Р Е Ш Е Н И Е
Гр.София, 30.11.2018 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV “Д” въззивен състав в публичното заседание на шести ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
ПАВЕЛ ПАНОВ
при
секретаря Мариана Ружина, като
разгледа докладваното от съдия Кордоловска гр.дело № 7837 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и
сл. от ГПК.
С решение
№ 379876 от 05.04.2016 г. по гр.д. № 55516/2016 г. на СРС, ІІ ГО, 79 състав са отхвърлени като неоснователни предявените от К.М.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, ж. к. „*****“,
срещу „Б.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление:***, ж. к. „*******“, бул. „*******, кумулативно обективно
съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1 т. 1и т. 2 КТ за
признаване за незаконно и отмяна на наложеното със Заповед № 16/29.07.2016 г. на И.Д.на „Б.“ ЕАД, издадена
на основание чл. 188, т. 3 от КТ, чл.190, ал. 1, т. 2 КТ, вр. чл. 187, т. 1,
предл. 3 КТ, дисциплинарно наказание „уволнение“, както и за възстановяване на
заеманата преди уволнението длъжност „юрисконсулт“ в отдел „Договори и
собственост“, управление „Правно“ при ответника. С решението ищцата К.М.Д.
е осъдена да заплати на основание чл.78, ал.3 от ГПК на ответното
дружество „Б.“ ЕАД, ЕИК ******* разноски по делото в размер на 200.00 лв.
Недоволна от постановеното решение, с което са
отхвърлени исковете по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ, е останала ищцата К.М.Д., която в срока по чл.259, ал.1 от ГПК го обжалва с оплаквания за
незаконосъобразност и необоснованост при твърдения, че решението е постановено
в противоречие със събраните по делото писмени доказателства и при нарушаване
на материалния закон – чл.176, ал.1 от КТ и чл.38а от Наредбата за работното
време, почивките и отпуските. В жалбата е наведен довод от ищцата (въззивник) за незаконност на
уволнението поради нарушаване на предвидената в чл.
333 от КТ предварителна закрила при уволнение по чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ. В представените
по делото писмени бележки се поддържа, че работодателят не е спазил императивната
разпоредбата на чл.333, ал.2 от КТ – и към настоящият момент липсва мнение на
ТЕЛК за извършеното дисциплинарно уволнение. Искането към
въззивната инстанция е да отмени първоинстанционно решение и уважи предявените
искове. Претендира сторените по делото разноски.
Въззиваемата страна – „Б.“ ЕАД, оспорва
жалбата по съображения изложени от пълномощника й в депозирания по реда на
чл.263, ал.1 от ГПК писмен отговор от 04.06.2018 г. Моли въззивният съдебен състав да
потвърди обжалваното решение. Претендира разноски.
Според уредените в
чл. 269 от ГПК правомощия на въззивния съд той се произнася служебно по
валидността на цялото решение, а по допустимостта – в обжалваната му част.
Следователно относно проверката на правилността на обжалваното решение
въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е издадено от
надлежен съдебен състав на Софийски районен съд, в рамките на предоставената му
от закона правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е
валидно. Предвид изискванията на процесуалния закон за служебна проверка на
постановеното решение в обжалвата му част, съдът счита, че не се установяват
нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и
упражняване правото на иск, поради което първоинстанционното решение е
допустимо. Същото е и правилно, като въззивният съд споделя мотивите на
обжалваното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК препраща към
мотивите на СРС.
Първоинстанционният
съд е сезиран с предявени при условията на обективно кумулативно съединение на
искове с правно основание чл.344,ал.1, т.1 и т.2 от КТ от К.М.Д.
срещу „Б.“
ЕАД.
По делото от
първостепенния съд с
определение от 23.05.2017 г. е приел за безспорни и ненуждаещи се от
доказване обстоятелствата относно наличието безсрочно трудово правоотношение
между страните, по силата на което ищцата К.М.Д.
е изпълнявала длъжността„юрисконсулт“ в отдел
„Договори и собственост“, управление „Правно“ при ответника „Б.“
ЕАД, както и че трудовото правоотношение е прекратено със Заповед № 16/29.07.2016 г. на И.Д.на „Б.“ ЕАД, връчена на ищцата на 01.08.2016
г., както и, че в периода от 29.06.2016 г. до момента
на прекратяване на трудовото правоотношение тя не се е явявала на работа при
ответника.
Със Заповед №
16/29.07.2016 г. на И.Д.на „Б.“ на
ищцата е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и е прекратен трудовият й
договор с ответното дружество на основание чл.330 ал.2 т.6 КТ. Вменено й е
извършването на следното нарушение на трудовата дисциплина по чл.187 т.1, пр.3 КТ във вр.чл.190, ал.1,
т.2 от КТ, а именно – неявяване
на ищцата на
работа в течение на два последователни работни дни,
считано от 29.06.2016 г. и 30.06.2016 г. и продължава неоснователно да не се
явява на работа и до настоящия момент без да е предупредила
за отсъствието си и без да е представила документ, оправдаващ неявяването й на
работа за посочения период.
По делото са ангажирани доказателства – два броя болнични листи с №
4555870/03.09.2013 г. и № 3291144/04.10.2013 г., от които се установява, че в периода от 26.08.2013 г. до 31.10.2013 г. ищцата К.Д. е ползвала отпуск поради
временна неработоспособност, което е довело до
неползване на предварително планирания от нея платен годишен отпуск за м. септември
2013 г., съгласно годишния график за отпуските. Затова с писмо с вх. № 95-02-1878/11.12.2013 г. ищцата е отправила искане до
ответника за отлагане ползването на част от полагащия й се платен годишен
отпуск за 2013 г. по реда на чл. 176, ал. 4 КТ за 2014 г.
С писмо с вх. №
БТГ-ЧР-Вх.№12/01.03.2016 г. ищцата е отправила искане до работодателя за
разрешаване ползването на полагащия й се платен годишен отпуск /натрупан платен
отпуск до края на 2015 г./, считано от 07.03.2016
г. Във връзка с това й искане е изготвена докладна записка от 17.03.2016 г. до И.Д.на ответното дружество, в
която се посочва, че служителят отсъства дългосрочно от работа поради ползване
на отпуск поради временна неработоспособност, като не й е разрешен ползването
на платен годишен отпуск, считано от 07.03.2016 г., тъй като същото не отговаря
на утвърденото заявление за ползване на платен годишен отпуск. Посочва се, че
въпреки липсата на писмено разрешение за ползване на отпуск считано от
07.03.2016 г. К.Д. не се явява на работа, като единствено е уведомила
работодателя, че е в процедура по удължаване на отпуска по болест.
С последващо писмо с вх.№ 24-00-1770/11.04.2016 г. ищцата е отправила ново искане до
работодателя за разрешаване ползването на полагащия й се платен годишен отпуск,
считано от 09.05.2016 г., както
следва: 8 работни дни за 2013 г., 28 работни дни за 2015 г., 28 работни за 2016
г. и 7 работни дни за 2013 г., като е счела, че горната докладна записка
обективира мълчалив отказ на работодателя по искането и от 01.03.2016 г.
С последващо писмо с вх. № 24-00-2045/25.04.2016 г.
ищцата е уведомила работодателя си, че считано от 09.05.2016 г. ще ползва
полагаемия й се отпуск, поискан 2 пъти с писмо с вх. № БТГ-ЧР-Вх. 12/01.03.2016
г. и писмо с вх. № 24-00-1770/11.04.2016 г.
Във връзка направеното искане с писмо с изх. № 24-00-2141/03.05.2016 г. ищцата е уведомена, че може да
се възползва от разпоредбите на чл. 176, ал. 2 и 3 КТ и чл. 37 д от НРВПО само до размера на
платения годишен отпуск за предходни години, който не е използван и за който не
е изтекъл давностният срок по чл. 176а КТ, т. е. може да
ползва платен годишен отпуск, считано
от 09.05.2016 г. в общ размер на 36 дни, както следва: 8 дни за 2013 г. и 28
дни за 2015 г.
В тази връзка със Заповед №
БТГ-ЧР-ЗОТ-480/03.05.2016 г. на ищцата е разрешено ползването на платен годишен
отпуск от общо 36 дни, от които: отпуск за 2013 г. - 8 дни – от 09.05.2016 г. до 17.05.2016 г. вкл. и
отпуск за 2015 г. - 28 дни - от 18.05.2016 г. до 28.06.2016 г. вкл. Останалият полагаем платен годишен отпуск за
служителя възлиза на 28 дни - за 2016 г.
С писмо с вх. №
24-00-2684/07.06.2016 г. ищцата е оспорила пред работодателя си размера на
полагащия й се и неизползван платен годишен отпуск за 2013 г., който вместо
на 8 работни дни, възлиза на 14 работни дни. Изразила е несъгласието си относно
броя на отразените такива в Заповед № БТГ-ЧР-ЗОТ-480/03.05.2016 г., като е
възразила срещу възможността за изплащане на разликата от 6 работни дни,
позовавайки се на императивната забрана на чл.
178 КТ. С оглед неотразяването в
Заповед № БТТ-ЧР-ЗОТ-480/03.05.2016 г. на поискан от нея и отказан неползван
отпуск от 6 работни дни за 2013 г. ищцата изрично е заявява, че считано от
29.06.2016 г. ще се ползва от непозволените й 6 работни дни.
Решаващият въззивен състав от формална страна намира, че
атакуваната заповед е била законосъобразно издадена, тъй като при налагане на
дисциплинарното наказание работодателят е спазил императивните изисквания на
чл.193, чл.194 и чл.195 КТ. Изискал е писмени обяснения от ищцата преди
налагане на наказанието – писмо с изх.№
БТГ-ЧР-Изх.-30/01.07.2016 г. от работодателя, от което се
установява, че от ищцата са поискани писмени
обяснения във връзка със стартирала процедура за налагане на
дисциплинарно наказание по повод неявяването й на работа считано от 29.06.2016
г. без да е уведомила за това прекия
си ръководител, както и не е представила
документ, оправдаващ отсъствието. В
писмото е отразено също така, че обяснението
се изисква на основание чл. 193, ал. 1 КТ, в 3-дневен срок. Ищцата не е
оспорила, че е получила писмото на 06.07.2016 г. по пощата, както и че е депозирала своите
писмени обяснения на 11.07.2016 г., изразявайки
становище, че на 29.06.2016 г. не се е явила на работа, тъй като с подадено от нея писмо с вх. № БТГ 24-00
2684/07.06.2016 г. е уведомила работодателя за ползването от нейна страна на 6
работни дни неизползван полагаем отпуск за 2013 г., считано от 29.06.2016 г. -
след изтичане на платения отпуск по Заповед № БТГ-ЧР-ЗОТ-480/03.05.2016 г.
и отрича се да е извършено дисциплинарно нарушение.
Настоящият въззивен състав намира, че процесната уволнителна заповед е мотивирана съобразно изискванията на чл. 195 от КТ, работодателят е издал е мотивирана писмена
заповед, индивидуализираща обективните и субективните признаци на извършеното
дисциплинарно нарушение, и е наложил наказанието в рамките на визираните в чл.194
от КТ преклузивни срокове.
Законосъобразен
е извода на СРС, че по делото е безспорно установено, че с поведението си
служителят е осъществил състава на чл.187
т.1, пр.3 КТ във вр.чл.190, ал.1, т.2 от КТ, а именно –
неявяване на ищцата на работа в
течение на два последователни работни дни, считано от 29.06.2016 г. и
30.06.2016 г. и продължава неоснователно да не се явява на работа и до
настоящия момент без да е предупредила за отсъствието си и без да е
представила документ, оправдаващ неявяването й на работа за посочения период,
което същата и не оспорва. Неявяването на работа в течение на два
последователни работни дни съставлява дисциплинарно нарушение по чл.190 т.2 от КТ, за което нарушение на трудовата дисциплина е предвидено наказание дисциплинарно
уволнение. Затова настоящият въззивен състав споделя извода на СРС, че от
събраните по делото доказателства се установява безспорно и категорично, че считано
от 29.06.2016 г. и 30.06.2016 г. ищцата не се е явила
на работа, като не е представила оправдателен документ за отсъствията си.
Съвкупният анализ на представените
по делото писмени доказателства обосновава извод на въззивния съд за неоснователност
на наведения от ищцата (въззивник) довод за незаконност на уволнението поради
нарушаване на предвидената в чл. 333, ал. 1 от КТ предварителна
закрила, което налага разглеждане на трудовия спор по същество.
Съгласно разпоредбата на
чл.333, ал.1 от КТ в случаите по чл. 328, ал. 1, точки 2, 3, 5, 11 и чл.330,
ал. 2, т. 6 работодателят може
да уволни само с предварително Разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай:1. (изм. - ДВ, бр. 52 от 2004
г., в сила от 01.08.2004 г., изм. - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) работничка или
служителка, която е майка на дете до 3-годишна възраст;2. трудоустроен работник
или служител; 3.
работник или служител, боледуващ от болест, определена в наредба на министъра
на здравеопазването; 4.
работник или служител, който е започнал ползуването на разрешения му отпуск; 5. (нова - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006
г.) работник или служител, който е избран за представител на работниците и
служителите по реда на чл.
7, ал. 2 и чл. 7а,
за времето, докато има такова качество; 5а. (нова - ДВ, бр. 27 от 2014 г.) работник или
служител, който е избран за представител на работещите по безопасност и здраве
при работа от общото събрание или от събранието на пълномощниците по реда на чл. 6,
за времето, докато има такова качество; 6. (нова - ДВ, бр. 57 от 2006 г., в сила от 01.01.2007
г.) работник или служител, който е член на специален орган за преговори, на
европейски работнически съвет или на представителен орган в европейско
търговско или кооперативно дружество, за времето, докато изпълнява функциите
си.
Настоящият въззивен състав прима, че
ищцата в случая не може да се позовава на предварителната закрила предвидена в
чл.333, ал.1 от КТ, доколкото не попада в изброените хипотези. Независимо от
това от представеното по делото в първоинстанционното производство писмо с вх. № БТГ
24-00-3614/29.07.2016 г. се установява, че работодателят е изискал, а
„Инспекция по труда“ - гр. София е дала предварително разрешение за
прекратяване на трудовото правоотношение със служителя К.М.Д., на основание чл.
330, ал. 2, т. 6 КТ
преди неговото извършване. Съгласно
чл.333, ал.2 от КТ случаите по т.
2 и 3 на предходната алинея (т.2. трудоустроен работник или служител; т.3. работник или служител, боледуващ от болест, определена в наредба на министъра на здравеопазването) преди уволнението се взема мнението и на
трудово-експертната лекарска комисия. Работникът
или служителят придобива качеството „трудоустроен” от момента на издаване на
предписанието за трудоустрояване от органите, определени в Наредбата за
трудоустрояване (обн. ДВ, бр. 7/27.01.1987 г.) и от този момент се ползва
от установената в чл. 333 КТ предварителна закрила при уволнение. Настоящият
състав споделя извода на СРС, че от събраните в
хода на делото писмени доказателства не
се установява към момента на прекратяване на трудовото
правоотношение ищцата К.Д. да е трудоустроена и или да заема място за трудоустроен работник, кат представените експертни
решения, на които се позовава тя, касаят единствено състояние на временна
неработоспособност. Следва да
бъде допълнено, че с писмо с изх. № БТГ-ЧР-31/01.07.2016 г. ответното дружество е изискало от
ищцата писмена информация относно наличието или липсата на обстоятелствата по
чл. 333 КТ, на което ищцата Д. е отговорила посредством писмо с вх. №
БТГ-ЧР-47/11.07.2016 г., в което се посочва, че съгласно решение № 1517 от
06.06.2016 г. на ТЕЛК е установена 30 %
т. н. р (трайно намалена работоспособност), а съгласно Заповед №
БТГ-ЧР-ЗОТ-480/03.05.2016 г. от нейна страна е ползван платен годишен отпуск за
периода от 09.05.2016 г. до 28.06.2016 г. По отношение на останалите
обстоятелства по чл. 333, т. 5-6 КТ ищцата е декларирала, че същите не са
налице. Следователно по делото ищцата не е
посочила да е служител, боледуващ
от болест, определена в Наредба № 5 на
министъра на здравеопазването.
Основният спорен въпрос по делото се свежда до обстоятелството имала ли е законово
основание ищцата да се не се явява на работа в периода от 29.06.2016 г. до
датата на прекратяване на трудовото й правоотношение с ответника, с оглед
наведените от не твърдения, че се е възползвала от правото си на ползване на
останалия платен годишен отпуск от предходен период - за 2013 г. Неявяването на работа се свежда до пълното
неизпълнение на основното задължение на работника да се постави на разположение
на работодателя в уговореното работно време и за да е основание за налагане на
най-тежкото дисциплинарно наказание следва да е извършено поне два последователни
дни. Въззивният състав приема за обоснван извода на СРС, че от ангажираните по
делото писмени доказателства се установява че
е ищцата е извършила визираното в уволнителната заповед нарушение на трудовата
дисциплина, доколкото служителката не се е явила на работа без да
е налице съществуващо и надлежно упражнено от нейна страна право на ползване на
платен годишен отпуск, което да й е разрешено от работодателя по съответния ред. Действително с писмо с вх. №
24-00-2684/07.06.2016 г. ищцата е заявила пред работодателя си, че считано от
29.06.2016 г. ще се ползва от оставащите й 6 дни неизползван платен годишен
отпуск за 2013 г., но това нейно изявление няма правно значение доколкото към
този момент това нейно право е
било вече погасено, каквото изрично възражение ответникът е навел с
отговора на исковата молба. В случая, ищцата се домогва да установи, че по
време на отсъствието си от работа се е възползвала от правото си на отпуск за
2013 г., ползването на който е отложено поради наличието на обективни причини
за това през годината, за която той се отнася, а именно ползване на друг вид
отпуск - поради временна неработоспособност. Действително от представените по
делото 2 броя болнични листи се установява, че в периода от 26.08.2013 г. до
31.10.2013 г. тя е ползвала друг вид отпуск по смисъла на чл. 176, ал. 1,
т. 2 КТ, като отпадането на причината за неползването на планирания платен
годишен отпуск е настъпило още през същата година, доколкото самата тя признава, че последните
два месеца от 2013 г. е била на работа. Въпросът за погасяване на правото
на ползване на отпуск по давност в настоящата хипотеза е уреден в разпоредбата на чл. 176а,
ал. 2 КТ, съгласно която когато платения годишен отпуск е отложен при условията
и по реда на чл. 176, ал. 1 от КТ, правото на работника или служителя на
ползването му се погасява по давност след изтичане на две години от края на
годината, в която е отпаднала причината за неползването. Следователно, щом като в случая причината за
неползването на платения годишен отпуск за 2013 г. е отпаднала още през същата
година, то давността по отношение на него започва да тече на 01.01.2014 г. и изтича на 31.12.2015 г., , т. е. до
този момент правото на ползване на отпуск за 2013 г., включително и отложеният
по реда на чл. 176, ал. 1 КТ, може да се ползва. При това положение ирелевантно се явява изявлението на ищцата,
че считано от 29.06.2016 г. ще се възползва от правото си на платен годишен
отпуск от 2013 г., тъй като не може да бъде упражнено право, което вече не
съществува. Законосъобразен е извода на СРС, че прилагането на разпоредбите
на чл. 176, ал. 2 и 3 КТ не може да бъде неограничено във времето до такава
степен, че да дерогира правилата за давността, предвидени в чл. 176а КТ. Този
извод се подкрепя и от систематичното място на уредбата за давността (в чл.
176а КТ) - след тази, уреждаща възможността за ползване на отложен платен годишен
отпуск в момент следващ периода, за който той се отнася (в чл. 176 КТ). Без
значение е и обстоятелството, че в един предходен период - през 2014 г., т. е.
преди това нейно право да се погаси по давност ищцата Д. многократно е
заявявала пред работодателя си желанието си да се ползва отложения платен
годишен отпуск за 2013 г., доколкото
предмет на изследване в настоящия случай е обстоятелството имала ли е тя това
право считано от 29.06.2016 г. до момента на прекратяване на трудовото
правоотношение.
Съгласно
чл.173 от КТ платеният
годишен отпуск се ползва от работника или служителя с писмено разрешение от
работодателя.
Следователно
субективното
право на платен годишен отпуск се упражнява по определен в закона ред, който
включва както писмено волеизявление на работника или служителя, с което се
отправя искане за ползване на отпуска и в което се посочва видът, размерът,
календарният период от време за ползване на искания отпуск, така и писмени
волеизявление на насрещната страна по трудовото правоотношение (работодателят),
с което се разрешава отпускът. Работникът или
служителят може да започне ползването на този отпуск (чл.173 от КТ) само след
достигането до него на изявление за разрешение на работодателя, изразено
писмено. В случая, не се установява такова
разрешение да е било дадено от работодателя за периода след 29.06.2016 г. вкл.,
то за ищцата не е съществувало
законово основание да не се яви на работа след посочения период. Предвид
издадената Заповед № БТГ-ЧР-ЗОТ-480/03.05.2016 г. на И.Д.на „Б.“ ЕАД, на Д. е разрешено ползването на платен годишен отпуск
единствено за периода от 09.05.2016 г. до 28.06.2016 г., поради което считано от 29.06.2016 г нататък, същата
е дължала явяването си на работа. Като не го е сторила в период, за който
не имала законово основание за отсъствие
от работа, се налага извод, че е осъществен предвиденото в чл. 187, т. 1, предл. 3 КТ дисциплинарно нарушение.
При определяне на дисциплинарното
наказание, съгласно разпоредбата н чл. 189 ал. 1 КТ, работодателят е длъжен да
съобрази наказанието с тежестта на нарушението, обстоятелствата при които е
извършено, но съобразявайки всички тези обстоятелства с цялостното поведение на
работника. Тази преценка следва да се основава на всички обстоятелства, имащи
отношение към извършеното дисциплинарно нарушение, в това число значимостта на
неизпълнените задължения по трудовото правоотношение с оглед настъпилите или
възможните неблагоприятни последици за работодателя, обстоятелствата, при които
е осъществено неизпълнението, както и субективното отношение на
работника/служителя към конкретното неизпълнение и въобще поведението му при
полагането на труд (в този смисъл Решение №372/01.07.2010 г. по гр.д.
№1040/2009 г. IV ГО на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК).
В
случая извършеното от ищцата нарушение е от вида на изброените в чл. 190 КТ, за
които работодателят може да наложи най-тежкото дисциплинарно наказание -
уволнение. Това нарушение, изразяващо се в неявяването на работа в продължение
на повече от два последователни работни дни - на 29.06.2016 г. и 30.06.2016 г.,
както и до момента на прекратяване на трудовото правоотношене, е значимо, тъй
като накърнява основната функции на трудовото правоотношение по престиране на
работна сила. Настоящият въззивен състав приема, че в конкретния случай наложеното
дисциплинарно наказание „уволнение” е съответно на тежестта на извършеното от
ищцата нарушение и с оглед своята тежест и значимостта на неизпълнените трудови
задължения, са достатъчни, за да обосноват наложеното от субекта на
дисциплинарната власт наказание „уволнение”.
При съвкупен анализ на събраните по делото
доказателства, се налага извода, че искът с правно основание чл. 344, ал.1, т.1
от КТ е неоснователен.
По иска с
правно основание чл.344, ал.1, т.2.
С оглед акцесорността искът с правно основание
чл. 344, ал.1, т.2 спрямо главния иск, същият следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
В упражнение на
правомищията си по чл.271 от ГПК въззивната инстанция е длъжна да потвърди обжалваното решение..
С оглед изхода на делото на въззивникът
не следва да бъдат присъждани разноски за настоящото производство. Въззиваемата
страна претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение и такива следва да
й бъдат присъдени в размер на 100.00 лв., на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
При тези мотиви, Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 379876 от 05.04.2016 г. по гр.д. № 55516/2016 г. на СРС, ІІ ГО, 79 състав са отхвърлени като неоснователни предявените от К.М.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, ж. к. „*****“,
срещу „Б.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление:***, ж. к. „*******“, бул. „*******, кумулативно обективно
съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1 т. 1и т. 2 КТ за
признаване за незаконно и отмяна на наложеното със Заповед № 16/29.07.2016 г. на И.Д.на „Б.“ ЕАД, издадена
на основание чл. 188, т. 3 от КТ, чл.190, ал. 1, т. 2 КТ, вр. чл. 187, т. 1,
предл. 3 КТ, дисциплинарно наказание „уволнение“, както и за възстановяване на
заеманата преди уволнението длъжност „юрисконсулт“ в отдел „Договори и
собственост“, управление „Правно“ при ответника, вкл.в частта за разноските.
ОСЪЖДА К.М.Д.,
ЕГН **********,
с адрес: ***, ж. к. „*****“ да заплати на основание чл.78, ал.3 от ГПК на „Б.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:***, ж. к. „*******“, бул. „******* разноски за юрисконсултско възнаграждение във
въззивното производство в размер на 100.00 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред
ВКС с касационна жалба в едномесечен срок от съобщаването му на страните, чрез
връчване на препис от същото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.