Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 138 Година 2016,28.04. Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски
окръжен съд
Граждански състав
На двадесет и първи март две хиляди и шестнадесета
година
В публично заседание в следния
състав:
Председател: Антоанета Андонова – Парашкевова
Членове:
…….………………………….………
Съдебни заседатели: …...…………………………………….
Секретар: Цветанка Арнаудова
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдията
търговско
дело номер 132 по описа за 2014 година
и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Ищецът „Обединена българска банка“ АД ,ЕИК
********* чрез пълномощника си
юрисконсулт Пресияна Петрова е предявил
искове против „Контракт Инвест“ ООД,ЕИК ********* в качеството му на кредитополучател
,“Максима“ ЕООД,ЕИК ********* и „Кристи 2002“ ЕООД,ЕИК ********* в
качеството на последните двама на
съдлъжници/след прекратяване на производството по делото с влязло в сила от
28.02.2015 год. определение № 164 от 02.02.2015 год. по отношение на четвъртия
ответник съдлъжникът „Грато Инвестмънт“ ЕООД,ЕИК ********* / за приемане за установено, че банката има по отношение на ответниците в посочените качества следните изискуеми вземания,произтичащи от договор
за банков кредит № 7 от 22.01.2009 год. ,изменен и допълнен с допълнително
споразумение № 1 от 26.08.2011 год. ,за които е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ № 897 от 24.10.2013 год. по ч.гр.д.№ 987 по описа за 2013 год. на
Районен съд гр.Несебър и изпълнителен
лист,които тримата й дължат солидарно: 250000 евро,представляваща част от
вземането на банката за просрочена главница ,законна лихва върху
главницата,считано от 21.10.2013 год. –дата на подаване на заявлението по
чл.417 от ГПК в съда до окончателното погасяване на задължението,разноски в
заповедното производство,от които 9779,15 лв.- държавна такса и 5339,58 лв.
юрисконсултско възнаграждение,както и съдебно-деловодни разноски за настоящото
първоинстанционно производство ,от които 9779,15 лв.-държавна такса и 10229,15
лв. юрисконсултско възнаграждение.Представя и ангажира доказателства.Ищецът твърди, че по силата на
договор за банков кредит № 7 от 22.01.2009 год.
подписан с първия ответник му е предоставила ползване на кредит в размер до 1500000 евро
,като усвояването е било договорено да се извършва до 30.07.2009 год.
включително и се разрешава след писмено искане,депозирано пред банката от
кредитополучателя в срок не по-малък от 2 дни,както и при всички други
условия,посочени в конкретен текст на договора.Сочи ,че на 26.08.2011 год. е
било подписано допълнително споразумение № 1 по силата на което три търговски дружества,две от които са
ответници по настоящото дело, са встъпили като съдлъжници в дълга на кредитополучателя като са станали
носители на всички задължения по договора за кредит.Заявява,че съдлъжниците са
встъпили в непогасените задължения на кредитополучателя по ползваната главница
по договора за кредит в размер съгласно размера й ,договорен по договора за
кредит във всички възникнали и непогасени задължения на кредитополучателя по
начислени лихви и неустойки по договора.Сочи,че с допълнителното споразумение е
удължен срокът за погасяване на главницата по кредита,като е прието
издължаването по главницата да се извършва в срок до 20.01.2013 год. Твърди,че към това допълнително споразумение
е приет и погасителен план,който обаче впоследствие нито кредитополучателя,нито
съдлъжниците са изпълнили.Заявява,че просрочението по договора за кредит е от
20.01.2012 год. и към 20.10.2013 год. вкл. е общо 640 дни.Сочи,че падежът на
договора за кредит е настъпил, като след 20.10.2013 год. са останали непогасени
суми по кредита,поради което и на основание чл.84 от ЗЗД задълженията на
кредитополучателя и съдлъжниците са станали изискуеми. Твърди,че поради горните обстоятелства е инициирал заповедно
производство със заявление от 21.10.2013 год., като след издаване на заповед за незабавно
изпълнение въз основа на извлечение по сметка и постъпване на възражения от длъжниците е предявил настоящите искове.
Представя и ангажира доказателства.
Предявените искове са с правни основания в чл.422 от ГПК във вр. с чл.79,ал.1,предл.1 във вр. с чл.430 от ТЗ от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Ответникът
„Кристи 2002“ ООД,ЕИК *********
чрез пълномощника и съдебен адресат адв. Мартин Богдев с адрес на
кантората гр.Бургас,ул.“Сердика“,№ 2Б,ет.1 оспорва основателността на
предявените искове.Твърди,че допълнителното споразумение, в което участва е
нищожно поради липса на предмет , липса на съгласие,липса на правен интерес от
встъпването на третите лица в задължението.Обосновава изявленията
си за нищожност с твърдения,че
в допълнителното споразумение не
е посочен размера на задължението,за което той
и останалите встъпващи длъжници
се задължават,като не е ясно нито какъв е размера на дълга на
кредитополучателя,нито за какво са се задължили встъпващите в дълга.Заявява,че
не би подписал допълнителното споразумение,ако е знаел размера на
дължимото.Сочи,че липсва съглашение между длъжника по договора за кредит и
третите лица,сред които е и той, за встъпването им в дълга на
кредитополучателя и задължаването им да
отговарят за него като за свой ,а липсва и правен интерес за тях да сторят
това.Евентуално оспорва изправността на банката по договора за кредит.Оспорва
твърденията й за възникнало просрочие от
20.01.2012 год.,като заявява,че плащания по кредита са извършвани от
кредитополучателя съгласно договорения погасителен план и след 20.01.2012 год.-,а именно през м. март 2012 год.,м. юни 2012 год. и м. юли
2012 год.Сочи,че след този период банката е препятствала изпълнението на
задължението на кредитополучателя,като не е изпълнила свои задължения по договора за кредит да предостави съгласие за заличаване на
договорната ипотека върху самостоятелните обекти,за да бъдат реализирани
продажбите им, а оттам и кредитополучателя да получи средства да погасява
задълженията си към нея-задължение по чл.8,ал.4 от договора,в който смисъл
заявява,че самата банка е направила уточнение по пар.8,ал.3 от допълнителното
споразумение.Счита това неизпълнение за
особено съществено,тъй като сочи,че обектите,върху които е учредил обезпечение
на банката,за него са имали
инвестиционен характер.Твърди също така,че банката е приложила неправомерно
лихва,която е по-висока от договорената, последното довело до увеличение на размера на вноските
и просрочието.Намира,че се касае за значително надвнесена сума, поради
това,че размера на задължението е бил
умишлено прикриван,върху формирането му банката едностранно е влияела
увеличавайки всички лихвени проценти и
такси.Изразява становище по искането за допускане на експертиза,направено от банката. Представя и
ангажира доказателства.
Ответникът
„Контракт инвест“ ООД,ЕИК
********* чрез пълномощника и съдебен адресат адв. Мартин Богдев с адрес
на кантората гр.Бургас,ул.“Сердика“,№ 2Б,ет.1 оспорва основателността на
предявените искове.Твърди,че банката е неизправна страна по договора за банков
кредит,като не е предоставяла съгласие за заличаване на договорна ипотека върху
самостоятелни обекти ,за да може той като кредитополучател да реализира продажбата им и оттам да получава средства,за да погасява
задълженията си към нея-задължение по чл.8,ал.4 от договора,допълнително поето
в пар.8,ал.3 от допълнителното споразумение № 3.Твърди,че това е особено
съществено,тъй като всички предоставени като обезпечение имоти за
него са с инвестиционен характер. Счита,че уговорените в договора клаузи
за едностранно изменение на лихвения процент са неравноправни за него като
длъжник и се позовава на чл.143 от ЗЗП.Заявява,че банката многократно и
едностранно е увеличавала лихвения процент без да е налице изрична договореност
между страните за това.Налице са и нищожни клаузи в договора и по-точно чл.5
,където е посочено автоматично изменение
на лихвените проценти.Счита,че горните клаузи
не са и индивидуално договорени, за да е
неприложима нищожност на основание на
този текст на ЗЗП.Позовава се и на текстове на
Директива 93/123/ЕИО,особновавайки нищожност на основание неравноправност на клаузи за
лихва.Преповтаря останалите доводи за неоснователност на претенциите на банката,включително и за
нищожност,вече развити в писмения отговор на „Кристи 2002“ООД. Изразява
становище по искането за допускане на
експертиза,направено от банката. Представя и ангажира доказателства.
Ответникът „Максима“ ЕООД,ЕИК ********* не е депозирал
писмен отговор в законния срок,въпреки,че е получил съобщение с преписи от
исковата молба и приложения на 12.02.2015 год.-документа на лист 128 от делото
,чрез вписания си към този момент представител в електронния търговски регистър
Мара Найденова.Не е ангажирал и доказателства.
Ищецът в срока за допълнителна искова молба е депозирал
две отделни такива в съответствие с двата получени писмени
отговора.Въпреки това обаче съдържанието на двете допълнителни искови молби е
идентично.Оспорва твърденията за неизправност,поради неоказване на съдействие за изпълнение на
посочените от ответниците задължения.Сочи,че поради характера на престацията на
длъжника-парична,единственият вид съдействие,който банката-кредитор дължи е да я получи.Счита,че
дори да се приеме,че не е изпълнила
посоченото от ответниците задължение,това не освобождава кредитополучателя от задължението му да прави
уговорените вноски,той продължава да е в
неизпълнение,но се освобождава от последиците на своята забава занапред.Заявява,че изпълнението на задължението,поето с
посочените текстове на договора не е безусловно,а е поставено по волята на
страните в зависимост от определени действия на кредитополучателя,които не са
били осъществени от него.Оспорва основателността на възраженията за нищожност на допълнителното
споразумение,като посочва конкретните текстове от него,в които се съдържат
съществените елементи на поетия дълг,включително и лихвените условия по
кредита.Намира за несъстоятелни възраженията за нищожност основани на ЗЗП и
Директива 2008/48 ЕО ,като счита,че те са неприложими в конкретния случай,тъй
като предоставяната от тях защита е по отношение само на физически,а не и на
юридически лица,каквито са ответниците по делото.Оспорва доказателствените
искания на ответниците,представя нови доказателства.
Ответниците
„Контракт инвест“ ООД и „Кристи 2002“ ЕООД
в срока за допълнителен отговор са
депозирали два самостоятелни
такива,които обаче по съдържание са идентични.В допълнителните отговори
не се навеждат нови възражения,доразвиват се
и се поддържат вече заявените такива в първоначалните отговори,както и
доказателствените искания,направени в тях.
Бургаски окръжен съд, като обсъди доводите на страните
и събраните и представени по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
От представените по делото доказателства се
установява, че ищецът „Обединена Българска Банка“ АД, в качеството му на
кредитодадел, е сключил с ответното дружество „Контракт Инвест“ ООД, в
качеството му на кредитополучател, договор за банков кредит под №
7 на 22.01.2009г. (л.27), като целта на кредита,изрично вписана в раздел
І и чл.2 , е била за инвестиции –
строително-монтажни работи, включително и довършителни работи на комплекс „Роял
палм“, построен в имот с идентификатор 11538.4.12., гр. Свети Власт (чл.2 от
договора). Размерът на отпускания
кредит е бил определен до 1 500 000 евро (чл.1,
ал. 1), като усвояването на сумите е следвало да се извършва по разплащателна сметка в евро ,водена на името на кредитополучателя
при банката/без обаче в текста на чл.4,ал.1
да са посочени нейните индивидуализиращи белези/до конкретно определена
дата- 30.07.2009г. включително ,при
следните условия :обща предпоставка-след предварително писмено искане,
депозирано пред банката от кредитополучателя, в срок не по-малък от два дни и
допълнителни предпоставки,уговорени в три отделни подточки.В разпоредбата на
чл.5 е предвидено олихвяване на дълга по кредита,като лихвата е
двукомпонентна-БЛП на банката за евро/автоматично променлива величина/ плюс
надбавка от 4 пункта годишно/постоянна величина/,като изрично е записано,че към
датата на договора общият размер на лихвения процент е 9,55 % годишно.В ал.3 на
чл.5 е уговорено дължимите лихви,включително такива за просрочие,да се
начисляват на определена база,представляващи 12 равни месечни лихвени периода
по 30 дни всеки,на последно число от съответния месец,като съгласно ал.4 на
същия текст кредитополучателят
следва да осигури необходимите
парични средства за плащане на начислените лихви по разплащателната си сметка
не по-късно от договорения съгласно ал.3 ден на съответния месец,като за
последния лихвен период от кредита /включително при предсрочно погасяване на
кредита/ лихвите се начисляват и заплащат към датата на окончателно погасяване на
дълга по главницата на кредита.В чл.9
страните са приели кредитополучателят да издължава предоставения кредит
до 1500000 евро,т.е.главница, в срок до 30.01.2012 год. включително,съгласно
фиксиран погасителен план с дата на първа погасителна вноска -30.06.2010 год и
размер 100000 евро и последна погасителна вноска на 30.01.2012 год. със същия размер. Погасителният план включва
15 равни месечни вноски всяка от по
100хил.евро, платими на 30-число на
текущия месец в два периода от по седем месеца ,разделени
от период от непълни шест месеца. В
отделна алинея на горната клауза е договорено,че в случай,че кредитополучателят
не е усвоил цялата сума по кредита по чл.1,ал.1/което съгласно чл.4,ал.2 би
могло да стане до 30.07.2009 год. включително/ с неусвоената сума се намалява/т
най-близката/ите погасителна/и вноска/и по погасителен план.В ал.6 на чл.9 е предвидено
погасяването на кредита да се извършва по конкретна разплащателна сметка
в евро в банката на името на кредитополучателя,съгл. Ал.7 на същия текст
страните безусловно са приели погасяването на кредита да се извършва по
предвидената в чл.76,ал.2 на ЗЗД поредност,а именно
–разноски,лихви,главница.Съгласно ал.8
на чл.9 с подписване на договора кредитополучателят е изразил писмено
съгласие в полза на банката ,въз основа
на което тя може да събере служебно в деня на падежа или след него изискуемите
суми по договора,като задължава служебно сметките му в национална и
чуждестранна валута,включително ,когато това е необходимо чрез откупуване на
чуждестранната валута,съответно конвертиране по курса на банката в деня на
операцията.В ал.1 на чл.10 е уговорена дължимост на наказателна
лихва/неустойка/ при забава в плащането
на главницата от страна на кредитополучателя,както и методиката за определянето
на размера й.В ал.2 на чл.10 е уговорена неустойка и методиката на
изчисляването й при забава на плащането на лихвите.В раздел V е уговорено обезпечение на всички вземания на
банката/главница,лихви,неустойки , разноски и др./ по договора чрез учредяване
на ипотека върху конкретен поземлен имот ,ведно с целия
построен на фаза „груб строеж“ комплекс,изграждащ се в имота,съгласно одобрени
проекти и разрешение за строеж. В ал.4 на чл.8,изчерпващ този раздел V ,се
допуска частично заличаване на ипотеката по ал.1 върху всеки обособен обект от
комплекса ,за който е погасен размерът на кредита с получената сума от
продажбата му при условията на ч.9,ал.5,предл.1,според които кредитополучателят
е длъжен при всяка продажба на обособен обект от комплекса и/или при всяко
възстановяване на ДДС,да погасява с пълния размер от продажната цена на
съответния обособен обект от комплекса и съответно с пълния размер на
въстановените суми по ДДС,предсрочно дълга по кредита,като се запазва броя на
погасителните вноски и крайния срок на
кредита.Частичното заличаване е уговорено да се допуска след като дългът по
кредита е бил частично погасен със сумата получена от продажбата на съответния
обособен обект от комплекса.
Не е спорно между страните,че на 26.08.2011г. е било
подписано допълнително споразумение №1 към договора за банков кредит №
7/22.01.2009г.(л.70).В споразумението участват
от една страна банка ОББ АД като кредитор,от друга - кредитополучателя „Контракт Инвест“ ООД
и от трета страна –три търговски дружества „Грато Инвестмънт“ ООД, „Максима“
ЕООД и „Кристи 2002“ ЕООД ,с посочено
качество съдлъжник или встъпващ съдлъжник,за последните от които изрибно е записано,че встъпват на основание
чл.101 от ЗЗД в дълга на по договора за
банков № 7от 22.01.2009 год. В преамбюла
на това споразумение също така са
заявени като безспорни определени факти ,възникнали към момента на подписването
му и относими към сключването му,а именно ,че по силата на сключен договор за
банков кредит № 7 от 22.01.2009 год. банката е предоставила на кредитополучателя
„Контракт инвест“ ООД банков кредит в размер до 1500000 евро ,с текущ размер на непогасена главница от 1276414,54
евро ,че за обезпечаване на вземанията на банката по този договор за кредит
кредитополучателят е учредил в полза на банката договорна ипотека върху
недвижим имот,че между трите търговски
дружества-встъпващи длъжници и
кредитополучателя е постигнато споразумение встъпващите длъжници да встъпят в
дълга на кредитополучателя по договора
за банков кредит и тези дружества имат правен интерес и желаят да встъпят в
задължението на кредитополучателя по реда на чл.101 от ЗЗД,както и,че кредиторът е съгласен и приема
встъпващите трима длъжници да отговарят солидарно
наред с кредитополучателя за всички
задължения ,произтичащи от договора за кредит.В раздел І детайлно е регламентирано встъпването в
задълженията на кредитополучателя по договора за кредит от страна на тримата
съдлъжници-те са се задължили да отговарят по същия начин за изпълнението на
всички задължения-възникнали и непогасени,по ползвана главница,по начислени
лихви и неустойки,както се е задължил да отговаря кредитополучателя преди това
в самия договор. Със
споразумението освен това са предоговорени
условия по кредита, като е била намалена
по размер едната компонента на
дължимата договорена лихва- надбавката,прибавяна към автоматично проментилана
компонента-базисен лихвен процент, от 4 на 3 пункта годишно.Така и съгласно
абзац 3 на ал.1 на пар.5 от допълнителното споразумение към датата на сключването му
общият размер на лихвения процент по кредита,т.е. възнаградителната
лихва ,е определена на 8,55% годишно – §
5, ал. 1, изр. 3 от споразумението,като по този начин е била намалена от 9,55%
годишно,каквато е била при сключване на договора за кредит през 2009 год. В пар.7
е постигнато съгласие за удължаване на
срока за погасяване на главницата по кредита,като е прието,че издължаването на
дълга по главницата по договора за кредит в размер към датата на споразумението от 1276414,55 евро, ще бъде погасен в срок до
20.01.2013 год. съгласно нов погасителен план-четиринадесет последователни
месечни вноски с дата на падежа 20 число на съответния месец,първите дванадесет
от които равни по размер-по 100000 евро,а останалите две съответно от 49769,95
евро и 26644,60 евро.Прието е също така,че този план влиза в сила след
изпълнение на определени условия по ал.2 на пар. 7 .Договорени са промени и в
частта за обезпечаване на дълга по кредита.Съгласно ал.3 на пар.8 банката се е
задължила да даде съгласие за частично заличаване на учредените в полза на
банката ипотеки за обособени самостоятелни обекти от сградите и прилежащите им
идеални части с цел продажбата им,само след предварително одобрение на
продажната цена от страна на банката и след като в банката постъпи цялата сума
на нетния приход от продажбата на имота,но не по-малко от 500 евро на кв.м. и с
тази сума е извършено погашение на
задължения на кредитополучателя към банката по договор за банков кредит
№ 7 и/или по договор за банков
кредит № 157 от 06.11.2006 год. между
банката и кредитополучателя.Погашението по предходното изречение е уговорено да се извършва по усмотрение на
банката.В ал.4 на пар.8 банката е поела задължение да даде съгласие за
заличаване по предходната ал. 3 в
срок до 3 /три/дни и при спазване на условията на договор за
банков кредит № 7.Следователно освен процесния договор за кредит „Контракт
инвест“ ООД е бил страна и по друг договор за кредит със същата банка под № 157
.От текстовете на пар. 8,ал.5 и ал.7 е видно,че всяко едно от трите встъпващи като
съдлъжници по допълнителното споразумение № 1 към договор за кредит № 7 търговски дружества е страна по отделен договор за кредит с
ищцовата банка,като кредитополучателят „Контракт инвест“ ООД е поел задължения
към банката да извърши по определен начин погашение на дълга по договорите за банков
кредит на две от тях и да учреди ипотека
върху свои имоти за обезпечаване
вземанията на банката по всеки един от договорите за кредит,сключени между
банката и всяко едно от трите встъпващи като съдлъжници търговски дружества.
Безспорно е,че около 9 месеца след падежа на
последната вноска по главница съгласно допълнителното споразумение № 1,която е
определена на дата 20.01.2013 год.,,а именно на 21.10.2013 год. ищцовата банка
е инициирала заповедно производство по реда на чл.417 от ГПК като е поискала
издаване на заповед и разпореждане за незабавно изпълнение въз основа на
извлечение от сметки за изискуеми
задължения на кредитополучателя и съдлъжниците по договора за банков кредит и
допълнителното споразумение.Претендирана е част от просрочена главница от
250000 евро,законна лихва върху нея от датата на подаване на заявлението до
окончателното погасяване на задължението и разноски за заповедното
производство.Искането е уважено като е са издадени заповед № 897 на 24.10.2013
год. по ч.гр.д.№ 987 по описа за 2013 год. на Районен съд гр.Несебър и
изпълнителен лист от 25.10.2013 год. за солидарно осъждане на четиримата
ответници.Разпореждането за незабавно изпълнение,съдържащо се в горната заповед
е било потвърдено с определение № 900 от 28.03.2014 год. по ч.гр.д.№ 464 по
описа за 2014 год. на Окръжен съд гр.Бургас.Подадените възражения от трима от
четиримата длъжници в образуваното изпълнително производство за събиране на
вземанията ,обосновават правния интерес на ищеца от водене на настоящото дело.
От приетата по делото съдебно-икономическа експертиза
(л.225),неоспорена от страните,нестрадаща от вътрешни
противоречия,обоснована и
съответстваща на събрания
доказателствен материал,включително и с оглед разясненията дадени от вещото
лице в съдебно заседание,се установява, че предоставената от банката и усвоена от кредитополучателя
по процесния договор № 7 главница е в
общ размер на 1 498 536,61 евро,т.е. в рамките на договорения лимит
до 1500000 евро, разпределени по дати и суми, подробно описани в табличен вид в
периода от 06.02.2009 год. до 15.05.2009 год. включително.Погасявания по
процесния кредит да извършвани в периода 05.03.2009 год. - 20.07.2012 год. вкл. и са в общ размер 2024407,24 евро,от които
погасяването с размер от 1177877,93 евро на 13.10.2011 год. е
служебно,автоматично, не е резултат от
реално плащане,не е свързано с парични потоци,а е свързано с уговорка в допълнителното споразумение за влизането му в сила след изпълнение на
определени условия,като със счетоводното
отчитане при банката на
погасяване на просрочени главници в този размер
на тази дата всъщност е отчетено изпълнение на договорените в допълнителното споразумение
условия.Счетоводните операции са извършвани при спазване на поредността за
погасяване на възникнали задължения,съгласно чл.76,ал.2 на ЗЗД-така както е
договорено в чл.9,ал.7 от договора за
кредит под № 7.Нито към писмените отговори,нито за целите на изготвената
експертиза,видно от заключението на вещото лице,кредитополучателят „Контракт
инвест“ ООД е представил платежните нареждания за извършените погашения чрез
плащане,от които би могло да се установи основанието,което самия
кредитополучател е посочвал,ако е посочвал такова,т.е. конкретните негови указания за разпределение постъпили
плащания.От приложените от ответниците писмени доказателства-два отчета по
сметки,преводно нареждане и отпечатан на хартиен носител текст от имейл,а това потвърждава и вещото лице в съдебно
заседание ,се констатира,че преводи на суми
в полза на кредитополучателя по
договора за кредит № 7 са
извършвани от трети лица,които не са страни по настоящото дело с посочено
основание :заличаване на ипотека за
конкретни апартаменти.От сравнението на датите и размерите на
извършени погасявания с уговорените дати и размери на падежи на вноските
за издължаване на главници и лихви по кредита
е видно,че между тях няма съвпадение,следователно плащанията не
съответстват на нито един от погасителните планове по първоначалния договор или
по допълнителното споразумение,като вещото лице е констатирало,че най-старата
просрочена вноска по процесния кредит е от 20.01.2012 год. ,т.е. към датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед по чл.417 от ГПК -21.10.2013
год. е било налице просрочение от 640 дни
по отношение на най-старата вноска.От заключението на вещото лице е видно не
само,че кредитополучателят е имал още
един действащ кредит в периода на действие на процесния кредит,но и че от двете банкови сметки,от които е бил обслужван
договора за кредит под № 7,е бил обслужван и
другият договор под № 157.Общият размер на задължението към 21.10.2013
год. е бил 1092435,62 евро главница,от които са търсени 250000 евро,50829,73
евро-договорна лихва,199804,92 евро-наказателна лихва и 5382,07 евро-такси и разноски.
Съгласно
приетата по делото експертиза, банката е прилагала уговорения в договора начин
за формиране на лихвите (л.236)- чл. 5, ал. 3,т.е. начисляваната от банката
договорна лихва за периода от 06.02.2009 год. до 20.10.2013 год. е отговаряла
на договорените стойности. Приетата от страните автоматично променлива съставка –базисен лихвен
процент,всъщност е останала непроменена през целия период на действие на
договора,била е в размер на 5,55 % и в
методиката на нейното определяне
стойностите на индекса EURIBOR ,не
участват.
Видно е също така от приложените от ответниците
писмени доказателства,че е искано
съгласие за вдигане на ипотеки на
определени апартаменти/различни от тези,за заличаване на ипотеки върху
които са направени преводите по книжата на листи от 147 до 150 вкл./,както и
изричен отказ от банката това да бъде
сторено с позоваване от нейна страна на
неизпълнение на договорените условия за извършване на това действие.
При установената по-горе фактическа
обстановка, съдът направи следните изводи от правна страна:
Установи се, че „Контрак Инвест“ ООД е сключил договор
за кредит с ищеца, като е получил сумата от 1 498 536,61евро. След
влизане в сила на допълнително споразумение дължимата главница изрично
договорена с размер от
1 276 414,55евро. Като солидарни длъжници към дълга на
кредитополучателя „Контрак Инвест“ ООД са встъпили и дружествата „Грато
Инвестмънт“ ООД, „Максима“ ЕООД и „Кристи 2002“ ЕООД. Оставащата дължима от
ответниците главница към момента на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК
от ищеца, е в размер на 1 092 435,62евро. Ответниците не ангажираха
доказателства, че са заплатили тази
сума.
Несъстоятелно е възражението на ответниците,че допълнителното споразумение е
нищожно поради липса на предмет-не е посочен размера на задължението,не е
посочено за какво са се задължили встъпващите
в дълга.В заглавната част на допълнителното споразумение,при посочването
на търговските наименования на встъпващите три правни
субекта,изрично ,след излагане на индивидуализиращите ги белези, е посочено
недвусмислено уточнение за качеството ,с
което всеки един от тях участва като
страна в тази договореност: „встъпващ на основание чл.101 от ЗЗД в дълга по
договор за банков кредит № 7/22.01.2009 год. В
преамбюла на допълнителното споразумение в точки т.1
и т.4 освен преповтарянето на индивидуализиращите
белези на договора за банков кредит като номер и дата на подписване,както и
страните по него ,е записан както
размера на предоставения банков кредит при сключване на самия договор
през 2009 год.-до 1500000 евро,така и
текущия размер на непогасената главница към момента на сключване на допълнителното споразумение през
2011 год.,при това в цяло число-1276414,54
евро,декларирано е и съгласието на
кредитора трите встъпващи дружества да отговарят солидарно наред с
кредитополучателя за всички задължения
,произтичащи от този договор за кредит.В пар.1 трите търговски дружества също
са заявили ясно и категорично,че встъпват на основание чл.101 от ЗЗД в дълга на
длъжника към банката по договора за кредит,като стават носители на всички
задължения по този договор.В пар.7
отново е посочен размера на дълга по главницата към момента на
подписвъна ен допълнителното споразумение,продължения срок за издължаването
й,детайлизиран е новият погасителен план.
Следователно допълнителното споразумение има ясен и точен
предмет,недвусмислено посочен размер на
кредита,недвусмислено позоваване в множество текстове на допълнителното
споразумение на договора за кредит,към който се отнася,текущ размер на
непогасената главница ,като при
това всяка една от страниците му,съдържаща горната информация е
подписана от вписаните към момента на сключването му представители на встъпващите дружества,а
подписите им не са и оспорени в нито един момент от хода на производството по
настоящото дело.При това положение това възражение е освен неоснователно и
голословно.
Несъстоятелно е възражението на ответниците,че
допълнителното споразумение е нищожно,тъй като между тях и длъжника съглашение липсва,поради което липсва правен интерес от встъпването им в
задължението по договора за кредит.Напротив от текстовете на ал. 5 и ал.7 на
пар. 8 на допълнителното споразумение става безспорно ясно наличието на
вътрешни отношения между кредитополучателя „Контракт инвест“ ООД и трите
встъпващи дружества,а именно срещу встъпването при условията на чл.101 от ЗЗД
,кредитополучателят „Контракт инвест“ ООД е поел от своя страна задължение,след
изпълнение на определени условия,да извършва погашение на дълга по договори за
банков кредит ,сключени между банката и всяко едно от встъпващите три
дружества,както и да учреди ипотека върху свои обекти за обезпечаване на
вземанията на банката по всеки един от горните
договори за кредит на встъпващите
лица,т.е. налице е вътрешно съглашение между кредитополучател и встъпващи лица
за взаимно гарантиране на изпълнението на задълженията по сключени от тях отделни договори за кредит
със същата банка.
Неоснователни са и възраженията, че е налице
кредиторова забава на ищеца по чл. 95 от ЗЗД, поради неоказано съдействие от
негова страна за изпълнение на задълженията на ответниците по погасяване на
кредита, изразяващо се в непредоставено съгласие на банката за заличаване на
ипотеки върху самостоятелни обекти.В разпоредбата на чл.96 от ЗЗД са очертани последиците от забавата на
кредитора.Сред тях като последица,не е
посочено погасяване на изискуемо
задължение на длъжника,за изпълнение на което не е оказано съдействие.В
настоящия случай се претендира
установяване,за реализиране на изпълнение,именно на изискуемо задължение
за връщане на част от главница по предоставен кредит.Следователно това
възражение е неотносимо към търсената в
настоящото производство защита.Дори и разгледано по същество, то е
несъстоятелно.Съгласно уговореното в § 8, ал. 3 от допълнителното споразумение,
банката се е задължила да даде съгласие за частично погасяване на учредените в
нейна полза ипотеки, само след предварително одобрение на продажната цена от
нейна страна и след като при нея постъпи
цялата сума от нетния приход от продажбата на имота и с тази сума е извършено
погашение на задължения на кредитополучателя „Контракт Инвест“ ООД по процесния
договор за банков кредит. От горното е видно,че даването на съгласие за частично заличаване на ипотека е последващо,а
не предхождащо реалното плащане на продажната цена за ипотекиран обект. Отказ
за частично заличаване на ипотеки не се съдържа
в двете писма от 2011 год. на банката-листи 138 и 139,напротив в тях изрично
се декларира,че тя ще даде такова
съгласие в случай на изпълнение на уговорените условия –както по договорите за кредит,включително и процесния,така и по допълнителните споразумения. От
ангажираните от самите ответници
доказателства е видно,че за някои от ипотекираните обекти през 2012 год.,т.е. след декларираното от
банката през 2011 год. , е било изпълнено
горното условие от кредитополучателя.Така от банковите документи с данни за извършени погашения по кредита
-стр.147 до 150 вкл. през 2012 год. е видно,че по разплащателната
сметка,обслужваща дълга са постъпвали парични суми с посочено основание
„ипотека“,“заличаване на ипотека“,за конкретни апартаменти,като не се твърди,а
и не се установи банката да е
отказала даване на съгласие за частично
заличаване по отношение именно на тях.
Не е такъв случаят с останалите представени от ответниците доказателства от 2014 год.-листи 134 до 137 вкл.При
сравнение на момента на съставянето им с
хода на заповедното производство и подадените в него възражения по чл.414 от ГПК на 10.02.2014
год. се констатира,че писмата са изпратени след депозиране на възраженията и в
тях липсва каквото и да било позоваване на изпълнение на договорените условия
за частично заличаване на
ипотеки-отправени са общи искания за даване на съгласие без никаква
конкретизация,освен твърдението в първото за заведен иск с неясен предмет.Няма
данни за които точно апартаменти,за които са били изпълнени изцяло предвидените условия,не е било дадено
съгласие за заличаване на ипотека, включително и дали е имало заплащане на цялата
цена от купувачите за съответния самостоятелен обект, които суми да са отишли
за погасяване на част от задължението по кредита.
Неоснователни са и възраженията на ответниците във
връзка с лихвите по кредита.Институтът на неравноправност на клаузи е уреден в
Закона за защита на потребителя,поради което е приложим само в случаите ,в
които една от страните по сключен договор е потребител по смисъла на този
специален закон.В настоящият случа нито една от страните-кредитополучател или
встъпващ по договора за кредит,респ. по
допълнителното споразумение не притежава качество потребител по смисъла на
допълнителните разпоредби на ЗЗП,нито сключеният договор през 2009 год. е „потребителски“ по смисъла
на Закона за потребителския кредит.Напротив,както изрично е записано в самия
договор за кредит чл.2,кредитът се
отпуска за инвестиции,т.е. за създаване на обекти с инвестиционен
характер,на което се позовава и самия
кредитополучател в писмения си отговор,развивайки възражението си за забава на
кредитора. При това положение нито едно
от възраженията основани на ЗЗП,ЗПК или Директива 93/13 ЕИО не е релевантно за
настоящия случай.Цитираната от ответниците съдебна практика касае правоотношения
в друга област-енергетика,за целите на регулирането на които съответния
специален закон борави със същото понятие „потребител“ ,но в него влага различно съдържание и смисъл от този по посочените по-горе
закони.Независимо от неотносимостта на развитите съображения по повод на уговорената
лихва,следва да се посочи ,че видно от заключението на съдебно-икономическата
експертиза ,договорената автоматично
променлива съставка на договорната лихва
не е била променяна от подписването на договора за кредит,до изтичане на
крайния му срок в хода на действие на договореността и през целия период е била
5,55 %.При това в методиката за изчисляването й не е участвала и не участва изобщо величината ,която сочат ответниците EURIBOR.Не се установява също така банката да е
прилагала друг лихвен процент,различен от договорения,нито дължимите
договорни лихви по кредита ,да са били определяни в размери несъответстващи на
уговореното.Към писмените отговори липсват писмени доказателства,а и такива не
са представени на вещото лице,нито е
поискано да бъдат изследвани ,за установяване състоятелността на твърденията на
ответниците,че винаги са посочвали основанието,за което сумите се внасят,а банката е погасявала задължения по четири
правоотношения по своя преценка,в противовес на договореното.При това положение
и това възражение следва да се счете за голословно.
Несъстоятелно е и последното възражение основано на
данните от експертизата за счетоводно отразяване на погасяване на просрочени
главници от 1177877,93 евро на дата 13.10.2011 год. В съдебно заседание вещото
лице разясни,че се касае до служебно погасяване,свързано с допълнителното
споразумение.Касае се за извършена
счетоводна операция ,поради счетено и прието от банката към момента на
осъществяването й наличие на изпълнение
на договорени в допълнителното споразумение условия ,водещи до влизането му в сила.Така с тази операция банката счетоводно е отразила следващото се от
влизане в сила на допълнителното споразумение
заличаване на съществували до тогава задължения за просрочени главници в
този размер от 1177877,93 евро и
съответно влизането в сила на допълнителното споразумение,съгласно което
размера на дължимата главница вече е 1276414,55 евро и погасителния план по нея
започва с първа вноска на 20.12.2011 год. от 100000 евро. Т.е. касае се
за счетоводно отчитане на вече настъпили
правни последици въз основа на осъществен факт-влязло в сила допълнително
споразумение,а не до настъпил факт от
действителността,отразен счетоводно,от който настъпват правни последици,които
не са взети предвид и осчетоводени
надлежно.
Предвид горното предявените искове се явяват
основателни и следва да се уважат. Тъй като делото е прекратено срещу „Грато
Инвестъмт“ ЕООД, поради влизане в сила на заповедта за изпълнение по отношение
на него, съдът следва да приеме за установено по отношение на останалите
ответници „Контракт Инвест“ ООД, „Максима“ ЕООД, „Кристи 2002“ ЕООД , че дължат
търсените от ищеца суми,а именно 250000 евро,като част от просрочена главница
по договор за кредит и допълнително споразумение,законната лихва върху тази
сума,начиная от 21.10.2013 год. до
окончателното погасяване на задължението.
По
разноските:
С оглед изхода на делото, ответниците „Контракт
Инвест“ ООД, „Максима“ ЕООД, „Кристи 2002“ ЕООД следва да бъдат осъдени да заплатят
на ищеца направените от последния разноски, както в заповедното, така и в
настоящото производство. Ответниците следва да заплатят на ищеца следните суми:
15118,73лв. разноски пред заповедния съд/сбор от държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение/ и 20208,30лв – разноски по установителното
първоинстанционно исково производство по чл. 422 от ГПК /сбор от държавна такса , юрисконсултско
възнаграждение и възнаграждение за вещо лице/.
По изложените съображения и на основание чл. 422 от ГПК, вр.с. чл.79,ал.1,предл.1 и чл. 86 от ЗЗД, Окръжен съд – Бургас,
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО, че „Контракт Инвест“ ООД,ЕИК *********, “Максима“
ЕООД, ЕИК ********* и „Кристи 2002“ ЕООД,ЕИК ********* дължат солидарно на
„Обединена българска банка“ АД ,ЕИК ********* сумата от 250 000 евро,
представляваща част от просрочената главница, произтичаща от Договор за банков
кредит № 7 /22.01.2009г., изменен и допълнен с допълнително споразумение №
1/26.08.2011г.,ведно със законната лихва
върху тази сума,начиная от 21.10.2013 год. –датата на подаване на
заявление за издаване на заповед за недзабавно изпълнение до окончателното й
погасяване,за които са били издадени
заповед за изпълнение въз основа на
документ № 897 от 24.10.2013 год. и
изпълнителен лист от 25.10.2013 год. по ч.гр.д.№ 987 по описа за 2013 год. на
Районен съд гр.Несебър.
ОСЪЖДА „Контракт Инвест“ ООД,ЕИК *********,
“Максима“ ЕООД, ЕИК ********* и „Кристи 2002“ ЕООД,ЕИК ********* да заплатят на
„Обединена българска банка“ АД ,ЕИК ********* следните суми: 15118,73лв.
разноски за заповедното производство и
20208,30лв – разноски за настоящото
първоинстанционно производство.