Р Е Ш Е Н
И Е
№…………
гр. Варна, ……………г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д
А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, ХХV състав, в публично
заседание на деветнадесети октомври през две хиляди и двадесет и първа година,
в състав:
СЪДИЯ: ТАНЯ ДИМИТРОВА
при участието на
секретаря Виржиния Миланова, като разгледа докладваното от съдия Т. Димитрова
административно дело № 1980/2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 118, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по жалба на А.В.И. ***, подадена чрез адв. Я.К. - ВАК, против Решение № 2153-03-95 от 16.08.2021 г. на Директора на Териториално поделение (ТП) на Националния осигурителен институт (НОИ) – Варна, в частта, с която е отхвърлена жалбата на И. срещу Разпореждане № Д-03-999-00-**********/25.06.2021 г. на Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – Варна, с което на основание чл. 40, ал. 4 КСО и чл. 47, ал. 2 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (НПОПДОО), е спряно производството по отпускане на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване, по болничен лист серия Е № 20201335195/17.08.2020 г. за периода от 11.08.2020 г. до 09.09.2020 г., данни за който са представени с удостоверение – Приложение № 9 към чл. 8, ал. 1 и чл. 11, ал. 1 от НПОПДОО вх. № Р14-03-000-00-**********/23.09.2020 г.
С жалбата се настоява, че разпореждането и решението в обжалваната му част са незаконосъобразни, като се прави искане съдът да ги отмени и да върне преписката на административния орган. Твърди се, че в нарушение на процесуалните правила процесното производство се спира повторно. Сочи се, че с Разпореждане от 07.10.2020 г. също е било спряно производството, като по оспорването му е образувано адм. дело № 2708/2020 г. на АдмС – Варна, по което се очаква решение, а след възобновяване на производството е издадено Разпореждане за отказ от изплащане на обезщетение № Д-03-000-00-01462111/15.04.2021 г., което е отменено с решение на Директора на ТП на НОИ – Варна и е върната преписката за ново произнасяне. Оспорващият твърди, че законодателят не е предвидил възможност за повторно спиране на едно и също производство. На следващо място се изтъква, че не е предвидена хипотеза за спиране на процесното производство на основанието, посочено в мотивите на решението на Директора на ТП на НОИ - Варна – „до влизане в сила на задължителните предписания, издадени от контролните органи на НОИ на работодателя“. Твърди се, че разпореждането и решението са в противоречие с основните принципи, заложени в АПК – чл. 11, чл. 12 и чл. 28, както и че са немотивирани. Излагат се подробни доводи, че дадените на осигурителя задължителни предписания нямат преюдициално значение относно релевантните факти за възникването и упражняването на правата на оспорващата като осигурено лице, вкл. такива отнасящи се до осигурителния й статус. Оспорващият сочи, че от една страна, фактическото основание, посочено в разпореждането – „се констатира, че лицето не е полагала труд и не е извършвала реална трудова дейност при посочените осигурители, респ. не е възникнало основание за осигуряване по чл. 10 КСО и не следва да бъдат подавани данни….“ е основание за отказ от изплащане на такова обезщетение, а в потвърждаващото разпореждането решение се сочи, че основание за спиране е влизането в сила на издадените задължителни предписания на осигурителите за заличаване на подадените данни, като такива хипотези не са предвидени в КСО и АПК.
Настоява се, че е налице и нарушение на чл. 34 и чл. 35 АПК, т.к. на оспорващата не е предоставена информация по административната преписка, а и не са обсъдени от органа представените от оспорващата притежавани от нея документи, във връзка с полагания труд в предприятията на двамата проверявани осигурители и дадените от нея обяснения пред орган на ТП на НОИ – Варна.
Оспорващият претендира присъждане на разноски на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата.
Ответникът – Директорът на ТП на НОИ – Варна, чрез гл. юриск. Е.Л., поддържа становище за неоснователност на жалбата, като излага подробни доводи за законосъобразност на оспорвания акт. Искането е да се отхвърли жалбата.
Жалбата е редовна и
допустима като отговаряща на изискванията на чл. 150 и чл. 151 АПК. Подадена е от
заинтересовано лице – адресат на акта, в 14-дневния срок за оспорване по
чл. 149, ал. 1 АПК (обжалваният акт е съобщен на И. на 19.08.2021 г., предвид известието
за доставяне, л. 11 от адм. пр., а жалбата е подадена на 02.09.2021 г. – на
електронния адрес на съда – л. 2-7 от делото). По аргумент от чл. 118, ал. 1, във вр. с
чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „ж“ и ал. 3 КСО е налице годен за оспорване акт.
Съобразявайки посочените от
жалбоподателя основания, изразените становища на страните и фактите,
които се извличат от събраните
по делото доказателства, както и с оглед на разпоредбата на чл. 168 АПК,
определяща обхвата на съдебната проверка, административният съд приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
На 23.09.2020 г., "Д Комплекс сървисес" ЕООД подава за оспорващата удостоверение - Приложение № 9 към чл. 8, ал. 1, и чл. 11, ал. 1 НПОПДОО с вх. № Р14-03-000-00-**********, за изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност по чл. 40, ал. 1 КСО по Болничен лист серия Е № 20201335195/17.08.2020 г., издаден на оспорващата за периода 11.08.2020 г. – 09.09.2020 г.
В 18-месечния период, преди месеца на настъпване на временната неработоспособност (11.02.2019 г. – 11.08.2020 г.), който период е релевантен за изчисляване на размера на обезщетението за временна неработоспособност, според данните в Регистъра на осигурените лица и Регистъра на трудовите договори, оспорващата е работила в три дружества, сред които „Политур 2016" ЕООД, гр. Созопол от 19.09.2019 г. до 31.01.2020 г. и "Д Комплекс сървисес" ЕООД, гр. Созопол от 03.02.2020 г. до 19.10.2020 г.
С писмо от 04.10.2020 г. до Директора на ТП на НОИ – Бургас (предвид адреса за кореспонденция с двете дружества), Директорът на ТП на НОИ – Варна, сочи, че по повод подадените документи за изплащане на парично обезщетение по болнични листи за няколко лица, сред които и оспорващата, следва за определяне правото и размера на паричното обезщетение на лицата да се установи упражнявали ли са трудова дейност, която е основание за възникване на осигуряване и подаване на данни по чл. 5, ал. 4 КСО, респ. осигурени лица ли са по смисъла на чл. 10 КСО към началото на временната неработоспособност, като се обръща внимание, че липсват данни за внесени осигурителни вноски.
Във връзка с постъпило на 19.11.2020 г. искане от ТП на НОИ – Бургас за извършване на проверка на двете дружества по делегация, предвид обстоятелството, че документацията на двамата осигурители се намира в гр. Варна, на 04.12.2020 г. със Заповед № ЗР-5-03-00850217 и Заповед № ЗР-5-03-00850219 Директорът на ТП на НОИ – Варна нарежда извършването на проверка по спазване на осигурителното законодателство съответно на "Д Комплекс сървисес" ЕООД и на "Политур 2016" ЕООД.
С Констативни протоколи съответно № КП-5-03-00901689 и № КП-5-03-00901703 и двата от 30.03.2021 г., на "Д Комплекс сървисес" ЕООД и на "Политур 2016" ЕООД е установено, че не може да се удостовери по безспорен начин извършваната от дружеството дейност. На "Д Комплекс сървисес" ЕООД и на "Политур 2016" са издадени Задължителни предписания съответно с № ЗД-1-03-00903399/02.04.2021 г. и № ЗД-1-03-00903408/02.04.2021 г. от ТП на НОИ – Варна, за заличаване на подадени данни по чл. 5, ал. 4 КСО за много на брой лица, сред които и за оспорващата за периода 02.2020 г. -10.2020 г. и за периода 09.2019 г. -01.2020 г.
На 07.10.2021 г. е издадено Разпореждане № Д-03-000-00-01417941, с което на основание чл. 40, ал. 3 КСО е спряно образуваното производство за изплащане на парично обезщетение по Болничен лист № 1335195, серия Е2020 на А.В.И.. Разпореждането е обжалвано от И. пред Директора на ТП на НОИ – Варна, който е отхвърлил жалбата й, като е последвало съдебно обжалване, приключило с Определение от 09.09.2021 г. по адм. дело № 2708/2020 г. на АдмС – Варна, с което е прекратено делото, поради възобновяване от органа с разпореждане от 15.04.2021 г. на спряното производство.
След възобновяване на административното производство е постановено Разпореждане № О-03-000-00-01462111 от 15.04.2021 г., с което ръководителят по изплащането на обезщетенията и помощите е отказал отпускането на парично обезщетение за временна неработоспособност на А.В.И. по процесния болничен лист. С Решение № 2153-03-65 от 04.06.2021 г. Директорът на ТП на НОИ – Варна, е отменил разпореждането за отказ и е върнал преписката за ново произнасяне, приемайки, че задължителните предписания, представляват доказателство от значение за определяне правото на И. на парично обезщетение в случая и следва да бъдат взети предвид, след влизането им в сила.
Издадено е Разпореждане № Д-03-999-00-********** от 25.06.2021 г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите, с което е постановено спиране на производството по отпускането/изплащането на парично обезщетение за временна неработоспособност по въпросния болничен лист на А.В.И., считано от 25.06.2021 г. Като мотиви органът е посочил неприключилото административно производство по обжалване на задължителните предписания към посочените констативни протоколи, издадени на осигурителите „Д Комплекс Сървисес“ и „Политур“, с които се констатира, че А.И. не е полагала труд и не е извършвала реална трудова дейност при посочените осигурители, респ. не е възникнало основание за осигуряване по чл. 10 КСО и не следва да бъдат подадени данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО за периода 19.09.2019 г. до 03.02.2020 г. от „Политур“ ЕООД и от 03.02.2020 г. до 20.10.2020 г. от „Д Комплекс Сървисес“. Посочено е и че установяването на обстоятелството дали И. е извършвала реална трудова дейност при посочените осигурители, респ. дали е възникнало основание за осигуряване по чл. 10 КСО, е от съществено значение при преценката правото й на парично обезщетение по процесния болничен лист.
С обжалваното пред настоящия състав на съда Решение № 2153-03-95 от 16.08.2021 г. Директорът на ТП на НОИ – Варна, споделяйки напълно доводите, посочени в разпореждането, е отхвърлил жалбата на А.И., като посочва в мотивите си, че производството по отпускане/изплащането на процесното парично обезщетение е спряно до влизане в сила на задължителните предписания и след установяване на необходимите обстоятелства, производството ще бъде възобновено и ще бъде извършена преценка на правото на парично обезщетение на оспорващата.
Оспорваният акт е издаден от материално компетентния административен орган. По аргумент от чл. 117, ал. 3, във вр. с ал. 1 КСО именно ръководителят на ТП на НОИ следва да се произнесе по жалбите срещу разпореждания по чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „ж“ КСО за спиране на производството по отпускането или изплащането на парични обезщетения по глава четвърта.
Спазена е изискуемата писмена форма на акта, а и от посочените в обжалваното решение фактически и правни основания за издаването му стават ясни юридическите факти, от които органът черпи упражненото от него публично субективно право.
Неоснователно е възражението на оспорващата за немотивираност на разпореждането и потвърждаващото го решение, което възражение е с доводи, че дадените на осигурителя задължителни предписания нямат преюдициално значение спрямо преценката дали е налице или не в случая правото на обезщетение. По своята същност това възражение е по отношение правилното приложение на материалния закон и е неотносимо към проверката на съда за спазването на установената от закона форма.
По отношение съответствието на оспорвания акт с материалноправните разпоредби, съдът съобрази следното.
Съгласно посоченото от органа правно основание за спиране на процесното административно производство – чл. 40, ал. 4, т. 2 КСО, разпореждане за спиране на производството по отпускането или изплащането на обезщетенията за временна неработоспособност, трудова злополука или професионална болест, трудоустрояване, бременност и раждане и отглеждане на дете до 2-годишна възраст, се издава, когато е необходимо да бъде извършена проверка от контролен или друг компетентен орган относно обстоятелства от значение за правото или размера на обезщетението; в този случай спирането е до приключване на проверката, но за не повече от 6 месеца;
Съгласно чл. 40, ал. 1 КСО, осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск, като изискването за 6 месеца осигурителен стаж не се отнася за лицата, ненавършили 18-годишна възраст. Нормата на чл. 41 КСО определя начина на изчисление на паричното обезщетение за временна нетрудоспособност поради общо заболяване, като се взема за основа трудовото възнаграждение, съответно осигурителния доход, а според нормата на чл. 1, ал. 2 НПОПДОО, преценката на правото и определянето на размера на паричните обезщетения и помощите по ал. 1 от Наредбата се извършва въз основа на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, данните от издадените болнични листове и решенията по обжалването им, като се използват и данните от регистъра на осигурителите и самоосигуряващите се лица, регистъра на приходите от осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, регистър "Трудови договори", регистър "Пенсии", регистър "Трудови злополуки", регистър "Професионални болести", регистър "Парични помощи за профилактика и рехабилитация" и от регистър "Парични обезщетения и помощи от ДОО", както и данните от удостоверенията по чл. 8, 9 и чл. 11, ал. 1 и 2 от Наредбата. Съгласно § 1, т. 3 от ДР на КСО "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Съгласно чл. 10, ал. 1 КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или 4а и за които са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.
Цитираната нормативна уредба сочи, че за определяне на обстоятелството дали едно лице има право на обезщетение за временна неработоспособност по представен болничен лист и какво следва да е то, е необходимо да се провери дали лицето е осигурено лице, дали е осигурено за съответния осигурителен риск и съответно какъв е бил размерът на брутното му трудово възнаграждение, върху което са внесени или са дължими осигурителни вноски.
В конкретната хипотеза, от съществено значение за преценката за наличието на
правото по чл. 40, ал. 1 КСО на оспорващата на парично обезщетение вместо възнаграждение за
времето на отпуск поради временна неработоспособност е фактът дали
лицето е осигурено по смисъла на КСО и налице ли са надлежни данни по чл. 5,
ал. 4 КСО.
Правилно административният орган приема, че е налице обусловеност в случая на преценката му за претендираното правото на обезщетение на оспорващата и разрешаването на спора за надлежността на предоставените от посоченото за осигурител лице данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО за осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите", дните в осигуряване и облагаемия доход по ЗДДФЛ – за оспорващата. Както се посочи, от една страна, само на осигурените лица, КСО признава правото по чл. 40, ал. 1, а от друга страна, изрично нормата на чл. 1, ал. 2 НПОПДОО регламентира, че преценката на правото и определянето на размера на паричните обезщетения и помощите по ал. 1 от Наредбата се извършва въз основа и на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО. В този смисъл неоснователно оспорващата твърди, че първичното отношение, съставляващо основание за осигуряването, респ. за отпускането или отказа да бъде отпуснато обезщетение и по съществуването и съдържанието на което не е обусловено от издадените задължителни предписания, нито от изпълнението на вмененото задължение на осигурителя за корекция на декларирани за лицето данни. Разрешаването на наличния спор дали са налице основания за коригиране от страна на двете дружества на предоставените данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО по отношение на оспорващата безспорно е от значение за преценката на органите на НОИ дали оспорващата се явява осигурено лице с право на обезщетение в размер, според предоставените от осигурителя данни. В случая в производството, завършило с издаване на предписанията на двете дружества, същинската причина за разпоредената корекция е именно спорът за факта на извършване на дейност, респ. за извършване и на трудова дейност от оспорващата, т.е. става въпрос за елемент от фактическия състав на осигурително правоотношение и то обуславя възникването и съществуването му.
Некоректно оспорващата сочи, че визираното в разпореждането основание за спиране на производството е констатацията, че лицето не е полагало труд, респ. не е възникнало основание за осигуряване по чл. 10 КСО и не следва да бъдат подавани данни… Така посоченото в разпореждането е разяснение за причината за издаване на задължителните предписания до двете дружества. Неоснователно е и твърдението, че соченото в решението на ответника основание за спиране на производството е влизането в сила на задължителните предписания. Влизането в сила на задължителните предписания ответникът обвързва с отпадане на основанието за разпореденото спиране, след като вече е обосновал преюдициалността на производството във връзка с издаване на задължителните предписания.
Не следва да се приема за основателно и твърдението на оспорващата за невъзможност за повторно спиране на административното производство. Не е налице нормативно регламентирана такава забрана. От друга страна, бързината (чл. 11 АПК) като принцип в административния процес не следва да доминира над принципа истинност и законност (чл. 7 и чл. 4 АПК), които изискват административните актове да се основават на действителните факти от значение за случая и да се издават на основанията и по реда, установени от закона.
Независимо от горенаправените констатации, оспорваният акт е незаконосъобразен, но по различни от сочените от оспорващата съображения.
Спирането на административното производство е извънредна мярка. Разпоредбата на чл. 40, ал. 4, т. 2 КСО регламентира както основанието - необходимостта да бъде извършена проверка от контролен или друг компетентен орган относно обстоятелства от значение за правото или размера на обезщетението, така и срокът на спирането - до приключване на проверката, но за не повече от 6 месеца. Тоест срокът не е определен, а е определяем, до приключване на конкретно производство, но не повече от 6 месеца.
Съгласно чл. 59, ал. 2, т. 5 АПК административният акт следва да съдържа разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението. В мотивите на оспореното решение на Директора на ТП на НОИ Варна само е маркирано, че с разпореждането е спряно производството до влизане в сила на задължителните предписания, без да е ревизирано въпросното разпореждане, така че да е налице я. диспозитив, с който да се определя срокът на спирането, както и да се посочва изрично, че срокът е не повече от 6 месеца. В разпоредителната част (диспозитива) нито на разпореждането, нито на решението, с което то е потвърдено, не са налице данни за преюдициалното производство (административно или съдебно), въз връзка с което е постановено спиране с разпореждането, нито е обозначен крайният срок на спирането, периодът на спирането не е я..
Не следва да се приема, че изложените фактически и правни основания в решението и разпореждането заместват констатираните непълноти в разпоредителната част на административния акт, тъй като това би означавало да се допълва волята на административния орган. Поради това непълнотата в разпоредителната част представлява неясна воля относно кое административно или съдебно производство се спира процесното такова по оспорване на отказ за отпускане обезщетение за временна неработоспособност. Констатираното нарушение е съществено по своя характер, поради което се явява и основание за отмяна на оспорвания акт като постановен в несъответствие с материалноправните норми.
С оглед направения извод за незаконосъобразност на оспорвания акт обсъждането на останалите възражения на жалбоподателя се явява безпредметно. Следва само да се посочи, че доколкото не е налице произнасяне по същество по отношение правото на обезщетение, необсъждането на представените от оспорващата обяснения и документи, не представлява нарушение на чл. 35 АПК. Не е ясно възражението на оспорващата за нарушение на чл. 34 АПК и принципа по чл. 28 АПК във връзка с каква точно информация от административната преписка е и дали въобще е направено искане за представяне на някаква конкретна информация. Доводите за нарушение от страна на органа на принципите за бързина и процесуална икономия (чл. 11 АПК) и за достъпност, публичност и прозрачност (чл. 12 АПК), съдът намира за неоснователни. По отношение на бързината на административния процес, както вече се посочи, тя не следва да е за сметка на неизясняване на действителните факти от значение за случая. За нарушение на принципите по чл. 12 АПК оспорващата не сочи конкретни доводи, а само общо се позовава на този принцип, цитирайки правната норма.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 АПК искането, отправено от процесуалния представител на оспорващата за присъждане на разноски - възнаграждение за един адвокат, е основателно. Осъществена е безплатна правна защита на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, съгласно Договор за правна защита и съдействие от 28.05.2021 г., поради което на основание чл. 38, ал. 2 ЗА на адв. К. следва да се присъди минимално възнаграждение за адвокат в размер на 350 лева, съобразно чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
По аргумент от чл. 119 КСО, в случая съдът дължи произнасяне с решение, а не с определение по реда на чл. 197 и сл. от АПК, което решение не подлежи на обжалване.
На основание чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 1 АПК, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 2153-03-95 от 16.08.2021 г. на Директора на ТП на НОИ – Варна, в частта, с която е отхвърлена жалбата на И. срещу Разпореждане № Д-03-999-00-**********/25.06.2021 г. на Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП – Варна на НОИ.
ОТМЕНЯ Разпореждане № Д-03-999-00-**********/25.06.2021 г. на Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП – Варна на НОИ, с което е спряно производството по отпускане на А.В.И. на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване, по болничен лист серия Е № 20201335195/17.08.2020 г. за периода от 11.08.2020 г. до 09.09.2020 г.
ОСЪЖДА Националния осигурителен институт да заплати на адв. Я.Д.К., ЕГН **********,***, сумата от 350 (триста и петдесет) лева, представляваща възнаграждение за един адвокат.
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: