Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

 

№       260793                    / 10,06,2021 г., гр. Пловдив

 

 

 

В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

 

 

 

ПЛОВДИВСКИЯТ   ОКРЪЖЕН   СЪД, VІІІ граждански състав, в публично заседание на десети март 2021 г., в състав:

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА

                                                        ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА

                                                                         КОСТАДИН ИВАНОВ

 

при участието на секретаря ЕЛЕНА ДИМОВА

разгледа докладваното от съдия Свиркова въззивно гражданско дело № 3133/2020 г. и съобрази следното:

Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.

Образувано по въззивна жалба от К.Р.К. с ЕГН **********; против решение № 261015/26,10,2020 г., постановено по гр. д. № 4343/2020 г. на РС Пловдив, 8 гр. състав. С оплакване за незаконосъобразност поради нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и противоречие с материалния закон, жалбоподателят иска от въззивния съд да отмени обжалваното решение и вместо това да отхвърли предявените искове.

Ответникът по жалбата „СИМТЕКС ТРАНС“ ЕООД – с. Брестовица, ЕИК *********; заявява становище за неоснователност на въззивната жалба и иска потвърждаване на обжалваното решение.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните, съдът приема следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Производството пред РС е образувано по обективно съединени искове с правна квалификация чл. 215 от КТ и чл. 86 от ЗЗД. Предявени от К.Р.К. с ЕГН **********; против „СИМТЕКС ТРАНС“ ЕООД – с. Брестовица, ЕИК *********.

От съда се иска да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 2444,34 лв., представляваща дължима разлика между заплатените и действително дължимите за командироването му в чужбина (ЕС) командировъчни пари за 57 дни през периода от 01,04,2019 г. до 29,05,2019 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано 01,04,2020 г. до окончателното изплащане.

Ответникът оспорва основателността на иска като твърди, че дължимите на ищеца командировъчни пари за процесния период са изцяло заплатени.

С обжалваното решение съдът е приел исковете за неоснователни и ги е отхвърлил.

При изпълнение задълженията си по чл. 269 изр. първо от ГПК, настоящата инстанция не констатира наличие на пороци, водещи до невалидност или недопустимост на атакувания съдебен акт.

По отношение правилността на решението проверката в настоящото производство следва да се ограничи до посочените в жалбата оплаквания (чл. 269 изр. второ ГПК), като служебно се провери правилното приложение на императивните материалноправни норми, относими към спорното правоотношение между страните. Не се констатира неправилно приложение на императивни материалноправни норми при подвеждане на фактите към приложимата нормативна уредба.

Страните не спорят за това, че в процесния период помежду им е съществували трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността „***“ и е бил командирован в продължение на 59 дни в чужбина – ЕС. Командироването е извършено въз основа на Заповед № 316/05,04,2019 г. на работодателя (л. 70) – за периода от 05,04,2019 г. до 31,05,2019 г. за извършване вътрешни курсове международен превоз на товари в ЕО. С чл. 11 от Трудовия договор (л. 63-64) страните са уговорили, че приложими при командироване в чужбина ще са правилата в българския КТ и Наредба  за служебни командировки и специализации в чужбина. С Приложение № 3 към чл. 31, ал. 1 от посочената наредба, командировъчните пари на персонала на сухоземни транспортни и специални средства за Шофьори и стюардеси при автомобилни превози се определят в размер на 27 евро при единична езда и 21 евро при двойна езда, включително квартирни пари. С посочената по-горе заповед за командироване е определен по-висок от посочения нормативно установен размер на командировъчните пари – 42 евро на ден. При тежест върху ищеца, не се представят допустими доказателства, от които да се приеме за установено твърдението, че страните устно били уговорили и по-висок размер (65 евро на ден). При това положение следва да се приеме, че дължимият размер е този, определен със заповедта за командироване – 42 евро на ден.

От заключението на извършената пред РС съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена от страните, се установява, че за процесния период на командировката – 57 дни, дължимите съобразно посочения по-горе размер командировъчни пари на ищеца възлизат на общо 4682,26 лв. и същите, заедно с трудовото възнаграждение за периода, за заплатени от ответника по банкова сметка *** (както следва: с три платежни нареждания са заплатени общо 6170 лв.,, включващи командировъчните пари, както и начисленото за периода трудово възнаграждение – общо 760,46 лв. след приспадане на удръжките).

 Изложеното обуславя извод за неоснователност на исковете. Така е приел и РС, поради което решението следва да бъде потвърдено. На въззиваемия разноски не следва да се присъждат, тъй като не се установява такива да са сторени.

По изложените съображения съдът

 

 

Р    Е   Ш   И  :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 261015/26,10,2020 г., постановено по гр. д. № 4343/2020 г. на РС Пловдив, 8 гр. състав.

Решението не подлежи на касационно обжалване.                                  

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

          ЧЛЕНОВЕ: