№ 147
гр. П., 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Таня П.а
при участието на секретаря МАЯ ВЛАДОВА
като разгледа докладваното от Таня П.а Административно наказателно дело
№ 20215220201099 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от П. В. П., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „С.“
** **, ап.7, против Наказателно постановление № 21-1006-001117 от 25.05.2021 г.
издадено от Началник група към ОДМВР- П., Сектор „ПП“, с което за нарушение
на чл.94 ал.3 от ЗДвП на основание чл.178е от ЗДвП е наложена глоба в размер на
70 (седемдесет) лева.
В жалбата обобщено се изнасят твърдения, че НП е незаконосъобразно, като
издадено при допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, поради
което се иска неговата отмяна и алтернативно се предлага в случай на доказаност
на нарушението, санкцията да бъде намалена до предвидения в закона минимален
размер. Не се претендират разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява и не
изпраща процесуален представител. По делото не е представено и писмено
становище по същество.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща законов или
процесуален представител. По делото е депозирано писмено становище по
същество от процесуалния представител на наказващия орган, в което се излагат
1
аргументи за законосъобразност на издаденото НП и се иска неговото
потвърждаване. Прави се искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение и възражение за прекомерност на евентуално претендирания
адвокатски хонорар от ответната страна.
Като взе предвид изложените в жалбата оплаквания и становището на
въззиваемата страна и прецени събраните по делото гласни и писмени
доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, съдът прие за
установено следното:
Жалбоподателят е санкциониран с НП, за това че на 02.04.2021 г., около
17,12 часа, в гр. П., на ул. „К.А.Б.“ е управлявал лек автомобил „Ш.О.“ с рег. №
****, собственост на „Уникредит Лизинг“ ЕАД Клон П., като е паркирал МПС в
населено място върху тротоара извън разрешените от собственика на пътя места.
Паркирането на автомобила върху тротоара било възприето от св. Г.И.,
която заснела паркирания автомобил и подала сигнал за извършеното нарушение
на интернет-платформата „Гражданите“ от където сигнала бил предаден и в МВР.
В сигнала тя описала установеното от нея нарушение и приложила снимки на
заснетия автомобил. Въз основа на сигнала била образувана преписка Вх. №
100600-5683/05.04.2021 г. по описа на ОДМВР- П., която била възложена на св.
Т.М.- мл. автоконтрольор в Сектор ПП при ОДМВР- П.. В хода на проверката св.
М. се запознал с изложеното в сигнала от св. И. както и с приложения снимков
материал, като взел и допълнителни писмени сведения и обяснения от св. И. и от
собственика и ползвател на МПС и настоящ жалбоподател. Последният заявил на
св. М., че на процесната дата и място той е лицето, което е управлявало и
паркирало автомобила, за което и попълнил декларация.
След като установил, че жалбоподателят е паркирал на процесната дата
автомобила си на тротоар, св. М. му съставил АУАН с бл. № 782078 от 22.04.2021
г. в негово присъствие и в присъствието на св. И., след което акта бил предявен и
връчен на жалбоподателя срещу подпис. В акта П. вписал, че има възражения по
направените констатации и ще подаде в срок писмени възражения.
В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН срещу съставения акт били депозирани
писмени възражения, който не били приети за основателни от наказващия орган и
на 25.05.2021 г. въз основа на съставения АУАН било издадено процесното НП.
То било връчено лично на жалбоподателя П. на 14.06.2021 г. Жалбата против
НП била подадена от санкционираното лице чрез АНО до съда на 17.06.2021
г., поради което е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл.59
2
ал.2 от ЗАНН и от лице активнолегитимирано да инициира съдебен контрол
за законосъобразност на НП пред компетентния съд.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на
събраните по делото доказателства- показанията на актосъставителя св. М. и
св. И., приобщените по делото писмени доказателства и веществените
доказателствени средства- снимки на заснетото нарушение.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, поради следното:
Като инстанция по същество в производството по реда на чл.59 и
следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка досежно
правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от
основанията, посочени в жалбата. При извършената такава, съдът не
констатира нарушение на процесуалния закон, което да е съществено и да
води до накърняване правото на защита на санкционираното лице.
АУАН е с ъставен е от компетентен орган в кръга на правомощията му, с
оглед на това, че актосъставителят Т.М. е заемал длъжността мл. автоконтрольор в
Сектор ПП и съгласно т.1.3 от Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на
вътрешните работи е имал тази компетентност (виж заповед на л.22-23 от делото).
НП също е съставено от компетентен орган, съгласно т.2.11 от посочената
заповед, тъй като съставителят на НП е заемал длъжността началник група в
Сектор ПП при ОДМВР- П..
Спазени са и сроковете по чл.34 ал.1 и ал.3 от ЗАНН за съставяне на АУАН
и за издаване на НП.
При съставянето на двата акта са спазени и разпоредбите на чл.42 и чл.57 от
ЗАНН. В същите са отразени дата и място на нарушението, както и
обстоятелствата- елементи от фактическия състав на нарушението, т.е. в
словесното описание на нарушението е посочено в достатъчно ясна степен
изпълнителното деяние на същото и обстоятелствата, при които то е
извършено. Освен това административнонаказателното производство е
започнало със съставянето на АУАН в присъствието на свидетел-очевидец на
нарушението. В този смисъл съдът не възприема направените в жалбата
възражения за допуснати нарушения на процесуалния закон в смисъл че в
описанието на нарушението не били посочени дата и място на същото.
