Решение по дело №1018/2021 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 61
Дата: 28 май 2021 г. (в сила от 28 май 2021 г.)
Съдия: Пламен Петров Чакалов
Дело: 20215300501018
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 15 април 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 61
гр. Пловдив , 28.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет
и осми май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна И. Андреева

Бранимир В. Василев
като разгледа докладваното от Пламен П. Чакалов Въззивно гражданско дело
№ 20215300501018 по описа за 2021 година
Длъжникът М. М. М. по изп. д. № 20209090400170г. по описа на Частен съдебен
изпълнител Христо Стоянкин с район на действие Пловдивски окръжен съд моли съда
да отмени Разпореждане за разноски от 28.01.2021г.
Взискателят „Национална агенция за приходите“ гр. София не взема становище.
Съдебният изпълнителят представя мотиви, в които изразява становище за
неоснователност на подадената жалба.
Предвид доказателствата съдът намери за установено следното:
Изпълнителното дело е за събиране на сума в общ размер от 125лв. към момента
на образуване на делото.
Обжалваното разпореждане, подлежи на обжалване, тъй като в т.2 от мотивната
част на ТР № 3/10.07.2017г. постановено по тълк. д. № 3/2015г. на ОСГТК на ВКС е
указано, че по реда на чл. 432, ал.2 от ГПК съдът разглежда всеки акт на съдебния
изпълнител, с който той се произнася по задължението на длъжника за разноски по
изпълнението, включително и за разноските, посочени в поканата за доброволно
изпълнение.
В жалбата се правят следните възражения: до изтичане срока за доброволно
1
изпълнение наложените запори и възбрани са обезпечителни мерки, а не изпълнителни
действия и за тях не се дължат такси; в срока за доброволно изпълнение е платил
сумите по изпълнителния лист; юрисконсултско възнаграждение не следва да се
събира преди връчване на поканата за доброволно изпълнение; посочени са за събиране
и разноски, които не са платени авансово от взискателя, неправилно е включена и такса
за връчване на длъжника постановление за отказ да се прекрати изпълнителното дело.
Единствената хипотеза, при която от длъжника частният съдебен изпълнител не
събира такса е при извършване на опис на имущество в срока за доброволно
изпълнение – чл. 78, ал.4 ЗЧСИ. Тук следва да се посочи, че в ЗЧСИ няма разпоредба
аналогична на чл. 53, ал.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по гражданския процесуален кодекс. Затова в останалите случаи разноски
следва да се начисляват и за действия извършени в срока за доброволно изпълнение.
Обстоятелството, че длъжникът е платил директно на взискателя, но при висящо
изпълнително дело, не изключва събирането на дължимата такса по т. 26 от Тарифата
за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители.
Неоснователно е и възражението, че неплатените авансово вноски, ако има
такива, не следва да се приемат за дължими от длъжника, понеже е налице изрична
норма – чл. 79, ал.2 от ГПК според която невнесените от взискателя такси по
изпълнението се събират от длъжника, а в т. 11 от ТР № 2/26.06.2015г. постановено по
тълк. д. № 2/13г. на ОСГТК на ВКС също е посочено, че невнесената авансово такса,
когато длъжникът отговоря за нея, частният съдебен изпълнител я събира от длъжника
съгласно посочената процесуална норма.
Съвсем законосъобразно съдебният изпълнител е приел за събиране и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150лв., тъй като защитата от
юрисконсулта на взискателя е осъществена още преди образуването на
изпълнителното дело и затова към момента на съставяне на процесното разпореждане
посоченото възнаграждение е дължимо.
На 11.09.2020г. е постановен отказ да се прекрати изпълнителното дело, срещу
което постановление е подадена жалба от длъжника, която оставена без движение да
внасяне на такса по т.5 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ в размер на
24лв. с ДДС и такава е внесена. Тази такса обаче очевидно е използвана за връчването
на съобщението до взискателя за постъпилата жалба с указание за възражение в срока
по чл. 436, ал.3 от ГПК. Няма данни длъжникът – жалбоподател да е внесъл
предварително такса и за съобщението, с което го уведомяват за отказа на съдебния
изпълнител да прекрати изпълнението. Ето защо таксата по т.5 от Тарифата за ТРЗЧСИ
е дължима от длъжника и подлежи на събиране като разноски по изпълнението.
2
Изложеното налага извода, че жалбата е неоснователна и затова обжалваното
разпореждане следва да се потвърди.
Воден от горното съдът
РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане за разноски от 28.01.2021г. постановено по изп.
д. № 20209090400170г. по описа на Частен съдебен изпълнител Христо Стоянкин с
район на действие Пловдивски окръжен съд.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3