Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260206/12.11.2020 година, град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд, Девети граждански състав
На дванадесети октомври две
хиляди и двадесета година
в публично заседание в
следния състав:
Председател:
Петър Вунов
секретар: Михаела
Стойчева
прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов
гражданско дело номер 777 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на част ІІ,
дял І от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Образувано е по искова молба от В.Д.Б. с правно основание чл. 89,
ал. 6, във връзка с ал. 5 от Закона за туризма /ЗТ/ и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите
/ЗЗД/ срещу „Сърнела Уърлд" ЕООД.
Ищцата твърди, че с ответника сключили договор за туристически пакет № 1926/29.01.2020 г. - самолетно пътуване до Италия за двама
човека, с три
нощувки за периода от 06-09.03.2020 г., по който изплатила изцяло уговорената сума на две вноски - от
29.01.2020 г.
и от 11.02.2020 г. – 1 796
лева. През втората половина на м. февруари разпространението на корона
вируса в Италия започнало да проявява признаците на пандемия, което я принудило със заявление от
26.02.2020 г. да
прекрати едностранно договора,
доколкото съществувала повишена вероятност от заразяването й с вируса на места, посещавани от хиляди
хора от различни страни, в т.ч. и от Китай и др. страни от региона на
Югоизточна Азия; поради задължителната след завръщането в Бъгария 14 дневна каратнина, наложена междувременно
от българските власти; и възможността по време на посещението в Италия, местните власти да наложат забрана
за посещаване на тези места, както се и случило в действителност. Със
същото заявление ищцата поканила ответното дружество да й възстанови изцяло внесената от нея сума, съобразно разпоредбите на ЗТ, така и на Общите условия за предоставяне на туристически пакети от
туроператора „Сърнела Уърлд" ЕООД /ОУ/ на сключения помежду им договор. Поддържа се, че в чл. 89, ал. 5 ЗТ и чл. 12, ал. 5 ОУ на договора била визирана именно такава хипотеза за едностранно разваляне на този вид договори,
основано на личната преценка на лицето, а не на тази на туроператора. Ответникът обаче й заявил, че заявлението й било неоснователно, като отказал да й възстанови платената сума, тъй като на практика бил извършил някакви разходи, които нямало как да му бъдат възстановени, а именно: били заплатени самолетните билети,
хотелските нощувки и някакви „други разходи", които не подлежали на
възстановяване от страна на операторите на услугата. Счита се, че към 26.02.2020 г. ответното дружество
не било
извършило никакви разходи по организацията и провеждането на договореното
пътуване, поради което то следвало да й възстанови платената сума изцяло. Сочи се и че с банков превод от 10.03.2020 г. то й възстановило сумата от
926 лева, поради което към 04.05.2020 г. й дължало главница в размер на 870 лева и лихва върху нея за периода от 01.03.2020 г. до 04.05.2020 г. в размер на - 17,24
лева. Предвид
изложеното се иска да бъде постановено решение, с което да се осъди ответникът да заплати на ищцата горепосочените суми, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски.
Ответникът оспорва предявените срещу него искове като
недопустими и неоснователни. Твърди, че на практика с исковата молба ищцата предявила
не само свои самостоятелни права, а и чужди такива - правата на другото пътуващо лице по
договора И. Г. Ж., което било недопустимо. Поддържа се,
че за ищцата, както и за другия пътуващ по договора за
туристически пакет, не било възникнало правото да го прекратят на основание чл. 89, ал. 5 ЗТ и т. 12.5 ОУ, тъй като към момента на провеждането на пакетното туристическо пътуване не
били налице непреодолими и извънредни обстоятелства в мястото на дестинацията
или в непосредствена близост до него, които да засягат значително изпълнението
на туристическия пакет, или превоза на пътници до дестинацията. Поради това и те нямали право да им бъдат
възстановени всички суми, без да заплащат такси за прекратяването и разходи за
пътуването съгласно чл. 89, ал. 6 ЗТ. Съгласно актуалната информация за разпространението на коронавирус в
Италия към началната дата на изпълнение на туристическия пакет - от 06.03.2020
г., както и през следващите два дни на престой в Рим до заминаването за
България на 09.03.2020 г., в град Рим не било обявено извънредно положение и не
били налагани
ограничителни мерки, засягащи изпълнението на туристическия пакет. В град Рим и в
непосредствена близост до него, както и в цялата област Лацио, в която се
намирал град
Рим, не били
налице епидемична обстановка и разпространяване на коронавирус, водещ до опасност и риск от заразяване на
пътуващите туристи, нито било обявено извънредно
положение. Към 26.02.2020 г., както и към началната дата на
пакетното пътуване, нито Световната здравна организация, нито Министерството на
здравеопазването на България изразявали становище, нито налагали ограничителни
мерки за забрана за пътуване в цялата държава Италия. Напротив, към 28.02.2020
г. в град Рим нямало случаи на заразени лица с коронавирус, като трите заразени лица вече
били излекувани и възстановени. В близост до град Рим също не били установени случаи на
заразени лица с коронавирус. Сочи се
и че организираното от „Сърнела Уърлд" ЕООД
пакетно туристическо пътуване се осъществило и по - голямата част от записаните
туристи пътували и участвали в него, като получили и ползвали всички услуги, и така била изпълнена
цялата туристическа програма, която била описана в договора за туристически
пакет. От всички участвали и завърнали се от пътуването туристи нито един не
бил заразен от коронавирус. В действителност, през периода от 06.03. до
09.03.2020 г. италианските официални власти обявили извънредно положение и
наложили ограничителни мерки за посещение и пътуване само за отделни области и
провинции (а не за цялата страна), сред които не бил град Рим. Ограничителните
мерки за цялата територия на Италия поради разпространението на коронавируса
били наложени, считано от 10.03.2020 г., с Указ на Председателя на Министерския
съвет на Италия от 09.03.2020 г. Задължителна 14 - дневна карантина за лицата,
завръщащи се в България от Италия,
пък била предвидена за първи път със Заповед № РД-01-130 от
17.03.2020 г. (т. 1 от заповедта). Счита се, че в случая била приложима разпоредбата на чл. 89, ал. 1 ЗТ, но тогава за пътуващия имало последствия от
прекратяването без основателни причини и по негова собствена преценка, които били уредени в чл. 89, ал. 2-4 ЗТ. В т. 12.1. и т. 12.2. от процесния договор за
туристически пакет били предвидени такива разумни по размер такси въз основа на момента, в който се
прекратявал
договорът преди започването на изпълнението на туристическия пакет, като те били съобразени
очакваните икономии на разходи и приходи от алтернативно извършване на
туристически услуги. В случая договорът бил прекратен на 26.02.2020 г., тоест 9 дни преди започването на
изпълнението на туристическия пакет, поради което следвало да се приложи т. 12.1., буква
„б" ОУ,
съгласно която се дължала такса в размер на 70% от общата цена на туристическия пакет и
допълнителните туристически услуги, които били заявени от потребителя - пътуващ, или сумата 1
257.20 лв. Тъй
като в туристическия пакет се включвало и самолетно пътуване в
двете посоки - от София до Рим на 06.03.2020 г. и от Рим до София на 09.03.2020
г., при едностранното прекратяване на договора всеки пътуващ дължал такса за разходи за издадените билети в размер на 400 лв., които били закупени
от „Сърнела Уърлд" ЕООД" преди това.
На следващо място, за пътуващия И. Г. Ж. в самолетните
билети била включена и допълнителна услуга - ползване на бажаж до 10 кг (ръчен
или чекиран) с размери 55 см х 40 см х 20 см, с цена - 70 лв., която услуга
също била заплатена вече от туроператора на самолетния превозвач. Следователно, при
прилагането на т. 12.2. ОУ, във връзка с чл. 89, ал. 2 и ал. 3 ЗТ, двамата пътуващи по Договор № 1926/29.01.2020
г. дължали на
ответника
такса за прекратяването му в общ размер от 870 лв. След подаването на Заявление вх. № 3 от 26.02.2020
г. и поради обстоятелството, че въпреки отправеното покана да преосмислят
решението си, пътуващите не участвали в пътуването и се отказали от него,
туроператорът им възстановил платените от тях суми, след като удържал само
сумата 870 лв., въпреки че имал правото да си удържи такса в размер на 1 257.20 лв.,
като преведел по банкова сметка *** В.Д.Б. сума в размер 926 лв. с преводно
нареждане от 10.03.2020 г. Предвид
изложеното се иска предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в съвкупност и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за
установено от фактическа страна следното:
На 29.01.2020 г. страните са
сключили договор № 1926 за туристически
пакет, който наред с Общите условия за предоставяне на туристически пакети от
туроператора „Сърнела Уърлд" ЕООД, са представени по делото и от тях е видно, че имат описаното в исковата
молба и отговора и посочено по-горе съдържание, поради което същото не следва
да се излага отново текстуално.
