№ 512
гр. Велико Търново , 28.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ в публично
заседание на дванадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря МИЛЕНА И. РАДКОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20214110100346 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на С. С. М., с която се иска да бъде
прието за установено по отношение „К.И.И. БГ” ЕАД, че ищецът не дължи, поради изтичане
на законоустановената погасителна давност, претендираните по изпълнително дело №
366/2013 г. на ЧСИ Мария Глушкова парични суми, както следва: сумата от 2 799.82 лева –
главница по договор за потребителски паричен кредит от 16.2.2009 г., сключен с „Б. П. П.
Ф.” ЕАД, сумата от 1 036.00 лева – надбавка, представляваща печалбата на дружеството и
покриваща разходите по подготовка и обслужване на кредита, сумата от 347.51 лева –
мораторна лихва за периода от 15.11.2011 г. до 27.3.2013 г., ведно със законната лихва върху
главницата от подаване на заявлението – 9.4.2013 г., както и сумата от 183.67 лева –
разноски, за които вземания е издаден изпълнителен лист по ЧГД № 1158/2013 г. на Районен
съд – Велико Търново.
Ищецът твърди, че въз основа на изпълнителен лист, издаден по ЧГД № 1158/2013 г. на
Районен съд – Велико Търново, срещу него е образувано изп. дело № 366/2013 г. на ЧСИ
Мария Глушкова. Заявява, че вземанията по изпълнителния лист произтичат от договор за
потребителски кредит, сключен с „Б. П. П. Ф.” ЕАД, които вземания впоследствие са
прехвърлени на ответника. Твърди, че последното изпълнително действие, прекъсващо
давността, датира от 8.9.2015 г., че на 8.9.2015 г. е настъпила перемпция на изпълнителното
дело, а на 8.9.2020 г. е изтекъл законоустановеният давностен срок.
Ответникът изразява становище за неоснователност на предявения иск. Заявява, че след
посочената от ищеца дата са извършвани действия, прекъсващи давността, като заема
становище, че не е необходимо така предприетите действия да са успешни.
1
В проведеното открито заседание процесуалният представител на ищеца поддържа
предявения иск по изложените в исковата молба съображения и моли за неговото уважаване.
Ответникът не изпраща представител, като с писмено становище поддържа позицията
си за неоснователност на иска.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
По делото е безспорно, че въз основа на изпълнителен лист, издаден по ЧГД №
1158/2013 г. на Районен съд – Велико Търново, по молба на „Б. П. П. Ф.” ЕАД срещу ищеца
е образувано изп. дело № 366/2013 г. по описа на ЧСИ Мария Глушкова, район на действие
ВТОС. С молбата на съдебния изпълнител е възложено извършването на всички действия по
чл. 18 ЗЧСИ.
След проучване имущественото състояние на длъжника, на 23.7.2013 г. на последния е
връчена покана за доброволно изпълнение, в която е отразено, че е наложен запор върху
вземания на длъжника по договор за аренда от 11.6.2008 г., както и възбрана върху
недвижими имоти в с. Водолей. Във връзка с така наложената възбрана е насрочен опис на
имотите за 14.10.2014 г., който обаче не е извършен поради предприето плащане - на
13.10.2014 г. длъжникът се е явил в кантората на съдебния изпълнител и е заявил, че всеки
месец ще внася по 20.00 лева. С постановление от 9.12.2014 г. възбраната върху един от
недвижимите имоти е вдигната, тъй като е установено, че имотът е продаден преди
налагането й.
На 12.3.2015 г. на длъжника е връчена призовка, че на 18.3.2015 г. ще се извърши опис
и оценка на лек автомобил „Опел Зафира”, върху който е наложен запор, но описът не е
извършен.
На 8.9.2015 г. с резолюция на ЧСИ е наложена възбрана върху недвижим имот, като на
22.10.2015 г. до Служба по вписванията, гр. Велико Търново е изпратено съобщение за
вписване на възбраната.
На 26.6.2018 г. ответникът „К.И.И. БГ” ЕАД е конституиран като взискател по
изпълнителното дело, като е разпоредено да се насрочи опис в дома на длъжника.
На 13.7.2018 г. длъжникът е уведомен за насрочен на 5.9.2018 г. опис на движими вещи
в жилището му, който опис не е извършен.
На 16.7.2018 г. по делото е постъпила молба от Костадинка Паскова М.а – съпруга на
длъжника, с която същата е заявила, че всеки месец ще плаща по 200.00 лева, считано от
20.7.2018 г.
2
В периода от 20.7.2018 г. до 26.11.2020 г. по изпълнителното дело регулярно са внасяни
суми от по 50.00, 100.00 и 200.00 лева за погасяване задълженията на длъжника.
При установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна
страна:
Предявен е иск по чл. 124, вр. чл. 439, ал. 1 ГПК за оспорване на принудителното
изпълнение на вземания по издаден изпълнителен лист, поради факт, настъпил след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издаден листът – изтекла
погасителна давност. Ето защо съдът, в рамките на диспозитивното начало, следва да
установи дали това основание за погасяване се е реализирало и само ако погасяването е
настъпило поради неговото реализиране - да уважи иска. Тук следва да се има в предвид, че
искът не е такъв за несъществуване на вземанията, тъй като дори и погасени по давност,
последните продължават да съществуват като естествени и изпълняеми (арг. от чл. 118 ЗЗД),
а се касае за иск за оспорване на възможността за принудително изпълнение по отношение
на тези вземания, поради факт, настъпил след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издаден изпълнителния лист – изтекла давност. Доколкото
ефектът на погасителната давност не настъпва по право и не се прилага служебно от съда и
от съдебния изпълнител, е необходимо изрично волеизявление на длъжника, което може да
се извърши и с предявяването на отрицателен установителен иск от длъжника. Фактът, че
искът е установителен, а не конститутивен, не води до обрания извод, доколкото в случая
релевантно е волеизявлението на длъжника за настъпилата погасителна давност, а не
характера на иска.
Съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, на което
следва да се приравни влязлата в сила заповед за изпълнение, срокът на новата давност е
всякога пет години, а съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД, давността се прекъсва с предприемането
на действия за принудително изпълнение на вземането и от всяко изпълнително действие
започва да тече нова давност. В този смисъл е разрешението, дадено в т. 10 от ТР № 2 по
тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС - „ При изпълнителния процес давността се прекъсва
многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването
на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ...”. За да прекъсне
давността обаче, действието следва да е „валидно” извършено, т.е. в рамките на надлежно
образуван и висящ изпълнителен процес, както и да е насочено към прилагане на
изпълнителен способ. Ето защо не е от естество да прекъсне давността нито действие,
насочено към прилагане на изпълнителен способ, но извършено извън рамките на висящ
процес, нито действие, което – макар и извършено в рамките на висящ процес, не съставлява
прилагане на изпълнителен способ. От своя страна, висящият изпълнителен процес може да
бъде прекратен на някое от основанията, посочени в чл. 433, ал. 1 ГПК, включително поради
бездействието на взискателя, изразяващо се в непоискване в продължение на две години да
бъде извършено изпълнително действие.
3
В процесния случай от 8.9.2015 г., когато е наложена възбрана върху идеални части от
недвижим имот, до 8.9.2017 г. не са отправяни искания за извършване на изпълнителни
действия, поради което изпълнителното дело следва да се счита за прекратено по право още
на 8.9.2017 г., а всички действия, извършени от съдебния изпълнител след тази дата, не са
валидни, тъй като са предприети по едно вече прекратено (по силата на закона)
изпълнително производство и нито едно от тях не е могло да доведе до прекъсване на
погасителната давност. В този смисъл, насроченият за 5.9.2018 г. опис на движими вещи не
е валидно изпълнително действие и не е могъл да прекъсне течащата към този момент
погасителна давност, която е изтекла на 8.9.2020 г.
Предвид установеното изтичане на давностния срок, следва да бъде установено дали са
налице обстоятелства по чл. 115 и чл. 116 ЗЗД, обуславящи спиране или прекъсване на този
срок.
В ТР № 2 по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС са посочени неизчерпателно група
от действия в изпълнителното производство с прекъсващ за давността ефект: насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на
вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването
на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Тук следва да се
има в предвид, че искането на взискателя да бъде приложен определен изпълнителен способ
прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната
разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение.
