Решение по дело №333/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 215 и сл. от Закона за устройство на територията (ЗУТ), във връзка с чл. 57а от ЗУТ във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано по жалба на М.Т.Д. с ЕГН ********** и Р.К.Д. с ЕГН **********, и двамата с адрес: с. Ново Паничарево, общ. Приморско, ул. „Девети май“ № 76, чрез адв. Н.Д., срещу Заповед № 110/15.02.2023 г., издадена от кмета на Община Приморско, с която на основание чл. 57а, ал. 3 от ЗУТ, е наредено на жалбоподателите, в качеството им на извършители, да премахнат преместваем обект, представляващ „навес“, поставен в ПИ с идентификатор 52129.103.14 по КККР на с. Ново Паничарево, с правоъгълна форма и приблизителни размери 3,28м/6,44м/3,14м/6,29м и застроена площ от 20 кв.м., като е определен тридневен срок за изпълнение.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед поради неспазване на установената форма – липса на мотиви и неправилно приложение на материалния закон. Излагат се доводи за нарушение на чл. 35 и чл. 36 от АПК, което е довело до неизясняване на фактическата обстановка. Оспорват се изводите на административния орган, че процесният обект представлява преместваем обект. Иска се отмяна на заповедта. Процесуалният представител на жалбоподателите претендира да му бъдат присъдени разноски по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.

В съдебно заседание жалбоподателите, редовно призовани, се представляват от адвокат Д., който поддържа оспорването и пледира за уважаване на жалбата, съответно за отмяна на заповедта. Ангажира доказателства. Поддържа искането да му бъдат присъдени разноски по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата.

Ответната страна – кмета на Община Приморско, не се явява и не се представлява. Не взема отношение по жалбата и спора по същество.

Административен съд-Бургас, като взе предвид доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 25.08.2020 г. и 12.07.2022 г. в Община Приморско постъпили жалби вх.№ 94-00-3321/25.08.2020 г. и вх.№ 94-00-2849/12.07.2022 г. от Йосиф Костов, в които се съобщава за извършено незаконно строителство в ПИ № 52129.102.1, № 52129.102.172 и № 52129.103.14, и трите по КККР на с. Ново Паничарево.

В тази връзка, на 25.01.2023 г. служители на Община Приморско извършили проверка в поземлен имот 52129.103.14 по КККР на с. Ново Паничарево, като било констатирано, че в имота е монтиран временен обект по чл. 56 от ЗУТ, представляващ „навес“ с приблизителни размери 3,28м/6,44м/3,14м/6,29м и застроена площ от 20 кв.м. (отразен на изготвената към акта скица под № 4). Било установено, че имотът е собственост на Община Приморско съгласно АПОС № 3040 (л.14 от делото). Посочено било, че обектът е изграден от М.Д. и Р.Д. и е тяхна собственост. Проверяващите констатирали, че обектът е поставен без разрешение, съгласно чл. 56, ал. 2 от ЗУТ и попада в чужд поземлен имот. При тези данни приели, че обектът е поставен в нарушение на чл. 56, ал.2 от ЗУТ и следва да бъде премахнат.

Резултатите от извършената проверка били обективирани в Констативен акт № 4/25.01.2023г. (л.9 от делото). Преценено било, че констатациите сочат на достатъчно основание за започване на административно производство по реда на чл. 57а, ал. 1, т. 1 ЗУТ за издаване на заповед за премахване на обекта. Предоставен бил тридневен срок за възражения.

Констативният акт бил връчен на М.Т.Д. и Р.К.Д. с писмо изх. № 94-00-466/26.01.2023 г. (л. 23 от делото), получено с известие по пощата на 30.01.2023 г. (л. 24 от делото).

На 03.02.2023 г., жалбоподателите представили в Община Приморско възражение вх. № 94-00-581/6/03.02.2023 г. (л.26 от делото), с което е изразено несъгласие с констатациите на проверяващите. Отправени са искания за събиране на допълнителни доказателства – приобщаване на представени свидетелски показания към преписката по жалба с вх. № 94-00-3321/25.08.2020 г., да се изискат от съответните органи документи по изграждането и продажбата на овцефермата. Изложени са още съображения, че имотите, засегнати от проверката, представляват стопански двор по смисъла на ЗСПЗЗ и част от тях са предмет на гражданскоправен спор. Относно процесния навес е изразено становище, че е поставен през 1994 г. и същият не е преместваем обект.

Въз основа на проведеното административно производство и съставения констативен акт, кметът на Община Приморско е постановил оспорената в настоящото производство Заповед № 110/15.02.2023 г. (л.10 от делото), с която на основание чл.57а, ал. 3 от ЗУТ е разпоредил на М.Д. и Р.Д., в качеството им на извършители, да премахнат преместваем обект, представляващ „навес“, поставен в ПИ с идентификатор 52129.103.14 по КККР на с. Ново Паничарево, с правоъгълна форма и приблизителни размери 3,28м/6,44м/3,14м/6,29м и застроена площ от 20 кв.м., като е определен тридневен срок за изпълнение. В мотивите на заповедта е възпроизведена фактическата обстановка, вписана в Констативен акт № 4/25.01.2023г. Административният орган е посочил, че с възражението срещу акта не са представени нови обстоятелства, а приложените до момента доказателства не съдържат информация за конкретен имот или обект, а само данни за м. „Османа“, която не е предмет на производството. Посочил още, че не са поставени конкретни въпроси за изготвяне на съдебно-техническа експертиза. Административният орган изложил още, че Община Приморско, в качеството си на собственик на имот 52129.103.14 не е давала съгласие и/или разрешение за поставяне на обекти в имота. Достигнато е до извод, че жалбоподателите са извършили неоснователни действия в имота без съгласие на собственика и без надлежно разрешение и правно основание.

Заповедта била връчена с писмо изх. № 94-00-749/16.02.2023 г. (л.25 от делото), получено лично срещу подпис от М.Т.Д. и Р.К.Д. на 16.02.2023г. (л.24 от делото). които я оспорили пред АдмС – Бургас с жалба вх. № 1922/23.02.2023 г.

На 16.02.2023 г., по повод издадената Заповед № 110/15.02.2023 г., е изготвена покана за доброволно изпълнение по реда на чл. 277, ал. 1 от АПК, с която М.Д. и Р.Д. са уведомени за заповедта и им е предоставен 3-дневен срок за изпълнение. Поканата е връчена на жалбоподателите на 16.02.2023 г., видно от направеното върху същата отбелязване (л.12 от делото).

Към административната преписка е приложено Определение № 6596/22.11.2022 г., постановено по гр.д. № 5423/2022 г. по описа на Районен съд- Бургас(л.26 от делото). Съгласно данните от определението, производството е образувано по повод предявена от М.Д. и Р.Д. против Йосиф Костов претенция за осъждане на ответника да преустанови създаването на препятствия на ищците за ползване на единствения вход от изток на собствения им имот с обща площ от 2.5дка, представляващ част от ПИ 52129.102.1 и от ПИ 52129.102.2 по КККР на с. Ново Паничарево, използван за стопански двор. С определението страните са приканени за решаване на спора чрез споразумение или друг предвиден със закон способ.

От ответника са представени още Протокол за проведен търг от 02.09.1994г. (л.13 от делото), Акт за публична общинска собственост № 3332/07.08.2019г. (л.15 от делото), Договор № 148/15.07.2020г, сключен между Община Приморско и Йосиф Костов (л.16 от делото), Нотариален акт № 129, том I, ерг.№ 2784, дело № 98 от 27.05.2020г. (л.18 от делото).

От жалбоподателя е представено писмо изх.№ 97-03-54/05.10.2020г. на кмета на Община Приморско до РДНСК – Бургас (л.34).

В хода на настоящото съдебно производство по искане на процесуалния представител на жалбоподателя като свидетели са разпитани Тодораки Милев М. и Тодор Милев Д..

Свидетелят М. заявява, че жалбоподателите са закупили кошарата с пристройките към нея през 1994 г., като тогава се наложило да направят навес, където сложили фуражомелка. Посочва, че навесът е имал само таван, не е бил затворен отстрани със стени, като подът бил изграден от дървени колове, залети с бетон, за да не могат да гният и да издържат. Свидетелят сочи, че не е било възможно навесът да бъде разглобен, защото основите са бетонирани, затова е бил съборен с багер на 21.03.2023г. Според свидетеля, жалбоподателят Д. не е извършвал дейност да мели за други хора, а е ползвал фуражомелката за лично ползване – за да мели за своите овце.

Свидетеля Тодоров също сочи, че навесът е построен през 1994г., има само покрив, без стени, като същият е направен с дървета и колове, циментирани с цимент. Според свидетеля, не е било възможно навесът да се разглоби, а е бил „бутнат с багер“. Посочва още, че фуражомелката, съхранявана под процесния навес, е била използвана само за лични нужди, а не с търговска цел.

При така установените факти, настоящият състав на Административен съд – Бургас прави следните правни изводи.

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество същата се явява основателна поради следните съображения:

Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган - кмета на Община Приморско, в кръга на неговите правомощия, съобразно разпоредбата на чл. 57а, ал. 3 от ЗУТ. Актът е издаден законоустановената писмена форма.

При издаването на заповедта са спазени процедурните правила, предвидени в чл. 57а, ал. 2 от ЗУТ. Съгласно цитираната норма, обстоятелствата по чл. 57а, ал. 1 от ЗУТ се установяват с констативен акт, съставен от служителите по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ в 7-дневен срок от констатиране на нарушението. Констативният акт се връчва на собствениците на обектите по ал. 1, които могат да направят възражения в тридневен срок от връчването му. Констативният акт има и характер на уведомяване за започване на административно производство по установяване на незаконно поставени преместваеми обекти. В случая, административното производство е започнало със съставяне на констативен акт № 4/25.01.2023 г. от служители на общинската администрация – спец. „Контрол - строителството“ при Община Приморско, извършили проверката и констатирали нарушението. Спазена е задължителната процедура за връчване на констативния акт и даване на възможност за възражения, с което е осигурено правото на участие на заинтересованото лице. Жалбоподателите са били надлежно уведомени за започналото производство по издаване на административния акт, чрез връчване на констативния акт, поради което специалното производство по ЗУТ е спазено и не е засегнато или ограничено правото на защита на страната в административното производство. Подадено е и възражение срещу констатациите по акта.

Същевременно обаче, настоящата съдебна инстанция намира, че оспореният административен акт е издаден при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. В същия не са изложени в пълен обем фактическите основания, които да обосноват издаването му. Съществена част от формата, в която следва да бъде издаден един административен акт е излагането на фактическите и правните основания съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Неспазването на това изискване има за последица издаването на административен акт, постановен при съществено нарушение на закона. Изискването за обосноваване на административния акт е една от гаранциите за законосъобразност на същия, които законът е установил за защита на правата и законните интереси на гражданите и организациите в административното производство. Тази гаранция се проявява в две насоки. От една страна с излагането на мотивите за административния акт се довеждат до знанието на страните съображенията, които са дали основание на административния орган за издаването му, което дава възможност да осъществят в пълен обем правото си на защита, а от друга наличието на ясно формулирани мотиви прави възможен контрола върху законосъобразността и правилността на акта, упражняван при оспорването му по административен ред и пред съда. В този смисъл липсата на мотиви или излагането им в недостатъчна степен и пълнота представлява съществено нарушение на процесуалните правила за издаване на административния акт и е основание за неговата отмяна съгласно чл. 146, т. 3 от АПК.

В настоящия случай с оглед събраните в рамките на проведеното административно производство доказателства, съдът намира, че административният орган в нарушение на чл. 35 от АПК не е изяснил в пълен обем фактите и обстоятелствата от значения за случая. Не е изпълнил задължението си по чл. 36, ал. 1 от АПК да събере служебно всички доказателства, относими към конкретния случай, в резултат на което е нарушил основен принцип в административното производство, залегнал в чл. 9, ал. 2 от АПК – да събере всички необходими доказателства, независимо дали има искане на страните за това. Административният орган се е задоволил да посочи единствено размерите и формата на процесния обект, както и част от използваните материали, а именно - „Навес“, с правоъгълна форма и приблизителни размери 3,28м/6,44м/3,14м/6,29м и застроена площ от 20 кв.м., изпълнен от дървена конструкция, покрит с ламарина. Липсват данни за начина на изграждането и конструкцията му, за закрепването му към земната повърхност, както и данни за предназначението на обекта, за да се определи дали действително представлява преместваем обект.

Съгласно чл. 56, ал. 1, т. 1 и т. 2 и ал. 2 от ЗУТ, върху поземлени имоти могат да се поставят преместваеми увеселителни обекти и преместваеми обекти за административни, търговски и други обслужващи дейности, за които се издава разрешение за поставяне въз основа на схема и проектна документация, одобрени от главния архитект на общината, при условия и ред, определени с наредба на общинския съвет.

Съгласно разпоредбите на чл. 57а, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУТ, обектите по чл. 56, ал. 1 се премахват, когато са поставени без одобрена схема, когато такава се изисква, и/или без разрешение, в противоречие със схемата и/или в противоречие с издаденото разрешение, или са поставени без правно основание или правното основание за одобряване на схемата и/или за издаване на разрешението за поставяне е отпаднало.

Легалното определение на преместваем обект е дадено в § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ, съгласно което това е обект, който няма характеристиките на строеж и може след отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в пространството, без да губи своята индивидуализация и/или възможността да бъде ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е отделен, като поставянето му и/или премахването му не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта, върху който се поставя или от който се отделя. Преместваемият обект може да се закрепва временно върху терена, като при необходимост се допуска отнемане на повърхностния слой, чрез сглобяем или монолитен конструктивен елемент, който е неразделна част от преместваемия обект и е предназначен да гарантира конструктивната и пространствена устойчивост на обекта и не може да служи за основа за изграждане на строеж.

При така посочените приложими правни норми настоящият съдебен състав счита, че административният орган не е изяснил характера на процесния обект и какво би се случило с него ако той бъде отделен от повърхността, за която е закрепен. Безспорно легалната дефиниция на понятието преместваем обект изисква същият да може да бъде отделен от мястото, на което се ползва без да губи своята индивидуализация, което в настоящия случай не е така – видно от свидетелските показания, посочената от органа конструкция стъпва върху дървени колове, залети с бетон респ. същият не може да бъде отделен от земната повърхност, а на следващо място - навесът е бил съборен с багер т.е. бил е разрушен, а не преместен.

На следващо място, не се установява по безспорен начин по делото, че процесният "навес" е сред обектите по чл. 56, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 от ЗУТ. Липсва фактическо описание, както в констативния акт, така и в издадената въз основа на него заповед на процесния обект. Единствено направения в констативния протокол и издадената въз основа на него заповед извод, че това представлява преместваем обект, с изложени някои характеристики, касаещи размерите и формата на процесния обект, както и част от използваните материали, води до неяснота относно характеристиките на обекта - същият не е описан категорично като увеселителен, нито като преместваем обект за търговски и други обслужващи дейности, поради което не може да се приеме, че по отношение на него е приложим реда за премахване, уреден в цитираните в заповедта разпоредби - чл. 57, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУТ. Процесният обект е описан като "преместваем обект в чужд имот", "без разрешение за поставяне", което не изпълва съдържанието на чл. 56, ал. 1 ЗУТ.

За характера на един обект като преместваем или строеж следва да се съди най-вече по негово предназначение съгласно чл. 56, ал. 1 от ЗУТ.

Преместваем обект по смисъла на чл. 56, ал. 1 от ЗУТ не е всеки обект, притежаващ белега преместваемост. На разрешаване по чл. 56, ал. 1 от ЗУТ подлежи поставянето на такива движими вещи, чието предназначение не е пряко свързано с ползването на недвижимия имот, а с обслужващи трети лица дейности, и чието присъствие влияе сравнително трайно върху благоустройствената среда. За процесният обект не е посочено в оспорваната заповед и констативния акт, въз основа на който е издадена заповедта, да притежава някои от тези два признака. Липсва като описание в заповедта, че навесът е поставен в имота с цел търговска и/или друга обслужваща дейност. Липсва като описание в заповедта и същият да има увеселителен характер.

Следователно спрямо процесният обект не може да се приеме, че са налице предвидените характеристики на преместваем обект с цел търговска и/или друга обслужваща дейност, както и същият да представлява увеселителен обект, в хипотезиса на правната норма на чл. 56, ал. 1 от ЗУТ. Липсата на тази предпоставка е пречка за административният орган да издаде на основание чл. 57а от ЗУТ заповед със съдържание като оспорената, тъй като не са налице материалноправните предпоставки за нейното издаване.

От гореизложеното следва, че оспореният административен акт е издаден при особено съществени нарушения на административно производствените правила, които от своя страна са довели до издаване на административен акт при липса на материалноправното основание за това, поради което същият следва да бъде отменен на това основание като незаконосъобразен.

При този изход на делото направеното от процесуалния представител на жалбоподателите искане да му бъдат присъдени разноски на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата се явява основателно. В приложения по делото договор за правна защита и съдействие е посочено, че е предоставена безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. Правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на лице по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА е установено със закон. Когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски, съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА, адвокатът, оказал на страната безплатна правна помощ, има право на адвокатско възнаграждение, в размер, определен от съда, което възнаграждение се присъжда на адвоката. За да упражни последният това свое право, е достатъчно да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение е безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. Посочените предпоставки в случая са налице, поради което следва да бъде заплатено от ответника адвокатското възнаграждение. Съгласно чл. 38, ал. 2 съдът следва да определи възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и да осъди другата страна да го заплати, който в конкретния случай следва да бъде 1250 лева, съобразно чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Тъй като не е направено искане за присъждане на разноски в полза на жалбоподателите, такива не следва да бъдат присъждани.

Ето защо, на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Административен съд- гр.Бургас, XXV състав,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед № 110/15.02.2023 г., издадена от кмета на Община Приморско, с която на основание чл. 57а, ал. 3 от ЗУТ е М.Т.Д. с ЕГН ********** и Р.К.Д. с ЕГН **********, в качеството им на извършители, да премахнат преместваем обект, представляващ „навес“, поставен в ПИ с идентификатор 52129.103.14 по КККР на с. Ново Паничарево, с правоъгълна форма и приблизителни размери 3,28м/6,44м/3,14м/6,29м и застроена площ от 20 кв.м., като е определен тридневен срок за изпълнение.

ОСЪЖДА Община Приморско да заплати на адвокат Н.Д. от БАК адвокатско възнаграждение в размер на 1250.00 /хиляда двеста и петдесет/ лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

	Съдия: