Решение по дело №3794/2021 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 303
Дата: 28 април 2022 г.
Съдия: Свилен Жеков
Дело: 20215530103794
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 август 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 303
гр. Стара Загора, 28.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Свилен Жеков
при участието на секретаря Маргарита Огн. Н.а
като разгледа докладваното от Свилен Жеков Гражданско дело №
20215530103794 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 103 - 257 от Гражданския процесуален
кодекс /ГПК/.
Ищецът „ЗД ЕВРОИНС“ АД твърди, че на **** г. в село ****, ул. ****
било реализирано ПТП между л.а. “***” с ДК№ ***, управляван от ответника
ИВ. М. Ф., и л.а. „****” с ДК№ **** , управляван от Т.А..
Видно от протокол за ПТП № ****, съставен на **** г. от РУ ****,
водачът на л.а. „****” /ответник/ е нарушил правилата за движение по
пътищата и виновно е нанесъл имуществени вреди на л.а. „**** с ДК№ ****,
поради което му бил съставен акт за установяване на административно
нарушение № ****. Причина за настъпване на застрахователното събитие
било, че водачът на л.а. ***, поради движение с несъобразена скорост губи
контрол и удря паркирания л.а. **** с ДК№ ****. Към датата на ПТП
ответницата била неправоспособна.
Ищецът и собственикът на л.а. „***” с ДК№ ***, при управлението на
който било причинено увреждането, се намирали в договорни
правоотношения по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”,
1
свързана с притежаване и използване на МПС – полица № **** г. Ползвайки
се от сключената застраховка “Гражданска отговорност” на делинквента,
увреденото лице отправило искане за изплащане на обезщетение, като
ищецът заплатил на собственика на увредения автомобил сума в размер на
1564 лева на **** г.
Моли съда да осъди ответницата да му заплати сумата от 1564,00 лева -
главница, ведно със законната лихва върху нея от датата на завеждане на
исковата молба до окончателното й изплащане.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозиран отговор на
исковата молба от особеният представител на ответницата като е взето
становище за неоснователност на иска.
Сочи, че размерът на претърпяната имуществена вреда вследствие ПТП
не бил безспорно доказан от приложените писмени доказателства.
Претендирало се обезщетение изплатено от „ЗД ЕВРОИНС“ АД, но
посоченият в исковата молба лек автомобил не бил собственост на
ответницата. Ищецът бил длъжен да направи всички относими възражения,
включително и тези, с които е разполагало лицето, в чиито права се е
суброгирал, но е платил без да направи никакви възражения. С оглед т. 15 от
ТР № 6/06.11.2013 г. по ТД № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС и във вр. с чл. 300
ГПК наказателното постановление или актът на съда за неговата отмяна по
НАХД имат за предмет деяние, което не е престъпление, а административно
нарушение, поради което те не обвързват гражданския съд относно вината на
дееца и противоправността на деянието. Прави възражение, че вземането на
ищеца е погасено по давност. Моли за отхвърляне на иска.
Старозагорски районен съд, като съобрази правните доводи на страните,
събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявен е регресен осъдителен иск с правно основание чл. 288а, ал.1,
т.1 вр. ал. 3 вр. чл. 288, ал. 12 КЗ /отм./.
С доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК /с оглед
становището на ответницата в о.с.з. от 04.03.2022 г./ е обявено за безспорно
между страните по делото че на **** г. е настъпило в с. ****, ул. *** по вина
на водача ИВ. М. Ф. управлявала лек автомобил “***” с ДК№ ***, на **** г.
2
е извършен превод на сумата от 1564,00 лв. на водача на увредения лек
автомобил „****” с ДК№ **** М.А. /по щета № **** г., платежно нареждане
л. 23 от делото/ и че ответницата е била неправоспособна към момента на
ПТП /така и писмени доказателства л. 6- 23 от делото/.
