Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 15.01.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско
отделение, IV-в с-в, в публичното заседание на петнадесети октомври през
2019 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЕЛЕНА ИВАНОВА
ЗЛАТКА ЧОЛЕВА
при секретаря Вяра Баева , като разгледа докладваното от съдия Александрова
гр.д.№ 345 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258-273
С решение от 22.05.2018
г. СРС, 47 с-в, по гр.д.№ 76273/16 г. е отхвърлил предявения от А.М.И. срещу ЕТ
„Г.Г.“ иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД за сумата от 1 500
евро, платен без основание задатък по договор от 11.06.2010 г.
Срещу така
постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищеца- А.М.И. с оплаквания,
че същото е необосновано, неправилно и постановено при нарушение на материалния
закон.Твърди, че първоинстанционният съд
неправилно е приел, че изискуемостта на вземането по нищожен договор настъпва
от момента на самото престиране, като излага доводи, че към момента на
престирането никоя от страните не е
считала договора за нищожен.Едва с постановяване на решението на САС договорът
е обявен за нищожен като противоречащ на добрите нрави, и то само в частта
относно уговорената неустойка и уговорката за оттегляне на жалбата срещу
закупуването на жилище по преференциални цени, а по останалите клаузи сделката
не е нищожна.Изразява становище, че дори и да е налице нищожност на целия
договор, тя е обявена със съдебното решение от датата на влизането му в сила и
до този момент сделката не е била нищожна.Поради изложеното съдът неправилно е
приел, че вземането е погасено по давност.Моли съда да отмени обжалваното
решение и да уважи иска. Претендира направените разноски.
Ответникът по
въззивната жалба-ЕТ „Г.Г.“ оспорва
същата.Поддържа становище, че обжалваното решение е правилно, обосновано и постановено
при спазване на процесуалните правила.Твърди, че същото е постановено при
правилно установена фактическа обстановка и в съответствие с материалния закон,
както и при правилна правна квалификация.Излага доводи, че нищожността е
абсолютна, изначална и несанируема и правото на възстановяване на вземане по
нищожно сделка възниква от получаване на изпълнението, без да се влияе от
съдебното прогласяване на нищожността, тъй като съдебното решение има
установително действие.Изразява становище, че без значение за действителността
на договора е оценката на страните.Необосновано е и възражението на
жалбоподателя, че единствено клаузите във връзка с оттегляне на жалбата и
уговорената неустойка са нищожни.Позовава се на разпоредбата на чл.26, ал.4 ЗЗД
и твърди, че нито едно от двете условия не е изпълнено, за да се счита , че
нищожността на отделните клаузи не влече нищожност на целия
договор.Оттегляемостта на жалбата е условието, без което договорът не би бил
сключен, а неустойката е обезпечително средство, което дава възможност за
косвен натиск върху длъжника и мотивира длъжника да изпълни задължението
си.Твърди, че ищецът е признал още в исковата молба, че целият договор е
нищожен като противоречащ на добрите нрави.Въззиваемият оспорва и възражението
на въззивника относно момента на изискуемостта на вземането, като излага
доводи, че даденото по нищожен договор е престирано при начална липса на
основание и вземането за връщане на престацията настъпва от момента на самото
престиране.Дори и хипотетично да се приеме, че договорът не е нищожен, същият е
развален от ищеца на 31.10.2011 г., а исковата молба е подадена на 30.12.2016
г., т.е. след изтичане на 5-годишния давностен срок.Моли съда да потвърди обжалваното
решение.Претендира разноски.
Съдът, като
прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
Районният
съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД.Ищецът-А.М.И.
