№ 5427
гр. София, 27.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря НИЯ ИВ. РАЙЧИНОВА
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
Гражданско дело № 20211110142539 по описа за 2021 година
Предмет на делото са предявените от [ЮЛ] АД, ЕИК [НОМЕР] срещу Б.
Г. ВЛ., ЕГН ********** обективно и кумулативно съединени искове с правни
основания чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.79 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, относно
признаването за установено на вземането, предмет на издадената Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 59118/2020 г.
по описа на СРС, за сумата от 288,35 лв., представляваща цена на употребена
и незаплатена електрическа енергия за периода от 23.05.2020 г. до 20.08.2020
г. в имот, находящ се в [АДРЕС], ведно със законната лихва за периода от
27.11.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 7,16 лв.
за периода от 24.07.2020 г. до 17.11.2020 г.
Ищцовото дружество основава претенциите си с твърденията, че делото е
образувано във връзка с установяване на вземане, за което е била издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, като съдът е
указал на ищцовото дружество да предяви настоящите искове за установяване
на вземането. Сочи, че ответникът дължи претендираните суми, в качеството
си на потребител на електрическа енергия в процесния имот, до който
ищцовото дружество е доставяло електрическа енергия в процесния период,
цената на която не е била заплатена от ответника.
В законоустановения срок за отговор на исковата молба, такъв е
1
постъпил от страна на ответника по делото, чрез назначения особен
представител, с който оспорва исковете като неоснователни. Оспорва да е
налице облигационно правоотношение между страните. Релевира доводи, че
процесният имот е продаден от ответника преди исковия период и задължено
лице за употребената ел. енергия е новият собственик.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона,
намира следното:
За основателността на иска по чл. 79 ЗЗД ищецът следва да докаже
следните факти: наличието на облигационно правоотношение по договор за
продажба на ел. енергия между страните, количеството на реално доставената
от ищеца по договора ел. енергия за процесния период и размера на нейната
цена. По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД ищецът следва да
докаже следните факти: съществуването и размера на главния дълг и
изпадането на ответницата в забава.
С доклада по делото са отделени за безспорни и ненуждаещи се от
доказване между страните следните обстоятелства: че ищцовото дружество е
доставило в находящ се в [АДРЕС] електрическа енергия на стойност 288,35
лв., за периода от 23.05.2020 г. до 20.08.2020 г.
В проведеното на 15.03.2022 г. открито съдебно заседание, проекта за
доклад по делото е приет за окончателен с изменение в частта относно имота,
в който се твърди, че ищецът е предоставил услуги на ответника, а именно:
[АДРЕС].
Съгласно чл. 92, т. 4 ЗЕ крайният клиент е страна по сделка с
електрическа енергия. В т. 27г от ДР на ЗЕ е дадено легално определение на
понятието „краен клиент”, като е посочено, че това е клиент, който купува
електрическа енергия или природен газ за собствено ползване. Нормата на чл.
98а, ал. 1 ЗЕ предвижда, че крайният снабдител продава електрическа енергия
при публично известни ОУ, а съгласно ал.4 публикуваните ОУ влизат в сила
за клиентите на крайният снабдител без изрично писмено приемане. В чл. 4,
ал. 2 от общите условия на [ЮЛ] АД, копие от които е прието като писмено
доказателство по делото, е предвидено, че потребител на електрическа
енергия за битови нужди е физическо лице – собственик или ползвател на
2
имот, присъединен към електроразпределителната мрежа съгласно
действащото законодателство, което ползва електрическа енергия за
домакинството си. С оглед изложеното следва да се приеме, че между
крайният снабдител и собствениците/ползвателите на законно
електроснабдени имоти е налице облигационно правоотношение по договор
за доставка на електрическа енергия, въз основа на което собствениците/
ползвателите са задължени да заплащат в полза на крайния снабдител
стойността на доставената електрическа енергия.
От представеното по делото копие от лицензия за обществено снабдяване
с електрическа енергия се установява, че през 2006 г. на ищцовото дружество
е предоставен лиценз за осъществяване на дейността обществено снабдяване
с електрическа енергия. Като писмено доказателство по делото е приета
справка от агенция по вписванията, от която се установява, че процесният
имот, находящ се в с[АДРЕС] е придобит от ответника през 2006 г. Така
представената справка обхваща периода от 01.01.1991 г. до 25.06.2021 г., като
съответно към 25.06.2021 г. няма данни имотът да е прехвърлен на друго
лице. Действително представената справка не съставлява титул за
собственост, но това не я лишава от доказателствена стойност, а вменява в
задължение на съда да извърши съвкупна преценка на всички ангажирани по
делото доказателства. По делото е представено и прието копие от заявление
за продажба на електрическа енергия за битови нужди №
**********/02.12.2016 г. Видно от същото ответникът е заявил желание за
сключване на договор за доставка на електрическа енергия в имот, находящ
се в с[АДРЕС], който всъщност е процесният такъв. Заявлението е подписано
и са изписани имената на ответника. Следователно съдът намира, че
заявлението установява наличието на облигационно правоотношение по
договор за доставка на електрическа енергия между страните по спора по
отношение на имот, находящ се в с[АДРЕС]. Така подаденото заявление от
страна на ответника представлява по същността си извънсъдебно признание
на факта, че същият е клиент на електрическа енергия, доставяна в посочения
имот. С оглед изложеното съдът приема този факт за установен по делото и
съответно, че между страните е било налице валидно облигационно
правоотношение по договор за доставка на електрическа енергия в имота в
находящ се в с[АДРЕС] и в рамките на заявения с исковата молба период, по
силата на което ответникът е задължен да заплаща на [ЮЛ] АД стойността на
3
доставената електрическа енергия. С доклада на делото на основание чл. 146,
ал. 1, т. 3 ГПК е обявено за безспорно между страните и ненуждаещо се от
доказване обстоятелството, че стойността на доставената електрическа
енергия в процесния имот за периода от 23.05.2020 г. до 20.08.2020 г. е 288,35
лева, поради което съдът го приема за установено. Посочена сума
представлява сбор от следните суми, обективирани в следните фактури: №
[НОМЕР] за периода от 23.05.2020 г. – 20.06.2020 г., издадена на 30.06.2020 г.
с краен срок на плащане 23.07.2020 г. на стойност 112,96 лв. с вкл. ДДС; №
********* за периода от 21.06.2020 г. – 21.07.2020 г., издадена на 31.07.2020
г. с краен срок на плащане 24.08.2020 г. на стойност 120,48 лв. с вкл. ДДС; №
[НОМЕР] за периода от 22.07.2020 г. – 20.08.2020 г., издадена на 31.08.2020 г.
с краен срок на плащане 23.09.2020 г. на стойност 54,91 лв. с вкл. ДДС.
Ответника не твърди и съответно не е ангажирал доказателства, че е заплатил
тази сума в полза на ищеца. С оглед изложените съображения се налага извод,
че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.
Поради неизпълнение на задължението за заплащане на стойността на
ползваната електрическа енергия в рамките на срока по чл. 19 от общите
условия на ищцовото дружество, за ответника е възникнало задължение за
заплащане в полза на [ЮЛ] АД на обезщетение за забава за периода от
23.05.2020 г. до 20.08.2020 г. в размер на 7,16 лева. Така посочена сума
представлява сбор от следните: 3,57 лв. мораторна лихва за забава за периода
24.07.2020 г. – 17.11.2020 г., начислена върху сумата по фактура № [НОМЕР]
за периода от 23.05.2020 г. – 20.06.2020 г., издадена на 30.06.2020 г. с краен
срок на плащане 23.07.2020 г. на стойност 112,96 лв. с вкл. ДДС; 2,77 лева
мораторна лихва за забава за периода 25.08.2020 г. – 17.11.2020 г., начислена
върху сумата по фактура № ********* за периода от 21.06.2020 г. –
21.07.2020 г., издадена на 31.07.2020 г. с краен срок на плащане 24.08.2020 г.
на стойност 120,48 лв. с вкл. ДДС; 0,82 лв. мораторна лихва за забава за
периода 24.09.2020 г. – 17.11.2020 г., начислена върху сумата по фактура №
[НОМЕР] за периода от 22.07.2020 г. – 20.08.2020 г., издадена на 31.08.2020 г.
с краен срок на плащане 23.09.2020 г. на стойност 54,91 лв. с вкл. ДДС. С
оглед изложеното съдът намира, че акцесорната претенция също е
основателна и следва да бъде уважена.
4
По разноските:
При този изход на правния спор и на основание чл.78, ал.1 ГПК, право
на разноски има ищецът. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищцовото дружество разноските, сторени в заповедното и исковото
производство. На ищеца следва да се присъди сумата от 121 лева (25 лв.
държавна такса и 96 лв. възнаграждение за адвокат), представляваща
разноски в заповедното производство и сумата от 469 лева (25 лв. държавна
такса, 144 лв. адвокатско възнаграждение и 300 лв. депозит за особен
представител), представляваща разноски в исковото производство.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 422 ГПК
иск с правно основание чл. 79 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Б. Г. ВЛ., ЕГН
**********, с адрес ж.к. Люлин 9, бл. 907, вх. В, ет. 6, ап. 61 дължи на [ЮЛ]
ЕИК [НОМЕР] със седалище и адрес на управление: [АДРЕС] представлявано
от Л.В, К.К, Д.С.С, сумата от 288,35 лв., представляваща цена на употребена
и незаплатена електрическа енергия за периода от 23.05.2020 г. до 20.08.2020
г. в имот находящ се в [АДРЕС], ведно със законната лихва за периода от
27.11.2020 г. до изплащане на вземането, както и мораторна лихва в размер на
7,16 лв. за периода от 24.07.2020 г. до 17.11.2020 г., за които суми е била
издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № 59118/2020 г.
по описа на СРС, 174-ти състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Б. Г. ВЛ., ЕГН **********, с
адрес ж.к. Люлин 9, бл. 907, вх. В, ет. 6, ап. 61 да заплати на [ЮЛ] ЕИК
[НОМЕР] със седалище и адрес на управление: [АДРЕС] представлявано от
Л.В, К.К, Д.С.С, сумата в размер на 121 лева – разноски за заповедното
производство.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Б. Г. ВЛ., ЕГН **********, с
адрес ж.к. Люлин 9, бл. 907, вх. В, ет. 6, ап. 61 да заплати на [ЮЛ] ЕИК
[НОМЕР] със седалище и адрес на управление: [АДРЕС] представлявано от
5
Л.В, К.К, Д.С.С, сумата в размер на 469 лева – разноски за исковото
производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6