РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 7459
гр. Пловдив, 14.12.2020 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XXVII състав в закрито заседание на четиринадесети
декември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР КАСАБОВ
като
разгледа докладваното от Председателя адм.
дело № 3154 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
І. За характера на производството,
жалбата и становищата на страните:
1. Производството е по реда на чл. 250, ал. 1 от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/.
2. Образувано е по жалба на П.Г.К., ЕГН **********,***,
с искане: „Да задължите В.Н.Н. — директор на Териториална Дирекция на
Национална агенция за приходите - Пловдив, да преустанови
противоконституционните си и правно нищожни действия спрямо мен, касаещи
принудителното събиране на задължителни здравноосигурителни вноски, каквито
според горецитираните императивни разпоредби на КРБ, не дължа на НЗОК“.
3. Ответникът – директор на Териториална Дирекция на
Национална агенция за приходите - Пловдив, представя становище изх. №
94-00-5602#14.12.2020
г., че в ТД на НАП - гр. Пловдив е образувано изпълнително дело №
*********/2016 г. срещу П.Г.К. с ЕГН **********. В делото са включени и
задължения за здравноосигурителни вноски по декларация № 160021302938615/13.05.2013
г., отнасяща се за период от 01.01.2012 г. — 31.12.2012 г. в общ размер към
11.12.2020 г. на 59,59лв., в т.ч. главница: 33,60 лв. и лихви 25,99 лв.
Декларацията
е подадена от задълженото лице и задълженията не са платени в срока за доброволно
плащане 30.04.2013г., поради което е включена в образувано изпълнително дело за
принудително събиране № *********/2016г. За обезпечаване и събиране на
задълженията по изпълнителното дело са наложени обезпечителни мерки с
постановление изх. № C180016-022-0107336/20.12.2018 г. - запор на банкови
сметки на задълженото лице, находящи се в Уникредит булбанк АД и Обединена
българска банка АД. Към днешна дата по изпълнителното дело няма постъпили
плащания, включително и по визираната декларация.
ІІ. За
допустимостта и основателността:
6. Разпоредбата на
чл. 250, ал. 1 от АПК предоставя активна процесуална легитимация на всеки
правен субект, който има правен интерес, да сезира надлежно съда с искане за
защита срещу неоснователни действия, извършвани от административен орган или
длъжностно лице, които не се основават на административен акт или на закон.
От
редакцията на посочената норма следва изводът, че съдебна защита по този реда
може да се търси при наличието на няколко комулативно дадени предпоставки: 1)
наличие на фактически действия; 2) същите да са извършвани от административен
орган или длъжностно лице от администрацията на административния орган или от
лица, които не са длъжностни, но действат от името на административния орган;
3) с тези фактически действия да се засягат права, свободи или законни интереси
на частноправни субекти, без оглед на техния характер - имуществен или
неимуществен, и 4) действията да не са административни актове, респ. да не се
извършват в изпълнение на административен акт или на закона.
В настоящия
случай съдът намира, че за подателят на искането съществува правен интерес за търсената
защита, тъй като между страните няма спор, че спрямо същия са предприети
действия по принудително изпълнение на парични задължения. Това обосновава
извод за процесуална допустимост на искането.
По
основателността съдът счита, че не съществува абсолютната процесуална предпоставка за искането по чл.250, ал.1 от АПК – фактическите действия да се извършват от административен орган или
длъжностно лице като не се основават на административен акт или на закона. Въз
основа на събраните в хода на проверката по чл. 252, ал. 3 от АПК данни се
установява, че към момента всички предприети срещу П.Г.К. действия по
принудително изпълнение за събиране на задължения за здравноосигурителни вноски
са въз основа на годно изпълнително основание - декларация №
160021302938615/13.05.2013 г. Обстоятелството, че такава декларация е подадена
не се отрича от длъжника.
Респективно
с нужното правно основание се явяват и наложените обезпечителни мерки с постановление
изх. № C180016-022-0107336/20.12.2018 г. /л.29/. До задълженото лице е
изпратена и покана за доброволно изпълнение изх. №
С160016-048-0067179/06.12.2016 г. Принудителните действия са предприети в
нарочно изпълнително производство от административни органи в изпълнение на
законоустановени правомощия.
За да се
уважи искането с правно основание чл.250, ал.1 от АПК трябва да съществува
отрицателна предпоставка - липса на правно основание (административен акт,
респективно закон), което да обосновава извършването на действията. Специалният
ред за защита срещу действия по принудително изпълнение на публични задължения,
уреден в чл. 266 и сл. от Данъчно – осигурителния процесуален кодек, изключва
приложението на субсидираната защитата по чл. 250 и сл. от АПК. Иначе казано, в настоящото производство е без
правно значение въпросът дали установените с декларация №
160021302938615/13.05.2013 г. публични задължения са изискуеми към настоящия
момент или са погасени, както твърди длъжникът. Значение има само обстоятелството,
че процесните действия се основават на закона, което изключва тяхната
неоснователност и възможността за защита срещу тях по реда на чл. 250, ал.1 от АПК /така Определение №4477 от 30.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3905 / 2011
г.; Определение № 16378 от 19.12.2012 г. по адм. д. № 13951/2012 на Върховния
административен съд; Определение № 6441 от 31.05.2016 г. по адм. д. № 5218/2016
на Върховния административен съд/.
При тази
фактическа и правна обстановка искането се явява неоснователно и следва да бъде
отхвърлено.
Разноски в
настоящото производство не се претендират, поради което произнасяне в тази
насока не се дължи.
Ето защо, на
основание чл.253, ал.2, изр.1-во, предл. последно от АПК, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Отхвърля искането на П.Г.К.,
ЕГН **********,***, да бъде задължен В.Н.Н. - директор на Териториална Дирекция
на Национална агенция за приходите - Пловдив да преустанови
противоконституционните си и правно нищожни действия спрямо П.Г.К., касаещи
принудителното събиране на задължителни здравноосигурителни вноски.
Разпореждането може да се обжалва пред Върховния
административен съд в 3-дневен срок от издаването му от всеки, който има правен
интерес.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: /п/