твърди, че на 11.06.2010 г. с ответника ЕТ „Г.Г.“ е сключил договор за
намерение за сключване на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим
имот, по силата на който ответникът се е задължил да предложи за избор и
закупуване, като сключи предварителен договор за покупко-продажба, на ищеца
недвижим имот, който ЕТ „Г.Г.“ ще придобие по силата на предварителен договор
за отстъпване на правото на строеж срещу задължение за построяване на жилищна
сграда от 19.06.2008 г. и анекс към него от 26.05.2019 г. и последващ
окончателен договор /суперфиция/ срещу задължението на ищеца да предприеме
всички правни и фактически действия и да даде безусловно съгласието си и
оттегли възражения с вх.№ СА-94-00-122/12.11.2009 г. и вх.№
СА-94-00-121/17.12.2009 г. срещу заповед № РД-09-50-1185/12.11.2009 г. на
Гл.архитект на гр.София.С така подписания договор ЕТ „Г.Г.“ се е задължил при
определени условия и срокове, определени в договора, да сключи окончателен
договор във формата на нотариален акт за отстъпване право на строеж, да одобри
работни проекти за жилищна сграда в 1-месечен срок, да предложи на А.И. избор
на апартамент от предстоящата за построяване сграда и да сключи с него
предварителен договор за покупко-продажба на избрания имот.Твърди, че съгласно
т.4.1.1 от договора в деня на подписването му е платил на ответника сумата от
1 500 евро, представляваща част от задатъка по предварителния договор,
който страните е трябвало да сключат.Имотът, който ответникът се е задължил да
му предложи за избор, е трябвало да бъде построен в жилищна сграда, която ще се
изгради върху УПИ IX-499, кв.78 по плана на гр.София, м.
„Разсадника-Коньовица“, с площ от 344 кв.м. и да бъде с квадратура не по-малка
от 50,00 кв.м. и не повече от 75 кв.м. застроена площ при заплащане на цена от А.И.,
определена при условията на договора.Ответникът се е задължил след сключване на
окончателния договор във формата на нотариален акт с учредителите-собственици
на УПИ и в 1-месечен след одобряване на работните проекти за сградата от
съответния компетентен орган, да предложи
първо на А.И. право на избор на апартамент от всички имоти в жилищната
сграда, като след направения избор страните да сключат предварителен договор
съгласно условията на договора и не по-късно от 9 месеца от датата на
сключването му да предприеме всички правни и фактически действия и се снабди с
одобрен работен проект за сградата и започне строителни дейности.Твърди, че
ответникът не е изпълнил нито едно от задълженията си по договора, поради което
с нотариална покана с рег.№
7562/15.09.2011 г., връчена на 24.10.2010 г. по реда на чл.47 и чл.50, ал.2 ГПК, ищецът е поканил ответника да изпълни задълженията си в 1-седмичен срок, в
противен случай ще счита договора за развален.Ищецът е предприел действия за
снабдяване с изпълнителен лист за заплащане на предвидената в т.7 от договора
неустойка в размер на 15 000 евро въз основа на издадения от Кирил
Герасимов запис на заповед от 11.06.2010 г. за сумата от 15 000 евро с
падеж за плащане-28.02.2011 г., издаден като обезпечение на вземането за
неустойка срещу ЕТ „Г.Г.“.Срещу издадената заповед за незабавно изпълнение по
ч.гр.д.№ 49413/11 г. на СРС, 32 с-в е подадено възражение и ищецът е предявил
установителен иск относно вземането си и е образувано гр.д.№ 4082/12 г. на СГС,
9 с-в.С решение № 680/03.04.2015 г. на САС по
гр.д.№ 2770/14 г., влязло в сила на 06.06.2016 г., сключения между страните
договор от 11.06.2010 г. е обявен за нищожен като противоречащ на добрите
нрави.Ищецът поддържа, че с оглед обявяване на договор за нищожен ответникът
следва да му възстанови сумата от 1 500 евро, равняващи се на
2 933,74 лв., представляваща предварително плащане-част от задатък по
предварителен договор, който е следвало да бъде сключен с ответника, като
получена на отпаднало основание.Въпреки изпратената до ответника покана,
връчена по реда на чл.47 и чл.50, ал.2 ГПК на 20.12.2016 г. ответникът не му е
заплатил сумата.Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да
му заплати сумата от 1 500 евро, равняващи се на 2 933,74 лв.,
представляваща предварително плащане-част от задатък по предварителен договор,
който е следвало да бъде сключен с ответника, като получена на отпаднало
основание с оглед обявяване нищожността на договора /уточнение в с.з. на 28.02.2018
г. пред СРС/ със законната лихва от датата на предявяване на иска.
На 11.06.2010 г. е
подписан договор, с който ЕТ „Г.Г.“ се е задължил да предложи за избор и
закупуване, като сключи предварителен договор за покупко-продажба, на А.М.И.
недвижим имот, който ЕТ „Г.Г.“ ще придобие по силата на предварителен договор
за отстъпване на правото на строеж срещу задължение за построяване на жилищна
сграда от 19.06.2008 г. и анекс към него от 26.05.2019 г. и последващ
окончателен договор /суперфиция/ срещу задължението на ищеца да предприеме
всички правни и фактически действия и да даде безусловно съгласието си и
оттегли възражения с вх.№ СА-94-00-122/12.11.2009 г. и вх.№
СА-94-00-121/17.12.2009 г. срещу заповед № РД-09-50-1185/12.11.2009 г. на
Гл.архитект на гр.София и заплащане на определена цена съгласно клаузите на
същия договор.Страните са се споразумели, че имотът, който ЕТ „Г.Г.“ ще
предложи за избор на ищеца, ще бъде построен в жилищна сграда, която ще се
изгради върху УПИ IX-499, кв.78 по плана на гр.София, м.
„Разсадника-Коньовица“, с площ от 344 кв.м. и да бъде с квадратура не по-малка
от 50,00 кв.м. и не повече от 75 кв.м. застроена площ при заплащане на цена от А.И.,
както следва: за квадратурата до 50,00 кв.м.-500,00 евро за кв.м., за
квадратурата над 50,00 кв.м. до пълния размер на площта на имота-550 евро на
кв.м.Ответникът се е задължил след сключване на окончателния договор във
формата на нотариален акт с учредителите-собственици на УПИ и в 1-месечен след
одобряване на работните проекти за сградата от съответния компетентен орган, да
предложи първо на А.И. право на избор на
апартамент от всички имоти в жилищната сграда с параметри съгласно т.2 от
договора, но след упражнено право на избор от учредителите-собственици на УПИ и
от купувачите, капарирали имоти преди подписване на договора, като след
направения избор страните да сключат предварителен договор за покупко-продажба
на избрания недвижим имот при задължително включване на следните клаузи: ЕТ „Г.Г.“
ще се задължи да прехвърли правото на собственост върху посочения апартамент
при цена, платима в срокове и по начин, предвиден в т.4.1.Съгласно цитираната
клауза А.И. се е задължил да извърши предварително плащане-част от задатъка в
размер на 1 500 евро, която сума е платена при сключване на договора;
задатък в размер до 10% от продажната цена на апартамента след приспадане на
платената част, която сума ще бъде платена при подписване на предварителния
договор; 15% от продажната цена-в 1-седмичен срок от изграждане на
конструктивната плоча на сградата, намираща се над плочата на апартамента на
купувача; 25% от цената-в 1-седмичен срок от изграждане и заверка на котата
било на сградата; 30% от цената-в деня на сключване на окончателния договор и в
1-месечен срок от снабдяване с Акт Обр.15 за сградата; окончателно плащане-20%
от цената-в 1-месечен срок от датата на издаденото удостоверение за въвеждане в
експлоатация на сградата.А.И. се е задължил в деня на сключване на договора да
подпише нотариално заверено съгласие-молба с адресат Гл.архитект на София за
оттегляне на възражения с вх.№ СА-94-00-122/12.11.2009 г. и вх.№
СА-94-00-121/17.12.2009 г. срещу заповед № РД-09-50-1185/12.11.2009 г. на
Гл.архитект на гр.София /т.5/.
В чл.7 от договора
е предвидено в случай, че ЕТ „Г.Г.“ не изпълни задълженията си, А.М.И. ще има
право да развали договора, като ответникът ще му заплати неустойка в размер на
15 000 евро.В случай, че А.М.И. се откаже от правата си по договора, не
дължи нищо на ЕТ „Г.Г.“.В качеството си на физическо лице Кирил Герасомов се е
задължил, че авалира и лично задължението на ЕТ „Г.Г.“ по т.7, във връзка с
което в деня на сключване на договора ще издаде запис на заповед лично в полза
на А.М.И..В т.10 страните са предвидили, че А.И. има право да се откаже от
правата и задълженията си по договора по каквито и да са причини, като в този
случай ЕТ „Г.Г.“ му дължи обезщетение в размер на 8 000 лв. за оттеглянето
на възраженията, описани в т.5 от договора, както и да му върне всички платени
към момента на отказа суми по предварителния договор.В този случай ЕТ „Г.Г.“ не
дължи неустойката по т.7.
С нотариална
покана рег.№ 7652, оформена като връчена чрез залепване на уведомление, ищецът
е дал 1-седмичен срок на ответника за изпълнение на договора от 11.06.2010 г.,
в противен случай разваля договора.
В мотивите на
влязлото в сила решение № 680/03.04.2015 г. на САС, ТО, 9 с-в, по т.д.№ 2770/14
г. е прието, че договорът от 11.06.2010 г. е нищожен като накърняващ добрите
нрави и нарушаващ принципите на справедливостта и на добросъвестността в
гражданските и търговските отношения и на предотвратяването на несправедливото
облагодетелстване.Съдът е приел, че с ненаименованото съглашение се
комерсиализира гарантираното от закона право на лицата да обжалват
административен акт, който нарушава или застрашава техни субективни права, и че
целените последици са свързани с влизането в сила на административен акт за
промяна на плана за застрояване на имота, като характеризиращата договора
престация на ищеца е свързана с оттегляне на подадени възражения/жалби срещу
административен акт, срещу която същият ще получи право да си избере апартамент
в бъдеща сграда, гарантирани условия във връзка с цената на имота, обезпечения
на задълженията при сключване на предварителен и окончателен договор.Съдът е
съобразил, че е предвидена и възможност за ищеца да се откаже от договора, при
което няма да дължи нищо на съконтрахента си, като ЕТ ще му дължи обезщетение в
размер на 8 000 евро за оттеглянето на възраженията срещу административния
акт.Съдебният състав е приел, че с тези съществени условия и целени последици
договорът влиза в противоречие с цитираните основни начала, на които противоречи уговарянето на получаване
на имуществена облага срещу оттеглянето на жалбата срещу административен акт.Такъв
модел на получаване на оценимо в пари право или парична сума срещу задължение
за оттегляне на жалба срещу административен акт противоречи на обществения
интерес, тъй като би създало недопустим модел на своеобразна търговия с
гарантираното на лицата обжалване на засягащите правата им административни
актове.Съдът изрично е отбелязал, че в случая не става въпрос за спогодба за
прекратяване на спор между страните.По посочените съображения процесният
договор е приет за нищожен.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Първоинстанционният съд е дал правилна правна квалификация на предявения
иск /чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД/ с оглед твърденията на ищеца, че претендира
връщане на даденото по нищожен договор.
Съгласно цитираната разпоредба който е получил нещо без
основание, е длъжен да го върне.
От събраните по делото доказателства се установи, че
страните по делото са били обвързани от ненаименован договор, който е приет за
нищожен в мотивите на решение на САС по спор между тях.С оглед разпоредбите на
чл.236, ал.1, т.5 ГПК вр. чл.298, ал.1 ГПК мотивите на решението не се ползват
със сила на присъдено нещо.
Настоящият съдебен състав споделя изложените в решението
на САС съображения за нищожност на сключения от страните по делото договор от
11.06.2010 г. на основание чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД поради накърняване на
добрите нрави.
За нищожността на сделките поради накърняване на добрите
нрави, което се установява от самото волеизявление, съдът следи служебно.Ако
съдът установи нищожност на договор, от който страните черпят права, е длъжен
да се съобрази с нищожността при решаване на спора по същество /Опр.№
751/17.08.2010 г. по гр.д.№ 2022/09 г. на ВКС, I ГО; Р № 227/07.09.2010 г. на ВКС, т.д.№ 409/09 г., II ТО/.Настоящият съдебен състав споделя изводите, изложени
в мотивите на решението на САС по т.д.№ 2770/14 г. за нищожност на процесния
договор поради накърняване на добрите нрави.Неоснователно е възражението на
въззивника, че е налице частична нищожност на договора.Тълкувайки клаузите на
договора поотделно и в тяхната връзка съгласно чл.20 ЗЗД съдът счита, че целта
на договора е едната страна да получи материални облаги от отказа си да упражни
гарантираното от закона право на жалба срещу административен акт.В подкрепа на
този извод са клаузите, предвиждащи правото на ищеца за отказ от договора
независимо от причините, без за него да настъпят неблагоприятни последици,
напротив-срещу изплащане на обезщетение за оттеглянето на цитираните в договора
жалби срещу административен акт; преференциални условия и гаранции за избор на
апартамент от сградата, която ще се построи в имота и на цената на имота.Така
сключеният договор противоречи на разбиранията на обществото за еквивалентност
на престациите по възмездните сделки и за добросъвестно упражняване на
процесуалните права.
Неоснователно е възражението на възизвника, че е налице частична
нищожност.Изводът за недействителност е направен въз основа на тълкуване на
клаузите, които са свързани със съществените престации на страните по сделката
и последиците от неизпълнението им.Следва да се добави, че самият въззивник се
позовава на нищожност на договора в исковата молба.
Дори и да беше установена частична
недействителност на отделни клаузи, не са налице предпоставките на нормата на
чл.26, ал.4 ЗЗД, съгласно която
нищожността
на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по
право от повелителни правила на закона или когато може да се предположи, че
сделката би била сключена и без недействителните ѝ части.
Неоснователно е
оплакването, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че вземането е
погасено по давност, и че нищожността на договора настъпва от момента на
обявяването й от съда.Съгласно разясненията в ППВС № 1/79 г. /т.7/, на което се
е позовал и първоинстанционния съд, вземанията, произтичащи
от фактическите състави на неоснователно обогатяване, се погасяват с изтичането
на петгодишната давност по чл. 110 ЗЗД, като при фактическия състав на
чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД основанието не е налице при самото извършване на
престацията и съгласно чл.114, ал.1 ЗЗД давностният срок тече от момента на
получаването й-в случая-от датата на сключване на договора-11.06.2010 г.Исковата
молба е подадена на 30.12.2016 г., т.е. искът е погасен по давност.Нищожната
сделка не може да породи правни последици и за вземането за връщане на дадената
престация е ирелевантен момента на констатирането на порока на същата.
С оглед на изложеното искът се явява
неоснователен.
Поради съвпадане на крайните изводи
на двете инстанции обжалваното решение следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора въззивникът
следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия сумата 100 лв.-разноски за
адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решението от
22.05.2018 г. на СРС, 47 с-в, по гр.д.№ 76273/16 г.
ОСЪЖДА А.М.И. с ЕГН ********** и с адрес: *** и със съдебен
адрес:*** да заплати на К. Х. Г., действащ като ЕТ „Г.Г.“ с ЕИК **********
сумата 100 лв. /сто лева/ на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.