От представените 2 бр. фискални
бонове от 29.01.2020 г. и от 11.02.2020 г. се установява, че
ищцата е заплатила на ответника дължимите суми по процесния договор в общ размер от 1 796 лева.
Със заявление вх. № 3 от 26.02.2020 г. ищцата
е прекратила едностранно договор № 1926/29.01.2020 г. за туристически пакет на основание чл. 89, ал.
5 ЗТ и чл.
12, ал. 5 ОУ, поради настъпилата извънредна
обстановка, свързана с разпространението на коронавирус COVID-19 и поставянето на Северна Италия под карантина, както и предвид Препоръки от
23.02.2020 г. на МВнР, и е поискала да се преведе по банковата й сметка
платената от нея сума в срок до 13.03.2020 г.
С отговор от
28.02.2020 г. ответникът я е уведомил, че според него не е налице право да се
откаже от сключения между тях договор на основание чл.
89, ал. 5 ЗТ
и чл. 12, ал. 5 ОУ, като е изложил подробни съображения в
тази връзка.
С преводно
нареждане от 10.03.2020 г. „Сърнела Уърлд" ЕООД е превела по сметката на В.Д.Б. сумата от 926 лева.
В заявление /без номер и дата/ ищцата
е посочила, че все още не е получила изцяло
заплатена от нея сума по договор № 1926/29.01.2020
г. и е поискала остатъкът да й бъде преведен
по банковата й сметка в 3-дневен срок.
Не се спори между страните, а и от
представените от ответника писмени доказателства в тази връзка, се установява,
че организираното туристическо пътуване до Рим и Ватикана от 06.03.
до 09.03.2020 г. е било осъществено
от туроператора.
За установяване на твърденията
относно наличието, респ. липсата на сочените в исковата молба обстоятелства, на
които се е позовала ищцата, за да прекрати договор № 1926/29.01.2020
г. за туристически пакет, са
представени Препоръки от 23.02.2020 г. на МВнР към българските граждани, пребиваващи
и пътуващи до Италия и Китай, Заповеди № РД-01-103/27.02.2020 г. и № РД-01-130/12.03.2020
г. на Министъра на здравеопазването,
Писмо от същия с изх. № 16-00-4/28.02.2020 г.; Съобщения относно издаването на
Укази на
Председателя на Министерски съвет от 01.03.2020 г. и от 09.03.2020 г. на италиански език и придружени съгласно чл. 185 ГПК с превод на български език.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Ж. Д. Т. за установяване на обстоятелствата относно прекратяването на процесния договор. Показанията й са записани подробно в протокола за съдебното заседание, проведено на 05.10.2020 г. /л. 123 по делото/, като при необходимост те ще бъдат обсъдени при преценката на наведените от страните правни доводи, основани на тях.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Предявени са
при условията на обективно кумулативно съединение
искове с правно основание чл. 89, ал. 6, във връзка с ал. 5 ЗТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, които са процесуално допустими.
Не могат да бъдат споделени
доводите на ответника за частична недопустимост на предявените искове, тъй като именно ищцата е изявила воля за сключването на процесния договор за туристически пакет и е
постигнала съгласие за това с туроператора, а посоченият в него И. Г. Ж. не е
страна, а се явява трето лице в чиято полза също е бил сключен.
Разгледани по същество, исковете се явяват неоснователни поради следните съображения:
Съгласно чл. 89, ал. 5
и ал. 6 ЗТ пътуващият има право да прекрати сключения
с туроператора договор за туристически пакет
преди започването на изпълнението му, без да заплаща никаква такса за
прекратяване, в случай на непреодолими и извънредни обстоятелства, настъпили или
случващи се в мястото на дестинацията или в непосредствена близост до него,
които засягат значително изпълнението на туристическия пакет или превоза на
пътници до дестинацията, и може да иска пълно възстановяване на всички
направени плащания за туристическия пакет.
Не се спори по делото, а и от приетите писмени доказателства се установява, че между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение по силата на сключен Договор за туристически пакет № 1926/29.01.2020 г., който е бил едностранно прекратен от ищцата преди започването на изпълнението на туристическия пакет, след което ответникът й е възстановил част от направените по него плащания в размер на 926 лева, като е задържал сумата от 870 лева, представляваща стойността на закупени самолетни билети и уговорена допълнителна услуга - ползване на бажаж до 10 кг (ръчен или чекиран) с размери 55 см х 40 см х 20 см. Основният спорен въпрос по делото е относно наличието на непреодолими и извънредни обстоятелства, настъпили или случващи се в мястото на дестинацията или в непосредствена близост до него, които засягат значително изпълнението на туристическия пакет или превоза на пътници до дестинацията. Принципно разпространението на коронавирус COVID-19 и поставянето на определена държава или част от нейната територия под карантина представляват такива обстоятелства, доколкото могат да се подведат под даденото в § 1, т. 68д от ДР на ЗТ легално определение, а именно да представляват обстоятелства, които са извън контрола на страната, която се позовава на тях, и последиците от които не биха могли да се избегнат, дори ако са били предприети всички разумни мерки за тяхното предотвратяване. В случая, обаче, не се установи тези обстоятелства да са били настъпили или да са се случвали в мястото на дестинацията по процесния договор – град Рим или в непосредствена близост до него - областта Лацио, в която той се намира, нито към датата на прекратяването му, нито в периода на осъществяването на туристическия пакет. При това положение и не би могло да се засегне значително изпълнението на договора или превоза на пътниците до дестинацията. Безспорно е, че извод в обратна насока не може да се основава на предположения, а трябва да е резултат на проведено пълно главно доказване. В тази връзка от ищцата са ангажирани по надлежния ред единствено следните писмени доказателства: Препоръки от 23.02.2020 г. на МВнР към българските граждани, пребиваващи и пътуващи до Италия и Китай, в които е посочено, че във връзка с разпространението на новия коронавурис „Ковид -19“ (COVID-19) в Италия и по - специално Северна Италия се препоръчва на българските граждани, които пребивават или пътуват в Италия, да пътуват само в краен случай в районите, където е установена заразата, както и Заповед № РД-01-103/27.02.2020 г. на Министъра на здравеопазването и Писмо от същия с изх. № 16-00-4/28.02.2020 г., но в тях не се съдържат данни за епидемия или повишено разпространение на коронавирусната инфекция в град Рим или в областта Лацио през релевантния период. Нещо повече, от представените от ответника Съобщения относно издаването на Укази на Председателя на Министерския съвет на Италия от 01.03.2020 г. и от 09.03.2020 г. се установява, че преди началната дата на организираното туристическо пътуване и до крайната му дата в мястото на дестинацията или в непосредствена близост до него е нямало повишено разпространение на коронавирус, нито пък са били наложени някакви ограничителни мерки, които биха могли да засегнат значително изпълнението на туристическия пакет или превоза на пътниците до дестинацията. Ето защо от събраните по делото доказателства не може да се приемат за установени по несъмнен и категоричен начин твърдените от ищцата обстоятелства, на които се е позовала, за да прекрати сключения с ответника договор № 1926/29.01.2020 г. Това от своя страна поражда и задължението на съда да приеме, че тези релевантни факти не са се осъществили в обективната действителност. А щом фактите не са се осъществили, не могат да възникнат и техните правни последици. Следователно, в настоящото производство не е доказано наличието на всички елементи от фактическия състав, пораждащ спорното право по чл. 89, ал. 5 и ал. 6 ЗТ.
По изложените съображения предявеният главен иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Предвид неговата неоснователност, следва да се отхвъри и претенцията за заплащане на обезщетение за забава. Тя има акцесорен характер по отношение на главното задължение и присъждането й зависи от неговата съдба. Доколкото съдът приема, че в случая то не съществува, то и иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде отхвърлен.
При този изход на делото само ответникът има право на разноски, но такива не следва да му бъдат присъждани предвид липсата на изрично заявена претенция за тяхното заплащане и на доказателства за извършването им.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от В.Д.Б., ЕГН ********** ****, адрес за призоваване: гр. Хасково, ул. „Преслав" № 24, ет. 3,
офис 9, срещу „Сърнела Уърлд" ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. Хасково, ул. "Брезник" № 1, съдебен адрес:***, офис **, адвокат Н. Я. и
адвокат А. Г., искове с правно основание
чл. 89, ал. 6, във връзка с ал. 5 ЗТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за заплащане на сумата от 870
лева, представляваща неизплатен остатък от подлежащо на възстановяване
плащане поради прекратяване на
сключения
между тях
Договор за туристически пакет № 1926/29.01.2020 г., както
и на сумата
от 17,24 лева, представляваща лихва за забава върху нея за периода от 01.03.2020 г. до 04.05.2020 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: М. С.
|
|
|
|
|