавано
от неговата майка и със съгласието на майка си да участва в задгранични пътувания в
държавите-членки на Европейския съюз, организирани и провеждани от училищата, в което
учи, за период до настъпване пълнолетие на детето.
Съдът, като взе предвид изложените от ищцата в исковата молба фактически
обстоятелства, на които основава претенцията си и формулирания петитум, квалифицира
правно предявения иск по чл.127а, ал.2 от СК.
Ответникът Г. СТ. СТ. оспорва предявения иск, така, както е предявен. Твърди, че на
първо място съдът може да разреши само конкретни пътувания – за определен период от
време, който е ясно конкретизиран и до определени държави или неограничен брой
пътувания, през определен период от време до определени държави. В случая това не е
конкретизирано в исковата молба и съгласно съдебната практика води до неоснователност
на иска, защото не може да се разреши неограничено по брой, време и дестинация
пътувания. Твърди, че преди образуване на делото е дал разрешение неговата дъщеря да
пътува в чужбина, но само до определени държави и за определен период от време – не
повече от два месеца броени от излизането от страната годишно, което е в интерес на детето,
като по този начин детето ще може да се вижда с него и да не се отчуждава от баща си. Това
пълномощно изпратил на родителите на ищцата, но те заявили, че вече са си променили
становището и искали да им подпише декларация, при която безприкословно да даде
съгласие детето да напусне РБългария и да не се връща повече в нея. Заявили и че
желанието им било да заведат детето в Англия, където да го запишат на училище и то да се
установи да живее трайно там. Това искане на практика лишава бащата от възможността да
се вижда с дъщеря си и цели детето да бъде отчуждено от него. Твърди и че майката А.И. не
се грижи за детето им, тъй като тя не живее в България. За малолетната се грижат нейните
родители, поради което и разрешението, което той е дал детето да пътува в чужбина и
дадено на майката на ищцата Й И.. Оспорва и твърдението, че не се грижел за дъщеря си.
Действително към момента е в Затвора – гр.Пловдив и грижи от там не можел да полага, но
наказанието му щяло да изтече скоро. Неговите родители са дали пари за издръжката на
детето до навършване на пълнолетието му, но родителите на ищцата, включително и парите,
които са били присъдени от съда за издръжка на детето за минало време. Не е вярно и
твърдението, че не давал съгласие детето да ходи на екскурзии организирани от училище, а
2
и същото е смешно, тъй като дъщеря му е на 4 години и още не посещава училище.
От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
Ищцата и ответника са родители на малолетното дете Н Г Са, родена на 22.05.2017г.
С решение № 1394/28.06.2019г. по гр.дело № 2991/2019г. по описа на РРС, на майката било
предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето и определено
местоживеенето на последното да е при нея, а на бащата бил определен режим на лични
контакти и отношения с дъщеря му и осъден да й заплаща издръжка. По делото липсва спор
относно факта, че към момента ответникът изтърпява наказание „лишаване от свобода” в
Затвора – гр.Пловдив.
По делото е представено пълномощно, с което ответникът Г.С. е упълномощил Й И.
/майка на ищцата/ да подписва и подава от негово име пред паспортна служба всички
необходими документи за издаване на задграничен паспорт на дъщеря му Н С.а и да получи
издадения паспорт, както и със същото дава съгласие и упълномощава Й И. да извежда и
придружава детето Н С.а извън страната, само в страните членки на Европейския съюз, за
време когато намери за добре, но детето да се прибира в България най-късно два месеца от
датата на напускане на България. Посочено е и че пълномощното е валидно до навършване
пълнолетие на детето и е с нотариална заверка на упълномощителя от 10.08.2021г.
Представено е и платежно нареждане от 23.09.2021г. съгласно което ответникът
заплатил на ищцата сумата от 1 920.00 лева за издръжки на детето Н С.а за периода от
16.05.2018г. до 15.05.2019г.
В показанията си свидетелите ИН И и М К К, първият от които е баща на ищцата,
твърдят, че ответникът без причина не желаел да даде на ищцата съгласие детето им да
пътува в чужбина, като им казал да преговарят с неговите родители. Те се срещнали с
неговите родители и те предложили да им издадат пълномощно, но само за два месеца в
годината детето да напуска страната, но под условие, че им бъде издадена декларация, с
която да декларирали, че издръжките на детето до навършване на пълнолетието му са били
изплатени. Свидетелят И И обаче не се съгласил. Обясняват и че от повече от година
майката А.И. живеела и работела в гр.Лондон, Великобритания, но често се прибирала в
страната. През това време за детето се грижели родителите й. Тя имала желание да посещава
страни от Европейския съюз заедно с детето, където имали роднини, или да води детето на
почивка, на бащата не давал съгласие за това, а и към момента бил в Затвора – гр.Пловдив.
В показанията си свидетелите В П Р и Н С. С., които са майка и брат на ответника,
твърдят, че Г.С. нямал нищо против детето да напуска страната и да ходи в чужбина заедно
със своята майка, но само в рамките на до два-три месеца годишно. Ищцата обаче лично не
била искала такова съгласие от него, а това направили нейните родители. Те обаче искали
когато и за колкото искат детето да напуска страната, с което бащата не бил съгласен,
защото се опасявал, че дъщеря му ще бъде отведена в чужбина за постоянно, каквото било
желанието на майката и нейните родители и нямал да има възможност да го вижда.
3
Ответникът дал пълномощно със съгласие на бабата по майчина линия, защото така те
искали първоначално, дъщеря му да пътува с нея в чужбина, но само в рамките на два
месеца годишно. Родителите на ищцата обаче не били съгласни с този период и отказали да
вземат пълномощното. Те заявили, че са си променили становището и искали да им подпише
декларация, при която безприкословно да даде бащата съгласие детето да напусне
РБългария и да не се връща повече в нея. Заявили и че желанието им било да заведат детето
в Англия, където да го запишат на училище и то да се установи да живее трайно там.
Твърдят и че ответникът ще излезе от Затвора в гр.Пловдив през м.февруари 2022г., когато
ще изтърпи наложеното му наказание.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прави следните правни
изводи:
Съгласно чл.45 от ЗБДС заявлението за издаване на задграничен паспорт на
малолетни или непълнолетни деца се подава лично от техните родители. Съгласно чл.76, т.9
от ЗБДС не се разрешава напускането на страната, съответно не се издават паспорти, а
издадените се отнемат на малолетни или непълнолетни деца, които нямат писмено съгласие
за пътуване в чужбина от своите родители. Съгласно чл.127а, ал.2 от СК при разногласие
между родителите относно упражняването на родителските права спорът се разрешава от
районния съд. От събраните по делото доказателства е видно, че към момента майката на
детето живее и работи в чужбина, а бащата е в Затвора – гр.Пловдив. От показанията на
свидетелите по делото е видно и че майката на детето имала много роднини, които живеели
в страни от Европейския съюз, които искала да посещава, както и че искала да води детето
си на почивки в същите страни, но причината това да не се случва било липсата на съгласие
от страна на бащата. Съдът обаче в случая намира, че бащата не е отказвал да даде такова
съгласие. Условието му обаче единствено е било, че е съгласен детето да пътува ежегодно в
чужбина в рамките на 2-3 месеца годишно, тъй като се опасявал, че детето ще бъде отведено
в чужбина за постоянно и той нямал да има възможност да го види. От представеното по
делото пълномощно е видно, че още преди образуване на настоящото дело, ответникът е дал
разрешение неговата дъщеря да пътува в чужбина, но само до определени държави и за
определен период от време – не повече от два месеца броени от излизането от страната
годишно, което е в интерес на детето, като по този начин детето ще може да се вижда с него
и да не се отчуждава от баща си. Това пълномощно изпратил на родителите на ищцата, но те
заявили, че вече са си променили становището и искали да им подпише декларация, при
която безприкословно да даде съгласие детето да напусне РБългария и да не се връща повече
в нея. Заявили и че желанието им било да заведат детето в Англия, където да го запишат на
училище и то да се установи да живее трайно там. Това искане на практика лишава бащата
от възможността да се вижда с дъщеря си и цели детето да бъде отчуждено от него. Съдът не
цени показанията на свидетелите ИН И и М К К в частта, където твърдят, че били изнудвани
от ответника, че за да им даде такова съгласие, детето да напуска страната, искал да му
подпишат декларация, че издръжките на детето до навършване на пълнолетието му са били
изплатени. Това на първо място противоречи на останалите доказателства по делото,
4
включително и издаденото пълномощно на бабата по майчина линия, а е видно и че преди
издаване на пълномощното той е заплатил чрез родителите си част от издръжките. Такава
декларация е и без правна стойност и твърденията им в тази насока са нелогични, тъй като
издръжката на детето с течение на годините и нарастване на възрастта му се променя и няма
как предварително тези издръжки да се платят за период от 14 години напред.
В настоящото производство съдът е длъжен да постанови акт, който в най-голяма
степен да охранява интересите на детето. Последният, съгласно трайната практика на ВКС,
се явява водещ критерий при решаване на спора по чл.127а от СК /Решение № 697 от
01.11.2010г. на ВКС по гр.дело № 1052/2010г., IV г.о.; Решение № 403 от 29.02.2016г. на
ВКС по гр.дело № 6903/2014г., IV г.о.; Решение № 126 от 30.05.2014г. на ВКС по гр.дело №
6871/2013г., III г.о. и др./. Съдът в конкретния случай приема, че искът за даване разрешение
за издаване на международен паспорт на малолетното дете Н С.а и същата да напуска
границите на страната, като пътува с майка си извън страната – в държавите членки на
Европейския съюз е основателен. В интерес на малолетната Н е да пътува в посочените
държави, тъй като по този начин на детето ще се даде възможност да продължи да поддържа
връзка с близките си роднини – по майчина линия. Следва да се отбележи и че с чл.35 от
Конституцията на Република България е гарантирано правото на свободно придвижване на
всеки български гражданин. Това право следва да се признае и на малолетното дете. Според
чл.10 от конвенцията на ООН за правата на детето, ратифицирана от Република България
през 1991г. в съответствие със задължението на държавите – страни по конвенцията,
съгласно чл.9, ал.1 от която, всяка молба от дете или от неговите родители да влязат или да
напуснат една държава – страна по Конвенцията, с цел за събиране на семейство се
разглежда по положителен, хуманен и експедитивен начин.
Съгласно Тълкувателно решение № 1/2016г. постановено по Тълкувателно дело №
1/2016г. на ОСГК на ВКС, съдът може да разреши по реда на чл.127а от СК пътуването на
ненавършило пълнолетие дете в чужбина без съгласието на единия родител само за
пътувания в определен период от време и/или до определени държави, респ. държави, чийто
кръг е определяем. Съобразявайки това желанието на ищцата, включително и на нейните
родители, детето неограничено да пътува с нея в чужбина, съдът намира за неоснователно.
По изложените по горе съображения следва да се разреши пътуването на детето в чужбина
придружавано от своята майка, но за определен период от време и до определени държави,
без съгласието на бащата, а не неограничено. Видно от доказателствата по делото бащата не
е отказвал да даде такова съгласие, а само отказа му е бил свързан с неограничено пътуване
на детето в чужбина.
Предвид гореизложеното следва да бъде дадено разрешение от съда, което да замести
волеизявлението на ответника за издаване международен паспорт на детето, както и
малолетната да напуска границите на страната, като пътува извън нея в държавите членки на
Европейския съюз. По отношение на периода, през който следва да се осъществи това
пътуване, съдът намира, че следва да го определи служебно и съобразено със становището
на страните по делото, а именно да пътува извън Република България в държавите в членки
5
на Европейския съюз в рамките на два пъти по един месец годишно – заедно или
поединично, за срок до навършване на училищна възраст на детето, а след навършване на
училищна възраст на Н Г Са, родена на 22.05.2017г., да пътува извън Република България в
държавите в членки на Европейския съюз, в рамките на три месеца годишно – заедно или
поединично, до навършване на 14-годишна възраст, включително да участва в задгранични
пътувания в държавите-членки на Европейския съюз, организирани и провеждани от
училищата, в което учи, придружавано само от своята майка АНН. ИВ. ИВ., без съгласието
на бащата Г. СТ. СТ..
Съдът намира, че ответникът с поведението си не е дал повод за предявяването на
настоящия иск, поради което и на основание чл.78, ал.2 от ГПК следва да бъде осъдена
ищцата да му заплати направените по делото разноски в размер на 800.00 лева – заплатено
възнаграждение на редовно упълномощения адвокат. Както бе посочено по-горе ответникът
не е отказвал да даде съгласие дъщеря му да напуска страната придружавано от своята
майка, но само за определен период от време пред годината, а не за постоянно. Въпреки това
му съгласие, ищцата и нейните родители са имали друго искане, които обаче не е
основателно и въпреки съгласието на Г.С. – в който смисъл е и решението по настоящото
дело, те без причина са завели настоящото исково производство.
Мотивиран така и на основание чл.235 и сл. от ГПК, съдът
РЕШИ:
РАЗРЕШАВА да се издаде международен паспорт на малолетното дете Н Г Са,
родена на 22.05.2017г., с ЕГН: **********, с родители: АНН. ИВ. ИВ., с ЕГН: ********** и
Г. СТ. СТ., с ЕГН: **********, както и малолетното дете Н Г Са, родена на 22.05.2017г., с
ЕГН: **********, да пътува извън Република България в държавите в членки на
Европейския съюз, на два пъти по един месец годишно – заедно или поединично, за срок до
навършване на уличищна възраст на детето, а след навършване на училищна възраст на Н Г
Са, родена на 22.05.2017г., с ЕГН: **********, да пътува извън Република България в
държавите в членки на Европейския съюз, на три пъти по един месец годишно – заедно или
поединично, до навършване на 14-годишна възраст, включително и да участва в
задгранични пътувания в държавите-членки на Европейския съюз, организирани и
провеждани от училищата, в което учи, придружавано само от своята майка АНН. ИВ. ИВ.,
с ЕГН: **********, без съгласието на бащата Г. СТ. СТ., с ЕГН: **********.
ОСЪЖДА АНН. ИВ. ИВ. от гр.Русе, ул.”Зорница” № 5, ет.5, с ЕГН: **********, да
заплати на Г. СТ. СТ., с ЕГН: **********, към момента в Затвора – гр.Пловдив, със съдебен
адрес: гр.Пловдив, ул.”Райко Даскалов” № 48 – кантора на адвокат С.Я., сумата от 800.00
/осемстотин/ лева – направени по делото разноски.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Русенски окръжен съд.
6
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
7