Съдът споделя твърдението на ищеца, че извършените преди изтичане на давността
плащания не следва да се считат за признание на задължението, а плащанията, направени
след изтичане на давността, не представляват волеизявление за отказ от изтеклата
погасителна давност. Това е така, тъй като плащанията в периода от 20.7.2018 г. до
26.11.2020 г. са извършени от трети за делото лица, а не от самия длъжник, макар в
разписките тези лица да са посочили, че плащат дълга на ответника, като самите плащания
не могат да се считат за отказ от изтеклата погасителна давност за останалата част от
задължението. Действително, признание на задължението би могло да бъде направено и с
определено волеизявление на длъжника в изпълнителното производство, като
същевременно същото може да съдържа и отказ от субективното право на погасителна
давност. В такъв случай обаче, от съдържанието волеизявлението трябва да може по
несъмнен начин да се направи извод, както за индивидуализацията на самото задължение,
така и че длъжникът не желае да се ползва от последиците на погасителната давност
относно цялото или част от паричното задължение. В конкретния случай от извършените
след 8.9.2020 г. плащания не може да се направи обоснован извод за това дали и относно кои
парични задължения длъжникът не желае да се ползва от последиците на погасителната
давност, като отново следва да се подчертае, че тези плащания не са извършени от самия
4
длъжник.
Предвид горното, предявеният иск е основателен и като такъв следва да бъде уважен.
По разноските:
Предвид изхода на делото ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 242.00 лева
- разноски за държавна такса и такса за препис от изп. дело № 366/2013 г. на ЧСИ Мария
Глушкова. По делото е представен договор за правна защита, според който
представителството на ответника е уговорено като безплатно - при условията на чл. 38, ал.
1, т. 2 от Закона за адвокатурата. Според чл. 38, ал. 2 от ЗА в случаите по ал. 1, ако в
съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на
възнаграждение, като съдът определя същото в размер не по-нисък от предвидения в
наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. Предпоставките на тази
разпоредба са налице, тъй като от представения договор за правна защита е видно, че
възнаграждение не е било уговорено, а безплатна правна помощ на материално затруднено
лице. Следователно адвокатът има право на възнаграждение, като според чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. в полза на адв. И.М. следва да се присъди такова възнаграждение,
което съдът определя на 540.00 лева, доколкото делото не се отличава със сложност от
фактическа или правна страна.
Мотивиран от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „К.И.И. БГ” ЕАД, ЕИК *********,
че С. С. М., ЕГН ********** не дължи чрез способите на принудителното изпълнение,
поради изтичане на законоустановената давност, сумата от 2 799.82 лева – главница по
договор за потребителски паричен кредит от 16.2.2009 г., сключен с „Б. П. П. Ф.” ЕАД,
сумата от 1 036.00 лева – надбавка, представляваща печалбата на дружеството и покриваща
разходите по подготовка и обслужване на кредита, сумата от 347.51 лева – мораторна лихва
за периода 15.11.2011 г. - 27.3.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата от
подаване на заявлението – 9.4.2013 г., както и сумата от 183.67 лева – разноски, за които
вземания е издаден изпълнителен лист по ЧГД № 1158/2013 г. на Районен съд – Велико
Търново.
ОСЪЖДА „К.И.И. БГ” ЕАД, ЕИК ********* да заплати на С. С. М., ЕГН **********
сумата от 242.00 (двеста четиридесет и два) лева - разноски за държавна такса и такса за
препис от изп. дело.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение за процесуално представителство на ищеца по гр. дело №
346/2021 г. на Районен съд - Велико Търново в размер на 540.00 (петстотин и четиридесет)
лева, като ОСЪЖДА „К.И.И. БГ” ЕАД, ЕИК ********* да заплати на адвокат И.Т. М.
сумата от 540.00 (петстотин и четиридесет) лева - определено по реда на чл. 38, ал. 2 от
5
Закона за адвокатурата възнаграждение за процесуално представителство на ищеца по гр.
дело № 346/2021 г. на Районен съд - Велико Търново.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
6