РЕШЕНИЕ
№ 663
гр. Сливен, 24.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Минчо Ст. Минев
при участието на секретаря Пенка М. Стоянова
като разгледа докладваното от Минчо Ст. Минев Гражданско дело №
20212230104626 по описа за 2021 година
Делото е образувано по исковата молба на Д. ИВ. К. от гр. Сливен. Излага, че на
22.02.2011 година „Топлофикация – Сливен“ ЕАД се е снабдило, в производството по
ч.гр.д. № 187 /2011 година по описа на СлРС, с изпълнителен лист за: 1496,10 лева,
представляваща главница; 563,38 лева – лихва за забава върху тази сума за периода
01.12.2006г. – 30.10.2010 г., както и 41,20 лева- разноски по делото. Също, че въз основа на
листа било образувано, на 28.04.2011 година, изпълнително дело при частен съдебен
изпълнител, като с молбата си процесуален представител на дружеството поискал да се
извършат справки и ако се окаже, че К. работи, да бъде наложен запор върху трудовото му
възнаграждение. Това било сторено на 03.05.2011 г., а удръжки били правени до 05.11.2011
г., когато работодателя на мъжа уведомил съдебния изпълнител, че трудовия му договор е
прекратен. Следващото валидно според ищеца действие, предприето от взискателя било от
08.01.2015 г., когато отново бил наложен запор върху трудовото възнаграждение на К.. Той
обаче се позовава на обстоятелството, че от момента, когато е направена последната
удръжка въз основа на първия запор и момента на налагане на втория запор, е изминал срок
повече от две години, което означава, че макар и да липсва нарочно постановление на
съдебния изпълнител за това е настъпила, по силата на закона, перемпция. Цитира
разпоредбата на чл.433 ал.1, т.8 от ГПК, че изпълнителното производство се прекратява,
когато взискателя не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две
години. Поради това пък според ищеца, предприеманите след 15.11.2013 г. изпълнителни
действия, дори и принципно да могат да прекъсват теклата погасителна давност, не са
породили този ефект, тъй като поради перемпцията те не са валидно сторени. В крайна
сметка счита, че цитираните по-горе задължения са погасени с изтекла в негова полза
1
давност, като това е общата петгодишна, за периода 15.11.2011-15.11.2016 година. При това
положение предявява иск съда да приеме за установено, че не ги дължи на „Топлофикация –
Сливен“ ЕАД, в т.ч. и разноските в заповедното производство, в размер на 41.20лв.
Претендира сторените от него разноски по настоящото дело.
На ответното дружество бе връчен препис от исковата молба, но писмен отговор не е
депозиран. То и не изпрати процесуален представител в проведеното по делото заседание.
В него ищецът бе представляван от пълномощник – адвокат, чрез който се поддържат
исковете, съответно фактите, на които се основават.
След като обсъди събраните по делото доказателства, съда приема за установени
следните факти:
На 28.04.2011 година „Топлофикация – Сливен“ е депозирало пред ЧСИ М. молба
/вх.№ 01096/ за образуване на изпълнително дело, а с нея е представен изпълнителен лист от
22.02.2011 година, издаден на дружеството от СлРС в производство по ч.гр.д. № 187/2011
година и въз основа на заповед за изпълнение № 182 от 14.01.2011 година. Видно от
съдържанието му, Д. ИВ. К. е осъден да му заплати: 1496.10 лева, представляваща главница,
заедно със законната лихва от 13.01.2011г. до окончателното й изплащане; 563.38 лева –
лихва за забава върху нея за периода 01.12.2006 година – 30.10.2010 година, както и 41.20
лева- разноски по делото. Изпълнителното дело е получило номер 147.
В молбата си взискателя е поискал да бъде направена справка за притежавано от
мъжа имущество, вкл. моторно превозно средство, както и дали работи, а също и съдебния
изпълнител да пристъпи към принудително събиране на вземанията чрез налагане на запор
върху трудовото възнаграждение на длъжника; възбрана, опис и продажба на МПС и др.
имущество.
Наложен е запор върху трудовото възнаграждение на мъжа, като запорното
съобщение е от 03.05.2011 година. Същото е получено от работодателя на 16.05.2011 година,
видно от обратната разписка на М & ВМ.
Видно от документа, представляващ лист № 28 от материалите по настоящото дело,
на 25.05.2011г. „Тетбрюле“ЕООД е превело по сметка на ЧСИ М.М. сума в размер 30.00лв.
за Д. ИВ. К..
Видно от документа, представляващ лист № 33 от материалите по делото, на
11.07.2011г. „Тетбрюле“ЕООД е превело по сметка на ЧСИ М.М. сума в размер 30.00лв. за
Д. ИВ. К..
От писмото с изх. № 71/24.11.2011 година на „Тетбрюле“ ЕООД и заповед № 75/
15.11.2011г. съда приема, че удръжки от трудовото възнаграждение на ищеца от този
работодател са правени най-късно до втората от тези две дати - тъй като от него момент е
прекратено трудовото му правоотношение.
2
Всички преводи са правени по изп.дело № 147/2011г.
От други извлечения, представляващи листи №№ 37,38 и 39 е видно, че по същото
изп.дело са постъпвали суми на 06.12.2013г.; 09.01.2014г.; 03.10.2014г. Техен вносител е
Н.Г.Д.
На 21.01.2015г. на дружеството с фирма „Стрелец“ е връчено запорно съобщение на
същия частен съдебен изпълнител, по същото изпълнително дело, от 08.01.2015г.,за
извършване на удръжки от трудовото възнаграждение на Д.К.. Преводи по сметка на ЧСИ
М., по изп.д.№ 147/2011г. са правени на 16.02.2015г.; 16.03.2015г.; 15.04.2015г.; 19.05.2015г.
и 15.06.2015г.
От печатите, поставени на гърба на изпълнителния лист съда приема, че суми са
изплащани от ЧСИ за погасяване/намаляване на задълженията на К.. Плащанията са от
20.12.2013г.; 14.01.2014г.; 13.10.14г.; 19.05.2015г.;
30.06.2015г.;...05.10.2015г.;...02.12.2015г....;29.01.2016г....23.03.2016г.;...03.05.2016г.
От същия този документ е видно, че на лицевата му част не е поставен печат на
съдебен изпълнител.
На 25.08.2015г. К. е подал до съдебния изпълнител М. молба да бъде вдигнат запора
върху трудовото му възнаграждение, по която ЧСИ е постановила отказ.
Така установените факти налага следните изводи за правото:
Предявени са искове с правно основание чл. 439 от ГПК, като ищеца се позовава на
факти, настъпили след издаването на кредитора му на изпълнително основание, послужило
за предприемане на изпълнителни действия за принудително събиране на парични суми.
Този факт е текла в негова полза давност, която не само е погасила задълженията му, но
преди това е предизвикала перемпция- по силата на закона, на образувано изпълнително
дело.
Съдът споделя развитите в исковата молба доводи, че в производството по
изпълнителното дело, образувано по издадения на 22.02.2011г. на „Топлофикация
Сливен“ЕАД изпълнителен лист с длъжник Д.К., са извършвани изпълнителни действия,
годни да прекъсват започвалата да тече в полза на физическото лице погасителна давност за
задълженията му по този лист. Това на първо място е молбата на дружеството за образуване
на изп.дело, тъй като в нея то е посочило и поискало прилагането, на изпълнителен/ни
способ/и. Тя е от м.04.2011г. След това, през същата тази година е бил наложен запор върху
трудовото възнаграждение на К. и на няколко пъти са правени от работодателя му удръжки,
а сумите са превеждани на ЧСИ по банков път. Съдът е съгласен и с мнението, че следва да
се счита, че последното такова действие на принудително изпълнение е от 15.11.2011г., тъй
като от тази дата е прекратено трудовото правоотношение на К. с работодателя му
3
/„Тетбрюле“ЕООД/. Ето защо съда приема, че от тази дата е започнала да тече нова
погасителна давност в полза на мъжа.
Едва в началото на 2015-та г., със съобщение от 08.01., съдебния изпълнител е
наложил запор върху трудовото възнаграждение на мъжа, получавано от новия му
работодател „Стрелец“ООД. Действието е предприето по същото изпълнително дело- №
147/2011г. Видно от материалите по последното, този запор е първото след 15.11.2011г.
изпълнително действие, годно, съгласно нарочното тълкувателно решение на ВКС, да
прекъсне тази давност. От печатите, поставени на гърба на изпълнителния лист е видно, че
ЧСИ е правил преводи в полза на кредитори за погасяване задължението на К. и през
20.12.2013г.; 14.01.2014г. и 13.10.14г., но е неясно как и откъде са постъпвали тези суми, т.е.
дали са в резултат на изпълнително действие, годно да прекъсне давността. Така също,
установи се, че по същото изп.дело са постъпвали суми на 06.12.2013г.; 09.01.2014г.;
03.10.2014г. Техен вносител е Н.Г.Д. но за съда е неясно защо това лице е правило
преводите. Със сигурност то не е присъединен към изпълнителното дело длъжник, защото
такава фигура не съществува. Не може да е и присъединен взискател, тъй като взискателя
получава суми по изпълнителните дела, а не внася такива за погасяване на дълг. Така също,
липсва сред материалите по делото запорно съобщение от съдебния изпълнител до лице с
такива имена.
При това положение е логично да се сподели съображението на пълномощника на
ищеца, че започналата да тече на 16.11.2011г. в полза на клиента му погасителна давност не
е била прекъсвана две и повече години. По този начин на 16.11.2013г. е настъпила т.н.
перемпция, която макар и да не е закрепена в изричен нормативен акт с легална дефиниция
означава преустановяване възможността по изпълнителното дело да се извършват
изпълнителни действия. Така също, перемпцията настъпва с изтичането на двугодишния
срок, дори и да не е бил постановен нарочен акт от съдебния изпълнител за това /и
независимо от неговата воля или пък волята на взискателя/. По тази причина не следва да се
вземат предвид извършените след това, по-късно във времето- през 2015-та година, действия
на принудително изпълнение по изпълнителното дело, които иначе биха били годни да
прекъснат теклата в полза на длъжника погасителна давност. Перемпцията е настъпила на
16.11.2013-та година и всяко следващо действие по изп.дело № 147/2011г. по описа на ЧСИ
М.М. не е било годно да прекъсне започналата да тече погасителна давност. За да бъде
породен такъв ефект е следвало, както правилно е посочено в исковата молба, взискателя да
си вземе обратно изпълнителния лист от ЧСИ М.М. и да го образува в ново изпълнително
дело /дори отново при нея/.
При това положение общата петгодишна погасителна давност за задълженията на
Д.К. е изтекла отдавна. След като с изтичането на периода 16.11.2011г.-16.11.2013г. е
настъпила перемпция, то е защото в него не са били предприемани годни изпълнителни
действия. Това означава и че в този период не е била прекъсвана погасителната давност за
задълженията на мъжа. Ето защо общата, петгодишна давност, е изтекла още на 16.11.2016-
та година. / за яснота съда отново излага, че наложения в самото начало на 2015-та година
4
запор върху трудовото възнаграждение, което К. е получавал от работодателя
„Стрелец“ООД и правените въз основа на него след това удръжки, макар принципно да са
действия на принудително изпълнение, годни да прекъснат погасителната давност, не са
пораждали този ефект- защото са предприемани след настъпилата през 2013-та година,
коментирана по-горе, перемпция/.
Само за прецизност на съдебния акт може се отбележи, че задължението на К. за
главница по изпълнителния лист, тъй като е за стойността на доставена му топлинна
енергия, е задължение за периодични плащания и всъщност се погасява, съгласно трайната
съдебна практика, с краткия, тригодишен давност срок. Задълженията за лихви на основание
друга изрична норма от закона, също се погасяват с покриването им от 3-тригодишна
давност. Т.е., задълженията на К. са били погасени по давност още на 16.11.2014г., поради
което наложения запор на 08.01.2015г. върху трудовото правоотношение, което е получавал
от „Стрелец“ е сторено без дълга му вече да е съществувал. За нуждите на настоящото
производство обаче разсъжденията за краткия тригодишен давностен срок не следва да се
зачитат, защото с оглед диспозитивното начало в гражданския процес съда се произнася
само в поставените от ищеца рамки, а в случая те са за общия петгодишен давностен срок.
При това положение съда ще уважи исковете.
Този изход на делото означава, че на ищеца се следват, при това в пълен размер,
направените от него разноски, а те са за заплатено на адвоката му-пълномощник
възнаграждение. В случая то е 400 лв. и не е прекомерно- както счита проц.представител на
ответното дружество /в писмено изявление вх.№ 1743/- видно от чл.7 ал.2, т.2 от Наредба №
1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Всъщност, следва да се
коментира, че в представения по делото договор за правна защита и съдействие е записано,
че договореното между ищеца и адвоката му възнаграждение е 400лв., както и че е
заплатено, в брой. В списъка си по чл.80 от ГПК, представен в последното проведено по
делото заседание, ищеца прави искане да му се присъдят разноски в размер на 450лв.-
адвокатско възнаграждение. Това е последната му воля по въпроса за разноските, но съда не
може да му присъди цялата тази сума, защото, както вече се изясни, К. е представил
доказателство, че е заплатил не 450лв., а 400лв. като възнаграждение на адвоката си
/адв.М./.
При изложеното, Сливенски районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА на осн. чл. 439 ал. 1 от ГПК за установено, че Д. ИВ. К. с ЕГН **********
и съдебен адресат адв.М. от АК Ямбол, последния на адрес: гр.Ямбол, ул.“Хан Кубрат“№2,
кант.№4 не дължи, поради погасяването им по давност, на „Топлофикация-Сливен” ЕАД
със седалище гр. Сливен и адрес на управление на дейността: ул. „Ст. Караджа” № 23, с
ЕИК: *********, сумите, за които на дружеството е издаден на 22.02.2011г., в
5
производството по ч.гр.дело № 187/2011г. по описа на СлРС, изпълнителен лист:
1/. главница в размер на 1 496.10 лв. /хиляда четиристотин деветдесет и шест лева и
десет стотинки/, заедно със законната лихва, считано от 13.01.2011г. до окончателното й
изплащане.
2/. мораторна лихва върху нея, в размер на 563.38 лв. /петстотин шестдесет и три
лева и тридесет и осем стотинки/ за периода 01.12.2006г.- 30.10.2010г.
3/. 41.20лв. /четиридесет и един лева и двадесет стотинки/- разноски по частното
гражданско дело.
ОСЪЖДА „Топлофикация-Сливен” ЕАД да заплати на Д. ИВ. К. с ЕГН **********,
на осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК разноски по настоящото дело от 400 лв. /четиристотин и лева/, а
отхвърля като неоснователно искането над този размер до пълния претендиран- със списъка
по чл.80 от ГПК, представен в последното проведено по делото съдебно заседание- 450лв.
Решението подлежи на обжалване- пред Сливенски окръжен съд, с въззивна жалба,
която трябва да се подаде чрез районния съд в 2-седмичен срок, считано от момента, в който
бъде връчено на съответната страна.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
6