№ 14
гр. Варна, 31.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Марин Цв. Атанасов
Членове:Петър Митев
Деян Ив. Денев
при участието на секретаря Нели Ст. Йовчева
в присъствието на прокурора Р. М. Г.
като разгледа докладваното от Деян Ив. Денев Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20213100600825 по описа за 2021 година
Производството пред настоящата инстанция е образувано по жалба
от защитника на подсъдимия ВЛ. СТ. Г. срещу твърдяна неправилност на
присъда по НОХД № 671/ 2021 г. на ВнРС.
С този съдебен акт състав на първоинстанционния съд е признал
подс. Г. за виновен в това, че на 30 03 2020 г. в с. Звездица обл. Варна се
заканил с убийство на ИВ. М. Б. и заканването би могло да възбуди
основателен страх за осъществяването м, поради което и на основание чл.144
ал. 2 във вр с ал. 1, чл. 55 ал. 1
С жалбата и с пространственото допълнение към нея се излагат
оплаквания срещу незаконосъобразността на присъдата, като постановена в
противоречие с материалния закон и процесуалните правила, срещу
необосноваността на фактическите констатации и несправедливостта на
отмерената санкция.
Алтернативно се желае, постановяване на оправдателна присъда или
връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд.
1
В съдебно заседание страните изразяват следните становища :
Прокурорът намира обвинението за доказано, но наложеното
наказание за определено в противоречие с принципа за индивидуализацията
му. Отчетените от съда смекчаващи отговорността обстоятелства са
предполагали налагане на по либерално наказание.
Повереника на частния обвинител счита присъдата за правилна и
предлага да бъде потвърдена.
Защитата на подсъдимия определя съдебния акт като необоснован, а
липсата на мотиви, свързани с отхвърлянето на защитната таза за
незаконосъобразност. Поддържат се алтернативните искания, изложени с
жалбата.
Настоящият състав, след като изслуша пледоариите на страните,
запозна се с материалите по делото и извърши дължимата пълна проверка на
проверяваната присъда, констатира следното :
Събирайки, проверявайки и анализирайки относимите към
производството доказателства, първоинстанционният съдебен състав е
установил фактическа обстановка, която въззивният съд приема за
обосновано и напълно изяснена.
Това становище прави преповтарянето на коректно описаната
фактология ненужно.
Неоснователно е оплакването срещу противоречието на наличните и
включени в предмета на доказване обстоятелства с направените от съда
изводи в тази насока.
Той е изпълнил задължението си да изясни всички факти по реда и
със средствата, предвидени в процесуалния наказателен закон и да мотивира
становището си относно приетите доказателствени материали.
Това, че изводите са в дисонанс с избраната защитна теза, не е
причина да се изрази съгласие с инвокираните твърдения за необосноваността
им. Многословността на защитното изложение не допринася за неговата
основателност.
Възраженията срещу правилността на присъдата са в няколко
насоки- деянието не е престъпно, не е доказано че е извършено и при
разглеждането на делото са допуснати съществени процесуални нарушения,
2
предопределящи безусловната й отмяна.
Подобни възражения са правени и пред първата инстанция, като още
тогава са били аргументирано отхвърлени.
Според въззивният състав, твърденията за недоказаност на
обвинението не почиват на доказателствена основа.
Показанията на св.Б. и на неговата съпруга, тези на полицейските
служители, посетили адреса след оплакването от пострадалия, заключението
по комплексната видео и аудиотехническа експертиза и по съдебно
психиатричната експертиза основателно се кредитирани от първата
инстанция и са формирали законосъобразни фактически констатации.
Липсват основания за съмнение в правилността на експертните заключения.
Лансираната теза, че същестува съмнение относно присъствието на
подсъдимия на посоченото място в инкириминираното време е повече от
несъстоятелна. Доказаността на престъпната му деятелност е изградена чрез
съпоставка и наслагване на наличните доказателства по такъв начин, че да се
стигне до единствения възможен извод относно главния доказателствен факт.
Убеждението за съставомерността на извършеното, като условие за
неговата наказуемост, е изведено от установените факти, а правният им
анализ е даден чрез съдържанието на проверяваната присъда.
