Решение по дело №11361/2019 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

гр. София, 20.09.2019 г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, VІ Търговско отделение, ЧЖ, в закрито заседание на двадесети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                                                                                                                                    

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАКЛИН КОМИТОВА

 

                                                           ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БОЙЧЕВА

                                                                                  РУМЯНА СПАСОВА

  

като разгледа докладваното от съдия Бойчева частно гражданско дело № 11361 по описа за 2019 г. на Софийски градски съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 09071/26.07.2019 г. по описа на ЧСИ Г.К., наречена “частна жалба”, подадена от “ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО “ОЗК – З.” АД, ЕИК ********– длъжник по изпълнително дело № 20199240400690 по описа на ЧСИ Г.К., с рег. № 924 на КЧСИ, с район на действие – СГС, срещу разпореждане от 12.07.2019 г. в частта, с която съдебният изпълнител е отказал намаляване на адвокатското възнаграждение на взискателя до сумата от 200 лева, както и определения по изпълнителното дело размер на таксата по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ. Частният жалбоподател сочи, че следва да бъде намален размера на адвокатското възнаграждение на взискателя до минимално дължимия се според чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г., като се вземе предвид приетото в т. 3 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Сочи, че същият се намали до сумата в размер на не повече от 200 лева, определено съобразно размера на непогасеното паричното вземане, предявено в изпълнителното дело. Сочи, че определената пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ е прекомерна, като излага съображения, че включването на адвокатско възнаграждение, което е отделно вземане за разноски по изпълнителното производство в събраната сума по смисъла на т. 26 от Тарифата, е незаконосъобразно - материалният интерес, върху който се изчислява пропорционалната такса, е само присъденото вземане по изпълнителния лист. Твърди, че размерът на таксата по т. 26 от Тарифата, изчислена съобразно размера на дълга, възлиза на 23,40 лева. Претендира при условията на евентуалност, в случай, че съдът приеме, че дължимото се адвокатско възнаграждение следва да бъде включено в събраната сума, и същото бъде намалено, то да се намали и размера на начислената по т. 26 от ТТРЗЧСИ пропорционална такса.

Претендира разноски по настоящото дело.

В дадения срок взискателят А.Е.Н., чрез адв. Р.М., подава възражение, в което оспорва жалбата на длъжника. Претендира разноски по настоящото делото.

Представени са мотиви по чл. 436, ал. 3 от ГПК от частния съдебен изпълнител.

 

Софийски градски съд, като прецени доказателствата по делото, инвокираните в жалбата пороци на обжалваните действия и доводите на страните, намира следното:

Изпълнителното дело е образувано по молба от 02.07.2019 г. на А.Е.Н., чрез адв. Р.М., срещу длъжника “ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО “ОЗК – З.” АД, въз основа на изпълнителен лист от 28.05.2019 г., издаден по гр.д. № 3255/2018 г. по описа на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 8 състав, с който “ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО “ОЗК – З.” АД е осъден да заплати на А.Е.Н. на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) вр. с чл. 45 от ЗЗД вр. с чл. 227 от ГПК сумата от 13 333,33 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, търпени от нейния наследодател и първоначален ищец А.Н.П.(починал на 29.09.2015 г.) от смъртта на сина му Е.А.Н., настъпила на 25.07.2014 г. вследствие на ПТП, ведно със законната лихва върху тази сума от 25.07.2014 г. до окончателното й плащане.

В молбата за образуване на изпълнителното дело е поискано да бъде направено цялостно проучване на длъжника, да бъдат наложени запори на всички сметки в лева и валута на длъжника, да бъдат изискани от НАП дневниците за покупки и дневниците за продажби по ДДС за последното тримесечие, да бъде наложен запор на вземанията на длъжника от трети лица – негови контрагенти. Претендира се и адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело.

Към молбата за образуване на изпълнителното дело е представен договор за правна защита и съдействие с предмет – завеждане, образуване и водене на изпълнително дело срещу “ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО “ОЗК – З.” АД, съгласно който договореното възнаграждение е определено на основание чл. 38, ал. 2 и ал. 1, т. 2 вр. с чл. 36, ал. 2 от ЗАдв. вр. с чл. 10, ал. 1, т. 1 и т. 2 вр. с чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, с начислен ДДС.

С разпореждане от 02.07.2019 г. съдебният изпълнител е постановил, че приема разноски по изпълнителното дело, включително за адвокатско възнаграждение – 1 596,70 лева с ДДС.

В покана за доброволно изпълнение, връчена на длъжника на 03.07.2019 г., е посочено задължение по изпълнителното дело, включително разноските по изпълнението.

На 10.07.2019 г. е подадено възражение от длъжника “ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО “ОЗК – З.” АД, с което се претендира да бъде намалено адвокатското възнаграждение на взискателя поради прекомерност и да бъде намален и размера на пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ. Към същото е приложено платежно нареждане за плащане от длъжника на взискателя на сумата от 19 626,70 лева на 20.05.2019 г., т.е. преди образуване на изпълнителното дело.

С разпореждане от 12.07.2019 г. съдебният изпълнител е отказал да намали приетото по изпълнителното дело адвокатско възнаграждение до размер от 200 лева. С разпореждането съдебният изпълнител, на основание чл. 78, ал.5 от ГПК вр. с чл. 10, т. 1 и т. 2 вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 вр. с § 2а от Наредба № 1/09.07.2004 г., е намален приетият адвокатски хонорар от 1 596,70 лева на 276 лева. С оглед извършеното плащане за погасяване на дълга към взискателя в размер на 19 626,70 лева съдебният изпълнител е извършил корегиране на дължимата сума на 233,76 лева – главница и 117,99 лева – лихва. На основание чл. 83, ал. 1 от ЗЧСИ вр. с чл. 79, ал. 1 от ГПК пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ е намалена от 1 823,54 лева на 75,34 лева.

 

При установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е допустима – подадена е в срок, от длъжника по изпълнителното дело и срещу подлежащ на обжалване акт. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2 от ГПК, длъжникът може да обжалва постановлението за глоба; насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо; отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението; отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485 от ГПК; определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470 от ГПК, както и в случаите по чл. 486, ал. 2 от ГПК; отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение; разноските по изпълнението.

В случая се оспорва от длъжника разпореждането за разноски в частта за определеното и прието за събиране адвокатско възнаграждение на взискателя и пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.

Настоящият състав намира за неоснователни доводите в жалбата на длъжника, че е прекомерно определеното адвокатско възнаграждение на взискателя в редуцирания размер по обжалваното разпореждане от 12.07.2019 г. Следва да се съобрази, че в случая са извършени от адвоката на взискателя действия по образуването на изпълнителното дело, за което минималният размер на адвокатското възнаграждение е в размер на 200 лева съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Посочването на начина на изпълнение в молбата е условие за нейната редовност, съгласно чл. 426, ал. 3 вр. с ал. 2 от ГПК, като в случая образуваното изпълнително производство не се отличава с фактическа и правна сложност.

Върху общия размер на дължимата сума от 351,75 лева (в това число 233,76 лева– главница и 117,99 лева – лихва), останала за плащане след извършеното доброволно плащане в размер на 19 626,70 лева преди образуване на изпълнителното дело, следва да се начисли адвокатско възнаграждение по чл. 10, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. (изм. - ДВ, бр. 28 от 2014 г., изм.- ДВ, бр. 7 от 2019 г.), доколкото не се установява дължимата сума не е платена в срока за доброволно изпълнение в хода на изпълнителното производство. Съгласно чл. 10, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г., за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания до 500 лв. - 1/10 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата, т.е. в размер на 30 лева. С оглед на горното адвокатското възнаграждение на взискателя възлиза в общ размер на 230 лева без ДДС или 276 лева с ДДС, т.е. в определения от съдебния изпълнител размер.

Пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ се начислява върху събраните суми, като при определянето й се взема предвид и приетото за събиране адвокатско възнаграждение на взискателя. Определената пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ възлиза на 75,34 лева с оглед размера на дължимите суми по изпълнителното дело, след отчитане на извършеното от длъжника плащане преди образуване на изпълнителното дело. С оглед на това съдът намира, че същата е правилно изчислена от съдебния изпълнител върху коригирания размер на дълга.

Няма данни в кориците на приложеното изпълнително дело остатъка от дълга да е заплатен от страна на длъжника в срока за доброволно изпълнение.

По изложените съображения съдът намира, че подадената жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

 

По разноските:

Адвокатът на взискателя претендира разноски по делото за адвокатско възнаграждение с ДДС на основание чл. 38, ал. 2 и ал. 1, т. 2 вр. с чл. 36, ал. 2 от ЗАдв.

На адвоката следва да бъде определено възнаграждение в минималния размер по чл. 11 вр. с чл. 10, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. от 200 лева без ДДС или 240 лева с ДДС.

С оглед на горното и предвид изхода на спора, частният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на адвоката адвокатско възнаграждение в размер на 240 лева с ДДС.

 

Водим от горното, СЪДЪТ

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 09071/26.07.2019 г. по описа на ЧСИ Г.К., подадена от “ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ОЗК – З.” АД, ЕИК ********– длъжник по изпълнително дело № 20199240400690 по описа на ЧСИ Г.К., с рег. № 924 на КЧСИ, с район на действие – СГС, срещу разпореждане от 12.07.2019 г. в частта, с която съдебният изпълнител е отказал намаляване на адвокатското възнаграждение на взискателя до сумата от 200 лева, както и определения по изпълнителното дело размер на таксата по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ.

ОСЪЖДА “ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО “ОЗК – З.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на адв. Р.И.М., с личен номер от единния адвокатски регистър при Висшия съдебен съвет № **********, с адрес: гр. *******, на основание чл. 38, ал. 2 и ал. 1, т. 2 вр. с чл. 36, ал. 2 от ЗАдв., сумата от 240 лева (двеста и четиридесет лева) с ДДС – адвокатско възнаграждение в производството пред СГС.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: 

 

 

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.           

 

 

                                                                                          2.