МОТИВИ към присъдата по БП-НОХД № 366/19 на РОС:
Русенска окръжна прокуратура е
обвинила подсъдимия С.М.
/S.M./
- румънски гражданин, в това, че на 29.05.2019 г., в землището
на гр.Б***,Р*** област, в района на км *** на Първокласен
път ***, дал дар – пари в брой – 1 брой банкнота
с номинал 20 евро, със сериен номер SE4246994125, на полицейски
орган: M.Д.Т. - *** и
П. И. Я. – *** и двамата длъжностни
лице при Районно управление –Б*** на ОДМВР – Р***, за
да не извършат действия по служба – да не му съставят акт за установяване на административно нарушение за допуснати нарушения по чл.6, т.1
от ЗДвП: „Участниците в
движението, съобразяват своето
поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или контролират движението по пътищата, както и със светлинните
сигнали, с пътните знаци и пътната маркировка- при управление на МПС-т. а-л „И***“ с рег. ***, нарушил забраната на знак В24 и хоризонтална маркировка М1 –непрекъсната осева линия“ и по чл.137 а ал.1 от
„Водачите и пътниците в МПС
от категории М1,М2, М3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителни колани, с които
МПС са оборудвани“.
Съдебното производство е по реда на глава
27 от НПК,в хипотезата на
чл.371 т.2 от НПК.
Прокурорът поддържа обвинението и предлага подсъдимият да
бъде признат за виновен и осъден по повдигнатото му обвинение с определяне наказание от вида лишаване от свобода по
реда на чл.54 от НК, което да бъде намалено с 1/3 и оконочателон
накаазине в посочения в съдебно заседание размер, чието
изтърпяване да бъде отложено за минималния изпитателен срок, като му
бъде определяно и комулативно предвиденото наказание глоба в минимален размер. Излага подробин
съображения в подкрепа на тезата си.
Подсъдимият се признава за виновен, изразява съжаление на случилото
се
и моли да му бъде определено минимално
наказание. Упълномощеинят му защитник адв.Е.Т. от ***АК предлага на подсъдимия да бъде определено
наказания при изключителен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства,
по реда на чл.54 от НК в минимален размер. Излага подробни съображения в подкепа на твърденията и исканията си.
Съдът,
след преценка на събраните
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият С.М.
/S.M./ е румънски гражданин,
роден на *** год., в гр. ***, Р. Румъния, персонален
номер: ****, притежаващ валидна румънска лична карта серия *** № **** издадена на ****г., женен, със
средно образование, работи като шофьор, живущ ***, (***),
неосъждан.
Подсъдимият С.М. е правоспособен водач на
МПС, категории - B,C,D,T и М и като такъв на 29.05.2019
год., управлявал собствения си товарен автомобил „И****“, с рег. № ***, като се движел по Главен път *** Р***
– В**** в посока гр. Б***. Подсъдимият по-рано на същата дата преминал
през ГКПП Дунав мост с управлявания от него автомобил, като следвало да пресече
територията на Р. България и отиде в Гърция, където да натовари череши. Подс. С.
бил опитен водач на товарен автомобил и като такъв многократно преминавал през
Република България и нейната пътна мрежа, видно от приложената справка,
удостоверяваща това обстоятелство. В товарния автомобил , същия пътувал сам.
Съгласно
предварително утвърден часови график от Началник на РУ-Б*** при ОД на МВР – Р***, св. М.Д.Т. – *** и св. П.И.Я. – ***
и двамата служители в група „О***“ на РУ-Б*** при ОД на МВР – Р***, били дежурни от за времето от 20.00 часа на 28.05.2019 г. до 08,00 часа на
29.05.2019 год. На полицейските
служители било възложено да осъществяват патрулно постова дейност по контрол и осигуряване на безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване
на административните нарушения
по ЗДвП на територията на
гр. Р*** и по Главен път *** от републиканската
пътна мрежа. Задълженията им били свързани с извършването на контролна дейност по Закона за движение по пътищата, в това число и да съставят актове при установяване на административни нарушения. Двамата били облечени
в полицейски униформи и използвали маркиран с отличителни знаци на сектор „Пътна полиция“
служебен автомобил, с регистрационен № ****.
Около
06,45 часа, на 29.05.2019г. полицейския автомобил и двамата полицейски служители се намирали на установъчен пункт на Главен път *** Р*** – В*** в района на км.*** - отбивка на пътя в дясно, посока движение
от Р*** за В***, в района на цистерните
на Б*** в землището на гр. Б***, обл. Р***.
По
същото време подс. С.М. управлявал собственото
си ППС - товарен автомобил
„И*** “ с рег. № *** и се движил
в посока гр. Б*** по Главен
път *** Р*** – В*** в района
на км.***. На този пътен участък било забранено
изпреварването в посоката
на движение към гр. Б***, чрез наличието
на пътни знаци В 24 „забранено изпреварването, освен на мотоциклети без кош и мотопеди , като хоризонталната маркировката била „М-1“-
единична непрекъсната линия. Въпреки тези забрани, подс.С.М.,
с управлявания от него товарен автомобил,
предприел маневра „изпреварване“, при което нарушил забранителните пътни знаци и пътната маркировка „М-1“, като навлязъл в насрещното движение, като с това създал непосредствена опасност за
движението. Това нарушение, както и обстоятелството,
че подс. С., бил без поставен обезопасителен колан, при наличието на такъв в автомобила, било забелязано от полицейските служители – свидетелите Я. и Т., като чрез подаване на сигнал със стоп-палка от св. Я. подс. С. бил спрян за проверка
и предприемане на действия
по установяване и регистриране
на извършеното нарушение чрез изготвянето
на АУАН.
Св. Я. отишъл до спрелият товарен автомобил и обяснил с думи и жестове на подс.С., че трябва да приготви документите си за правоуправление
и документите на автомобила
и да го последва до служебния
автомобил, като му разяснил
какво нарушение е допуснал. На место на подс.
С. се представил и св.Т.,
след което св.Я. седнал на шофьорското място и започнал да съставя АУАН за извършено нарушение
по чл.6 т. 1 от , а св.
Т. се намирал извън автомобила до подсъдимия.
Подс. С.М.
знаел за извършеното от него
нарушение и решил да даде подкуп на двамата полицейски служители, за да не му
бъде съставен акт за установяване на административно нарушение. За целта той бръкнал в джоба
на дрехата си и извадил от
там една банкнота от 20 евро със сериен № SE4246994125, смачкал същата в ръка и през отворения прозорец на предна лява врата на служебния
полицейски автомобил я хвърлил в купето на автомобила, в скута на намиращия се там и съставящ АУАТ св. Я.. Незабавно полицейските служители докладвали за случилото се на оперативния дежурен в РУ-Б*** при
ОДМВР – Р*** и на място била изпратена
дежурна оперативна разследваща група.
При започване на настоящото наказателно производство,
бил извършен оглед на местопроизшествие. При него, на предна лява седалка в служебен автомобил, с регистрационен № ***,
била установена една банкнота с номинал 20 евро със сериен номер SE4246994125, която била
иззета.
От изготвената експертна справка № 30/29.05.2019год. е установено, че банкнотата от 20 евро с № SE4246994125 представлява редовно платежно средство.
Според постоянния фиксинг на
БНБ лев-евро не е необходимо назначаването на експертиза за определяне левовата
равностойст на 20-те евро. Към датата на деянието
левовата равностойност на 1 евро е 1,95583 лева. При това положение левовата равносотйност на 20 евро възлиза на 39,12 лева.
Гореизложената фактическа
обстановка съдът приема за безспорно
доказана според
самопризнанията
на подсъдимия,който по реда на чл.271 т.2 от НПК признава всички факти,изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,както и от писмените и гласни доказателства,събрани
в хода на предварителното производство,които ги подкрепят. Това са показанията на свидетелите П. Я. и М. Т.; протокол за оглед на местопроизшествие
и фотоалбум към него,
заключението по извършеното експертно изследване – експертна справка № 30/29.05.2019г., справка за съдимост, автобиография, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, удостоверение за предоставяне на информация за заемана длъжност, типова длъжностна характеристика, часови график, извлечение от банково бордеро и други, веществено
доказателство по делото.
На
основание чл.373 ал.3 от НПК, съдът приема за установена
гореизложеното фактическа обстановка,без
да обсъжда подробно събраните по делото доказателства.
Горепосочените доказателства, разгледани
в своята съвкупност, налагат по безспорен начин следните правни изводи:
Подсъдимият е осъществил от обективна страна
състава на престъплението по чл. 304а, пр.6 от НК,
тъй като на 29.05.2019 г., в землището на гр.Б***,Р*** област, в района на км*** на Първокласен път ***, дал дар – пари в брой – 1 брой банкнота с номинал 20 евро, със сериен номер SE4246994125, на полицейски
орган – М.Д.Т. - *** и П. И. Я. –
*** и двамата длъжностни
лице при Районно управление –Б*** на ОДМВР – Р***, за да не извършат
действия по служба – да не
му съставят акт за установяване на административно нарушение за допуснати нарушения по чл.6,
т.1 от ЗДвП: „Участниците
в движението, съобразяват своето
поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или контролират движението по пътищата, както и със светлинните
сигнали, с пътните знаци и пътната маркировка- при управление на МПС-т. а-л „И***“ с рег. ***, нарушил забраната на знак В24 и хоризонтална маркировка М1 –непрекъсната осева линия“ и по чл.137 а ал.1 от
„Водачите и пътниците в МПС
от категории М1,М2, М3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителни колани, с които МПС са оборудвани“.
Подсъдимият е сторил това, за да
мотивира полицейските органи да не извършат действие по служба- да не му съставят
АН за извършените от него нарушения на правилата за движение по пътищата.
Свидетелите Я. и Т. имат качеството на полицейски
органи, видно от приложените по делото длъжностни характеристики и други писмени
доказателства и към момента на извършване на престъплението са изпълнявали патрулно
постова дейност по контрол и безопасност на движението по пътищатна
теритоирята на гр.Р***, по главен път *** от републиканската пътна мрежа, на посоченото по-горе място и
време.
Предвид
опита си на водач на МПС и това, че е осъществявал чести превози през
територията на РБългария, както и с оглед
отличителните белези на полицеските служители и техния
служебен автомобил, подсъдимият е разбрал и много добре е съзнавал какво се
иска от него, какви са правомощията на проверяващите го, той е знаел много
добре и какви нарушения е извършил. Именно за да не му бъде съставен АН, той е
дал на полицейските служители посочената сума пари, пускайки банкнотата в полицейския
автомобил, която е паднала в скута на свидетеля Я.
Изпълнителното
деяние е довършено с даването на подкупа-пари в размер на 20 евро. Подсъдимият
е предприел конкретни действия по даване на имотната облага- изваждайки
банкнотата от джоба си, смачвайки я и пускайки я през
отворения прозорец, в полицейския автоомбил. Имотната
облага, като предмет на престъплението безспорно има имуществен характер.
От
субективна страна подсъдимият
е действал при пряк умисъл- съзнавал
е общественоопасния характер
на деянието, предвиждал е неговите обществено опасни последици и е целял настъпването им, което се потвърждава от цялостното му поведение. Съзнавал
е, че
дава пари, които не се следват на
проверяващите го и
е направил това, за да ги накара да не му състъвят
АН и така да не го санкционират, знаейки че е извършил гореописаните нарушеиня и така да мотивира проверяващите го да не
извършат действията, във връзка с вменените им
задължения по контролиране на МПС.
