№ 35511
гр. София, 26.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести август през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20251110118396 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 310 - чл. 317 ГПК.
Приложените към ИМ и ОИМ писмени доказателства следва да се приемат като
допустими, относими и необходими за изясняване на релевантните факти по делото, за които
са посочени, респ. представени.
Следва да се допусне събиране на гласни доказателствени средства по искането на
ответника чрез разпит на двама свидетели при режим на довеждане за установяване на
предприетите от работодателя действия, след узнаване за състоянието на ищеца, даващо й
право на предварителна закрила при уволнение, в т.ч. уведомяване на ищеца за отмяната на
заповедта за уволнение – в кой момент, по какъв начин/канал й е съобщена/връчена, при
какви условия /при отказ, пред свидетели и др./;
Следва да се задължи ответника, на осн. чл.190 от ГПК, да представи намиращите се у
него документи, касаещи трудовото правоотношение между страните, а именно посочените
в ИМ, в т.2 от доказателствените искания на ищеца, такива, като периода, за който се
отнасят същите следва да бъде от м. януари 2025 г. до настоящия момент, с оглед
твърдението на ответника, че трудовото правоотношение съществува и към днешна дата. Не
следва да се задължава ответника да представя Протокол за извършен подбор по чл.329, ал.1
от КТ предшестващ уволнението на ищеца от 14.02.2025 г., тъй като установяване
законосъобразността на извършеното уволнение е в тежест на ответника и негова е
преценката с какви доказателства да доказва тези факти и обстоятелства;
Следва да се остави за допълнително произнасяне доказателственото искане на ищеца
за изслушване на съдебно-счетоводна експертиза, за определяне на БТВ на ищеца преди
уволнението, с оглед определяне на дължимото се обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ,
доколкото ответника твърди, че правоотношението не е прекратено, а размера на
начисляваното БТВ би могъл да се установи от представените от ответника ведомости за
работна заплата на персонала, ФРЗ и др., които ще следва да представи по реда на чл.190 от
ГПК. В случай, че не се установи посредством посочените писмени доказателства размера
на БТВ, който следва да служи за база за определяне на размера на претендираното
обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ, съдът ще допусне допълнително исканата ССчЕ.
Следва да се издаде СУ на ищеца, което да му послужи пред НАП за снабдяване с
1
информация относно сключените, прекратените и съществуващите трудови договори в
ответното дружество „ТТН Петрол“ ЕООД, в частност касателно обект бензиностанция
„Авия-Владая“, за периода от м.01.2025 г. до настоящия момент.
Следва да се задължи ответника, по реда на чл.190 от ГПК, да представи по делото, в
оригинал за констатация и приложи заверени преписи по делото от следните документи:
Заповедни книги /ако съществуват повече от една, водени от различни служби на ответника
– деловодство, счетоводство, личен състав и т.н./, в които са регистрирани представените по
делото заповеди за прекратяване на трудовото правоотношение и за неговата отмяна;
Следва да се изиска от ТД на НАП – гр. София, информация относно сключените,
прекратените и съществуващите трудови договори на ищеца Е. В. А., за периода от
01.02.2025 г. до настоящия момент и справка за подадените от работодателя уведомления
или вписвания в Регистъра на заетостта по чл.62, ал.3 от КТ.
Следва да се изиска официална информация от ТД на НОИ – гр. София за
представените от ответника „ТТН Петрол“ ЕООД, болнични листове, издадени на името на
ищеца Е. В. А., с посочване времето на изпращане, дата на приемане, изплатени ли са по тях
обезщетения, в какъв размер и кога?
По останалите искания на страните, съдът ще се произнесе в насроченото съдебно
заседание, след отделяне на спорните от безспорните обстоятелства по делото.
Страните спорят относно допустимостта на предявените искове, с оглед твърдението
на ответника, изложено в ОИМ, че е отменил заповедта за уволнение на ищеца по свой
почин, преди образуване на настоящото производство, което твърдение е оспорено от ищеца
/ с молба вх. № 273497/13.08.2025 г./ и подлежи на установяване чрез пълно и главно
доказване, проведено от ответника, поради което по допустимостта на производството и
предявените искове, съдът ще се произнесе едва след събиране на допуснатите
доказателства.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждането му в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 312, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 23.09.2025 г. от 14.00 часа,
за когато да се призоват страните.
ПРИЕМА представените с исковата молба, и с отговора на исковата молба, писмени
доказателства.
ДОПУСКА събиране на гласни доказателствени средства, чрез разпит на двама
свидетели на ответника, при режим на довеждане в насроченото съдебно заседание за
установяване на твърдените от него факти и обстоятелства, във връзка с отмяната на
заповедта за уволнение на ищеца и предприетите от работодателя действия, след узнаване
на обстоятелствата около напредналия стадий на ин витро процедурата, в който се намира
ищеца към момента на уволнението.
УКАЗВА на ответника, че в случай че не води свидетелите в насроченото съдебно
заседание без уважителни причини, съдът ще отмени определението, с което е допуснал
разпита им.
ЗАДЪЛЖАВА на осн. чл.190 от ГПК ответника най-късно в насроченото съдебно
заседание, да представи намиращите се у него документи, касаещи трудовото
правоотношение между страните, а именно посочените в ИМ, в т.2 от доказателствените
искания на ищеца такива, като периода, за който се отнасят същите, следва да бъде
2
определен от м. януари 2025 г. до настоящия момент, с оглед твърдението на ответника, че
трудовото правоотношение съществува и към днешна дата; да представи в оригинал за
констатация и приложи заверени преписи по делото, от следните документи: Заповедни
книги /ако съществуват повече от една, водени от различни служби на ответника –
деловодство, счетоводство, личен състав и т.н./, в които са регистрирани представените по
делото заповед за прекратяване на трудовото правоотношение № 130/14.02.2025 г. и заповед
№ 011 Сч/17.02.2025 г. за отмяна на заповед № 130/14.02.2025 г.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца най-късно в съдебно заседание да представи
трудовата си книжка за установяване на извършените в нея вписвания.
ОТЛАГА произнасянето по останалите искания на страните, в т.ч. за допускане на
съдебно- счетоводна експертиза, за насроченото съдебно заседание и след отделяне на
спорните от безспорните обстоятелства по делото.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца - препис от
писмения отговор и доказателствата към него.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТО-ДОКЛАД както следва:
Предявени са обективно съединени искове за отмяна на уволнението, извършено със
заповед № 130/14.02.2025г. - чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, за възстановяване на заеманата преди
уволнението длъжност „касиер“ в дирекция „Бензиностанция Владая“ при ответника „ТТН
Петрол“ ЕООД - чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, за заплащане на обезщетение в размер 11589,00 лв. за
оставане без работа вследствие на уволнението за периода от 14.03.2025г. до 14.09.2025г. -
чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ.
Ищецът Е. В. А. твърди, че работила при ответника „ТТН Петрол“ ЕООД, съгласно
трудов договор № 17/25.05.2017г. на длъжност „касиер“ с основно месечно трудово
възнаграждение в размер на 1800 лв., съгласно последно сключеното допълнително
споразумение от 20.03.2024 г., като договорът бил сключен за неопределено време. Твърди
последното БТВ преди уволнението й да възлиза на 1931,60 лв., на която база претендира и
обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ в размер на 11 589,00 лв. за периода, в който е останала
без работа, в резултат на уволнението.
Ищцата твърди, че на 14.02.2025г. й била връчена от работодателя заповед №
130/14.02.2025г., в сила от 14.03.2025 г., с която трудовия й договор се прекратявал на
основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ, без да се посочва конкретна хипотеза /при закриване на
част от предприятието или поради съкращаване на щата/. Твърди издадената заповед за
прекратяване на трудовото й правоотношение да е незаконосъобразна, тъй като счита, че
работодателят е нарушил разпоредбата на чл.333, ал.5 от КТ като е уволнил ищцата, която
била в напреднал стадий на лечение “ин витро“, за което си състояние твърди да е
уведомила работодателя на 12.02.2025 г., чрез представено становище от лекуващия й лекар
д-р Георги Станкулов от МЦ „Доверие“. Ищцата твърди, че след представяне на
становището чула работодателят й в лицето на управителя Никола Рангелов да казва на друг
служител „Бременни не ми трябват на работа“. Само два дни по-късно получила
оспорваната заповед за уволнение.
Ищцата оспорва като незаконно извършеното уволнение с довод за нарушаване на
правото й на закрила по чл. 333 КТ предвид обстоятелството, че към датата на уволнението
й била в напреднал стадий на лечение „ин витро“ за което твърди, че работодателят е знаел,
преди връчване на заповедта за уволнение, като предвид използваното уволнително
основание, последния е бил длъжен преди прекратяването на трудовия договор, да получи
разрешение от Инспекцията по труда, но не е поискал такова. С оглед изложеното моли да се
признае за незаконно уволнението й и да се отмени заповед № 130/14.02.2025г. за
прекратяване на трудовото й правоотношение, да се възстанови на заеманата преди
3
уволнението длъжност „касиер“ в бензиностанция „Авия“, обект в с. Владая, при ответното
дружество „ТТН Петрол“ ЕООД, и ответникът да й заплати на обезщетение в размер
11589,00 лв. за оставане без работа вследствие на уволнението за периода от 14.03.2025г. до
14.09.2025г.
Ответникът „ТТН ПЕТРОЛ“ ЕООД, чрез пълномощник адв. С. /за чиято
представителна власт, по делото липсват доказателства/ е подал отговор на исковата молба в
срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, с който оспорва предявените искове. Счита предявените искове
на първо място за недопустими, тъй като процесната заповед за уволнение била оттеглена
(отменена) от работодателя, преди завеждане на настоящото исково производство, поради
което правното й действие е отпаднало. По същество оспорва исковете както по основание,
така и по размер и счита същите за неоснователни. Не оспорва фактите, че ищцата е
работила при ответника, като преди уволнението е заемала длъжността „касиер“ в
бензиностанцията в с. Владая, както и издаването на процесната заповед № 130/14.02.2025г.
и връчването й на ищцата на същата дата, с което трудовото й правоотношение било
прекратено на основанието по чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ (поради съкращаване на щата).
Оспорва да е узнал за състоянието на ищеца преди уволнението, като твърди, че
становището на д-р Станкулов му станало известно едва на 17.02.2025 г. /понеделник/, след
което предприел действия по установяване на фактическото положение, нуждата от
предоставяне на облекчени условия на труд, с оглед състоянието на ищеца и съответно
отмяна на заповедта за уволнение.
Ответникът твърди, че от страна на лекуващия лекар на ищеца не получил
потвърждение за състоянието й, но въпреки това отменил уволнението й, и към настоящия
момент ищцата все още била в трудово правоотношение с ответното дружество, за което
свидетелствали плащаните от работодателя за негова сметка здравни осигуровки,
представяне на издаваните на ищеца /в периода след 17.02.2025 г. до настоящия момент/
болнични листове пред ТД на НОИ и подаваните към НОИ справки за приети и върнати
документи, представени с придружително писмо и Удостоверения Приложение № 9 за
болнични листове, за което е представил писмени доказателства.
Твърди ищеца да уведомена за отмяната на уволнителната заповед по телефона на
17.02.2025 г., тъй като от тази дата до настоящия момент била в непрекъснат отпуск по
болест.
Моли съда да изиска официална информация от МЦ „Доверие“ относно състоянието
на ищеца, от кой момент същата се счита, че е била в напреднал стадий на процедура „ин
витро“, съгл. законовата дефиниция и в частност към 12.02.2025 г. била ли е в процедура по
ин витро?
С оглед изложеното ответникът счита, че предявените искове са недопустими, тъй
като чрез отмяната на заповедта за уволнение с № 130/14.02.2025г. е отпаднал
прекратителния й ефект и не е налице годен акт, който да подлежи на отмяна, и липсва
какъвто и да е правен интерес от заявените от ищцата претенции за възстановяването й на
работа, и за заплащане на обезщетение. В случай, че съдът приеме исковете за допустими,
моли за тяхното отхвърляне като неоснователни. Моли за присъждане на разноски за
производството.
В тежест на ищеца по предявените искове е да докаже съществуване на безсрочно
трудово правоотношение с ответника с твърдяното съдържание, което е било прекратено с
процесната заповед № 130/14.02.2025г., съответно размера на последното получено брутното
трудово възнаграждение преди уволнението, че е останал без работа за съответния период, за
който претендира обезщетение, че е била в напреднал стадий на процедура по лечение „ин
витро“, за което е уведомила работодателя, преди уволнението.
4
В тежест на ответника е да докаже законността на уволнението на основанието, на
което е извършено, включително че предварително е събрал данни дали ищцата страда от
заболяване или провежда лечение „ин витро“, даващо й право на закрила при уволнение,
като е преодолял тази закрила преди уволнението, чрез изискване на разрешение от
Инспекцията по труда, че е отменил процесната заповед със заповед № 130/14.02.2025г., с
издаване на последваща заповед от 17.02.2025 г., за която ищцата е била уведомена, преди
подаване на исковата молба на 31.03.2025г.
ОБЯВЯВА за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване на основание
чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК обстоятелствата, че между страните е съществувало безсрочно
трудово правоотношение, по силата на което ищцата е заемала твърдяната в исковата молба
длъжност, че същото е прекратено с оспорената заповед № 130/14.02.2025г., считано от
14.03.2025г., връчена лично на ищеца от управителя на ответното дружество на 14.02.2025 г.
УКАЗВА на ищеца на основание чл. 146, ал. 2 ГПК, че не сочи доказателства за
оставането си без работа за периода, за който претендира обезщетение.
УКАЗВА на ответника до насроченото съдебно заседание изрично да заяви оспорва
ли посочения от ищеца в ИМ размер на БТВ от 1931,60 лв., който тя твърди да е получила в
последния пълен отработен месец, преди уволнението.
УКАЗВА на ответника, с оглед предприетото оспорване от страна на ищеца, на
верността и съдържанието на представените с ОИМ писмени доказателства, във вр. с
отмяната на уволнението, изпратените имейл съобщения до МЦ „Доверие“ , представените
справки от сайтовете на НОИ и НАП, че същия носи тежестта за доказване на верността им,
като за целта са допустими всички доказателствени средства, които ответника може да
заяви/посочи до първото открито съдебно заседание.
Страните сочат доказателства и правят доказателствени искания за установяване на
останалите факти, тежестта на доказването за които носят, като относно доказателствената
им сила и стойност, съдът дължи произнасяне само в решението.
УКАЗВА на ответника, най-късно в насроченото открито съдебно заседание, да
представи доказателства за надлежно учредената представителна власт за адв. С., която е
подала от името на ответника ОИМ и е подписала същия, които да предшестват подаването
на ОИМ или в същия срок, управителя на ответното дружество лично да потвърди
извършените без представителна власт действия по подаване на ОИМ от страна на адв. С..
ПРИКАНВА страните към използване на способите на медиацията за решаване на
спора чрез взаимни отстъпки, като им указва, че към СРС работи Център за спогодби и
медиация (ЦМС), като повече информация и връзка с координаторите на програма
„Спогодби“ може да се получи на адреса на центъра: гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 54,
ет. 2, стая 204, както и на телефон: 02/8955 423 - координатор Мариана Николова или на
електронна поща: ********@***.*******. Съдът разяснява на страните и че съдебна
спогодба може да се постигне във всяко положение на делото, като в този случай се събира
държавна такса в по-нисък размер, съответно половината от внесената държавна такса се
връща на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5