Р Е Ш Е Н И Е
№ ….
гр.София, 19.09.2022г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, 24
състав, в публичното заседание на двадесет и девети юни две хиляди двадесет и втора
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА
ГОЛАКОВА
при секретаря Александрина Пашова, разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 7
946
по описа за 2020 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 432, ал.1 от Кодекса за
застраховането /КЗ/ и чл. 497, ал. 1 от КЗ.
Ищцата –
Л.А.А. твърди, че на 01.01.2020г. в гр. София, лек автомобил
марка „Опел“, модел „Вектра“ е per.
№ *******, управляван от С.К.С.,*** с посока на движение бул. „Вардар“- бул.
„Константин Величков“. На 30 метра преди кръстовището с ул. „Никола Сукнаров“, поради движение с несъобразена скорост, става
причина и реализира ПТП със спрелия пред него лек автомобил марка „Ауди“, модел
„А6“ с per. № ******* с водач М.М.Б..
Вследствие на удара лек автомобил марка „Ауди“, модел „А6“ с per. № ******* участва в ПТП с качващия се в него пешеходец
И. Николаев Додовски, а лек автомобил марка „Опел“,
модел „Вектра“ е per. № *******
се завърта и се блъска със задната си част в метално антипаркинг
колче. При инцидента е пострадала ищцата в качеството си на пътник на предна
дясна седалка в лек автомобил марка „Ауди“, модел „А6“ с per.
№ *******. Посочва, че е съставен Констативен протокол за ПТП №
К-2/01.01.2020г. Описва, че непосредствено след ПТП пострадалата е откарана с
екип на БП в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“. Въведена е на седяща количка, без спомен за
случилото се, поради загуба на съзнание, с главоболие- тилна област, гадене,
болки в шиен отдел на гръбначния стълб. Поставена й е диагноза:
- комоцио
церебри (мозъчно сътресение);
-контузио
регио окципиталис капитис (контузия в окципиталната/тилната
област на главата) и
- дисторзио
коли (разтягане и навяхване на врата). Посочва, че по време на оздравителния
период здравословното състояние на ищцата се е влошило - изпитвала е силно
непрестанно главоболие, неповлияващо се от обезболяващи, придружено със замайване
и гадене, изпитва постоянен световъртеж, походката й е силно нарушена,
вследствие на което често пада. От датата на инцидента е налице абсолютна инконтиненция (изпускане) на урината. Ищцата е
преосвидетелстване от лекарска комисия при водеща диагноза - вътречерепна травма, състояние след тежка ЧМТ със загуба на
съзнание:
- посттравматична енцефалопатия
(късно усложнение на тежките черепно- мозъчни травми) - 75% т.н.р.;
- дискоординационен
синдром, ср. тежка степен- 75% т.н.р.;
- абсолютна инконтиненция
на урината- 50% т.н.р. Заявява, че състоянието до последната експертиза е било
93% т.н.р. без чужда помощ, а в следствие на тежките усложнения – 100 % т. н.
р. с чужда помощ. С оглед характера на травмите, първите 1 -1,5 месеца след
инцидента, ищцата е следвало да спазва щадящ режим на покой без натоварване. Но
и сега тя използва чужда помощ за обикновени битови потребности, изпитва
непрестанно силно главоболие, придружено със замайване, гадене и световъртеж,
което не се повлиява от лекарствени средства. Вследствие получената
черепно-мозъчна травма, отключила посттравматична енцефалопатия и дискоординационен синдром, ищцата изпитва постоянен
световъртеж, което се е отразило и върху усещането й за равновесие- походката й
е силно нарушена, ходенето в права линия е невъзможно, изкачването по стълби и
преминаването през неравности представлява истинска трудност. Това е довело до
страх да излиза и да се придвижва сама. Освен това, вследствие на инцидента,
ищцата е в състояние на абсолютна инконтиненция на
урината. Това влошава качеството й на живот ден след ден- кара я да се чувства
неудобно, да се изолира от обществото, създава й комплекси. ПТП се е отразило
изключително негативно на емоционалното й състояние- освен изживения личен
стрес, ищцата търпи силни душевни болки и страдания, тъй като в процесния инцидент е загубила своя домашен любимец- куче,
порода Аляски Маламут- Рая,
родена на ***г. Ищцата е била силно привързана към своето куче, грижила се е с
любов за него, взимала го е навсякъде със себе си, чувствала го е като член на
семейството. След ПТП ищцата се е затворила в себе си, станала е потисната,
тревожна и неспокойна; загубила е здравия си сън, започнала е да изпитва страх
от силни звуци и автомобили. Твърди, че по отношение на лек автомобил марка
„Опел“, модел „Вектра“, с per.
№ ******* е налице сключена застраховка “Гражданска отговорност” при З. „Д.Ж.и З.“
АД, със застрахователна полица със срок на действие от 31.01.2019г. до
30.01.2020г. С молба вх. № 627/18.02.2020г. сезирала ответното дружество за
изплащане на обезщетение, като с писмо изх.№ 2382/25.06.2020г. последният
отказал изплащане. Моли да бъде постановено съдебно решение, с което се осъди
ответникът да й заплати:
- 50 000 лева – представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от процесното
ПТП, заедно със законната лихва от 25.06.2020г. до окончателното изплащане на
сумата, както и направените по делото разноски. В последното по делото открито
съдебно заседание пълномощникът на ищцата е представил списък на разноските по
чл. 80 ГПК. /лист 209/
Ответникът – З. „Д.Ж.и з.” в
депозирания от него писмен отговор заявява, че не оспорва наличието на валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ за процесния лек автомобил към датата на ПТП. Оспорва вината
на водача на лек автомобил „Опел Вектра“ с рег. № *******,
като твърди, че вина за процесното ПТП има водача на
лек автомобил „Ауди А6“, с рег. №** *******. На самостоятелни основание твърди,
че процесното ПТП е настъпило при условията на
независимо съизвършителство, както от страна на
застрахования в дружеството водач, така и от страна на водача на л. а. Ауди Абе
per. № СА *******, в който ищцата е пътувала като
пасажер, поради спиране на нерегламентирано място. Навежда възражение за
прекомерност на исковата претенция. Навежда възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на ищцата, изразяващо се в нарушение на чл.
137а ЗДвП за поставяне на обезопасителен колан.
Оспорва твърденията в исковата молба, че инцидентът е повлиял на психиката на
ищцата, че станала подтисната, тревожна и неспокойна, и че е загубила здравия
си сън. Оспорва причинно - следствената връзка между твърдяната в исковата
молба смърт на домашния любимец на ищцата и процесното
ПТП. Моли да бъде постановено съдебно решение, с което се отхвърлят предявените
искове, като му се присъдят направените разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение. В последното по делото
открито съдебно заседание пълномощникът на ответника е представил списък на
разноските по чл. 80 ГПК. /лист 211/
Третото лице – помагач З. „Л.И.“ АД, не
оспорва наличието на валидното застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност“ за л.а. марка „Ауди“, модел „А6“, с рег. № СА *******
към датата на ПТП. Оспорва твърдението, че процесното
ПТП е настъпило по вина и при условията на съизвършителство
на водача на лек автомобил марка „Ауди“, модел „А6“, с рег. № СА *******.