Не е
налице провокация към подкуп, по смисъла на чл.307 от НК, тъй като по делото
липсват доказателства свидетелите Я. и Т. преднамерено да са създали обстановка, при която да са
предизвикали подсъдимия да им даде подкупа, да са го убеждавали и мотивирали да
вземе това решение и да са направил това именно с цел подсъдимият да бъде
изобличен след това в извършването на престъпление. Напротив, наличните
доказателства и начина на даването на банкнотата сочат, че подсъдъмият
е дал подкупа- конкретна сума пари, за конкретно поведение от страна на полицеските служители, инициативата за което е била
единствено и само на подсъдимия.
С
оглед изложеното подсъдимият
следва да бъде признат за виновен,като
му бъде определено съответно
наказание.
При индивидуализация на наказанието,което
следва да му бъде наложено, съдът взе предвид
разпоредбите на чл.373 ал.2, вр.чл.372 ал.4, вр.чл.371 т.2 от НК, вр.чл.58а от НК.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете: чистото съдебно минало на подсъдимия; полагането на труд и грижи за семейство; ниския размер на дадения подкуп; факта, че подсъдимият работи
като професионален шофьор и въпреки това няма данни за налагани наказания за
допуснати от него наршения по ЗДвП, което осчи, че случилото се инцидент в живота му. Направените признания
от подсъдимия са взети предвид при разглеждането на делото по реда на
съкратеното съдебно следствие и не следва да се отчитат повторно като
смекчаващо отговорността обстоятелство.
Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете:
завишената обществената опасност и укоримост на
извършеното от подсъдимия конкретно корупционно престъпление.
Не са налице предпоставките на чл.55 от НК, тъй като не
са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, нито някое от
посочените се явява изключително такова. Наказанието на подсъдимия следва да
бъде определено по реда на чл.54 от НК, в рамките на предвиденото в текста- до
10 години лишаване от свобода и глоба до 15 000 лева. На подсъдимия следва
да бъдат наложени и двете комулативно предвидени в
текста наказания- лишаване от свобода и глоба. В настоящия случай наказанието
следва да се определи при значителен превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства към минимума в текста.
С оглед изложеното съдът отмери наказанието лишаване от
свобода на девет месеца. На основание чл.58а ал.1 от НК това наказание съдът
намалява с 1/3 като определи на подсъдимия окончателен размер на наказанието от
ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Относно наказанието глоба, съдът съобрази,
освен гореизложените смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства,
разпоредбата на чл.47 от НК и доказателствата по делото относно имотното
състояние на подсъдимия. По тези съображения съдът налага на подсъдимия
наказание ГЛОБА в размер на 300 лева, платима в полза на Държавата.
При наличието на всички законови предпоставки на чл.66
ал.1 от НК и с оглед личността на подсъдимия, така определеното наказание
лишаване от свобода не е необходимо да бъде изтърпяно ефективно, поради което
съдът го ОТЛАГА за минималния изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.
С така определените
наказания, по вид и размер, ще се постигнат
целите на генералната и
лична превенция, като се даде
възможност на подсъдимия да преосмисли
поведението си занапред и същевременно се въздейства възпиращо върху останалите граждани, включително и на чужди държави, стриктно да
спазват законите на страната ни при преминаването през територията на България.
На основание чл.307а от НК съдът ОТНЕМА
в полза на Държавата предмета на престъплението- 1 банкнота с номинал 20 евро, със сериен номер SE4246994125- веществени доказателства по делото, намиращо се на съхранние в банков сейф № 9А в ОББ АД-клон Русе.
С оглед разпоредбата на чл.189 ал.2 от НПК подсъдимият не дължи
направените разноски за преводач. По делото няма направени други разноски,
поради което подсъдимият не дължи такива.
Мотивиран
така, съдът
постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: