АНД № 1092/2017 г. по описа на Районен съд п
МОТИВИ:
Делото е образувано по внесен от Районна прокуратура п
обвинителен акт против Н.Г.Н., родена на *** ***, българка, български
гражданин, неомъжена, с начално образование, безработна, с ЕГН: ********** за
това, че на 19.02.2016 г. в гр. п, съзнателно се е ползвала пред ТП на НОИ гр. п,
от неистински официални документи, а именно -Удостоверение обр. УП-3 изх. № 34/11.06.2008
г. от фирма „***“ ООД и от Удостоверение обр. УП-2, изх. № 35/11.06.2008 г. от
фирма „***“ ООД, относно прослужено време във фирма „***“ ООД, като от нея за
самото съставяне на документите не може да се търси наказателна отговорност - престъпление
по чл.316, във вр. с чл.308, ал.1 от НК.
С разпореждането за насрочване на делото, съдът е
разпоредил разглеждането на делото по реда на глава 28-ма от НПК, тъй като са
налице материалноправните предпоставките за това.
Подсъдимата се признава за виновна по така
повдигнатото обвинение. Заявява, че изложеното в обвинителния акт отговаря на
действително случилото се и се разкайва.
Прокурорът пледира за освобождаване на подсъдимата от
наказателна отговорност и налагане на административно
наказание глоба около минимален размер с оглед множеството смекчаващи вината
обстоятелства.
Защитата не оспорва фактическите констатации, изложени
в обвинителния акт на Районна прокуратура п. Моли на подсъдимата да се наложи
административно наказание глоба в минимален размер.
В дадената й последна дума подсъдимата моли за
минимален размер на глобата.
Районен съд п, като обсъди събраните по делото
доказателства прие за установено от
фактическа страна следното:
На 19.02.2016 г. подсъдимата Н.Г.Н. отишла лично на
гише в ТП на НОИ гр. п при свидетелката О. В. И. - специалист в Сектор
„Пенсионно обслужване“, отдел „Пенсии“ и подала заявление за отпускане на
пенсии/и добавка с вх. № 2112-12150/19.02.2016 г., към което приложила УП-3 № 34/11.06.2008
г. и УП-2 № 35/11.06.2008 г., издадени от „***“ ООД за удостоверяване на трудовия
стаж. Подсъдимата Н. декларирала, че нямала доход преди 01.01.1997 г. и се подписала
на заявлението пред свидетелката И.. Също така декларирала в заявлението стаж и
доход след 01.01.1997 г. да се вземе по регистъра на осигурените лица. След като
И.сверила данните на подсъдимата по лична карта и проверила наличието на
документите, въвела данните в програмата и записала входящия номер на самото
заявление. Впоследствие при обработката на документите в ТП на НОИ, поради
съмнение за неистинност директорът на ТП на НОИ - п сезирал прокуратурата.
В хода на разследването било установено лицето,
съдействало на подсъдимата Н. да се сдобие с инкриминираните две удостоверения,
а именно свидетелят М. А. М., който в разпита си в качеството на свидетел,
твърди че преди 2-3 години се запознал с мъж на име А., на възраст около 42
години, с черна коса, среден на ръст, нормално телосложение. Запознали се
когато били за риба на р. Марица. Преди около една година М. споделил с лицето
Асен, че на неговия баджанак му трябвали бележки за стаж, за да взимал помощи
от Германия. Лицето А. му казал, че срещу личната карта и 200 лева няма да има
проблем. Свидетелят М. разказал и на други познати, но вече за сумата от 250
лева, за да изкара и за себе си. Така М.давал на лицето А.личните карти на
различни хора, по неговите думи само на три лица, и 200 лева, като няколко дни
след това лицето А.му връщал документите за стажа, давал му 40-50 лева за него
и М.давал документите на лицата. От разпита на свидетелката М.И.– управител и
свидетелите З.А.и Е.М.- собственици на дружеството „***“ ООД, както и от
събраните писмени доказателства е установено, че „***“ ООД е била вписана в
Търговския регистър на 16.08.2007 г. с Решение № 1706/16.08.2007 г. на Окръжен
съд п. Посоченият стаж в представените от подсъдимата Н. ***/11.06.2008 г. и
УП-2 № 35/11.06.2008г. се отнасяли за стаж за периода от 13.11.2000 г. до
19.12.2005 г., когато още „***“ ООД не била създадена.
Според заключението на назначената съдебно-почеркова
експертиза, подписите за „Изготвил“, „Гл. счетоводител“ и „Ръководител“ в
Удостоверение № 34/11.06.2008 г. - УП-3 на името на Н.Г.Н. ***, издадено от „***“
ООД не са положени от лицата М.С. И.от гр. ***, З.Т. А.от гр. София и от Е.К. М.от
гр. п. Подписите за „Гл. счетоводител“ и „Ръководител“ в Удостоверение № 35/11.06.2008
г. - УП-2 на името на Н.Г.Н. ***, издадено от „***“ ООД не са положени от
лицата М.С. И.от гр. ***, З.Т. А.от гр. София и от Е.К.М.от гр. п.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа
на събраните в наказателното производство доказателства – самопризнанието на подсъдимата
и кратките й обяснения, показанията на свидетелите О. И., М.И., М.М., З.А.и Е.М.,
назначената и изготвена съдебно-графологична експертиза и от писмените
доказателства по делото - заявление за отпускане на пенсия, справка и писма от
НОИ, протоколи за вземане на образци за сравнително изследване, справка от
Търговски регистър, писмо от Агенцията по вписванията, разписка, справка за
съдимост, характеристична справка, декларация за семейно и материално положение
и имотно състояние. От свидетелството за съдимост на подсъдимата е видно, че същата
не е осъждана. Характеристичната
справка, приложена по делото, я определя като лице, ползващо се с добро име
сред обществото, без криминалистични регистрации, без извършени
противообществени прояви и нарушения на обществения ред.