Не е допуснато и нарушение на материалния закон, т.к. от всички
3
събрани писмени, гласни и веществени доказателства и док. средства,
безспорно се установява, че на 02.04.2021 г. около 17,12 часа жалбоподателят
е управлявал посоченото в НП МПС, като е паркирал същото на тротоар в
населено място. т.е. същият е извършил нарушение на чл.94 ал.3 от ЗДвП,
която норма императивно сочи, че се допуска престой и паркиране на МПС с
допустима максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите, но само на
определените от собствениците на пътя или администрацията места и то
успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние
най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци.
Действително разпоредбата на чл.94 ал.3 от ЗДвП допуска паркиране на
ППС върху тротоар в населено място, само ако той е определен от
собственика на пътя като място за паркиране и то при определени правила.
От доказателствата по делото, и най-вече справката от Община П., става ясно,
че на процесния тротоар не е имало определени от собственика на пътя или
администрацията места за паркиране върху тротоара и тревните площи. Това
обстоятелство се установява от приложените снимки, но и от свидетелските
показания.
Съгласно §7 ал.1 т.4 и т.7 от ПЗР на Закона за местното самоуправление
и местната администрация във връзка с чл.2 ал.1 т.1 от Закона за общинската
собственост, ул. „Кн. Ал. Батенберг“ и ул. „Найчо Цанов“ в гр. П. е публична
общинска собственост, т.е. неин собственик е Община П.. Вярно е, че не е
посочен собственика на тротоара, но това и не е необходимо, тъй като не е от
елементите на фактическия състав на нарушението. Освен това цитираните
правни норми ясно определят собственика. Категорично се установи, че
Община П. не е определяла, мястото където жалбоподателя е паркирал като
място за паркиране. Затова е без значение обстоятелството дали паркираният
автомобил е пречил на движението по тротоара, нито колко е траел неговият
престой, нито дали е имало въпросното отстояние от 2,5 метра. Както се
посочи тези обстоятелства са от значение само в случаите, при които
тротоарната и тревна площ в населеното място е разрешена за престой или
паркиране от администрацията или собственика на пътя.
Правилно е бил определен и субектът на нарушението- жалбоподателя
като собственик на МПС. Съгласно чл.188 ал.1 от ЗДвП собственикът се
наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи
4
на кого е предоставил моторното превозно средство. В дадените пред
актосъставителя обяснения и попълнената собственоръчно декларация,
жалбоподателят е заявил, че на процесната дата той е управлявал и паркирал
МПС.
Нарушението е осъществено и от субективна страна, тъй като
жалбоподателят като водач на МПС знае правилата за движение, както и
забраната да се паркира върху тротоар. Всеки водач на МПС дължи спазване
и уважение не само към закона, но и към останалите участници в движението,
каквито безспорно са пешеходците, чието придвижване по тротоара е било
затруднено от паркирания там автомобил.
Установи се обаче безспорно по делото от събраните гласни
доказателства и най-вече тези на свидетеля очевидец И., че паркирането на
автомобила е било на тротоар на ул. „Найчо Цанов“, а не на ул. „Кн. Ал.
Батенберг“. Това обстоятелство е било заявено и в писмените сведения на св.
И. дадени пред полицейския орган и се установява и от направените и
представени от нея снимки. Актосъставителят М. обаче е посочил в АУАН, че
е констатирал, че нарушението е извършено от жалбоподателя на ул. „Княз
Ал. Батенберг“, което местоизвършване е прието и посочено и от АНО в НП.
Безспорно обаче от доказателствата се установи, че на въпросната дата
жалбоподателят не е паркирал автомобила си на тротоар на ул. „Кн. Ал.
Батенберг“. Казано с други думи същият не е извършил нарушение на
посоченото в АУАН и НП място.
Недопустимо е при въззивния контрол, съдът да извежда волята на АНО
по метода на тълкуването и в този смисъл да замества органа в неговата
дейност по вземане на решение за налагане на съответно наказание.
По изложените съображения АНО неправилно е ангажирал
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя и НП се явява
незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
При този изход на делото неоснователна се явява претенцията на
представителя на наказващия орган за присъждане на юрисконсултско
възражение и същата не следва да се уважава.
Така мотивиран и на основание чл.63 ал.2 т.1 във вр. с ал.3 т.1 от ЗАНН
Районен съд- П., в настоящия си състав
5
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-1006-001117 от 25.05.2021
г. издадено от Началник група към ОДМВР- П., Сектор „ПП“, с което на П. В. П.,
ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „С.“ ** **, ап.7, за нарушение на чл.94 ал.3 от
ЗДвП на основание чл.178е от ЗДвП е наложена глоба в размер на 70 (седемдесет)
лева, като незаконосъобразно.
ОТХВЪРЛЯ искането на процесуалния представител на въззиваемата
страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като
неоснователно.
Решението може да се обжалва пред Административен съд гр. П. в 14-
дневен срок от съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
6