Съгласно ангажираща съдебна практика, обективирана в
Тълкувателно решение № 53 от 18.IX.1989 г. по н. д. № 47/89,
ОСНК,“престъплението по чл. 144, ал. 3 НК - закана с убийство, е
квалифициран състав на престъплението по чл. 144, ал. 1 НК - закана с
престъпление. То се намира в раздел V - "Принуда", а не в раздел I -
"Убийство", от глава II от Наказателния кодекс - "Престъпления против
личността". Затова с чл. 144, ал. 3 НК не се защитава живота на гражданите, а
личната им свобода. С извършване на престъплението се цели промяна на
поведението и действията на заплашения противно на волята му в исканата от
дееца насока. За осъществяване на това престъпление от обективната страна
се изисква обективиране чрез думи или действия на закана с убийство спрямо
определено лице, която да е възприета от него и би могла да възбуди
основателен страх за осъществяването й. От субективна страна деецът следва
да съзнава съдържанието на заканата и че тя е възприета от заплашения като
действителна заплаха.“
3
Процесния случай не поражда никакви съмнения относно
квалификацията на деянието като престъпление по посочения законов състав
или относно личността на извършителя.
С описаните в първоинстанцинния акт действия и вербална агресия
подсъдимият недвусмислено се е заканил на св.Б. с убийство.
Демонстративното забиване на брадва в специално изправен дънер,
размахването на военна лопата, провесването на въжена примка през клон на
дърво, съпроводени с реплики „ Ще те убия „, Аз съм военен, ще те
разстрелям“, „ Ще вляза и ще Ви изколя, копеле, това ми е занаята, с туй си
вадя прехраната, като ме видиш ще искаш разрешение.Попитай кой съм – с
рязане на тикви си вадя хляба“ „ Тук ще те провеся дълго време ще висиш тук
и ще ти се радваме“…, псувните и ругатните са били възприети от свидетеля
и са от такова естество, което би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването им.
Макар че за обективната съставомерност на деянието да не е нужно
да се изяснява, дали пострадалият действително се е изплашил и действал ли
е извършителят с годни средства и при условия, способстващи за настъпване
на реален резултат , следва да се отбележи, че и брадвата и лопатата и
примката са в състояние да го причинят, а от заключението по съдебно
психиатричното освидетелстване на св.Б., според което у него се е развило
психогенно разстройство с тревожно- депресивни и страхови симптоми, може
да бъде направен извод, че заканването не само е могло, а и е възбудило
основателен страх за осъществяването на заявеното.
Деянието е осъществено с изискуемия за съставомерността му пряк
умисъл, като подс.Г. е съзнавал съдържанието на заканата и че тя е възприета
от св.Б. като действителна заплаха.
Горното, съотнесено към възприетата от първоинстанционният съд
фактология, води до категоричния извод, че подсъдимият е осъществил
състав на престъплението „закана с престъпление срещу личността“, което, с
оглед начина на извършването му, следва да се квалифицира по чл. 144 ал. 3
пр. 1 от НК.
Съдът не е съгласен и с прокурора, че при отмерване на репресивна
санкция са нарушени правилата за нейната индивидуализация. Изводът на
проверявания съд, че при замяна на наказанието по реда на чл. 55 ал. 1 т. 2 от
4
НК , по лекото по вид наказание следва да бъде определено в максимален
размер, за да са изпълнени превенционните цели, принципно се споделя от
въззивната инстанция, тоест и според преценката на проверяващия състав,
санкцията е отмерена законосъобразно.
Справедливостта обаче изисква, според този състав, да бъдат
отчетени и причините за деянието, свързани и с предходното поведение на
пострадалия. Това обстоятелство, което въззивния съд приема за смекчаващо,
обосновава преразглеждането на въпроса за срока на законносъобразно
определения от решаващия съд вид наказание.
Като взе предвид, че с оглед личността на подсъдимия, самият факт
на осъждането е в състояние да изиграе своята превенционна роля,
въззивният състав намери, че целите на наказанието по чл. 36 от НК са
изпълними с налагане на пробационни мерки и за по малък от отмерения с
първоинстанционният съд срок, в каквато и насока проверявания акт следва
да претърпи изменение.
С оглед на изложеното и на основание чл. 337 ал. 1 т. 1 от НПК,
настоящият съдебен състав
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда № 137/ 30 06 2021 г. по НОХД № 671/ 2021 г. на
ВнРС, като намалява срока на наложените на основание чл. 42а ал. т. 1 и 2 от
НК пробационни мерки „ задължителна регистрация по настоящ адрес“ и
„задължителни срещи с пробационен служител“ от две години и девет
месеца на девет месеца.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5