Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Русе, 11 март 2020 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенският
административен съд, 6-ти състав в публичното заседание
на 11 февруари две хиляди и двадесета год. в състав:
Съдия: ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
при секретаря …… Бисерка Василева
………и в присъствието на прокурора ……… като разгледа
докладваното от … съдията …… административно дело № 267…… по описа
за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид:
Настоящото производство е по реда на
чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 45, ал.8
вр.ал.4 от ЗМСМА(Закон за местното самоуправление и местната администрация).
Образувано е след постъпило в съда оспорване от Областния
управител на област Русе на решение №504 по протокол №60/28.02.2019 г. на
Общински съвет Ветово, върнато за ново обсъждане от общинския съвет със заповед № 4-95-00-247/21.03.2019г. на
Областен управител, заради констатирани от Областният управител нарушения. В
жалбата се релевират основания за незаконосъобразност на оспореният акт поради
нарушение на материалния и процесуалния закон. Сочи, че решението е прието при
нарушение на чл.98 ал.2 ЗПФ, чл.133 ал.2 ЗФВС и чл.27 ал.4 и ал.5 ЗМСМА, тъй
като ОбС Ветово не притежавал правомощия да вменява задължения на кмета при
липса на приет бюджет за 2019г. да разходва определени суми. Сочи се, че
липсват посочени основания на чл.133 ал.2 ЗФВП и не е обоснован правният
интерес на спортните клубове за тяхното финансиране. Позовава се, че некоректно
е посочено правното основание за приетото решение. Моли съда да постанови решение, с което
оспореният акт да бъде отменен като постановен при съществено нарушение на
административнопроизводствените правила и на материалния закон. С оглед
представеното в с.з. от 02.07.2019г. ново решение на ОбС Ветово, с което се
потвърждава оспорваното решение се прави уточнението, че се иска отмяната на
оспореното решение, потвърдено с решение № 519/28.03.2019г на ОбС-Ветово. Оспорващата
страна счита, че именно това е предмета на оспорването, позовавайки се на
определение № 17239/16.12.2019г. по адм.д. 11188/2019г на ВАС, с което е отменено определение по
настоящето дело от 04.07.2019г. за прекратяване на делото поради недопустимост
на жалбата, тъй като повторно приетото решение не е било обжалвано в срок и
липсва предмет на оспорване. В с.з. от 11.02.2020г. оспорващата страна сочи и
ново доказателство- приет бюджет на Община Ветово за 2019г., влязъл в сила, в
който е предвидено финансирането на спортни клубове в същия размер. Претендират
се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по жалбата, Общински съвет гр. Ветово, оспорват
жалбата като недопустима и неоснователна. Считат, че оспореното решение е
потвърдено с друго такова, поради което последното е влязло в сила като
необжалвано и оспорващият няма правен интерес от оспорването и защото такъв не
е наличен поради приет бюджет за 2019г. и изплатени средства по него, които са
били предмет на разпоредителната част на атакуваното решение. По
неоснователността на жалбата се навеждат доводи за съответствието му със закона
при спазена процедура.
Заинтересованата страна Сдружение СКБ-Лудогорска
слава“-Глоджево счита жалбата за недопустима
и неоснователна. Сочи, че след приемането на бюджета на Община Ветово е
изплатена сума за субсидия.
Заинтересованата страна „Спортен клуб по борба Дан
Колов“-Ветово счита жалбата за недопустима. Сочи, че след приемането на бюджета
на Община Ветово е изплатена сума за субсидия.
Заинтересованата страна СК по футбол с.Смирненски ,редовно
призовани, не вземат становище
Заинтересованата страна Кмет на Община Ветово, чрез
процесуалния представител счита жалбата за недопустима, поради отпаднал правен
интерес.
Русенският административен съд,
след като обсъди данните по делото и
доводите на страните, след преценка на събраните по делото доказателства намира за установена следната фактическа
обстановка:
На 11.02.2019г. председателят на ОбС-Ветово е внесъл предложение за
дофинансиране на дейността на спортните клубове на територията на Община Ветово
за 2019г, като е посочил, че на спортните клубове през 2018г. са били осигурени
средства от общинския бюджет и три от тях : „Сдружение СКБ-Лудогорска
слава“-Глоджево, „Спортен клуб по борба Дан Колов“-Ветово и СК по футбол
с.Смирненски са представили своите отчети с искане за отпускане на средства от
Община Ветово. Такива отчети и искания са входирани през м.януари 2019г/
л.63-98 от делото/. Внесеното от председателя на ОбС Ветово предложение вх. №
ДЗ-29-00-11/11.02.2019г. /л.99/ ,
съдържаща и проект на решение, касаещо задължаване на кмета на Община Ветово в
7 дневен срок от влизане на решението в сила да преведе по сметките на
спортните клубове „Сдружение СКБ-Лудогорска слава“-Глоджево, „Спортен клуб по
борба Дан Колов“-Ветово и СК по футбол с.Смирненски сума от по 7000лв, съгласно
разпоредбата на чл.98 ЗПФ. В докладната подробно и изчерпателно е изложил
фактите и причините, които са довели до нуждата от такова решение.
На проведено на 19.02.2019г съвместно заседание на Постоянните комисии
при ОбС-Ветово и в присъствието на кмета на Общината е приет предварителния
дневен ред включващ в т.4 „дофинансиране на дейността на спортните клубове на
територията на община Ветово през 2019г“ по внесеното от председателя на ОбС
Ветово предложение. Проведено е обсъждане и е прието тази точка да бъде
включена в дневния ред на следващото заседание на ОбС.
На проведеното на 28.02.2019г. заседание на
Общински съвет-Ветово са присъствали 16 общински съветници и след обсъждания
,при които двама от общинските съветници са напуснали с протокол № 60 след гласуване с 14 гласа „за“ и 0 гласа
„против“ е прието и решение № 504 на
ОбС-Ветово на основание чл.21 ал.1 т.23 ЗМСМА със съдържание „Задължава кмета на Община Ветово в 7 дневен срок след
влизане на решението в сила да преведе по сметките на спортните клубове
„Сдружение СКБ-Лудогорска слава“-Глоджево- 7000лв.,, „Спортен клуб по борба Дан
Колов“-Ветово- 7000лв и СК по футбол с.Смирненски - 7000лв, съгласно
разпоредбата на чл.98 ЗПФ./л.8-26/
Областният управител е получил
протокол № 60 /28.02.2019г на ОбС-Ветово с вх № 08-08-4#2
/ 14.03.2019г.
Със заповед №4-95-00-247 от
21.03.2019г. областният управител на Област Русе, позовавайки се на
правомощията, които има съгласно чл.45, ал.4 и ал.6 от ЗМСМА вр. чл.8 ал.11 от
ЗОбС, чл.31 ал.1 т.5 вр. чл.32 ал.1 и ал.2 ЗА е върнал това решение на ОбС Ветово за ново обсъждане,
като приел, че то е прието в нарушение на материалния и процесуалния
закон./л.28-31/Изложил е съображения, че цитираната в решението норма на чл.98
ал.2 ЗПФ е неприложима и не позволява на ОбС да задължава кмета да разходва
определени суми, тъй като задължението за спазване на чл.98 ЗПФ произтича за
кмета пряко от закона, и че предоставянето на финансиране на спортни
организации не е пряко задължение на общината с периодично изпълнение, а може
да бъде допуснато евентуално за всяка бюджетна година на различни субекти и то
само в размерите, за които ОбС е дал съгласие. Заявил е, че приетия акт съдържа
съществени пропуски в мотивите относно общия размер на одобрените разходи за
дофинансиране за 2019г. и разходите за тази дейност, направени в предходната
бюджетна година. Заявил е, че не са обсъдени нормите на чл.133 ЗФВС, тъй като
те не били посочени като основание. Заявил е, че не е изяснено дали са
регистрирани спортните организации и дали развиват дейност на територията на
общината. Посочил е,че некоректно е посочено основанието за издаване на
решението –чл.21 ал.1 т.23 ЗМСМА вместо т.6
и гласуването следва да е поименно. Разпоредено е връчването на
заповедта на председателя на ОбС и кмета. Заповедта е връчена с писмо на
22.03.2019г. ,видно от известие за доставяне/ л.32/
Общински съвет Ветово е провел в законоустановения 14
дневен срок заседание за ново
разглеждане на върнатото решение. На 28.03.2019г по протокол 61 в т.11 е
проведено обсъждане на заповед №4-95-00-247 от 21.03.2019г.на областният управител на Област Русе във
връзка с решение № 504 по протокол 60 /28.02.2019г на ОбС-Ветово. Видно от
протокола за проведеното обсъждане/л.54-58/ общинските съветници са изразили несъгласие
с мотивите за връщане на решението. Посочили са, че са провели обсъждане, че
регистъра за ЮЛНС е публичен и Областния управител може да направи справка за
регистрацията на клубовете, че те развиват дейност на територията на общината,
че са били субсидирани в предходната година, но кметът отказва да изпълнява
задълженията си по чл.98 ал.2 ЗПФ. Разисквали са основанията на чл.133 ЗФВС.
Така е прието решение № 519/ 28.03.2019г. с което се потвърждава решение № 504
по протокол 60 със същото съдържание/ 28.02.2019г./л.54-62 от делото/ С изх №
ОбС-06-01-89 от 11.04.2019г. до областния управител е изпратен протокол 61
/28.03.2019г. и всички прието по него решения, вкл. и № 519, което е входирано
с вх № 08-08-6#2 на 15.04.2019г.
Междувременно настоящата жалба е входирана в ОбС-Ветово с
вх.№ Обс-06-01-94 на 15.04.2019г. , като е изведена от Областния управител на
12.04.2019г. , когато е и изпратена по пощата /л.52/
Така оспорваното решение № 504 / 28.02.2019г. на ОбС-Ветово,
е потвърдено с решение № 519 /
28.03.2019г. на ОбС-Ветово. Диспозитива на решение № 519 / 28.03.2019г. на
ОбС-Ветово е ,че се „ потвърждава решение № 504 / 28.02.2019г. със същото
съдържание.
С определение № 47 /04.07.2019г. АдмСъд-Русе е оставил без
разглеждане жалбата на Областен управител на област Русе, позовавайки се на
нормата на чл. 45, ал. 11 ЗМСМА, по силата
на която на обжалване по реда на АПК подлежи измененият или повторно приетият акт на
Общинския съвет. Посочил е ,че в конкретната
хипотеза е налице повторно приет акт, който следва да е предмет на оспорването,
което решение е било известно на жалбоподателя
и не е оспорено от него или от кмета на
Община Ветово. С определение № 17239/16.12.2019г. по
адм.д. 11188/2019г на ВАС е отменено
определение № 47 от 04.07.2019г. за прекратяване на делото като е посочено ,че
предмет на делото следва да е повторно приетото решение.
При проведеното съдебно заседание на 11.02.2019г. са представени от страните писмени
доказателства, видно от които с решение № 15 по протокол 3 от 04.12.2019г. на ОбС-Ветово е приет
бюджета на общината за 2019г., внесен от кмета с докладна записка от
18.11.2019г. и корекции от 28.11.2019г., съгласно което по приложение № 9 по т.4.3 от решението на заинтересованите
страни е решено да бъде изплатена субсидия в размер на по 7000лв за всеки един
от спортните клубове. Посочените суми за изплатени.
Оспорващата страна отново изрично иска отмяна на решение № 504 / 28.02.2019г. на ОбС-Ветово,
потвърдено с решение № 519 /
28.03.2019г. на ОбС-Ветово, като не отрича, че решение № 519 / 28.03.2019г. на ОбС-Ветово не
е обжалвано. Счита ,че е налице правен интерес от обжалването, тъй като
независимо от приет бюджет, оспореното решение като ИАА има отделно действие и
би могло да се изпълни отново на различно основание.
По
допустимостта и основателността на оспорването:
Съгласно чл. 32, ал. 2, изр. 1 от ЗА, Областният
управител може да оспорва незаконосъобразни актове на общинските съвети по реда
на ЗМСМА. Упражняването на това правомощие е в съответствие и с чл. 31, ал. 1, т. 5 от ЗА, съгласно който
Областният управител упражнява контрол по законосъобразността на актовете и
действията на органите на местното самоуправление, каквито безспорно са
общинските съвети. Съгласно чл. 45, ал. 4 ЗМСМА, областният
управител упражнява контрол върху актовете на Общинските съвети, като липсва
специална клауза, която да изключва съдебния контрол на решенията на общинските
съвети, взети на основание чл. 21, ал. 1, т.23 от ЗМСМА. Съдебният
контрол върху тези актове не е контрол върху свободното волеизявление на
органа, а само върху законосъобразното му упражняване - относно спазване на
материалноправните и процесуалноправните разпоредби при упражняването на
правомощията на органа за местно самоуправление В този смисъл е и приетото в Тълкувателно решение № 5 от
10.12.2008 г. на ВАС по т. д. № 20/2007 г. Смисълът, заложен в това разрешение
е, че областният управител може да упражнява контрол за законосъобразност върху
всички решения на общинските съвети чрез оспорването им пред съответния
административен съд, стига те да имат белезите на административни актове, без
значение от кой вид са – индивидуални, общи или нормативни. Това следва и от
препращането в чл. 45, ал. 12 от ЗМСМА към реда по
АПК като приложим за неуредените въпроси по издаването, оспорването и
изпълнението на актовете на общинските съвети.
Предмет на оспорване е Решение № 540 от 28.02.2019 г. на ОбС Ветово, потвърдено с
решение № 519 / 28.03.2019г. на ОбС-Ветово, което е индивидуален административен
акт, подлежащ на съдебно оспорване и контрол за законосъобразност като акт на
общинския съвет по създаване на задължение на кмета на
община Ветово да извърши изплащане на суми на спортни клубове за дофинансиране
на дейността им, при неприет бюджет, с който акт се засягат пряко правата на
адресата и посочените в него лица. Решението от една страна засяга бюджета на Общината,
доколкото предвижда изплащане на суми, т. е
разходи, които поради това, че ОбС няма самостоятелен бюджет са за сметка на
общинския, а освен това вменява конкретни задължения на друг орган – кмета на
Общината по изпълнение на взетото решение. Актове от тази категория не са
изрично изключени от кръга на съдебно обжалваемите.
Върнатото за ново разглеждане решение № 504/28.02.2019г е
преразгледано и с решение № 519/ 28.03.2019г е потвърдено от ОбС Ветово с
изричен диспозитив в този смисъл, т.е е приложима нормата на чл. 45, ал. 11 ЗМСМА, по силата
на която на обжалване по реда на АПК подлежи измененият или повторно приетият акт на
Общинския съвет. В конкретната хипотеза е налице повторно приет акт,с който се потвърждава решение № 504 /28.02.2019г , който
следва да е предмет на оспорването,
посочено изрично в 17239/16.12.2019г. по адм.д. 11188/2019г на ВАС.
Налице е възражение,
че производството е недопустимо и поради отпаднал правен интерес. Възражението
е неоснователно. Законът презюмира правния интерес от оспорване на индивидуални
и общи адм.актове от държавни органи без да се прави преценка налице ли е
засегнато от оспорения акт право в случаите на чл.45 ал.2,4,5респ.ал.11 ЗМСМА. В случая оспореното решение е обосновано с правното основание чл.
21, ал. 1, т. 23 ЗМСМА, която регламентира правомощието на ОбС да решава и други
въпроси от местно значение, но които не са от изключителната компетентност на
други органи.
Безспорно е ,че в случая на обжалване по реда на чл.45 ал.4, ал.8 и ал.11 ЗМСМА
органите на държавно управление- областния управител няма пряк и личен интерес,
а има предоставено от закона право на оспорване.
Действително
на 4 декември 2019г. е приет
бюджета на Община Ветово, в който по т.4.3 на Решение №15 по протокол 30 /
04.12.2019г. на ОбС-Ветово са предвидени средства са финансово подпомагане на
спортните клубове- заинтересованите страни и са им изплатени средства в размер
на по 7000лв. Този влязъл в сила общ административен акт по чл.21 ал.1 т.6 ЗМСМА – приемане на общински бюджет по предложение на кмета/ л.160 от делото/,
чието изпълнение е предоставено на кмета в частта по приложение 9 на т.4.3, не само не е обжалвано, а е и
изпълнено, за което не е налице спор. Ответната страна се позовава именно на
този нов факт- приет бюджет, който претендира в контекста на чл.142 ал.2 АПК и
който е настъпил след приемане на оспореното решение , с което ОбС Ветово е
задължил кмета на община Ветово при неприет бюджет да изпълни задълженията си
по чл.98 ал.2 ЗПФ и приведе суми по субсидии на спортните клубове. Приемането
на бюджета за 2019г. е след приемане на
оспореното решение. Нови факти съотносими към нормата на чл.142 ал.2 АПК са
тези които са настъпили след приемането на решението и които с обратна сила
променят правното значение на фактите, на които ОбС е взел решението си или
отменят съществуването на тези факти. Вярно е, че съгласно чл. 142, ал. 2 АПК установяването на
нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента
на приключване на устните състезания. По смисъла на чл. 142, ал. 2 АПК факти от значение
за делото могат да бъдат само тези, които са настъпили след издаването на акта
и които с обратна сила променят правното значение или отменят съществуването на
фактите, въз основа на които органът е взел решението си. Така под нови факти
от значение за делото, които съдът е длъжен да прецени са тези факти от
действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значение на
юридически или доказателствени. Тези факти обаче нямат връзка с допустимостта
на оспорването в случая.
За да е налице отпаднал правен интерес следва
желаният от оспорващия резултат да е постигнат с последващ административен акт.
С оспорването на решение № 504 по протокол №60/28.02.2019г. на ОбС
Ветово,потвърдено с решение 519/ 28.03.2019г.
се цели
заличаването на породените от него правни последици. Приемането на общинския бюджет за 2019г. през
м.декември 2019г. ,след датата на издаване на обжалвания административен акт,
не обосновава приложимост на чл. 142, ал. 2 АПК, тъй като този нов
факт не променя с обратна сила фактическата обстановка при издаване на акта.
Имат се пред вид нови факти съществуването на които установява
незаконосъобразността на акта при фактическата обстановка съществувала към
момента на издаването му, а не новосъздадени/нововъзникнали/ факти, които
променят фактическата обстановка при които е издаден акта.
В случая процесуалната легитимация е на
Областния управител, а не на кмета и за него не е отпаднал правния интерес от
оспороването на ИАА по отношение на неговата материална незаконосъобразност. Последиците на обжалваното решение не само, че
не могат да настъпят, противно на твърдението на оспорващата страна, а са
настъпили последиците от приет бюджет и изпълнен в тази част от кмета. Обаче
последиците от едно решение имат отношение към неговото изпълнение, но не и към
законосъобразността по повод на приемането му. Решенията за приемане на бюджета
имат еднократно правно действие за напред, в рамките на съответната бюджетна
година, като с оглед на обществените отношения, които регулират, същите засягат
неопределен брой лица. Бюджетната 2019г. е приключила. Правомощието на
общинския съвет, като орган на местно самоуправление по чл. 124 ЗПФ вр. чл. 21, ал. 1, т. 6 ЗМСМА е израз на
оперативна самостоятелност, с оглед нормативното му съдържание и представлява
упражнена законово регламентирана компетентност, докато обжалваното решение е
прието на друго основание –чл.21 ал.1 т.23 ЗСМСА и е различен вид адм.акт със
различно съдържание.
Обжалваното решението е взето от компетентен орган –
Общински съвет Ветово. Съгласно чл.
21, ал. 2 от ЗМСМА в изпълнение на правомощията си по
ал. 1 Общинският съвет приема правилници, наредби, инструкции, решения,
декларации и обръщения. В случая издаденото решение е обосновано с правното
основание чл.
21, ал. 1, т. 23 ЗМСМА.
То е прието с мнозинство от общия брой на съветниците, следователно същото е
валидно.
Разпоредбата на чл. 21, ал. 1, т. 23 от ЗМСМА регламентира
правомощието на ОбС да решава и други въпроси от местно значение, но които не са от изключителната компетентност
на други органи. Процесното решение е от такова естество, тъй като то касае
въпроси от значение за общността и развитието на физическото възпитание и
спорта, а съгласно чл.6 от ЗФВС общинската политика в областта на физическата активност,
физическото възпитание, спорта и спортно-туристическата дейност се осъществява
чрез финансово подпомагане развитието на тази дейност и създаване на условия за
практикуване на спорт и спортно-туристическа дейност и достъп до спортните
обекти – общинска собственост. Процесното решение касае въпроси от
значение за общността и развитието на физическото възпитание и спорта, а
съгласно чл.6 от ЗФВС общинската политика в областта
на физическата активност, физическото възпитание, спорта и
спортно-туристическата дейност се осъществява чрез финансово подпомагане
развитието на тази дейност и създаване на условия за практикуване на спорт и
спортно-туристическа дейност и достъп до спортните обекти – общинска
собственост. Именно изпълнението на тези дейности може да се финансира със
средства от общинския бюджет съгласно чл.133 ал.1 и чл.123 от ЗФВС, като
общините подпомагат спортни организации, ЮЛНЦ които имат седалище и дейност на
територията на съответната община, които организират и насърчават децата и
младежите да се занимават с физическа активност, спорт и спортно-туристическа
дейност/ ал.2 на чл.133/, като тази дейност по подпомагане естествено
кореспондира на разписаното в чл.47 ал.2 т.1 и чл.123 и чл.127 от ЗФВС. Финансовото подпомагане с
публични средства от бюджетите на общините според последно посочената
разпоредба е свързано с осигуряване на спортни уреди, пособия, екипировка,
участия в спортни състезания, но то
трябва да намира своето финансово отражение в общинския бюджет.
Посочването на разпоредбата на чл.
98, ал. 2 от Закона за публичните финанси,
всъщност е с оглед на определения начин за изпълнение на решението в хипотезата
на неприет от общинския съвет бюджет на 2019 г., като липсата на приет бюджет
към датата на решението не касае неговата валидност и съответно не е
основателно и възражението на оспорващия за приложимостта на чл.21 т.6 ЗМСМА. Липсата на приета
наредба от ОбС-Ветово за условията
и редът за финансиране и подпомагане на физическата активност, физическото
възпитание, спорта и спортно-туристическата дейност на територията на община
Ветово не е от такова естество, че да засегне валидността на взетото решение и
в тази връзка е неоснователно възражението на
оспорващия, че е налице друг ред – този по чл.133 ЗФВС, по който ОбС да даде
съгласието си за финансиране на спортни организации и клубове, тъй като
процесуалния ред за вземане на решения от ОбС е разписан в ЗМСМА. Т.е.
Общинския съвет принципно може да взема решения от местно значение за
развитието на спорта на територията на общността, като се съобразява с
принципните положения за спазване на фискалните правила по чл.22 ЗПФ.
Действително правната възможност на ОбС-Ветово да даде свое съгласие за
финансиране на спортни организации и сдружения с нестопанска цел на територията
на общината съществува по реда на чл.133 ЗФВС и чл.21 ал.1 т.23 ЗМСМА, но
оспореното решение не е прието на основание чл.21 ал.1 т.6 ЗМСМА, нито по
същество касае взето такова решение за финансиране, а директно вменява
задължение към кмета да извърши конкретния бюджетен разход.
Извършването на плащания и спазването на
лимитите за месечни разходи съгласно чл. 98,
ал. 2 ЗПФ за местни разходи са
задължения на кмета с оглед на неговата оперативна самостоятелност. Дори и в
хипотезата на чл. 98,
ал. 2 ЗПФ задължението да се
разходват определени суми в размери не по-големи от размера на разходите за
същия период на предходната година, е възложено на кмета на общината, а не на
общинския съвет. Именно кметът може да извършва плащания при спазването на
лимитите за месечните разходи. Общинският съвет не е оправомощен да приема
решения, с които да регулира задълженията на кмета за изпълнение на чл. 98,
ал. 2 ЗПФ чрез разпореждания за
конкретни плащания, т.е при липса на приет бюджет да го
задължи да извърши разход съгласно чл.98 ал.2 ЗПФ, т.е да спазва закона, който
именно му вменява такова задължение. В случая приложимост намира определения
размер на разходите в бюджет 2018 г., и то за същия период. В тази връзка
решението не е мотивирано, тъй като не е посочено какъв е бил предвидения
размер на разходите по конкретното перо за дофинансиране на спортните клубове и
дали с решението не се надвишава законово допустимия праг на разходите за тази
цел през 2018 г. при липсата на утвърден бюджет за текущата година. Още повече,
че с оглед диспозитива на решението под условие "след влизане в
сила", не може да се определи за кой период точно следва да се съобразят
разходите. Липсата на финансова обосновка на решението е в противоречие с
изискването на чл. 22, ал. 3 ЗПФ за спазване на
фискалните правила на закона. Общинският
съвет не е оправомощен да приема решения, с които да регулира задълженията на
кмета за изпълнение на чл.98 ал.2 ЗПФ
чрез разпореждания за конкретни плащания. Действително в чл.
44, ал. 1, т. 6 от ЗМСМА е предвидено
общинският съвет да извършва контрол за изпълнението на бюджета, но при приет
бюджет. Това обаче не означава, че колективният орган има правото императивно
да вменява задължения на кмета на общината за извършване на конкретни бюджетни
разходи като спазва чл.98 ал.2 от ЗПФ, което лишава решението от смисъл.
Съгласно чл.
102, ал.1 от ЗПФ първостепенните
разпоредители с бюджет, какъвто е кметът, не могат да извършват разходи и да
поемат задължения за разходи за текущата година, надхвърлящи общия размер на
утвърдените разходи и задължения за разходи по бюджетите им. Независимо, че
нормата на чл.102 ЗПФ е в глава „изпълнение на бюджета” е явна корелацията с
изискването на чл.98 ал.2 ЗПФ и оспореното решение е явно финансово
немотивирано.
В обобщение на изложеното до тук съдът намира,
че оспореното Решение№504 по протокол №60/28.02.2019 г.
на Общински съвет Ветово, потвърдено с решение № 519/ 28.03.2019г. на Общински
съвет Ветово, е незаконосъобразно и следва да бъде
отменено.
По разноските:
По делото оспорващата страна се
представлява от изрично упълномощен служител от съответната администрация с
юридическо образование и правоспособност - главен експерт в отдел „АКРР“ в
Дирекция „Административен контрол, регионално развитие и държавна собственост“
в Областна администрация – Русе и от юристконсулт. Разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК предвижда, че в
полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, като
размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер
за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ (ЗПП). Прилагайки
тази норма, съдът присъжда възнаграждение не в полза на юрисконсулта, а в полза
на страната – юридическо лице или едноличен търговец. Това е тълкуването,
дадено с решение № 10 от 29.09.2016 г. на КС по к. д. № 3/2016 г., като от него
следва извод, че независимо от това, дали процесуалният представител на
страната е на длъжност юрисконсулт или на друга длъжност, след като той е
осъществил процесуалното представителство въз основа на редовно пълномощно,
издадено от представляващия страната, след като представителят притежава
юридическо образование и правоспособност, страната има право на юрисконсултско
възнаграждение. Стеснителното тълкуване на разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК би довела до
неравнопоставеност на страните, само въз основа на факта, че длъжността на
процесуалния представител не е посочена като юрисконсулт, при всички останали
изисквания и съответствия за същата длъжност (Виж определение № 510 от
26.10.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2346/2017 г., IV г. о., ГК и тълкувателно
решение № 3 от 13.05.2010 г. по т. д. № 5/2009 г. на ВАС).
На
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 144 от АПК, поради това, че
делото не е с фактическа и правна сложност, следва на Областна управа на Област
Русе да се присъди възнаграждение за юрисконсулт в минималния предвиден размер,
съгласно чл. 24 от НЗПП, а именно 100 лева,
която сума следва да се заплати от Община Ветово/ ЮЛ/.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по оспорване на областен управител на област
Русе решение №504 по протокол №60/28.02.2019 г. на Общински
съвет Ветово, потвърдено с решение № 519/ 28.03.2019г. на Общински съвет Ветово
ОСЪЖДА Община Ветово да заплати на Областна управа на Област Русе
направените по делото разноски в размер на 100 лева.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните пред Върховния административен съд.
Съдия: