Р Е Ш Е Н И Е № 227
гр. ПЛОВДИВ 10.07. 2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Пловдивският
апелативен съд,
търговско
отделение в открито заседание от 21.06.2019 г. в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА
РАДКА ЧОЛАКОВА
с участието на секретаря АНТОАНЕТА
КАЛАЙДЖИЕВА, като разгледа докладваното от съдията СПАСОВ т. дело № 259 по описа на
ПАС за 2019 г., установи следното:
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Повод за започването му са две на
брой жалби.
Едната е от Г. фонд, гр. С., ул. „Г. И.” № 2 , ет.4 и е насочена против частта от постановеното по
т. дело № 509/2018 г. по описа на Пловдивския окръжен съд решение, с която е отхвърлен за сумата от 32 000 лв.
равянваща се на разликата между претендирания размер от 82 000 лв. и уважения от 50 000 лв., предявеният от Фонда
иск против М.С.С., ЕГН ********** за възстановяване на изплатеното от Г.Ф.обезщетение на Х.Г. Г. по щета № 210194 /
09.09.2014 г., за претърпените неимуществени вреди поради това, че
като
пешеходец при причинено от ответника ПТП, настъпило на дата
26.04.2013 г. в гр. П., бул. „6-ти с.“ № 91 е получил две средни телесни повреди - черепно - мозъчна
травма, временно опасна за живота и счупване на лявата раменна кост в горната й
половина, довела до трайно затруднение на движенията на левия горен крайник.
Втората жалба е от М.С.С., ЕГН **********.
С нея се обжалва частта от
решението, с която той е осъден
да заплати на Г. ф., гр. С., ул. „Г. И.“ № 2 платени от него на Х.Г. Г. обезщетение в размер на
20 000 лв., равняваща се на разликата между присъдените от ПОС 50 000
лв. и дължимите според С. 30 000 лв. за обезщетяване на неимуществените вреди претърпени
от Х.Г. Г.,
поради това, че като пешеходец при причинено от ответника ПТП, настъпило на
дата 26.04.2013 г. в гр. П., бул. „6-ти с.“ № 91 е получил две средни телесни повреди - черепно - мозъчна
травма, временно опасна за живота и счупване на лявата раменна кост в горната й
половина, довела до трайно затруднение на движенията на левия горен крайник, за което
ответникът е признат за виновен с решение по ВНАХД № 29 / 2014 г. по описа на ПОС.
В двете
жалби всяка от страните изразява подробни съображения за неправилност на постановеното
то първоинстанционния съд решение, иска неговата отмяна и постановяване на друго,
с което искът да се уважи в пълния му размер, респ. да се отхвърли и за сумата
от 20 000 лв.
Всяка от
страните изразява и становище за неоснователност на жалбата на другата.
Съдът след запознаване с акта
предмет на обжалване и доказателствата по делото намери за установено следното:
На 29.06.2018 г. в Пловдивския
окръжен съд е постъпила изходяща от Г. Ф.,
гр. С. искова молба против М.С.С. от
гр. П..
В обстоятелствената част на същата
се говори, че по щета № 210194 от 09.09.2014 г., ищецът е изплатил обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в размер на 82 000 лв. на лицето Х.Г. Г.. По
отношение на последното се споменава, че е пострадал пешеходец при ПТП,
настъпило на 26.04.2013 г. в гр. П., бул. „6-ти .“ № 91. Сочи се,
че виновно за произшествието с оглед
влязло в сила решение по ВНАХД № 29 / 2014 г. по
описа на ПОС е лицето М.С., който при управление на лек автомобил „Х.Л.“, рег. № .. при светеща
червена светлина на светофара не преустановил ход и преминал през пешеходна пътека,
по която пресичала при зелен сигнал група деца, между които и Х.Г.. Г. бил
ударен с предната дясна част на автомобила, при което тялото му било отхвърлено в
дясно към тротоара. С. не реагирал на създалата се ситуация, не задействал
спирачната система на автомобила, а спрял на около 30 м. след пешеходната
пътека и слязъл.
Следствие на удара детето получило черепно-мозъчна
травма, изразяваща се в линейно счупване на обвивката в дясната
теменно-слепоочна област и контузия на мозъка, както и счупване на лявата
раменна кост в горната й половина.
