РЕШЕНИЕ № 261199
гр. Пловдив, 15.04.2021
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното
заседание на шести април две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА
ДЪБОВА
при секретаря Петя
Карабиберова, като разгледа докладваното гр. дело № 13751 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 235 във вр. с чл. 238 ГПК.
Образувано е по предявени от „Деари
Фууд България” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Севлиево, ул. „Мармарча“ № 1, против „Дарис БТ“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Георги Бенев“ № 15,
кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 327,
ал. 1 ТЗ във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за заплащане на сумата от 2 240 лв.,
представляваща незаплатено възнаграждение по договор за покупко-продажба на
стоки, обективиран във фактура № 5080/05.11.2018 г. и сумата от 410 лв.,
представляваща обезщетение за забава, изтекло за периода от 12.11.2018 г. до
31.08.2020 г., ведно със законна мораторна лихва, считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 22.10.2020 г., до окончателното изплащане
на задължението.
Ищецът
твърди, че сключил с ответника
неформален договор за покупко-продажба на стоки, по силата на който доставил до
ответника 405, 566 кг. Кашкавал от краве мляко, 415, 630 кг. Кашкавал от краве
мляко и 720 броя УХТ млека 1, 5 % „***“. За така осъществената доставка
ответникът следвало да заплати сумата от общо 6 768, 05 лв. с ДДС, за
което задължение била издадена фактура № 5080/05.11.2018 г. Поддържа, че
стоката е доставена и приета от страна на купувача на 05.11.2018 г., което
обстоятелство счита за установено от издадения търговски документ за произход №
***. Твърди, че ответникът заплатил сумата от общо 4 528, 05 лв., както
следва: на 04.10.2019 г. сумата от 2 528, 05 лв., на 17.7.2019 г. – сумата
от 1 000 лв. и на 30.09.2019 г. – 1 000 лв. Претендира незаплатения
остатък от възнаграждението в размер на сумата от 2 240 лв. По така
изложените съображения се моли за уважаване на предявените искове.
В
законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК „Дарис БТ“ ЕООД, не е депозирал
отговор на исковата молба.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства намира, че са
налице предпоставките по чл. 238, ал. 1 ГПК за постановяване на неприсъствено
решение по отношение на ответника.
Препис от исковата молба е бил редовно връчен на ответника на основание
чл. 50, ал. 2 ГПК, който не е намерен на вписания в Търговския регистър
седалище и адрес на управление – ул.
„Георги Бенев“ № 15, установен след извършена служебна справка в ТР от съда. В
законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на
исковата молба.
С получаване на препис от исковата молба с приложенията ответникът е бил
предупреден за последствията по чл. 238, ал. 1 ГПК, като последните са вписани
в съобщението до ответника и в разпореждането на съда по чл. 131, ал. 1 ГПК.
Ответникът е бил редовно призован
за съдебното заседание, проведено на 09.04.2021 г., като съдът е приложил
фикцията по чл. 50, ал. 2 ГПК и призовката се счита за редовно връчена, тъй
като последният не е открит на вписания в Търговския регистър адрес на
управление.
Въпреки редовното му призоваване,
ответникът не се е явил в съденото заседание за разглеждане на делото, като не
е депозирал молба за разглеждане на делото в негово отсъствие.
Следователно налице са
предпоставките, установени в разпоредбата на чл. 238, ал. 1 ГПК, а именно –
ответникът да не е подал отговор на исковата молба, да е бил редовно призован
за първото по делото съдебно заседание, на което не се е явил и не е депозирал
молба за разглеждането му в негово отсъствие.
Налице е и третата кумулативно
изискуема предпоставка за постановяване на неприсъствено решение, а именно от
събраните по делото писмени доказателства, да се установява, че исковата
претенция е вероятно основателна, доколкото в производството са представени
фактура и подписан от ответника търговски документ за произход, обективиращи
осъществените доставки на стоки.
По
така изложените съображения предявените искове следва да бъдат уважени, като в
полза на ищеца и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК се присъдят сторените от
последния разноски в исковото производство в общ размер от 604, 60 лв., от
които сумата от 106 лв. за заплатена държавна такса и сумата от 498, 60 лв. за
заплатено адвокатско възнаграждение.
В настоящото
производство следва да бъдат присъдени и разноските, сторени от ищеца в
производството по допускане на обезпечение на бъдещ иск по ч.гр.д. № 920/2020
г. по описа на Районен съд – Севлиево, в размер на сумата от общо 411 лв., от
които 40 лв. за държавна такса и 371 лв. за адвокатско възнаграждение, за които
са представени доказателства пред настоящия съдебен състав. За да достигне до
този правен извод съдът съобрази задължителните за съдилищата разяснения,
дадени с т. 5 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г.
на ОСГТК на ВКС, в което е прието, че отговорността за разноски при
обезпечаване на иска се реализира при постановяване на решение, с което се
разглежда спора по същество и съобразно неговия изход, тъй като привременно
осъществената мярка е постановена с оглед този изход и в защита на правните
последици от решението.
Не следва
обаче да се присъждат сторените в изпълнителното производство разноски по ***,
в размер от 71, 90 лв. – такси и разноски по т. 1, т. 5, т. 9, т. 31 а и к от
ТТР към ЗЧСИ. Съгласно формираната съдебна практика на ВКС разноски, понесени в
обезпечително производство, са тези по обезпечаване на бъдещи искове или в хода
на висящо исково производство, докато в останалата част / по налагане на
допуснатите обезпечителни мерки/ това са разноски по изпълнителното дело.
Съдебните и деловодните разноски, които се дължат по реда на чл.78 от ГПК не
включват разходите в изпълнителното производство по налагане на допуснатите
обезпечителни мерки. В този смисъл е практиката на касационната инстанция,
постановена с Определение № 845 от 05.12.2011г. на ВКС по ч. т. д. № 648/2011
г., I т. о., ТК, Определение № 876 от 02.12.2014 г. на ВКС по ч. т. д. №
3490/2014 г., I т. о.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.
327, ал. 1 ТЗ във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, „Дарис БТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Георги Бенев“ № 15, да заплати на „Деари Фууд България” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Севлиево, ул. „Мармарча“ № 1, сумата от 2 240
лв., представляваща незаплатено възнаграждение по договор за
покупко-продажба на стоки, обективиран във фактура № 5080/05.11.2018 г. и
сумата от 410 лв., представляваща обезщетение за забава, изтекло за
периода от 12.11.2018 г. до 31.08.2020 г., ведно със законна мораторна лихва,
считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 22.10.2020 г., до
окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА „Дарис БТ“
ЕООД да заплати на „Деари Фууд България” АД сумата от 604, 60 лв. – разноски в исковото
производство по гр.д. № 13751/2020 г. на Районен съд - Пловдив, IX граждански състав и сумата от 411 лв. – разноски в обезпечителното производство по ч.гр.д. № 920/2020
г. на Районен съд – Севлиево.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване. Решението подлежи на контрол по реда на чл. 240 ГПК в
едномесечен срок от връчването му от страната, срещу която е постановено.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с
оригинала!ВГ