Решение по дело №4928/2023 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 184
Дата: 26 януари 2024 г.
Съдия: Филип Стоянов Радинов
Дело: 20232120104928
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 август 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 184
гр. Бургас, 26.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ФИЛИП СТ. РАДИНОВ
при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА
като разгледа докладваното от ФИЛИП СТ. РАДИНОВ Гражданско дело №
20232120104928 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.
Образувано е по предявен от предявени от ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“
срещу Национална агенция „Пътна инфраструктура“ за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сумата от 2129,17 лева, представляваща заплатено от застрахователя по щета №
*** застрахователно обезщетение, под формата на заплатена стойност на ремонт, на трето
лице – доверен сервиз за причинени на лек автомобил марка „Мерцедес“ модел „220D” с
рег. № *** застрахован по Договор за застраховка „Каско Стандарт”, материализиран в
застрахователна полица № ***/11.03.2022 г. при ищеца, имуществени вреди, изразяващи се
в увреждане на джанта лята предна дясна и гума предна дясна, в резултат на
застрахователно събитие – на 18.09.2022 г. лек автомобил марка „Мерцедес“ модел „220D” с
рег. № *** попада в дупка, находяща се на около пет километра от кръговото на гр. Ахелой
по път към гр. Каблешково, след бензиностанция „***” и преди разклона за комплекс „***”,
ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда –
16.08.2023 г., до окончателното погасяване на вземането и сумата от 165,82 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода от 20.12.2022 г. до 15.08.2023 г., на
основание чл. 410 ал. 1 т. 2 от КЗ и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
Твърди се, че застрахован по Договор за застраховка „Каско Стандарт”,
материализиран в застрахователна полица № ***/11.03.2022 г. е лек автомобил марка
„Мерцедес“ модел „220D” с рег. № ***. Сочи се, че на 18.09.2022 г. лек автомобил марка
„Мерцедес“ модел „220D” с рег. № *** попада в дупка, находяща се на около пет километра
от кръговото на гр. Ахелой по път към гр. Каблешково, след бензиностанция „***” и преди
разклона за комплекс „***”, вследствие което настъпват имуществени вреди, изразяващи се
в увреждане на джанта лята предна дясна и гума предна дясна. Изложено е, че същите са
1
отремонтирани в доверен сервиз, за което ищецът е заплатил ремонт на стойност равна на
претендираната по делото сума за главница. Поддържа се, че до ответника, в качеството му
задължен по поддръжката на републиканските пътища, какъвто е процесния път, е
изпратена регресна покана за доброволно изпълнение на изплатеното от застрахователя
застрахователно обезщетение, но ответникът е отказал да заплати същото.
Направено е искане за уважаване на предявения иск.
Претендира се присъждането на съдебно – деловодни разноски, за което е представен
списък по чл. 80 от ГПК.
В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК, ответникът чрез процесуалния си
представител е депозирал отговор на исковата молба, с който е застъпено становище за
неоснователност на предявения иск. Твърди се, че АПИ е изпълнило задълженията си за
осигуряване на безопасни условия за движение по пътя, като процесният участък е бил
обезопасен, като са поставени предупредителни табели за наличие на неравности по пътя.
Направено е възражение за съпричиняване на вредите с аргумент, че водачът на автомобила
е шофирал с несъобразена с пътната обстановка скорост. Изтъква се, че в случай, че бъде
установено, че уврежданията са причинени по твърдяния в исковата молба механизъм,
следва да се обезщети само увредената гума, но не и процесната джанта на автомобила.
Направено е искане за отхвърляне на предявените искове, а в условията на
евентуалност за намаляване размера на обезщетението.
Претендира се присъждането на съдебно – деловодни разноски.
В съдебното заседание, дружеството ищец, чрез процесуален представител поддържа
предявения иск.
В съдебното заседание, чрез процесуалния си представител, ответникът поддържа
отговора на исковата молба.
В съдебното заседание конституираните на страната на ответника трети лица –
помагачи „***“ ЕАД, „***“ ЕАД, „***“ АД, „***“ АД, и „***“ ЕАД не изпращат
процесуален представител.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището
на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

От представения по делото Договор за застраховка 11.03.2022 г., материализиран в
застрахователна полица № ***/11.03.2022 г. се установява, че между ищеца и водача на лек
автомобил марка „Мерцедес“ модел „220D” с рег. № ***, в периода от 14.03.2022 г. до
13.03.2027 г. е съществувало валидно застрахователно правоотношение по застраховка
„Каско Пълно“, с разсрочена на четири вноски застрахователна премия /л. 28/.
Като писмени доказателства от са представени доклад по щета № ***, опис на
претенция и заключение по претенция, Фактура № ********** на стойност 2129,17 лева,
издадена от „***“ ЕАД за отремонтиране на процесния лек автомобил и приемо-
предавателен протокол от 02.12.2022 г., удостоверяващ връщането му на неговия собственик
/л. л. 18 – л. 20/.
Представено по делото е платежно нареждане от 20.12.2022 г., от което се
установява, че сумата от 2129,17 лева е заплатена от ищеца на „***“ ЕАД по щета № *** /л.
15/.
От представените по делото регресна покана по щета № ***, изпратена от ищеца и
получена от ответника на 25.05.2023 г. /л. 14/.
По делото е приет представен от ответника списък на вертикалната сигнализация на
път III – 6009 от км 22+967 до км 28+960 /л. 57/
От неоспореното от страните заключение на вещото лице по възложената съдебно –
2
автотехническа експертиза /л. 88/ се установява, че механизмът на ПТП е следният: На
19.09.2022 г. в тъмната част на денонощието Я. Г. от гр. Бургас в посока от Несебър, към гр.
Бургас през гр. Каблешково е управлявал лек автомобил марка „Мерцедес“ модел „220D” с
рег. № ***, като при преминаване през кръгово кръстовище на път I-9 в района на гр.
Ахелой е предприел движение по път № 6009 към гр. Каблешково с вертикална маркировка
с ограничение на скоростта до 60 километра. След изминати около пет километра на км.
23+00 е подминал кръстовището на комплекс Vinewards и със скорост около 60 километра в
час е попаднал с предна дясна гума в необезопасена пътна неравност в резултат, на което са
повредени гумата и джантата. Пътят, на който е настъпило ПТП е част от Републиканската
пътна мрежа. Пазарната цена на ремонта възлиза на 2129,17 лева. Водачът на процесния лек
авотмобил не могъл да възприеме и заобиколи дупката на платното за движение, като
същият не е увеличил размера на вредите като е продължил движение с автомобила, тъй
като гумата е спадала постепенно.
От показанията на разпитания по делото свидетел Я. Г. /водач и собственик на
процесния лек автомобил/ се установява, че управлявайки автомобила си с позволената
скорост, в тъмната част от деня по пътя за гр. Ахелой - гр. Каблешково и намирайки се
непосредствено зад камион, свидетелят е попаднал в необозначена дупка с дълбочина около
10 – 15 см. и ширина, и дължина около половин метър, при което върху гумата му се е
появил балон и джантата била изкривена.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на
страните, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявените искове са с правно основание чл. 410 ал. 1 т. 2 от КЗ и чл. 86 ал. 1 от
ЗЗД.
С поред разпоредбата на чл. 410 ал. 1 т. 2 от КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя
за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди
по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите. Следователно за уважаване на предявения
иск в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване
кумулативното наличие на следните предпоставки – че е страна по валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Каско” с обект на застраховане процесния автомобил;
настъпване в срока на застрахователно покритие на застрахователно събитие,
представляващо покрит застрахователен риск, вследствие което са причинени твърдяните
имуществени вреди върху процеснуя лек автомобил; вида и обема на вредите; изплащане от
ищеца на твърдяното застрахователно обезщетение и неговия размер; механизма на
застрахователното събитие, т.е. че вредите се намират в причинна връзка с противоправно
поведение (действие или бездействие) на лице, на което отговорният по чл. 49 от ЗЗД
(ответникът) е възложило работа и че вредите са причинени при или по повод изпълнение на
възложената от ответника работа. В тежест на ответника е да докаже направените
правоизключващи и правонамаляващи възражения, включително възражението за
съпричиняване.
От представените по делото писмени доказателства се установи, че между ищеца и
водача на лек автомобил марка „Мерцедес“ модел „220D” с рег. № *** е съществувало
валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Каско +“ в периода от 14.03.2022
г. до 13.03.2027 г.
Не е спорно между страните, а и от депозираното по делото заключение на вещото
лице по възложената съдебно-автотехническа експертиза, което съдът кредитира като
пълно, компетентно изготвено и обосновано, се установи, че на 18.09.2022 г. лек автомобил
марка „Мерцедес“ модел „220D” с рег. № *** попада в дупка, находяща се на около пет
километра от кръговото на гр. Ахелой по път към гр. Каблешково, след бензиностанция
„***” и преди разклона за комплекс „***”, при което е настъпило увреждане на джанта лята
3
предна дясна и гума предна дясна.
От представените по делото доклад по щета № ***, опис на претенция и заключение
по претенция, Фактура № ********** на стойност 2129,17 лева, издадена от „***“ ЕАД за
отремонтиране на процесния лек автомобил и приемо-предавателен протокол от 02.12.2022
г., удостоверяващ връщането му на неговия собственик /л. л. 18 – л. 20/, както и приетото по
делото заключение на вещото лице се установи, че процесните увреждания са
отремонтирани в сервиз „***“ ЕАД, като ремонтът /труд и материали/ възлиза на стойност
2129,17 лева.
Между страните не е спорно, а и от заключението на вещото лице се установява, че
пътят гр. Ахелой – гр. Каблешково (път III – 6009 от км 22+967 до км 28+960) е част от
Републиканската пътна мрежа и че поддръжката на същия е задължение на ответника, като
това задължение произтича от чл. 30, вр. чл. 19 ал. т. 1 от Закона за пътищата.
В случая бе установено от заключението на вещото лице и разпитания по делото
свидетел, че процесните имуществени вреди върху лекия автомобил са причинени именно
от дупка, находяща се на път III – 6009 от км 22+967 до км 28+960, който е част от
Републиканската пътна мрежа. Следователно налице е неизпълнение на задълженията на
лицата, на които ответникът е възложил дейностите по поддържането на Републиканските
пътища и осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно
движение, в резултат на което са настъпили и вредите. Поради това и ответникът дължи
обезщетение за причинените на ищеца имуществени вреди.
По делото са ангажирани доказателства за заплатено от ищеца застрахователно
обезщетение в размер на 2129,17 лева на сервиза отремонтирал автомобила.
Въпреки указаната на ответника тежест на доказване, същият не е ангажирал
доказателства установяващи по несъмнен начин направеното с отговора на исковата молба
възражение за съпричиняване, тоест, че ответникът управлявайки автомобила с
несъобразена скорост е допринесъл за настъпването на процесните вреди. За установяване
на това възражение е зададен въпрос към заключението на вещото лице, от отговора на
който обаче се установи, че водачът на процесния лек авотмобил е управлявал автомобила
със законоустановената скорост и поради наличие на движещия се пред него камион не
могъл да възприеме и заобиколи дупката на платното за движение. По делото не са
ангажирани доказателства, установяващи, че водачът на процесния лек автомобил при
преминаване през дупката е управлявал същия с по – висока от законоустановената скорост.
С оглед изложеното, направеното от ответника възражение за съпричиняване вреди от
пострадалия е неоснователно. Неоснователно е и възражението, че водачът автомобилът е
увеличил размера на вредите, тъй като от заключението на вещото лице се установи, че след
процесния участък водачът се е движил със законоустановена скорост от около 80 км/ч,
гумата на автомобила е спадала постепенно, при което не е възможно движението на
автомобила след ПТП да е увредило гумата или джантата в по-голяма степен от
уврежданията настъпили при ПТП. Джантата би била увредена при движение на МПС след
ПТП единствено ако гумата е спаднала на 100 процента, какъвто настоящият случай не е.
Неоснователно е и възражението на ответника, че е положил дължимата грижа за
поддръжка на процесния път, след като вреди за ищеца са настъпили именно от дупка,
находяща се на този път. В случая не е достатъчно по процесния път да бъде поставена
вертикална сигнализация, която указва на водачите, че на пътя има неравности. За
ограничаване на отговорността на ответника е необходимо конкретната дупка да е
обезопасена със съответни съоръжения и да е поставена привличаща вниманието
сигнализация непосредствено около дупката, което в случая не е сторено.
По изложените съображения, съдът приема, че предявеният иск е основателен и
следва да бъде уважен, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда – 16.08.2023 г., до окончателното погасяване на задължението.
По отношение на претенцията за обезщетение за забава, съдът приема следното: При
4
осъществяване на фактическия състав по чл. 410 ал. 1 т. 2 от КЗ, в полза на изплатилия
обезщетение застраховател се поражда регресно право, което обаче разгледано като
задължение на делинквента – в случая ответникът по делото, възниква като безсрочно.
Следователно, за да се счита изпаднал в забава по регресния дълг следа ответникът да бъде
поканен от ищеца – чл. 84 ал. 2 от ЗЗД. По делото ищецът е представил регресна покана и
обратна разписка за връчването на ответника на 25.05.2023, поради което последният е
изпаднал в забава по регресната претенция, считано от 26.05.2023 г. Изчислен чрез
www.calculator.bg размерът на обезщетението за забава върху главницата от 2129,17 лева за
периода от 26.05.2023 г. до 15.08.2023 г. възлиза на 60,01 лева, до който размер предявеният
иск за обезщетение за забава е основателен и следва да бъде уважен, а за разликата над тази
сума до предявения размер искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане в полза на ищеца
следва да се присъдят направените по делото съдебно - деловодни разноски, за които са
представени доказателства, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК. По делото са представени
доказателства за заплатена държавна такса в размер от 135,17 лева, за депозит за свидетел
размер от 30 лева, за депозит за вещо лице в размер от 150 лева и за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер от 529,50 лева. Предвид това и съобразно уважената част от
претенцията ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 805,70 лева,
представляваща направени по делото съдебно - деловодни разноски.
На основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски съобразно
отхвърлената част от исковете. По делото са представени доказателства за заплатен депозит
за вещо лице в размер от 150 лева. В производството ответникът е представляван от
юрисконсулт, чието възнаграждение, съобразно броя и размера на предявените искове съдът
определя на 200 лева, на основание чл. 25 ал. 1, вр. чл. 26а от Наредба за заплащането на
правната помощ. Съобразно отхвърлената част от исковете, ищецът следва да бъде осъден
да заплати на ответника сумата от 16,10 лева, представляваща направени по делото съдебно
– деловодни разноски.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, булстат: *** със седалище и адрес на
управление гр. *** да заплати на ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, ЕИК *** със
седалище и адрес на управление *** сумата от 2129,17 лева /две хиляди сто двадесет и
девет лева и седемнадесет стотинки/, представляваща заплатено от застрахователя по щета
№ *** застрахователно обезщетение, под формата на заплатена стойност на ремонт, на
трето лице – доверен сервиз за причинени на лек автомобил марка „Мерцедес“ модел
„220D” с рег. № *** застрахован по Договор за застраховка „Каско Стандарт”,
материализиран в застрахователна полица № ***/11.03.2022 г. при ищеца, имуществени
вреди, изразяващи се в увреждане на джанта лята предна дясна и гума предна дясна, в
резултат на застрахователно събитие – на 18.09.2022 г. лек автомобил марка „Мерцедес“
модел „220D” с рег. № *** попада в дупка, находяща се на около пет километра от
кръговото на гр. Ахелой по път към гр. Каблешково, след бензиностанция „***” и преди
разклона за комплекс „***”, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране
на исковата молба в съда – 16.08.2023 г., до окончателното погасяване на вземането и
сумата от 60,01 лева /шестдесет лева и една стотинка/, представляваща обезщетение за
забава за периода от 20.12.2022 г. до 15.08.2023 г., КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение
за забава за разликата над уважените 60,01 лева до предявените 165,82 лева, на основание
чл. 410 ал. 1 т. 2 от КЗ и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, булстат: *** със седалище и адрес на
5
управление гр. *** да заплати на „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, ЕИК *** със седалище
и адрес на управление ***, сумата от 805,70 лева /осемстотин и пет лева и седемдесет
стотинки/, представляваща направени по делото съдебно – деловодни разноски, на
основание чл. 78 ал. 1 от ГПК.

ОСЪЖДА „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, ЕИК *** със седалище и адрес на
управление *** да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“, булстат: *** със седалище
и адрес на управление гр. *** сумата от 16,10 лева /шестнадесет лева и десет стотинки/,
представляваща направени по делото съдебно – деловодни разноски, на основание чл. 78
ал. 3 от ГПК, вр. чл. 25 ал. 1, вр. чл. 26а от Наредба за заплащането на правната
помощ.

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ответника – – „***“ ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***, „***“ ЕАД,
ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***, „***“ АД, ЕИК *** със седалище и адрес
на управление ***, „***“ АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление *** и „***“
ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. ***.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Бургаски окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: __________(П)___________
6