При
така установената фактическа обстановка се налага правният извод, че с
действията си подсъдимата Н.Г.Н. е осъществила от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл.316, във вр. с чл.308, ал.1 от НК, тъй като на 19.02.2016
г. в гр. п, съзнателно се е ползвала пред ТП на НОИ гр. п, от неистински
официални документи, а именно -Удостоверение обр. УП-3 изх. № 34/11.06.2008 г.
от фирма „***“ ООД и от Удостоверение обр. УП-2, изх. № 35/11.06.2008 г. от
фирма „***“ ООД, относно прослужено време във фирма „***“ ООД, като от нея за
самото съставяне на документите не може да се търси наказателна отговорност. Съдът намира за установени и доказани по категоричен начин всички
елементи на престъпния състав.
Изхождайки от действията на
подсъдимата, които показват какво е отношението и към деянието и престъпния резултат,
съдът намира, че престъплението от субективна страна е извършено виновно, при
форма на вината пряк умисъл - подсъдимата е съзнавала общественоопасния
характер на деянието, предвиждала е общественоопасните последици и е искала
настъпването им. Интелектуалният
момент на умисъла е включвал представите, че подсъдимата е била наясно, че не е
работила никога в „***“ ООД и въпреки това е ползвала неистинските официални
документи, за да получи пенсия. Волевият момент включва
именно съзнаването на горните обстоятелства и използването на документа.
Подбудите за извършване на престъплението очевидно се
коренят в незачитането на установения в страната правов ред и на обществените
отношения, свързани най-общо казано с документооборота – съставяне, използване
и съхраняване на различните видове документи. Касае се за престъпление пряко
свързано с документооборота. В Постановление на Върховния съд № 3 от 23 март
1982 г., което е запазило актуалността на голяма част от своите разрешения, се
приема, че „документните престъпления накърняват реда и правната сигурност на
документирането, подриват общественоправната функция, която се възлага на
документа, затрудняват дейността на държавните и обществени органи и
организации, създават усложнения в отношенията между организациите и
гражданите”.
Санкцията предвидена в посочения член от НК предвижда
наказание лишаване от свобода до три години. Подсъдимата е пълнолетна, неосъждана към момента на извършване на
деянието, не е освобождавана от наказателна отговорност по реда на глава 28-ма
от НПК и от престъплението не са причинени имуществени вреди, които да са
съставомерни и подлежащи на възстановяване.
Същевременно не е налице никое от
основанията по чл.78а, ал.7 от НК, изключваща прилагането на института, тъй
като с деянието не е причинена тежка телесна повреда или смърт, деецът не е бил
в пияно състояние, не са налице множество престъпления и престъплението не е
извършено спрямо орган на властта при или по повод изпълнение на службата му.
Поради
гореизложеното подсъдимата следва да бъде призната за виновна в извършване на
деянието, за което й е повдигнато обвинение и освободена от наказателна
отговорност за извършеното престъпление с налагане на административно наказание
по реда на чл.78а, ал.1 от НК.
При
определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимата,
съдът взе предвид разпоредбите на чл.27 от ЗАНН, като отчете тежестта на
нарушението и подбудите за неговото извършване. Като смекчаващи отговорността
на подсъдимата обстоятелства съдът съобрази чистото съдебно минало, добрите характеристични
данни, възрастта на подсъдимата, направеното самопризнание, показаното
разкаяние, съдействието на органите на разследване и доброто процесуално
поведение. Не са налице отегчаващи отговорността обстоятелства.
При
тези данни и при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства съдът
определи на подсъдимата Н.Г.Н. административно наказание глоба в размер от 1000
лв., платима в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд п.
Ще следва да се осъди подсъдимата да заплати и държавна такса в размер на 5 лв.
при евентуално служебно издаване на изпълнителен лист за тази сума в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на Районен съд п.
При
определяне размера на глобата съдът съобрази и данните за имущественото
състояние на подсъдимата – същата не притежава недвижими имоти или МПС и е
безработна, видно от лично попълнената от нея декларация за семейно и материално
положение и имотно състояние.
С оглед изхода на делото ще следва
да се осъди подсъдимата Н.Г.Н. да заплати и сторените по делото разноски в
размер на 110,64 лв. за експертиза, платими в полза на ОД МВР п, както и държавна
такса в размер на 5 лв. при евентуално служебно издаване на изпълнителен лист
за тази сума в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд п.
По изложените съображения съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: