РЕШЕНИЕ
№ 937
гр. Бургас, 16.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ФИЛИП СТ. РАДИНОВ
при участието на секретаря Мирослава Хр. Енчева
като разгледа докладваното от ФИЛИП СТ. РАДИНОВ Гражданско дело №
20232120106875 по опИ. за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано е по предявен от С. Т. П. срещу ГД „Изпълнение на наказанията“, иск за
отмяна на дисциплинарно наказание „Забележка“, наложено със Заповед № ЗН-
1151/25.10.2023 г. на началника на затвор – гр. Бургас, на основание чл. 357 от КТ.
Твърди се, че между страните съществува трудово правоотношение, по силата на
което ищеца заема при ответника длъжността „***“ в затвор – гр. Бургас. Сочи се, че на
25.10.2022 г. с връчване на Заповед № ЗН-1151/25.10.2023 г. на началника на затвор – гр.
Бургас е наложено дисциплинарно наказания „Забележка“, за това че при „неизпълнение на
законните нареждания на работодателя“, в работно време е ползвал мобилен телефон в
района на жилищните помещения на лишените от свобода. Оспорва се, че техническото
средство, което ищецът е носил на процесната дата и място е било мобилен телефон, като се
твърди, че ищецът по принцип по време на работа носи със себе си само уред за замерване
на електрозахранването. Сочи се, че изводите за извършено нарушение са направени
единствено на база докладна записка и видеозапис, от който обаче не се вижда ясно какво е
държал ищеца – дали инструмент или мобилен телефон, ако е мобилен телефон каква марка
и модел е и дали функционира. Поддържа се, че процедурата по налагане на
дисциплинарното наказание е била опорочена, тъй като на 23.10.2023 г. на ищеца е дадена
възможност да даде писмени обяснения с опИ.на фактическа обстановка на нарушението, но
същият не дал такива, защото не е разбрал кой закон и кой негов текст е нарушил.
Направено е искане за уважаване на предявения иск.
В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът е подал отговор на
исковата молба, в който е застъпено становище за неоснователност на предявения иск.
Оспорва се твърдението на ищеца, че ползваното от него средство по време и място на
нарушението не е било мобилен телефон, като се сочи, че от направения видеозапис ясно се
1
вижда, че се касае до мобилен телефон и че ищецът провежда разговор по него, като се
поддържа, че е без правно значение дали в заповедта за налагане на наказание са посочени
марката и модела на мобилния телефон, при положение, че ползването на какъвто и да е
мобилен телефон нарушава Заповед № ЗН-483/23.05.2023 г. на началника на затвор – гр.
Бургас. Излага се, че при дадената възможност на ищеца да даде писмени обяснения,
същият е преценил да не дава такива, като се оспорват твърденията му, че в тази процедура е
нарушено правото му на защита. Оспорва се, че заповедта, с която е наложено процесното
наказание не съответства на целта на закона, тъй като на ищеца е наложено най-ниското по
интензитет, предвидено в закона наказание.
Направено е искане за отхвърляне на предявения иск.
Претендира се присъждането на съдебно – деловодни разноски.
В съдебното заседание, чрез процесуалния си представител, ищецът поддържа
предявения иск.
В съдебното заседание, чрез процесуалния си представител, ответникът поддържа
отговора исковата молба.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището
на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
По делото не се спори, че ищецът С. Т. П. работи по трудово правоотношение на
длъжност „***“ при ответника в затвор гр. Бургас и че със Заповед № ЗН-1151/25.10.2023 г.
на началника на затвор – гр. Бургас на ищеца е наложено дисциплинарно наказания
„Забележка“.
По делото е представена докладна записка от 18.08.2023 г., с която до началника на
затвора гр. Бургас е доведено до знанието процесното дисциплинарно нарушение, за което
ищецът е наказан, като върху докладната записка със саморъчно напИ.на от началника на
затвора резолюция от 23.08.2023 г. е възложено стартирането на процедура по налагане на
дисциплинарно наказание на ищеца /л. 50/.
По делото е представена подпИ.на от ищеца покана за даване на писмени обяснения,
връчена му срещу подпис на 23.10.2023 г., както и протокол за липса на депозирани от
ищеца обяснения /л. 15, съответно л. 16/.
По делото е представена Заповед № ЗН-1151/25.10.2023 г. на началника на затвор –
гр. Бургас, връчена на ищеца срещу подпис на 25.10.2023 г. /л. 6 от адм.д./.
Представен по делото е компактдиск, съдържащ видеозапис от твърдяното датата и
мястото на процесното нарушение, за което на ищеца е наложено наказание /л. 48/.
По делото е представена Заповед № ЗН-483/23.05.2023 г. на началника на затвор – гр.
Бургас, от която е видно, че на територията на затвор – Бургас са забранени /с изключение
на специално определени места на входа на поделенията на затвора/ телефонни и
поддържащи връзка с интернет устройства, с изключение на изчерпателно изброени
длъжности, измежду които длъжността „***“ не попада /л. 64/.
По реда на чл. 204 от ГПК е извършен оглед на съдържанието на представения по
делото на л. 48, компактдиск, от който се установява, че в началото на видеозапИ. се вижда
как две лица вървят едно до друго, като първото от тях /това което върви по-напред/ държи
в ръката си електрическо устройство с видеодисплей /л. 74/.
По инициатива на ответника е разпитан свидетелят Г. И. /на длъжност „***“ в
затвора в гр. Бургас/, който след предявяване на видеозапИ., съдържащ се във компактдиск
от л. 48 от делото депозира следните показания: Стълбите, които са на запИ. се намират в
зоната за сигурност, в самия корпус на затвора, където ищецът няма право да държи в себе
си мобилен телефон. На видеозапИ. се вижда ищецът, придружен от И. – затворник на
държавен щат в затвора в гр. Бургас. Ищецът държи техническо устройство, което не е
мултицет, тъй като мултицетът има по-малък дисплей от устройството, което държи
2
ищецът, както и има механичен върток /л. 74/.
По инициатива на ищеца е разпитан свидетелят И. И. /лишен от свобода, назначен на
ВиК длъжност в затвора в гр. Бургас/, който след предявяване на видеозапИ., съдържащ се
във компактдиск от л. 48 от делото депозира следните показания: На запИ. видях себе си и
ищеца, който на излизане натисна телефона /л. 80/.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на
страните, съдът достигна до следните правни изводи:
За успешното провеждане на предявените искове в тежест на ищеца е да докаже
кумулативното наличие на следните предпоставки: съществувалото трудово
правоотношение между страните, по силата на което е заемал сочената в исковата молба
длъжност и че на ищеца е наложено дисциплинарно наказание с посочената заповед, на
посочените основания. В тежест на ответника е да докаже, че при спазване на трудовото
законодателство /съответния ред за констатиране на нарушение и налагането на
дисциплинарното наказание/ е упражнил правото да наложи процесните дисциплинарни
наказания, вкл. и забележка, и че същото е извършено от орган, който разполага с
дисциплинарна власт, както и че са налице посочените в заповедите нарушения на
трудовата дисциплина, обосновали наказанието.
По делото не се спори, че ищецът С. Т. П. работи по трудово правоотношение на
длъжност „***“ при ответника в затвор гр. Бургас и че със Заповед № ЗН-1151/25.10.2023 г.
на началника на затвор – гр. Бургас на ищеца е наложено дисциплинарно наказания
„Забележка“.
Не е спорно по делото, че наказанията са наложени от орган, разполагащ с
дисциплинарна власт – заповедта е издадена от директора на ответника.
Наказанието е наложено, на основание чл. 187 ал. 1 т. 7 от КТ за това, че на
13.07.2023 г. в 09:32 часа ищецът е ползвал мобилен телефон в сградата на корпуса на
затвор гр. Бургас, в нарушение на Заповед № ЗН-483/23.05.2023 г. на началника на затвор –
гр. Бургас.
Съгласно чл. 194 ал. 1 от КТ дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от 2
месеца от откриване на нарушението и не по-късно от 1 година от извършването му. Върху
представената по делото докладна записка от 18.08.2023 г., с която до началника на затвора
гр. Бургас е доведено до знанието процесното дисциплинарно нарушение, за което ищецът е
наказан, е саморъчно напИ.на от началника на затвора резолюция от 23.08.2023 г., с която е
възложено стартирането на процедура по налагане на дисциплинарно наказание на ищеца /л.
50/. Следователно най-късната възможна дата на узнаване, от работодателя, за извършване
на нарушението е датата на резолюцията 23.08.2023 г. Следователно от този момент за
работодателя е започнал да тече двумесечен срок за извършване на допълнителни проверки
за пълното изясняване на случая и за преценка дали работникът да бъде наказан или не.
Този срок изтича на 23.10.2023 г. /който ден е работен/, а процесното наказания е наложено
на 25.10.2023 г., тоест след изтичане на двумесечния срок по чл. 194 ал. 1 от КТ. Доколкото
срокът по чл. 194 ал. 1 от КТ е давностен и се прилага от съда само по възражение, каквото
ищецът не е направил с исковата молба, то съдът приема, че работодателят е спазил
изискването за срочно налагане на дисциплинарното наказание.
Съобразно чл. 195 ал. 1 от КТ, дисциплинарното наказание се налага с мотивирана
писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено,
наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. С оглед възможността в
дисциплинарното производство работникът/служителят да бъде информиран за конкретните
факти, по които да може да изложи и своите писмени обяснения, са въведени строги
формални изисквания към акта, с който се налага дисциплинарното наказание. Неспазването
на предвидената от закона форма и съдържание на заповедта имат за последица
незаконосъобразност на наказанието, тъй като разпоредбата на чл. 195 ал. 1 от КТ е
3
императивна. В конкретния случай, съдът намира, че заповедта за дисциплинарно наказание
е подробно мотивирана, съдържаща всички факти и данни относно нарушението и
нарушителя. Установява се и спазване на процедурата по чл. 193 от КТ, съответно са
изискани от работодателя обяснения от работника за нарушението, за което с процесната
заповед е наложено процесното наказание.
При горните изводи, са налице предпоставките спорът да бъде разгледан по същество
и съдът не може да отмени наказанието на формално основание.
По делото е представена Заповед № ЗН-483/23.05.2023 г. на началника на затвор – гр.
Бургас, от която е видно, че на територията на затвор – Бургас са забранени /с изключение
на специално определени места на входа на поделенията на затвора/ телефонни и
поддържащи връзка с интернет устройства, с изключение на изчерпателно изброени
длъжности, измежду които длъжността „***“ не попада /л. 64/. Ищецът не е оспорил
твърденията на ответника, че е запознат със заповедта. Обратно, от застъпената от ищеца
защитна теза е видно, че същият е запознат със забраната да ползва мобилен телефон на
процесното място, но твърди, че устройството, което държи в ръцете си е мултицет. С оглед
това, настоящият състав приема, че ищецът е бил запознат с процесната заповед към
момента на извършване на нарушението, за което му е наложено наказание.
По реда на чл. 204 от ГПК е извършен оглед на съдържанието на представения по
делото на л. 48, компактдиск, от който се установява, че в началото на видеозапИ. се вижда
как две лица вървят едно до друго, като първото от тях /това което върви по-напред/ държи
в ръката си електрическо устройство с видеодисплей /л. 74/. Не се оспорва, че лицето, което
на видеозапИ. държи устройство с видеодисплей е ищецът и обстоятелството, че това е
осъществено на място, което попада в забраната за носене на мобилни устройства.
Последните обстоятелства се подкрепят и от показанията на разпитаните по делото
свидетели. След предявен видеозапис, съдържащ се във компактдиск от л. 48 от делото Г. И.
/на длъжност „***“ в затвора в гр. Бургас/ депозира показания, че стълбите, които са на
запИ. се намират в зоната за сигурност, в самия корпус на затвора, където ищецът няма
право да държи в себе си мобилен телефон. На видеозапИ. свидетелят разпознава ищеца,
придружен от И. – затворник на държавен щат в затвора в гр. Бургас. От показанията се
установява, че ищецът държи техническо устройство, което според свидетеля не е мултицет,
тъй като мултицетът има по-малък дисплей от устройството, което държи ищецът, както и
има механичен върток /л. 74/. От показанията на свидетеля И. И. /лишен от свобода,
назначен на ВиК длъжност в затвора в гр. Бургас/ се установи, че от видеозапИ. свидетелят
разпознава себе си и ищеца, който на излизане „натиска“ телефона /л. 80/. Съдът дава вяра
на депозираните от свидетелите показания, тъй като същите са основани на непосредствено
възприет от тях видеозапис /а единият свидетел е и очевидец/ и кореспондират по между си.
Тези показания недвусмислено установяват, че на процесната дата, на място забранено за
ползване на мобилни устройства, ищецът е ползвал техническо устройство с видеодисплей,
за което единият свидетел заявява категорично, че не е мултицет, а другият заявява, че е
телефон. При анализа на представеното електронно доказателство – видеоклип, съдържащ се
в компкатдиск, находящ се на л. 48 от делото, събрано от съда чрез извършен в съдебното
заседание оглед по реда на чл. 204 от ГПК и оценено в съвкупност със свидетелските
показания, съдът достига до извод, че ползваното от ищеца в процесното време и място
устройство е мобилен телефон. От видеоклипа и без специални знания ясно се вижда, че
ищецът държи смартфон, с видеодисплей с височина на дисплея поне около десет
сантиметра, върху който са подредени „икони“ на смартфон-приложения, върху които
ищецът оперира чрез тъч скрийн, респ. „ползва“ мобилния телефон в забранено за това
място на територията на затвора.
Изложеното е достатъчно, за да обоснове законосъобразност на наложеното
наказание.
С оглед горното, съдът приема, че предявеният иск е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
4
С оглед изхода на спора, своевременно направеното искане и представените
доказателства на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, в полза на ищеца се полагат съдебно-
деловодни разноски. По делото ответникът е представляван от юрисконсулт, чието
възнаграждение, съдът определян в размер от 100 лева, на основание чл. 78 ал. 8 от ГПК, вр.
чл. 23 т. 4 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. Т. П., ЕГН ********** с адрес *** срещу ГД
„Изпълнение на наказанията“, бул. *** със седалище и адрес на управление ***, иск за
отмяна на дисциплинарно наказание „Забележка“, наложено със Заповед № ЗН-
1151/25.10.2023 г. на началника на затвор – гр. Бургас, на основание чл. 357 от КТ.
ОСЪЖДА С. Т. П., ЕГН ********** с адрес *** да заплати на ГД „Изпълнение на
наказанията“, бул. *** със седалище и адрес на управление *** сумата от 100 лева /сто
лева/, представляваща сторени в производството съдебно-деловодни разноски, на основание
чл. 78 ал. 3 и ал. 8 от ГПК вр. чл. 23 т. 4 от Наредба за заплащането на правната
помощ.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: ________(П)_____________
5