От заключението на съдебно-автотехническата експертиза /л. 72-74 от
делото/ се установява следното: на **** г., в с. **** на ул. *** посока север се
е движел лек автомобил лек автомобил “***” с ДК№ ***, управляван от
водача И.Ф., която е изгубила контрол над управлението и е блъснала лек
автомобил „****” с ДК№ ****. ПТП е настъпило на ул. ***, като от описания
механизъм на ПТП е явно, че за водача И.М. /водачът на лекия автомобил
„***“/ ударът е бил предотвратим. Поради това настоящият съд приема от
фактическа страна за доказано, че действията на водача И.Ф., която не е
съобразила начина на управление на лекия автомобил „***“ са довели до
настъпване на ПТП – сблъсък с паркиран лек автомобил. В заключение може
да се обобщи, че механизма на настъпване на ПТП е установен с помощта на
вещо лице, изготвило заключение по съдебна автотехническа експертиза, като
е установено, че водача на лек автомобил “***” с ДК№ *** е причинил на
**** г. на ул. *** пътно-транспортно произшествие, като е ударил /блъснал/
паркиран лек автомобил лек автомобил „****” с ДК№ ****. При сблъсъка са
причинени имуществени повреди на двата автомобила, като установените
щети по лекия автомобил „****” с ДК№ **** отговарят да са получени при
този сблъсък. Вещото лице е дало заключение, че стойността на ремонта
възлиза на 1559,60 лв., т.е. това е размерът на имуществените вреди.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 500, ал. 2 КЗ.
Съгласно посочената разпоредба, застрахователят има право да получи
платеното обезщетение, заедно с платените лихви и разноски от лицето,
управлявало моторното превозно средство, когато не притежава
правоспособност за управление на съответната категория моторно превозно
средство, или на което временно е отнето свидетелството за управление на
моторното превозно средство. За разлика от общата норма, уреждаща правото
на застрахователя изплатил застрахователно обезщетение на пострадалото
лице да се суброгира в правата му срещу причинителя на вредите, регресното
3
право по чл. 500, ал. 2 от КЗ има специален характер и възниква по силата на
закона, при наличие на определени условия и е предвидено само при един вид
застраховане - застраховката срещу гражданска отговорност. Тук,
основанието за плащане на застрахователното обезщетение на третото лице е
законът, а не застрахователният договор /така решение № 20/02.04.2021 г. на
ВКС по т. д. № 2695/2019 г., II т. о./.
За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже,
че в резултат от противоправното поведение на ответника е реализирано
ПТП, че за управлявания от ответника автомобил е налице договор за
застраховка Гражданска отговорност, застраховател по който е ищецът; че
ищецът е заплатил обезщетение в размер на действителните вреди, настъпили
в причинна връзка със събитието; че ответникът е управлявал застрахованото
МПС без свидетелство за управление.
В разглеждания случай по делото не е спорно, че между ищеца и Р.А. С.
е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
по представената по делото полица № BG******* г., действаща за периода от
**** г. до **** г. /л. 13 от делото/. От протокола за ПТП № 1697504/**** г.,
издаден от ОД на МВР - Стара Загора, се установи, че на **** г., в 13, 25 ч. в
с. ****, ул. *** лек автомобил “***” с ДК№ ***, собственост на Р.А. С. и
управлявано от ответницата ИВ. М. Ф. е ударило лек автомобил „****” с
ДК№ **** собственост на М.С.А.. Водачката И.Ф. е загубила контрол над
управляваното от нея МПС и е блъснала паркирания л. а. „****“ в задна лява
част, както и че ИВ. М. Ф. към датата на ПТП е била неправоспособен водач,
нямала е СУМПС и въпреки това е управлявала МПС. Действително
протоколът за ПТП е съставен след посещение от длъжностното лице на
мястото на произшествието. Ето защо по отношение на възприетите от
съставителя факти, а именно разположението на МПС в пространството
/обозначени и на скицата в протокола/, както и видимите щети по
автомобилите, документът има характер на официален удостоверителен по
смисъла на чл. 179 ГПК. Длъжностното лице е удостоверило факти, които
лично е възприел при посещението си на мястото на ПТП, поради което в
свидетелстващата си част документът обвързва съда с материална
доказателствена сила /така напр. решение № 24/10.03.2011 г. на ВКС по т.д.
№ 444/2010 г., I т.о./. Ответницата е подписала документа и не оспорва това
обстоятелството, а доколкото протоколът удостоверява неизгодни за нея
4
факти /че именно тя е нарушила правилата за безопасност на движението/,
този документ следва да се ползва с доказателствена сила относно тези
неизгодни факти, чието настъпване е удостове*** с подписа на виновния
водач. Материалната доказателствена стойност на протокола не е оборена,
поради което и следва да бъде зачетена, като съдът приема, че фактите са се
осъществили така, както е отразено в него. От своя страна ответницата не
ангажира никакви твърдения и доказателства за установяване на различна
фактическа обстановка, водеща до отпадане на отговорността й.
