№ 22847
гр. С., 16.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
при участието на секретаря ВЕНКА ХР. КАЛЪПЧИЕВА
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20241110145707 по описа за 2024 година
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 250077/01.08.2024г. на СРС,
подадена от А. Д. Д. срещу „**********“ ЕАД.
Ищецът А. Д. Д. чрез адв. Ю. Г. – АК-С., е предявил срещу ответника „**********“
ЕАД искове с правно основание по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено по
отношение на ответника, че А. Д. Д. не му дължи начислените за периода м.05.2017г.-
м.07.2018г. във връзка с топлоснабдяването на имот – апартамент в град С., ж.к.
„**********“ 2, бл. ***, вх. 1, ет. 1, ап. 2, главница за топлинна енергия в размер на 126,67
лева, както и сумата от 25,18 лева за лихва за забава върху нея, и главница от 8,75 лева за
дялово разпределение, както и сумата от 6,59 лева за лихва върху нея. Ищецът твърди, че е
бил собственик на описания имот, но на 15.09.2017г. го е продал на трето за делото лице.
Процесните задължения били погасени по давност, поради което не били дължими. В
насроченото по делото заседание ищецът не се явява, като се представлява от адв. Десислава
Сарафова, която поддържа предявените искове, включително в хода на устните състезания.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответното „**********“ ЕАД чрез юрк. П.Н. е подало
Отговор на исковата молба, вх. № 319388/09.10.2024г. на СРС. Твърди, че искът е предявен
при липса на правен интерес. Погасяването на задължението по давност не водело до
заличаването му, като евентуално решение не можело да попречи на ответника да
осчетоводява и води като дължими процесните суми. Той като кредитор имал право да кани
длъжника сутрин, обед и вечер да плати погасените по давност вземания, а в преценката на
длъжника било дали да стори това. Доколкото задължението продължавало да съществува,
то нямало как съдът да приеме, че ищецът не дължи сумата. Заявява се учудване, че
съдилищата продължават да допускат разглеждането на такива искове. Признава, че сумите
са погасени по давност, поради което искът, основан на това обстоятелство, ако се приеме за
допустим, е основателен. Оспорва се ответникът да е дал повод за завеждане на делото,
поради което твърди, че разноските по същото трябва да се възложат върху ищеца. За
насроченото по делото публично съдебно заседание ответникът не изпраща представител.
Депозирано е становище в писмен вид, като моли предявените искове да бъдат отхвърлени.
1
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и
предявените с нея искове и становището и възраженията на ответника в отговора ú,
съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните
правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен
интерес, а обективираните в нея искове са допустими и следва да бъдат разгледани по
същество.
Въведените от ответника доводи за недопустимост във връзка с давността и
наличието на правен интерес не могат да бъдат споделени. Действително фактическият
състав на погасителната давност по смисъла на чл. 110 и сл. ЗЗД включва в себе си няколко
елемента. На първо място е необходимо бездействие на кредитора по отношение
реализацията на притежаваното от него право, което да е продължило определен от закона
период от време. На второ място, тъй като давността, съобразно чл. 120 ЗЗД, не се прилага
служебно, е необходимо и волеизявление от страна на длъжника, че иска да се ползва от нея
в отношенията си с кредитора. Това изявление може да бъде направено само тогава, когато
титулярят на вземането, за което е изтекла давността, иска да му бъде изпълнено. Така и: ТР
3-2012-ОСГТК, р. 186/19.06.2013г.-гр.д.927/2012г.-ІVг.о. Действително, по аргумент от чл.
118 ЗЗД, с погасяването на вземането по давност то продължава да съществува, но е лишено
от съдействието на държавната принуда за реализирането си и зависи единствено от добрата
воля на длъжника – то вече е единствено и само изпълняемо, но не и изискуемо. Длъжникът
може винаги, когато кредиторът поиска от него изпълнение, да му противопостави
погасяването на вземането по давност и правомерно да откаже да изпълни. Това свое право
той може да въведе и в образуван срещу му процес чрез възражение. След изтичането на
давността няма законова пречка длъжникът, вместо да чака съответни активни действия на
кредитора, срещу които да възрази, да предяви срещу своя кредитор иск да бъде признато за
установено със сила на пресъдено нещо между двамата, че кредиторът му не може да
претендира повече тези вземания от него. Затова и когато длъжникът предяви отрицателен
установителен иск, основан на изтекла давност, той цели да се отрече не това, че самото
вземане съществува, макар и вече неизискуемо, а че не съществува правото на кредитора да
го търси от него. В мотивите на ТР 8-2012-ОСТК изрично е посочено, че правният спор
накърнява не само спорното право, което едната страна претендира, но и правната сфера на
другата страна, която затова отрича претендираното право, защото то засяга определени
нейна права. Всяка от двете страни разполага с правото на иск, за да може да защити това
свое право, което според нея се накърнява от спора. Оттук всеки, който претендира, че е
носител на право, засегнато от правен спор, може, като упражни пръв правото си на иск, да
стане ищец по делото, поставяйки другата страна по спора в ролята на ответник.
Предявявайки отрицателен установителен иск относно това, че задължението му към
топлоснабдителното дружество е погасено по давност, ищецът защитава позицията и се
домогва да установи със сила на пресъдено нещо, че притежава правото да възразява срещу
претенциите на ответника, тъй като последните са погасени по давност, съответно, че
кредиторът не може повече да иска от него изпълнение за тях. Решаващият делото съдебен
състав следва да тълкува изразената в исковата молба воля за разрешаване на
съществуващия правен спор. Позовавайки се на давност, ищецът се домогва до
установяване, че не дължи, но не защото не съществува задължение, а защото то е погасено
по давност, т.е. да бъде констатирано, че в неговия патримониум е възникнало правото
правомерно да отказва изпълнение, съответно кредиторът е загубил правото си на иск в
материален смисъл (притезанието), т.е. той повече не може да иска от длъжника да плати,
включително да го кани за това "сутрин, обед и вечер", както се изразява процесуалният
представител на ответника в отговора на исковата молба.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по отрицателния
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК е за ответника. Същият следва
2
пълно и главно да установи, че претендираните от него и оспорени от ищеца вземания
съществуват и са дължими и изискуеми. Във връзка с евентуалното им погасяване по
давност ответникът следва да докаже наличието на обстоятелства, водещи до
спиране/прекъсване на погасителната давност за тях. В тежест на всяка от страните е да
установи фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни
последици. Между страните не се спори, че процесното вземане е погасено по давност.
В настоящия случай ответникът изрично е признал, че процесните вземания са
погасени по давност. При това положение и доколкото ответникът е заявил възражения
единствено досежно допустимостта на предявените искове, то същите са основателни и
следва да бъдат уважени.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на разноски има само страната, в полза на
която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода на делото право на разноски има само
ищецът. Същият своевременно е заявил претенция в тази насока, като е представен и списък
по чл. 80 ГПК.
Доказани са разноски за държавна такса в размер на 200,00 лева и такса за паричен
превод от 3,37 лева, които общо 203,37 лева следва да се присъдят в полза на ищеца.
Доколкото ищецът е представляван безплатно по делото по сключен договор с адв.
Ю. Г. по реда на чл. 38, ал. 1 ЗАдв, то в полза на адв. Г. следва да бъде присъдено
възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв, което съдът определя в размер от 400,00 лева.
Неоснователно е искането на ответната страна да бъде освободена от разноски по
делото, съответно в нейна полза да бъдат присъдени такива, тъй като не била дала повод за
завеждане на делото. Съгласно чл. 78, ал. 2 ГПК, разноските по делото се възлагат върху
ищеца тогава, когато ответникът с поведението си не е дал повод за завеждането му и
признае предявения иск. В настоящия случай липсва признание на предявения иск,
доколкото процесуалният представител на топлоснабдителното предприятие е заявил
признание единствено досежно факта на погасяване на вземанията по давност, но е оспорил
неговата допустимост. Освен това, поддържайки извънсъдебно позицията си за дължимост
на процесните суми /л. 9/, е дал повод за завеждане на делото.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че А. Д. Д., ЕГН
**********, от град С., не дължи на „**********“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище в
град С., начислените за периода м.05.2017г.-м.07.2018г. във връзка с топлоснабдяването на
имот – апартамент в град С., ж.к. „**********“ 2, бл. ***, вх. 1, ет. 1, ап. 2, главница за
топлинна енергия в размер на 126,67 лева, както и сумата от 25,18 лева за лихва за забава
върху нея, и главница от 8,75 лева за дялово разпределение, както и сумата от 6,59 лева за
лихва върху нея.
ОСЪЖДА „**********“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище в град С., да заплати
на А. Д. Д., ЕГН **********, от град С., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 203,37
лева, представляваща разноски по делото за заплатена държавна такса с включени разноски
за паричен превод.
ОСЪЖДА „**********“ ЕАД, ЕИК **********, да заплати на адв. Ю. О. Г. – АК-
С., ЕГН **********, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв, сумата от 400,00 лева, представляваща
хонорар за оказана безплатна адвокатска защита по делото на ищеца А. Д. Д..
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба,
3
подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан
електронно /чл. 102а, ал. 1 ГПК/,поради което не носи саморъчен
подпис на съдията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4