Твърди, че водачът на л.а. „Опел Вектра“ с рег. № *******,
освен посочените в исковата молба нарушение, е допуснал нарушение и на чл. 21
от ЗДвП, като се е движил с превишена скорост, както и е нарушил и чл. 25, ал.1
от ЗДвП , тъй като се е отклонил надясно, преминавайки в друга пътна лента, без
да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението. Посочва,
че не се установява виновно и противоправно поведение
на водача на лек автомобил марка „Ауди“, модел „А6“, с рег. № СА *******, който
е спрял на повече от 5 м. от кръстовище. Навежда възражение за прекомерност на
исковата претенция. Заявява, че ищцата е с множество, предхождащи събитието,
заболявания. В последното по делото открито съдебно заседание, процесуалният
представител на третото лице – помагач представя списък на разноските по чл. 80 ГПК. /лист 212/
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид
доводите, и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
С направения доклад по делото на основание
чл. 146, ал. 1 от ГПК съдът е отделил като безспорни между страните и
ненуждаещи се от доказване в настоящото производство следните факти:
-
сключване на договор застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите,
със застраховател - ответното дружество относно лекия автомобил, описан в
исковата молба, който договор е валиден към датата на настъпило застрахователно
събитие и
- настъпване
на процесното ПТП.
Относно описаното в исковата молба ПТП
е съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица № К - 2 от 01.01.2020г.
/страница 8 от делото/ от младши инспектор – дежурен ПТП – ОПП - СДВР.
По делото на страници 9-10 е приета Епикриза по ИЗ №90/2020 на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД, от
която се установява, че ищцата е постъпила в лечебното заведение на 02.01.2020г.,
с диагноза: комоцио церебри.
Контузио регио окципиталис. Дисторзио коли. Посочено
е, че ищцата има придружаващи заболявания: захарен диабет тип 2; чернодробно
цироза; лезии в далака; марсилска треска. Извършени
са изследвания и на 04.01.2020г. е изписана от лечебното заведение с
подобрение.
По делото на страница 11 е представено
Експертно решение на ТЕЛК № 1764 от 18.05.2020г., от което се установява, че на
ищцата ѝ е определена 100% т.н.р. с чужда помощ, с водеща диагноза: вътречерепна травма, със срок – 01.05.2023г.
На 18.02.2020г.
е предявена от ищеца претенция за заплащане на обезщетение за претърпените
неимуществени вреди от процесното ПТП. С молба от
05.06.2020г. ищцата е представила Експертно решение и е поискала по-голям
размер на за неимуществените вреди.
На 25.06.2020г.
е постановен отказ от ответника за заплащане на застрахователно обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от ищцата относно процесното
ПТП с мотив – не са представени документи и/или актове, влезли в сила и
доказващи вина единствено на застрахования при дружеството водач.
По
делото на страници 121-123 е представено постановление на Софийска районна
прокуратура от 10.09.2020г., с което образуваното относно процесното
ПТП досъдебно производство № 11002/2020
по описа на Отдел „Разследване“, Сектор „Транспортни престъпления“ – СДВР,
пр.пр. № 2024/2020г. по описа на СРП, е прекратено.
По
искане на страните пред настоящата инстанция са разпитани свидетелите: С.К.С. и
А.М.Б. – син на ищцата. Първият свидетел
е водача на лек автомобил марка „Опел“, модел „Вектра“
с рег. № *******. Същият описва случилото се: ПТП се случило вечерта и свидетелят
се движел в средна лента. Тръгнал да се престроява в дясна, но имало кола и при
връщане в средната лента, колата поднесла и се ударил в спрялата кола в дясната
лента. Спрялата кола била на аварийни светлини. Времето било влажно, асфалтът
хлъзгав. В неговата пътна лента имало друга кола, от която не успял да види, че
в дясно има спрял автомобил. Автомобилът, в който се ударил, е спрял в дясната
лента. Ударил го с предна дясна част в неговата задна лява част. Пътувал в
посока от светофара след тунела на Люлин в посока центъра. От светофара до
спрелия автомобил имало около 100 м., може и по-малко. Свидетелят посочва, че
се е движел със скорост може би 50 – 60 км/ч.
Вторият
свидетел описва, че за ПТП разбрал от брат си. Обадил му се и помолил да отиде
на АРЕНА ЗАПАД. Свидетелят посочва, че имат домашен любимец, който е част от
семейството - куче маламут, което починало в
следствие на катастрофата. Кучето било на 5 - 7 г., гледано от майка му, взето
е като бебе. Пътували към кабинета на ветеринаря, спрели, за да вземат ветеринарят,
който поел ангажимент да отиде, и да го закарат в клиниката, и да я прегледа. Кучето
се е возило в багажника и в следствие на удара е починало. Когато пристигнал на
мястото, майка му била в неадекватно състояние. Линейка я откарала в ПИРОГОВ. Там
се посъвзела и започнала да пита, какво е станало, за кучето, за брат му. В болницата
постоянно имало с нея помощен персонал, защото не можела сама да става,
трябвало да й се помага. Помагали са й да ходи до тоалетна. Била е с подлога,
като няма санитар, който да я заведе. До този момент тя се грижела за дядо им и
за по-малък брат. От общината назначили
асистент, който да идва да й помага, защото тя е некоординирана, залита,
двигателно не е добре. Не може да се качва по стълбите, не може да прецени
стъпалата, има моменти, в които тоалетната й се струва далеч и се изпуска. Не
може сама да се обслужва, има нужда от помощ. Свидетелят описва, че ищцата има
проблеми със съня, върти се, не може да спи. В момента живее сама, няколко дни
в седмицата идва личен асистент, които й пазарува и я обслужва. След ПТП ищцата
не може да направи никакви резки движения с врата.
Пред
настоящия съдебен състав са изслушани и свидетелите: Р.Д.М. – очевидец на ПТП и
М.М.Б. – водач на другия лек автомобил, участник в
ПТП-то и син на ищцата. Първият свидетел сочи, че си спомня за ПТП станало на
01.01.2020 г., около, 21,00 часа. Пътували в посока от „Люлин“ към центъра. На
„Тодор Александров“ на 200 метра преди кино Арена спрели на аварийни светлини
плътно вдясно. В този моментът докторът идвал, минал отзад, в задната част на
автомобила, да види кучето. Кучето му се зарадвало и той тръгнал да се качва в
колата отзад и в този момент последвал удар в задната част на автомобила, от
лявата страна. Кучето било в багажника. Булевардът в тяхната посока е трилентов път. Участъкът е напълно осветен. Автомобилът,
който ги ударил, застанал пред тях на 5 - 6 до 10 метра. Асфалтът бил
напълно сух. Свидетелят сочи, че ищцата седяла на пасажерското място отпред,
вдясно, с поставен предпазен колан.
Вторият свидетел описва, че си спомня за
пътен инцидент от януари 2020 г. Той управлявал лек автомобил „Ауди А6“. ПТП
настъпило между бул. „Вардар“ и бул. „Константин Величков“, малко преди кино
Арена, в посока центъра, от „Люлин“. Минал тунела, както и светофара, който е
на кръстовището и срещу паркинга на кино Арена спрял, на аварийни светлини, възможно
най-вдясно на булеварда, плътно до бордюра. Имал уговорка с доктор ветеринар да
го вземе от там. Докторът погледнал кучето през багажника, то му се зарадвало. Минал
от другата страна, отворил вратата и понечил да се
качва, когато усетили силен удар в колата отзад. Отхвърлени били 5 - 10 метра
напред и когато се осъзнал, видял майка му, която седяла до него в безсъзнание.
Опитали се да свестят майка му, напръскали я с вода. Р. му помогнал да я свалят.
Свидетелят посочва, че към момента на удара, майка му била с предпазен колан.
Без спирачен път ги изхвърлил на трилентов път, при добре
осветен участък, изключително суха настилка. Вследствие на ПТП кучето починало
и в момента майка му няма куче. Когато настъпил ударът, автомобилът бил работел,
на спирачки и на аварийни. Ударът бил отзад, вляво, в гредата, под стопа.
По
делото е прието заключение на допуснатата по искане на страните комплексна съдебно-медицинска
експертиза, което не е оспорено от
страните и съдът кредитира, като
компетентно, обективно изготвено и пълно. В него е посочено, че вследствие
на процесното ПТП ищцата е получила лекостепенна черепно-мозъчна травма, повърхностна травма на
главата в тилната област и навяхване на шията. Вещите лица поясняват, че комоцио церебри е най-леката
степен на ЧМТ - мозъчно сътресение с краткотрайна загуба на съзнание –
зашеметяване. Посочват, че последиците от лекостепенно
комоцио церебри включват и
остатъчен церебрастенен синдром, който може да продължи
от няколко месеца до 2-3 години и включва главоболие, световъртеж, уморяемост, емоционална лабилност. Посочено, че
тези увреждания са в причинно – следствена връзка от инцидента. Експертите
приемат, че травмите са причинили на ищцата по-интензивни болки и страдания за
около 3 месеца след инцидента, след което болките постепенно отзвучали и
понастоящем са епизодични. Сочат, че обичайният възстановителен период на процесните травми е около 1-3 месеца. Вещите лице
обосновават извод, че по-продължителното време на възстановяване при ищцата
вероятно е свързано с придружаващите заболявания, някои от които протичат със
сходна симптоматика. Към настоящия момент ищцата се оплаква от непостоянни
световъртежи и изтръпване на ръцете, като експертите считат, че тези оплаквания
са свързани и със соматичните заболявания – захарен диабет с високи стойности
на кръвната захар, артериална хипертония, дискова болест, дислипидемия.
Посочват, че при ищцата са установени следните заболявания: захарен диабет
НИЗТ. Метабилотен синдром. ЗД тип 2. Диабетна ретинопатия и полиневропатия.
Артериална хипертония. Дислипидемия. Обезитас. Дискова болест. Десностранна
начална коксартроза. Десцензус
на вагината. Инконтиненция на урината. Заявяват, че липсват данни за постравматична енцефалопатия. Вещите лица посочват, че така
установените заболявания на ищцата могат да провокират симптоми като
световъртеж, дискоординационен синдром, главоболие.
В
открито съдебно заседание вещите лица поясняват, че церебрастенен
синдром е късна последица на най-леката форма на черепно-мозъчна травма /ЧМТ/ -
комоцио или мозъчно сътресение и обикновено е със
симптоми – главоболие, световъртеж понякога, нарушения в равновесието.
Продължава различно. Може да е няколко месеца до 2-3 години. Обикновено терапията
е симптоматична, рядко се налага инжекционна терапия в болница. Пациентът е хоспитализиран в ПИРОГОВ, където
е провела лечение. Комоциото се диагностицира
по клинични данни. Имала е краткотрайна повърхностна загуба на съзнание и
оплаквания като главоболие и гадене, без повръщане, и когато е хоспитализирана са
направени изследвания, едно от които е скенер на главата, който обикновено при комоциото скенерът на мозъка е чист. Няма увреждане на
мозъчното вещество. Цялостният неврологичен преглед и изследвания, няма отклонения
от неврологичния статус. Поясняват, че
след всяка ЧМТ задължително се прави скенер, за да се изключат по-тежки
увреждания и фрактури, и кръвоизлив в черепа. В случая има зашеметяване.
Най-леката степен - общо нарушение на съзнанието.
По
делото е прието заключение на допуснатата по искане на страните съдебно-автотехническа експертиза, което не е оспорено от страните и съдът
кредитира, като компетентно, обективно
изготвено и пълно. В него е посочен най-вероятен механизъм на ПТП:
- на
01.01.2020 г. около 21:10 ч. на бул. „Тодор Александров“, на около 27 метра
преди кръстовището с ул. „Никола Сукнаров“ в близост
до десния тротоар е спрял лек автомобил „Ауди А6“ с рег. № СА *******,
управляван от М.М.Б.. В автомобила са пътували на
предна дясна седалка - Л.А.А., на задна седалка в
ляво Р.Д.М. и куче в багажника. Целта на спирането е била да се качи в
автомобила пешеходецът И. Николаев Додовски, който е
предприел качване от задна дясна врата. По същото време в средната пътна лента
се е движил лек автомобил „Опел Вектра“ с per. № *******, управляван от С.К.С., който след
кръстовището с бул. „Вардар“ се е престроил в дясната пътна лента, в която
частично с левите си колела се е намирал спрелия л. а. „Ауди 6“. При така
създалата се ситуация е настъпил удар между предната дясна част на движещият се
със скорост около 76 км/ч /при разрешена скорост в този пътен участък – 50
км/ч/ л. а. „Опел Вектра“ и задната лява част на
спрелия л. а. „Ауди А6“.
Вещото
лице посочва, че причините за настъпване на процесното
ПТП са:
-
поведението на водача на л. а. „Опел Вектра“, който
наблюдавайки пътя пред себе си е имал обективна възможност да види спрелия пред
него л. а. „Ауди А6“, разположен частично в дясната пътна лента и намалявайки
скоростта си да го заобиколи или да спре преди
мястото на удара и
-
поведението на водача на л.а. „Ауди А6“, който е спрял автомобила на място
забранено за спиране.
Експертизата
посочва, че ПТП е реализирано на прав участък при видимост не по-малка от 150
м. Вещото лице приема, че водачът на л.а. „Ауди А6“ е имал възможност да
предотврати настъпване на ПТП, ако се е съобразил с наличната пътна маркировка
обозначаваща място забранено за спиране. В открито съдебно заседание вещото
лице пояснява, че пътният участък е прав и водачът „Опел Вектра“
е имал възможност да го възприеме от разстояние не по-малко от 150 м., да
намали скоростта си и да заобиколи л.а. Ауди.
При
така установените факти по делото, съдът прави следните правни изводи:
Относно
иска с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането КЗ/
Съобразно направения на основание чл. 146 от ГПК доклад в доказателствена тежест на ищеца е да
установи:
1.
механизъм на настъпилото ПТП,
2.
претърпени вреди от ищеца – описаните в исковата молба увреждания;
3.
причинна връзка между описаното ПТП и описаните в исковата молба увреждания,
4.
предприетите действия от ищеца за възстановяване от причинените травми от процесното ПТП,
5.
здравословно състояние на ищеца към настоящия момент – възстановен ли е напълно
от причинените травми или има трайни настъпили увреждания, които не могат да
бъдат преодолени,
6.
на коя дата ищецът е предявил претенция към ответника за заплащане на
неимуществени вреди от описаното ПТП,
7.
представяне от страна на ищеца на всички изискани от ответника документи във
връзка със заведената щета.
От
събраните и описани по-горе доказателства /констативен протокол и заключението
на авто – техническата експертиза/ се установява механизма
на настъпване на процесното ПТП и съответно, че
вината за това е на двамата водачи.
От
представените медицински документи по делото и заключението на комплексната съдебно
– медицинската експертиза се установява, настъпване на описаните в исковата молба
увреждания: мозъчно сътресение с краткотрайна загуба на съзнание –
зашеметяване; повърхностна травма на главата
в тилната област и навяхване на шията, както и причинно – следствената връзка
между процесното ПТП и тези травми.
При
така изложеното настоящият съдебен състав приема, че ищецът е доказал всички
описани по-горе факти, за които носи доказателствена
тежест, поради което следва да се приеме, че е възникнала отговорност за
ответника да заплати обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в
резултат на процесното ПТП.
Обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда в съответствие с установения в чл. 52 от Закона за
задълженията и договорите /ЗЗД/ принцип за справедливост, което означава съдът
да съобрази всички установени факти по делото и съответната икономическа
обстановка в страната. В конкретния случай това са вида, характера и тежестта
на травмите, възрастта на ищеца към момента на настъпване на увреждането – 51г.,
продължителният лечебен и възстановителен период от около 3 месеца, включващ и един
болничен престой от 3 дни, през който ищцата се е оплаквала от болки във врата
и схващане, вестибуларни нарушения, главоболие и залитане, развилия се церебрастенен синдром, включващ епизодично главоболие и
световъртеж, които следва да отшумят в рамките на 2 – 3 години, както и
обстоятелството, че при ПТП ищцата е загубила кучето, което отглеждала, съдът
намира, че сумата от 25 000 лв., представлява справедливо обезщетение по
смисъла на чл. 52 от ЗЗД за репариране
на вредите от ПТП. Обезщетението в този размер съответства както на установения
в чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост, така и да възмезди неблагоприятните
последици, настъпили за ищеца в резултат на непозволеното увреждане.
Относно възражението за съпричиняване по см. на
чл. 51, ал. 2 ЗЗД
За да е
налице съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД,
пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат,
създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване,
независимо дали е действал или бездействал виновно. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на посочения законов текст
е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се
стигнало, наред с неправомерното поведение на деликвента,
до увреждането като неблагоприятен резултат. Съпричиняването
подлежи на доказване от ответника, който с позоваване на предпоставките по
чл.51, ал.2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към увреденото лице.
В
конкретния случай, ответникът своевременно с писмения отговор е навел
възражение за съпричиняване по см. на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, като е посочил, че
пострадалата е пътувала без поставен обезопасителен
колан в разрез с разпоредбата на чл. 137а от ЗДвП. Съдът намира такава наведеното
възражение за съпричиняване за недоказано. В тежест
на ответника съгл. чл.154 ГПК и приетия доклад, бе да се установи, че с
поведението си пострадалият е способствал за настъпване на увреждането. Такова
доказване не бе проведено.
От
заключението на авто – техническата експертиза се
установява и другото направено възражение от ответника, а именно, че
автомобилът, в който се е намирала ищцата, е спрян на забранено за това място
на пътното платно. При определяне на процента на съпричиняване
от страна на водача на лекия автомобил, в който пътник е ищцата, съдът отчита
следните обстоятелства: водачът на другия лек автомобил е имал достатъчна
видимост /над 150 метра/, за да съобрази, че на част от дясното пътно платно
има спрял автомобил и да намали скоростта, и да го заобиколи,
а в разглеждания случай няма данни изобщо същият да е задействал спирачки, тъй
като няма установен спирачен път, както и на следващо място този водач е
управлявал със скорост от 76 км/ч, при разрешена такава – 50 км/ч. С оглед на
така посочените факти съдът счита, че е налице основанието по чл.51, ал.2 от ЗЗД за намаляване на определеното по –горе обезщетение от 25 000 лева с
1/5 или 20% и съответно крайния размер на дължимото от ответника обезщетение
следва да бъде 20 000 лв.
Относно предявеният иск с правно
основание чл. 497, ал. 1 от КЗ
Ищецът претендира осъждане на
ответника, да му заплати законна лихва върху сумата на обезщетението за
неимуществени вреди, за периода, считано от 25.06.2020 г. – датата, на която
ответникът е постановил отказ по предявената претенция на ищцата.
Съобразно нормата на чл. 497,
ал.1, т. 2 от КЗ, застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера
на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок,
считано от изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ освен в случаите, когато
увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по
реда на чл. 106, ал. 3 КЗ. В последната посочена правна норма е указано, че
след завеждане на претенцията застрахователят може да укаже на ползващото се
лице какви доказателства следва да представи за установяване на основанието и
размера на претенцията му.