Извършеното нарушение и предизвикване на ПТП от ответницата,
нейната вина и липсата на СУМПС, са категорично установени. Няма данни,
които да противоречат на тези изводи.
От представеното и неоспо*** платежно нареждане /л. 23 от делото/се
установи, че е извършено плащане по щета № **** г., към М.А. в размер на
1564,00 лв.
От заключението на назначената по делото автотехническа експертиза
се установяви, че причина за настъпването на процесното ПТП са действията
на ответницата, която е загубила контрол на управление, при което е
достигнал и с предна челна част на автомобила се е ударила в задна лява част
паркираното „***“, в резултат на което са генерирани деформации по
последното. Необходимите средства за възстановяване на увредените
части и детайли на автомобила „***“ изчислени по пазарни цени, са в
размер на 1559,60 лв., което е с 4,60 лв. по-малко от претендираната сума.
По възраженията на ответника в отговора на исковата молба – 1/ относно
възраженията за неустановен размер на имуществените вреди следва да се
посочи, че от заключението на неоспорената от страните съдебно
автотехническа експертиза се установи, че техния размер възлиза на 1559,60
лв., 2/ относно възражението, че ответницата не била собственик на
управлявания от нея лек автомобил „***“ следва да се посочи, че същото е
неоснователно, тъй като съгласно изричната разпоредба на чл. 477, ал. 2 КЗ по
задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
застраховани са собственикът, ползвателят и държателят на моторното
превозно средство, за което е налице валидно сключен застрахователен
договор, както и всяко лице, което извършва фактически действия по
управлението или ползването на моторното превозно средство на законно
5
основание. Не е необходимо водачът да притежава изрично писмено
пълномощно от лицата по изречение първо за управлението или
ползването на моторното превозно средство. Същото е прието в т. 8 от
Тълкувателно решение № 1/23.12.2015 г. на ВКС по т. д. № 1/2014 г., ОСТК в
което се сочи, че съгласно изричното законодателно разрешение в чл. 257, ал.
3 КЗ /отм./ сега чл. 477, ал. 3 КЗ за трети лица се смятат всички лица, с
изключение на лицето, което отговаря за причинените вреди. Следователно
всяко лице, извън делинквента, се явява трето лице по см. на цитираната
разпоредба и като пострадало от деликт разполага с правото на пряк иск
срещу застрахователя. За допустимостта на прекия иск е ирелевантно дали
лицето е собственик на увреждащото моторно превозно средство и дали в
това си качество е сключило договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, по който е страна. Допълнителен аргумент
в подкрепа на изразеното разбиране е самата същност на имуществената
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, една от
специфичните особености на която е, че застраховано е всяко лице, което
ползва моторно превозно средство на законно основание и в този смисъл е
отговорно за причинените при управлението му вреди - чл. 257, ал. 2 КЗ /отм./
- сега чл. 477, ал. 2 КЗ и 3/ относно възражението, че вземането на ищеца е
погасено по давност следва да се посочи, че е неоснователно, защото
съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от
момента на изискуемостта на вземането, като при задълженията, без срок – от
пораждането им. Регресното вземане се основава на изпълнението на чуждо
задължение – това на делинквента и се поражда от различен фактически
състав, включващ извършен деликт, правен интерес от изпълнението на
чуждото задължение и плащане, като това правоотношение възниква между
различни страни – суброгиралия в правата на увредения застраховател и
деликвента управлявал МПС без свидетелство за правоуправление, ето защо
изтеклата спрямо делинквента давност в правоотношението му с увреденото
лице, не следва да се прилага по отношение на регресното вземане. По
отношение на последното давността има за начало осъществения състав на
суброгацията. По въпросите за погасителната давност спрямо регресните
суброгационни искове на застрахователя и Гаранционния фонд съществува
задължителна практика, обективирана в т. 14 от ППВС № 7/77 г. Тези
въпроси се разрешават непротиворечиво и в решение № 127/18.10.2019 г. на
6
ВКС по т.д. № 2835/2018 г., I т.о., решение № 178 /21.10.2009 г. на ВКС по
т.д. № 192/2009 г., II т.о., решение № 173/30.10.2009 г. на ВКС по т.д. №
455/2009 г., II т.о., решение № 53/16.07.2009 г. на ВКС по т.д. № 356/2008
г., I т.о., решение № 2/02.02.2011 г. на ВКС по т.д. № 206/2010 г., II т.о.,
решение № 15/04.02.2011 г. на ВКС по т. д. № 326/2010 г., II т.о.,
определение № 86/09.02.2015 г. на ВКС по т.д. № 1259/2014 г., I т.о. и др.
ВКС приема, че регресните суброгационни искове на застрахователя и
Гаранционния фонд се погасяват с изтичане на общата петгодишна
погасителна давност по чл. 110 ЗЗД, която започва да тече от момента, в
който застрахователят, съотв. Гаранционният фонд изплати
обезщетенията на правоимащите лица. Смисълът на института на давността е
да бъде санкция за бездействащия кредитор, а преди суброгацията ищецът,
изобщо не е такъв, поради което и преди да възникне вземането му, той не
може да го упражни и няма как по отношение на него да е текла давност.
Следователно на датата на изплащане на обезщетението е възникнало правото
на ищеца на регресен иск срещу ответницата. Именно от тази дата е започнал
да тече петгодишния давностен срок за предявяване на иск срещу
делинквента съгласно разпоредбата на чл. 110 ЗЗД. От датата на плащането на
обезщетението от ищеца **** г. до датата на предявяване на иска на
13.08.2021 г. петгодишният давностен срок не е изтекъл.
Както се посочи по-горе по безспорен начин, с платежно нареждане от
**** г., е доказан фактът на плащане от страна на ищеца на конкретното
обезщетение на М.А. по щета № **** г., в резултат на което същия е встъпил
в правата на удовлетво***то лице и напълно основателно е предявил иск
срещу ответницата, за да си възстанови изплатените суми, както и разноските
по делото. Следва обаче предявеният иск да бъде уважен до размера на
реално настъпилите имуществени вреди съгласно заключението на
неоспорената от страните автотехническа експертиза, като ответницата бъде
осъдена да заплати на ищеца сумата от 1559,60 лв., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на предявяване на исковата претенция /13.08.2021
г./ до окончателното плащане като до пълния предявен размер от 1564,00 лв.
искът бъде отхвърлен.
По съдебноделоводните разноски:
Предвид изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата
7
следва да заплати на ищеца направените по делото разноски /държавна такса,
възнаграждение за вещо лице, възнаграждение за особен представител и
юрисконсултско възнаграждение/ в общ размер на 810,27 лв. съразмерно на
уважената част от иска.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 235, ал. 1 ГПК,
Старозагорски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА по иска с правно основание чл. 500, ал. 2 КЗ ИВ. М. Ф., ЕГН:
**********, с адрес: с. ************** да заплати на ЗД „Евро Инс“ АД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Христофор Колумб“ № 43, сумата от 1559,60 лв. /хиляда петстотин петдесет
и девет лева и шестдесет стотинки/, представляваща регресно вземане за
платено застрахователно обезщетение за вреди от ПТП, реализирано на ****
г., в с. ****, ул. *** по вина на ответницата като водач на лек автомобил “***”
с ДК№ ***, който управлявала без свидетелство за управление и при което
управление ударила паркираният лек автомобил „****” с ДК№ **** и
причинила имуществени щети на МПС „****”, ведно със законната лихва,
считано от датата на постъпване на исковата молба в съда – 13.08.2021 г. до
окончателното плащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния му
предявен размер от 1654,00 лв.

ОСЪЖДА ИВ. М. Ф., ЕГН: **********, с адрес: с. ************** да
заплати на ЗД „Евро Инс“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Христофор Колумб“ № 43 сумата 810,27 лв.
/осемстотин и десет лева и двадесет и седем стотинки/, представляваща
направените разноски по делото за държавна такса, възнаграждение за вещо
лице, възнаграждение за особен представител и юрисконсултско
възнаграждение съразмерно на уважената част от иска.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Старозагорски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

8
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото,
заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
9