Наред с това от ищеца е споменато, че в нарушение на чл.
249 КЗ/отм./, вр. с чл. 259 КЗ (отм.) ответникът управлявал лекия автомобил без сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. С регресна покана № 335 от 10.03.2015 г.
ищецът поканил С. да възстанови платеното от Г. Ф.на
пострадалото лице обезщетение. Той обаче не погасил задълженията си.
По тази причина е отправено искане до съда на
основание 288 , ал.12 КЗ/отм./, вр. с чл. 45 от ЗЗД ответникът да бъде осъден да заплати на Г. Ф.сумата от
82 000 лв. представляваща платеното обезщетение за
претърпени неимуществени вреди по щета № 210194 от 09.09.2014 г. ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
плащане на сумата.
В отговора на исковата молба М.С. оспорва иска по
размер, като изразява становище, че дължимото от него обезщетение следва да е
30 000 лв., т.е. за разликата до претедираните 82 000 лв. искът се
смята за неоснователен. В подкрепа на това си становище се излага мнение, че ищецът не е
изложил твърдения относно това на какви обективни критерии за справедливост се
базира формирането на сумата от 82 000 лв., от които 70 000 лв.
обезщетение за черепно-мозъчната травма и 12 000 лв. обезщетение за
фрактурата на лявата раменна кост. Съответно се твърди, че определеният
размер е в нарушение на заложения в чл. 52 от ЗЗД критерий за справедливо
възмездяване на моралните вреди и е несъобразен с икономическата обстановка в
страната. Възразява се и че в протокола от 27.11.2014 г. на Г.Ф.средната телесна
повреда „черепно-мозъчна травма“била разгледана като четири отделни травматични
увреждания, което било житейски нелогично, тъй като за една травма пострадалото лице не би
могло да има отделни усещания за страдание. В тази връзка е споменато, че за черепно-мозъчната травма, следва да
бъде определено обезщетение не повече от 20 000 лв., а за фрактурата на
лявата раменна кост не повече от 10 000 лв.
С ДИМ от
страна на Г. Ф.е изразено становище по направените в отговора защитни
възражения за размера на дължимото обезщетение. Посочено е, че съгласно
разпоредбата на чл. 30, ал. 2 от Правилника за устройство и дейността на Г. Ф.при
телесни увреждания на трети лица, обезщетението се определя от експертна
комисия към фонда. Посочено е, че размерът на
обезщетението е определен с протоколно решение № 27 от 21.11.2014 г. и протоколно
решение № 34 от 27.11.2014 г. на УС на ГФ след обстоен преглед на представените
доказателства по щета № 210194 / 09.09.2014 г., медицинските
заключения изготвени от вещото лице д-р М. В. и при съобразяване
лимита на отговорност. Посочено е също, че правилата възоснова, на които
същото е определено са публично достъпни и съобразени със съдебната практика.
В
отговора на ДИМ от страна на ответника не са изложени допълнителни доводи и
възражения по исковата претенция.
Така
съдът след събиране на поисканите от страните и относими към спора
доказателства е постановил решението предмет на обжалване.
В него на
първо место е прието, че са налице всички предпоставки за ангажиране отговорността
на ответника към ищеца на основание разпоредбата на чл. 288, ал.12 от КЗ/отм./
Прието е също, че предмет на спор е само размерът на дължимото обезщетение,
като в тази връзка е посочено, че независимо от основанието, на което ищецът
търси от ответника заплащане на процесната сума, същата следва да се разглежда
като такава обезщетяваща претърпени неимуществени вреди от деликт. По тази
причина, размерът им подлежи на определяне по правилата на чл. 45 и сл. от ЗЗД
и в случая се дължи преценка не само дали ищецът е платил на пострадалото лице,
а и дали платеното е съобразено с тези правила.
На тази
база и след анализ на събраните доказателства е прието, че справедливият паричен
еквивалент на причинените от инцидента неимуществени вреди е
сумата от 50 000 лв. и в този размер искът е бил уважен, а за остатъка до
пълния размер той е бил отхвърлен. Във връзка с така формираното становище от
страна на ПОС е посочено и че неправилно със сумата от 30 000 лв. са
репарирани вреди, които не са установени от наказателния
съд като самостоятелни такива и които според вещото лице се поглъщат от
установените.
Недоволни
от решението са останали и двете страни и са подали жалбите довели до
образуване на настоящето дело.
В тази на
Фонда се излагат подробни
съображения за неправилна интерпретация на доказателствения материал и за
неправилно приложение на материалния закон и по-точно на разпоредбата на чл. 52
от ЗДД.
Ответникът от своя страна обжалва
решението уважаващо иска за сумата над 30 000 лв., т.е. за размера от
20 000 лв. В нея се излагат доводи за това, че справедливия размер на
обезщетението следва да бъде именно 30 000 лв. и той е съобразен с
продължителността на възстановителния процес и пълното възстановяване на
пострадалия.
Жалбите изискват ПАС да даде
отговор за валидността, допустимостта и правилността на обжалваното решение.
Едно
решение е невалидно (нищожно), когато не е постановено от надлежен орган или е
постановено от ненадлежен състав, т.е. от лице, което няма качество на съдия
или от едноличен вместо троен състав и т.н. Нищожно е и решение, което не
подписано, не е постановено в предвидената от закона писмена форма или, когато
решението е постановено от съда извън пределите на неговата компетентност, т.е.
срещу лица неподчинени на правораздавателната власт на българските съдилища.
В случая
нито една от тези предпоставки не са налице, т.е. за нищожност на същото не
може да се говори.
По
отношение на недопустимостта е нужно да се спомене, че от съдържанието на чл.
270, ал.3 от ГПК следва извод, че такава е налице, когато е извършено
произнасяне въпреки липсата на право на иск или има произнасяне по един
непредявен иск. Налице е недопустимост и когато спорът е разгледан от
некомпетентен съд, т.е. във всички случаи, когато е постановен съдебен акт
въпреки липсата на предпоставки за разрешаване на спора по същество.
В случая и тези предпоставки не са налице.
Казаното налага да се извърши преценка за правилността на обжалваното
решение на база изложеното в жалбата.
С исковата молба видно от изложеното по- горе за съдържанието й Г. Ф.претендира
от извършителя на деликт платеното към момента на действие на КЗ/отм./ по реда
на чл. 288, ал.2, буква А от КЗ/отм./ на пострадало лице обезщетение за
неимуществени вреди
Материалното право да се претендира
плащане на така платеното обезщетение е предвидено в разпоредбата на чл. 288, ал.12 от КЗ /отм./.
В нея е казано, че след изплащане
на обезщетението по ал. 1 и 2 на чл. 288 от КЗ, Г. Ф.встъпва в правата на
увреденото лице до размера на платеното и разходите по ал. 8 на чл. 288 от КЗ/отм./.
Това води до извод, че
основанието на процесната искова претенция следва да се определи към момента на
възникване на претнедираното материално право, т.е. то е по чл. 288, ал.12 от КЗ/отм./
Описаното по-горе съдържание на
този текст от закона води до извод, че основателността на исковата претенция е
обусловена от наличието на доказателства за извършено плащане от страна на
фонда на основание чл. 288, ал.1 и 2 от КЗ/отм./, от това претендираната сума
да се равнява на платеното обезщетение плюс разходите за определянето му, респ.
от наличието на доказателства, че ответникът е от кръга лица по отношение, на
които фондът може да встъпи в правата на увреденото лице
В тази връзка следва да се има предвид, че решението
на ПОС в осъдитлната му част не е било обжалвано изцяло, което сочи, че то е
влезло в сила и въпросът за това следвал ли ответника да отговаря пред
ищеца на основание на чл. 288, ал.12 от КЗ /отм./ е разрешен със СПН, т.е. той
не подлежи на преразглеждане.
Реално предмет на спор е размерът
на присъденото обезщетние, което от своя страна е обусловено от разпоредбите на
чл. 52 от ЗЗД.
Във връзка с
извършване на тази преценка следва на първо место да се има предвид, че предмет
на исковата претенция е ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ на платено от Фонда на посрадалото и
увредено лице обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите,
защото виновният водач няма
сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите. Това сочи, че границите на отговорсста и
предпоставките, за които същата възниква са обесловени от разпоредбите приложими
за този тип застраховка.
В тази връзка следва да се посочи, че съгласно чл. 223,
ал. 1 и 2 от КЗ /отм./ при нея, застрахователят се задължава да покрие в
границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени
вреди включително за пропуснати ползи, които представляват пряк и непосредствен
резултат от непозволено увреждане. Неговата отговорност е функция на тази на
извършителя на деликта. Това от своя страна води до извод, че в случаите, когато
този извършител не е взел участие в процеса на определяне на дължимото застрахователно
обезщетение той не е обвързан от същото и в процеса по иска с основание чл. 288,
ал.12 от КЗ/отм./ може да прави всички правозащитни възражения касаещи неговия
размер.
В случая по
делото няма данни в производството по определяне на дължимото на пострадалия
обезщетение да е участвал деликвента и той да е изразил съгласие с размера му.
Това съобразено с казаното по- горе води до извод, че по настоящия казус не е налице пречка ответникът да
прави възражения за прекомерност на уговорения със споразумението размер
на обезщетението.
Той според чл. 52 от ЗЗД се определя от съда по
справедливост. Това
сочи, че същият зависи от вътрешното убеждение на решаващия съдебен орган,
което следва да е изградено на база събрания по делото доказателствен материал
установяващ характера на увреждането, начина, по който то се е отразило на физическото
и психично състояние на увреденото лице и разбира се икономическата обстановка
в страната.
По процесния казус с оглед
разпоредбата на чл. 300 от ГПК влезлия в сила акт на наказателния съд е
задължителен за гражданския съд по въпросите относно
това дали е извършено деяние, неговата противоправност и виновността на дееца, т.е. за всички факти и
обстоятелства имащи съставомерен характер. Това съобразено с обстоятелството,
че ответникът е признат за виновен в извършването на престъпение по чл. 343, ал. 3, б.
А НК, вр. чл. 343, ал. 1 б. Б НК, вр. чл. 342, ал. 1 НК включва и това, че
пострадалият е претърпял две средни телесни повреди.
Едната е черепно - мозъчна травма изразяваща се в линейно счупване
на черепа и черепната основа, кръвна колекция над твърдата мозъчна обвивка в
дясното теменно-слепоочна област и контузия на мозъка, а другата е счупване на
лявата раменна кост в горната й половина.
Споменатата задължителност обаче
не изключва възможността в производството по присъждане на обезщетение по 45 от
ЗЗД, респ. в това по чл. 288, ал.12 от КЗ/отм./ да се твърди, че от
противоправното деяние пострадалият е претърпял и други вреди наред със
съставомерните. Те обаче подлежат на пълно доказване от лицето твърдящо
настъпването им.
В случая видно от приложените по
делото доказателства, ищецът в процедурата по чл. 288, ал. 9 от КЗ/отм./ е
определил на пострадалия обезщетение в общ размер от 82 000 лв. От тях
видно от протокола на стр. 33 от делото на ПОС, 70 000 лв. са за черепно
мозъчната травма, а 12 000 лв. са опредени за счупването на лявата раменна
кост. Интересното в случая е, че от страна на Фонда е направена разбивка на
споменатите 70 000 лв. Причината за същата е, че черепно-мозъчната травма
е определена като съвкупност от:
-
травматичен шок,
- линеарно счупване на черепа в
дясната темпорална област и счупване на черепната основа,
- контузия на главния мозък,
мозъчен оток, кома,
- епидурален хематом в дясната
темпоропариетална област.
С оглед на това дължимото
обезщетение е разбито по отделно за всяко едно от уврежданията водещи в цялост
до извод за настъпване на черепно-мозъчна травма, която общо при сборуване
прави сбор от 70 000 лв.
По повод на тази разбивка следва
да се посочи, че видно от заключението на вещото лице по настоящето дело, травматичният
шок има характер на диагноза, а не на телесно увреждане, а отокът на мозъка е
факт при всяка мозъчна контузия. Това обаче не значи, че същите неправилно са
взети предвид при определяне на обезщетението по простата причина, че те видно
от това заключение са налице при всяко едно мозъчно увреждане и е логично да
подлежат на преценка за ФИЗИЧЕСКОТО и ПСИХИЧЕСКОТО състояния на лицето получило МОЗЪЧНАТА ТРАВМА
независимо от факта, че не могат да се охарактеризират като отделна
самостоятелна телесна повреда.
При определяне размера на
дължимото обезщетение в случая следва да се има предвид, че по делото единствените
доказателства за физическото, психическото състояние и изживяванията на пострадалото
лице са констатациите на медицински лица или по точно заключението на приетата
по делото медицинска експертиза. Съдът приема същата за компетентна и справедливо
изготвена, но счита, че констатациите за физическото и най-вече психическото състояние
на пострадалия са изведени на база ПРЕЗУМПТИВНИ заключения за вида, характера
на увредените човешки органи и тяхната чувствителност от физиологична и
медицинска гледна точка, а не на преки и непосредствени впечатления от
поведението на пострадалия и неговите изживявания. По тази причина за ПАС в
случая се дължи едно стандартно обезщетение за вреди от процесния тип още
повече, че видно от заключението възстановяването от същите е настъпило за
период от 5-6 месеца и е пълно, т.е. протекло е без усложнения и остатъчни
здравословни проблеми.
Това навежда съдът до извод, че
за увреждането на мозъка дължимото от деликвента обезщетение следва да бъде
40 000 лв., а за счупването 10 000 лв., т.е. общата сума от
50 000 лв. и същата следва да се заплати на ищеца в настоящето
производство.
Такъв е и изводът на ПОС, което
налага решението му да бъде изцяло потвърдено.
Неоснователността на всяка от
жалбите станала причина за започване на производството пред ПАС, дава основание
на този съд да приеме, че на страните не следва да се присъждат направените
разноски за заплащане на ДТ. На присъждане по съразмерност единствено ще
подлежат разноските на М.С. за адвокатска защита във въззивното производство.
Дължат му се 2030, 77 лв. и Фондът ще бъде осъден да му ги заплати
Водим от това съдът,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА постановеното по т. дело № 509/2018 г. по описа
на Пловдивския окръжен съд решение в частта, с която М.С.С., ЕГН ********** е осъден да заплати на Г. Ф., гр. С., ул. „Г. И.“ № 2 следното:
-
20 000 лв. ведно със законната лихва от 29.06.2018 г., представляващи сбор от платени от
Г. Ф.обезщетения за неимуществени вреди по щета № 210194 / 09.09.2014
г., за обезщетяване на неимуществените вреди претърпени от Х.Г. Г., поради
това, че като пешеходец при причинено от ответника ПТП, настъпило на дата
26.04.2013 г. в гр. П., бул. „6-ти с.“ № 91 е получил две средни телесни повреди - черепно - мозъчна
травма, временно опасна за живота и счупване на лявата раменна кост в горната й
половина, довела до трайно затруднение на движенията на левия горен крайник, за което
ответникът е признат за виновен с решение по ВНАХД № 29 / 2014 г. по описа на ПОС,
съответно равняващи се на разликата между присъдените от ПОС 50 000 лв. и
дължимите според С. 30 000 лв.,
-
2 000 лв. направени разноски по съразмерност в производството пред ПОС.
ПОТВЪРЖДАВА постановеното по т. дело № 509/2018 г. по описа
на Пловдивския окръжен съд решение и в частта, с която предявеният от Г.ф., гр. С., ул. „Г. И.“ № 2 против М.С.С., ЕГН ********** иск за заплащане на
изплатеното от Г. Ф.обезщетение на Х.Г. Г. по щета № 210194 /
09.09.2014 г., за претърпените неимуществени вреди поради това, че
като
пешеходец при причинено от ответника ПТП, настъпило на дата
26.04.2013 г. в гр. П., бул. „6-ти с.“ № 91 е получил две средни телесни повреди - черепно - мозъчна
травма, временно опасна за живота и счупване на лявата раменна кост в горната й
половина, довела до трайно затруднение на движенията на левия горен крайник е отхвърлен за сумата
от 32 000 лв. равняваща се на разликата между претендираните 82 000
лв. и присъдените 50 000 лв., както и в частта, с която:
Г. ф., гр. С., ул. „Г. И.“ № 2 е осъден да заплати на М.С.С., ЕГН ********** сумата от 1 365
лв., направени разноски по съразмерност за производството пред
ПОС.
ОСЪЖДА Г.ф., гр. С., ул. „Г. И.“ № 2 да
заплати на М.С.С., ЕГН ********** по съразмерност сумата от 2030, 77 лв. направени
разноски
да адвокат в производството пред ПАС.
Решението може да се
обжалва в 1 месечен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред
ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.