Претенцията на ищцата е предявена
на 18.02.2020г. пред ответника. Няма ангажирани доказателства, от които да се
установи, че същият е поискал да му бъдат представени конкретни допълнителни
документи. С оглед на това следва да се приеме, че на 18.05.2020г. е изтекъл
определения в закона срок за произнасяне на ответника по предявената претенция
на ищеца и от 19.05.2020г. същият е изпаднал в забава по отношение на заплащане
на дължимото обезщетение.
Предвид това съдът приема, че
законната лихва върху определеното обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени от ищцата относно процесното ПТП следва да
се уважи от посочената от ищеца дата - 25.06.2020г. до окончателното й изплащане.
Относно направените по делото разноски
Право на разноски имат и двете страни, като съгласно
чл. 78 ГПК разноските се присъждат съразмерно на уважената/отхвърлена част на
иска.
Направени разноски от ищеца в настоящото
производство са 300 лв. – заплатен депозит относно допуснатата комплексна
съдебно – медицинска експертиза, 100 лева – депозит за съдебно-автотехническа
експертиза и 70 лева - свидетел. При този изход на делото и на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата
от 188 лв.
С оглед частично уважените искове, на основание чл.
38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, на упълномощения от ищеца, адвокат Я.Д.
- САК, следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение съобразно уважената
част от исковете в размер на 1 130 лв.
Направените от ответника разноски са в размер на 875
лв., от които 500 лева - депозит по допуснатата комплексна съдебно –
медицинска, 300 лева - авто – техническа експертиза, 70
лева – депозит за свидетел и 5 лева – съдебно удостоверение. С оглед изхода на
спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът следва да бъдат осъден да
заплати на ответника сумата 350 лв., съставляваща съдебно-деловодни разноски,
пропорционално на отхвърлената част от иска.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, поради
освобождаване на ищеца от задължението за внасяне на държавна такса по делото
съгласно чл. 83, ал. 1, т. 2 от ГПК /страница 84 от делото/, ответното
застрахователно дружество следва да бъде осъдено да заплати по сметка на СГС държавна
такса в размер на 800 лв., съразмерно уважената част от иска.
На основание чл. 78, ал. 10 ГПК на третото лице
помагач не се присъждат разноски.
С тези мотиви
съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА З. „Д.Ж.и з. АД, ЕИК*******, със седалище и
адрес на управление:*** да заплати на Л.А.А.,
ЕГН - ********** със съдебен адрес: *** -
чрез адвокат Я.Д. на основание чл. 432,
ал. 1 от КЗ сумата от 20 000
лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП,
настъпило на 01.01.2020г. в гр. София, за което е съставен Констативен протокол
за ПТП №К-2/01.01.2020г. от дежурен ПТП – О”ПП” - СДВР, ведно със законната
лихва, считано от 25.06.2020г. до окончателното й изплащане и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 188 лв., като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата
над 20 000 лв. до предявения размер от 50 000 лв.
ОСЪЖДА З. „Д.Ж.и з. АД, ЕИК*******, със
седалище и адрес на управление:*** да заплати на Я.Д.Д.,
адвокат от САК със служебен адрес: гр. София,
ул. „*******на основание чл.
38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата адвокатско възнаграждение в размер на
1 130 лв.
ОСЪЖДА Л.А.А.,
ЕГН - ********** със съдебен адрес: *** - чрез адвокат Я.Д. да заплати на З. „Д.Ж.и з. АД,
ЕИК*******, със седалище и адрес на управление:*** на основание чл. 78, ал.
3 от ГПК сумата от 350 лв.
ОСЪЖДА З. „Д.Ж.и з. АД,
ЕИК*******, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на Софийски
градски съд с адрес: гр. София, бул. *******на основание чл. 78, ал. 6 ГПК
сумата от 800 лв.
Решението е постановено при
участие на трето лице помагач на страната на ответника – З. „Л.И.“ АД, ЕИК*******,
със седалище и адрес на управление:***.
Решението
може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.
СЪДИЯ: