Р Е Ш Е Н И Е
№
25.08.2020г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
открито съдебно заседание на тридесети юли две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИАНА ТОДОРОВА
При секретаря Марина Ц., като разгледа
докладваното от председателя гр.д.№1487/2020г..
по описа на ПлРС, за да се произнесе, намери за установено следното:
Иск с правно основание чл.28 ЗАЗ.
Производството по делото е образувано
по подадена искова молба от В.Ц.С., ЕГН**********, с.***, ***против ***, ***,
със седалище и адрес на управление:***, в която твърди, че е собственик на
следните земеделски земи, находящи се в землището на с.***, Плевенска обл., ***:
1./ НИВА от 5,380 дка, в м.“***“, трета категория, съставляваща имот с
идентификатор ***, номер по предходен план: ***,
при съседи: ***; ***; ***; ***; ***; ***и 2. /
НИВА от 5,511 дка, в м.“***“, трета категория, съставляваща поземлен имот с
идентификатор ***, номер по предходен план: ***,
при съседи:***; ***; ***; ***; ***; ***; ***; ***. Твърди, че с договор за
аренда на земеделска земя от 18.08.2009г. отдал на ответното дружество за
временно и възмездно ползване описаните по-горе две ниви за срок от 7 стопански
години, считано от 01.10.2009г. до 01.10.2016г., като с двустранно подписан на
12.03.2015г. анекс към договора действието на същия било продължено за още 7
стопански години - от 01.10.2016г. до 01.10.2023г. Твърди, че договорът и
анексът към него са с нотариална заверка на подписите, вписани са в ***гр.Плевен
и са регистрирани в ОбСЗ-Плевен. Твърди, че съгласно клаузите на договора за
аренда и анекса към него за отдадената му за ползване земеделска земя, считано
от 01.10.2017г. ответникът следвало да
заплаща арендно плащане по 40 лв. на декар или за всичките 10.891 дка,
предмет на договора, следвало да заплаща общо 435,64 лв. годишно, платими в
14-дневен срок след приключване на съответната стопанска година. Твърди, че за
стопанската 2018/2019г. ответникът следвало да заплати горната сума н срок до
15 октомври 2019г. Твърди, че ответникът не изпълнил задължението си за
заплащане на арендната вноска в договорения срок, като забавил плащането
ѝ за повече от три месеца, което съгласно чл.28, ал.1, изр.1 от ЗАЗ е
основание за разваляне на арендния договор и подписания към него анекс за
продължаване срока на действие на договора, поради което му изпратила писмено
уведомление за прекратяването/развалянето им, което е получено от управителя на
дружеството на 28.01.2020г. Твърди, че с подписания анекс по чл.18 от ЗАЗ
първоначалният 7-годишен срок на договора бил удължен с още 7 години и общият
срок на договора е повече от 10 години. Тъй като развалянето на аренден
договор, сключен за срок по-дълъг от 10 години се извършва по съдебен ред на
осн. чл.28, ал.2 във вр. с ал. 1, изр.1 от ЗАЗ моли да бъде развален сключения
на 18.08.2009г. между ищцата и ответното дружество договор за аренда на
земеделска земя с нотариална заверка на подписите рег.№***., Акт №***, ***на ***А.П.,
вписан в ***- Плевен вх.№***., ***и Анекс към него от 12.03.2015г. с нотариална
заверка на :г.№***/12.03.2015г., Акт №92, том I на ***Анелия вписан в ***-
Плевен вх.рег. №***., Акт №***, том 5 , д.№***. за следните земеделски земи,
находящи се в землището на с.***, Плевенска обл., ЕКАТТЕ:***: 1./ НИВА от 5,380 дка, в м.“***“, трета
категория, съставляваща имот с идентификатор ***, номер по предходен план: ***, при съседи: ***; ***; ***; ***; ***; ***и
2./ НИВА от 5,511 дка, в м.“***“, трета категория, съставляваща поземлен имот с
идентификатор ***, номер по предходен план: ***, при съседи: ***; ***; ***; ***;
***; ***; ***; ***, поради забавяне плащането на арендното плащане за
стопанската 2018/2019 година с повече от три месеца. претендира направените
деловодни разноски.
В
срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по делото, в който
взема становище за недопустимост на предявения иск. Моли, да бъде прието, че с
анекса от 12.03.2015 г. не е променен срока на договора за аренда на земеделски
земи, който е удължен с още 7 стопански години, а по своята същност е нов
договор. Излага съображения, че извода, че сключения анекс не представлява
изменение на договора за аренда от 18.08.2009 г. по смисъла на чл. 16 Закона за
арендата в земеделието (ЗАЗ), е поради въведената забрана за изменение на
арендния договор в частта относно срока, а продължение на арендния договор по
смисъла на чл. 18 ЗАЗ, тъй като текста на чл. 3, ал. 1 ЗАЗ, предвижда форма за
действителност на арендния договора - писмена с нотариална заверка на подписите,
и с оглед противопоставимостта на трети лица ѝ вписване на договора в
съответните книги на службата по вписвания. Счита, че съпоставяйки общата разпоредбата за
сключването на арендния договор с разпоредбата на чл. 18, ал. 1 ЗАЗ въвеждаща
изискване продължаването на арендния договор да се извърши също в писмена форма
с нотариална заверка на подписите и да бъде вписан в имотния регистър и в
съответната общинска служба по земеделие. Счита, че извършения паралел между
посочените разпоредби дава основание да се приеме от правна страна, че по
своята правна същност юридическият факт на продължаването на арендния договор
по чл. 18 ЗАЗ е приравнен на сключването на нов договор между същите страни, а
не на изменение на съществуващия, тъй като законодателят изрично е предписал
общото изискване за писмена форма с нотариална заверка на подписите и ново
вписване на продължаването на договора за аренда, на което е придадено и
съответно значение - при наличие на конкуренция на права и изследване на
противопоставимостта да се вземе предвид датата, на която е извършено това
вписване, а не датата на първоначалния аренден договор. В случай, че съда приеме, че иска е допустим,
то моли той да бъде отхвърлен като неоснователен. Твърди,че ищеца е посочил, че
е изпратил писмено уведомление получено от ответника на 28.01.2020 година за
прекратяване на арендния договор поради неплащане, но без да отрази, че цялата
му арендна вноска е погасена преди получаване на цитираната покана. Твърди, че
плащането на цената по договора за аренда е станало на следните дати и
съответно размери, както следва: -На 18.12.2019 година на ищеца е изплатена
сумата в размер на 200 лева, което е обективирано в разходен касов ордер от
посочената дата; - На 24.01.2020
година с пощенски превод е изплатено на ищеца сумата в размер на 815.85 лева, с
което плащане е погасена изцяло арендното плащане за стопанската 2018/2019
година. Предвид изложеното, моли делото да бъде прекратено поради недопустимост
на иска, а в случай, че съда приеме, че иска е допустим да го отхвърли като
неоснователен и недоказан. Претендира направените деловодни разноски.
Съдът, като съобрази становищата на
страните, на основание събраните по делото доказателства и закона, намира за
установено следното:
Не се спори между страните че ищцата В.С. е собственик
на следните земеделски земи, находящи се в землището на с.***, Плевенска обл., ***:
1./ НИВА от 5,380 дка, в м.“***“, трета категория, съставляваща имот с
идентификатор ***, номер по предходен план: ***,
при съседи: ***; ***; ***; ***; ***; ***и 2. /
НИВА от 5,511 дка, в м.“***“, трета категория, съставляваща поземлен имот с
идентификатор ***, номер по предходен план: ***,
при съседи:***; ***; ***; ***; ***; ***; ***; ***.
Не е спорно между страните и се установява от Договор
за аренда на земеделски земи от 18.08.2009г. с нотариална заверка на подписите, вписан са в Служба по гр.Плевен, че ищцата
е отдала на ответното дружество за временно и възмездно ползване следните
земеделски земи, находящи се в землището на с.***, Плевенска обл., ***: 1./
НИВА от 5,380 дка, в м.“***“, трета категория, съставляваща имот с
идентификатор ***, номер по предходен план: ***,
при съседи: ***; ***; ***; ***; ***; ***и 2. /
НИВА от 5,511 дка, в м.“***“, трета категория, съставляваща поземлен имот с
идентификатор ***, номер по предходен план: ***,
при съседи:***; ***; ***; ***; ***; ***; ***; ***. Съгласно чл.2, договора се сключва за срок от 7 стопански
години, считано от 01.10.2009г. с възможно продължаване на договора с още 7
години. Уговорено е арендно плащане в чл.5 от Договора, формирано от парична
сума и предметна престация. Съгласно чл.7 плащане на арендната вноска се
извършва в 14-дневен срок след приключване на стопанската година. В чл.10,т.4 е
уговорено, че договорът се прекратява при неизпълнение на задълженията по този
договор по общия ред с писмено предизвестие от една стопанска година.
С вписан в АВ Анекс от 12.03.2015г. с нотариална
заверка на подписите, сключен между В.С.
и ответното дружество договора, действието на Договор за аренда на земеделски земи от 18.08.2009г., страните са се
споразумели на основание чл.2 от Договора и чл.18, ал.1 и ал.2 ЗАЗ да бъде
продължен срока на договора за още 7 стопански години, считано от началото на
следващата стопанска година, в която календарна година изтича срокът на
действие на договора, а именно от 01.10.2016г. до 01.10.2023г. Уговорено е арендното плащане да бъде по 35
лв. на декар считано от 01.10.2016г. и 40,00 лв., считано от 01.10.2017г.
От писмено уведомление от 17.01.2020г. от В.С. до И.М
ЕООД, получено от управителя на 28.01.2020г., видно от известие за
доставяне/л.10 от делото/ се установява, че то е изпратено от ищцата до
ответното дружество и съдържа изявление
за разваляне на процесния договор, изменен с гореописания анекс поради
неплащане на арендната вносказа стопанската 2018/2019г. в тримесечния срок след
настъпване на падежа на плащането.
Не е спорно между страните и се установява от РКО от
18.12.2019г., че ответника е платил на В.С. рента за 2019г. в размер на 200 лв.,
а с пощенски запис е платил и В.С. е получила на 24.01.2020г. сумата от 815,85
лв.
Видно от Договор за аренда на земеделска земя от
22.03.2010г., вписан в СВ-Плевен с №3871/26.03.2010г., том V, акт 180, че по
силата на същия ищцата В.Ц. е предоставила на ответника „И.- М“ ЕООД – *** два
земеделски имота под аренда : нива с площ от 4.681дка в м.”***” и нива с площ
от 4.666дка в м.”***”, двете в землището на с.***. Съгласно Анекс от 12.03.2015г., вписан в СВ-Плевен с
вх.рег.№3873 от 23.03.2015г., Акт №***, том V, дело №***/2015г., че страните са
уговорили продължаване на срока на договора със седем стопански години - до 01.10.2024г. Уговорили са със същото
съглашение и изменение на размера на
арендното плащане на 40лв. на декар, считано от 01.10.2017г. Общия размер на
уговореното арендно плащане за 9,347 дка. земя е 373,88 лева.
При така установената фактическа обстановка,
съдът направи следните изводи:
Съдът намира предявения иск за
допустим, а възражението в този смисъл на ответника по делото за неоснователно.
Съгласно чл.28, ал.1 и ал.2 ЗАЗ арендодателят може да развали договора поради
забавяне на плащането на арендното плащане за повече от три месеца. Когато
вноските са уговорени за периоди, по-кратки от една стопанска година,
развалянето е допустимо при забава на плащането най-малко на две последователни
вноски. Развалянето на договор за
аренда, сключен за срок, по-дълъг от 10 години или пожизнено, става по съдебен
ред. Ответника твърди, че процесния договор е сключен за 7 години, а процесния
анекс по същество представлява нов договор, поради забраната на чл.16, ал.1
ЗАЗ, където е уредено, че ако след сключване на договора за аренда
обстоятелствата, от които страните са се ръководили при уреждане на отношенията
си, се изменят трайно и това доведе до очевидно несъответствие между поетите от
тях задължения, всяка от страните може да поиска изменение на договора. Изменението
не може да засяга уговорения срок. Възможността за изменението на договора,
визирана в чл.16 ЗАЗ касае изменение на договора в резултат на изменение на
обстоятелствата, от които страните са се ръководили при уреждане на отношенията
си, а предвидената възможност в чл.18 ЗАЗ е в зависимост от волята на страните
и не е обусловена от промяна в обстоятелствата, а само от волята на страните да
продължат срока на договора. Продължаването на арендния договор се извършва в
писмена форма с нотариална заверка на подписите и се вписва в службите по
вписванията и в регистъра на съответната общинска служба по земеделие. Предложението
за продължаване на договора следва да се отправи най-късно до изтичане на
деветия месец на стопанската година, предхождаща прекратяването на договора за
аренда. В настоящия случай е спазен реда за продължаване на действието на
договора, като изрично в анекса към него е предвидено, че продължаването на
срока е на основание на уговорката в чл.2 от Договора и на основание чл.18 ЗАЗ.
Страните още при сключване на договора са уговорили възможността, срока на
договора да бъде продължен с още 7 години. Поради изложеното, съдът намира, че
с процесния анекс е продължен срока на договора за аренда, а не е сключен нов
договор, поради което срокът на договора е 14 години и предявения иск за
развалянето му е допустим на основание чл.28, ал.2 ЗАЗ.
Съгласно чл. 27, ал.1, т.2
ЗАЗ договорът за аренда може да бъде прекратен и "при неизпълнение - по
общия ред, доколкото в ЗАЗ не е предвидено друго". В случай на
неизпълнение на задължението за заплащане на арендна вноска чл. 28, ал.1 ЗАЗ
предвижда, че арендодателят може да развали договора ако забавянето е за повече
от три месеца. Развалянето е регламентирано в правната норма на чл. 87, ал.1 от ЗЗД /представляваща "общия ред" по смисъла на чл. 27 ЗАЗ/, съобразно
която, когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си
поради причина, за която той отговаря, кредиторът може да развали договора,
като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след
изтичането на срока ще смята договора за развален. Развалянето се осъществява с
едностранно изявление на изправната страна, отправено до неизправната и то
трябва да се направи писмено тогава, когато договорът е сключен в писмена
форма.
Развалянето на двустранните
договори се извършва по общия ред - с едностранно волеизявление по чл. 87, ал.1
или ал.2 /с или без предупреждение/, а по изключение, в изрично предвидените от
закона случаи- по съдебен ред /чл. 87, ал.3 ЗЗД и чл. 28, ал.2 от ЗАЗ/ с влязло
в сила конститутивно решение. Редът за разваляне на двустранните договори
поради неизпълнение е начинът, по който се упражнява потестативното право на
разваляне /с едностранно волеизявление или с конститутивен иск/.
За да е налице основанието
за прекратяване на договора по реда на чл. 28, ал.1 от ЗАЗ следва арендаторът
да не е изпълнил задължението си за арендно плащане с повече от три месеца. Съгласно
чл.7 плащане на арендната вноска се извършва в 14-дневен срок след приключване
на стопанската година. Следователно моментът на изпадане в забава настъпва 15.10
на съответната година в процесния случай на 15.10.2019г. От тази дата (15.10.2019г.)
започва да тече и предвиденият тримесечен срок по чл. 28, ал. 1 ЗАЗ, като
същият изтича на 15.01.2020г. Едва неизпълнението на съответното арендно
плащане в тримесечния срок по чл. 28, ал.1 от ЗАЗ дава право на арендодателя да
предприеме действия по прекратяване на договора за аренда, като предяви иска по
чл.28, ал.2 ЗАЗ, тъй като договора е със срок по-дълъг от 10 години.
Арендното плащане е
извършено по следния начин: с РКО от 18.12.2019г. ответника е платил на В.С.
рента за 2019г. в размер на 200 лв., а с пощенски запис е платил и В.С. е
получила на 24.01.2020г. сумата от 815,85 лв. Видно от посоченото сумата от 200 лв. е платена в
3-месечен срок от изискуемостта на вземането, а сумата от 815,85 лв. е платена
9 дни след изтичане на 3-месечния срок по чл.28, ал.1 ЗАЗ. Дължимата сума по
процесния договор за аренда за общо 10,891 дка. е в размер на 435,64 лева.
Спорния въпрос по делото е
относно наличието на правото на арендатора за разваляне на договорите за аренда
на земеделски земи по реда на чл. 28, ал. 1, изр. 1 ЗАЗ. Съгласно цитираната
разпоредба, арендодателят може да развали договора поради забавяне на плащането
на арендното плащане за повече от три месеца. Член 27, ал. 1 ЗАЗ предвижда, че договорът за
аренда се прекратява при неизпълнение – по общия ред, доколкото в ЗАЗ не е
предвидено нещо друго. Неизпълнението ( виновно или невиновно ), в зависимост
от причините, може да доведе до разваляне на договора по право ( чл. 89 ЗЗД )
или до разваляне по реда на чл. 87 ЗЗД. Договорът за аренда в земеделието е
двустранен договор, който може да се развали при неизпълнение на задължение по
него с едностранно волеизявление на едната страна поради виновното неизпълнение
на задълженията на другата страна, извън хипотезите на чл. 28, ал. 2 ЗАЗ.
Законът за аренда в земеделието изрично посочва случаи на неизпълнение по
договора, които дават право на кредитора да развали договора – чл. 6, ал. 3,
чл. 9, ал. 5, вр. с чл. 26, ал. 2, чл. 28, ал. 1 ЗАЗ. Параграф 1 от Допълнителните разпоредби на
Закона за арендата в земеделието предвижда, че за неуредените в ЗАЗ въпроси се
прилагат разпоредбите на гражданското законодателство. Към въпросите, касаещи
развалянето на договора за аренда, са приложими общите правила на чл. 87 ЗЗД.
Развалянето на договора за аренда произвежда действие само за в бъдеще – чл.
88, ал. 1, изр. 1 ЗЗД. Правото да се
развали договорът е преобразуващо. То се упражнява с едностранно волеизявление,
без да е необходимо съдействие на насрещната страна. Правото има акцесорен
характер. То възниква при наличие на неизпълнение, т.е. от вторичен юридически
факт, който следва по време юридическия факт, породил двустранното
правоотношение. Упражняването на правото води до прекратяване на облигационната
връзка. Правото се погасява с петгодишна давност – чл. 87, ал. 5 ЗЗД. Елементите на фактическия състав на правото да
се развали договорът са уредени в чл. 87, ал. 1 ЗЗД. Може да бъде развалян само
действителен договор, който не е прекратен на друго основание. Трябва да е
налице неизпълнение на задължение на насрещната страна по договора. Всяка форма
на неизпълнение може да бъде основание за разваляне на договора – пълно
неизпълнение, забавено неизпълнение, частично изпълнение, лошо изпълнение.
Неизпълнението се дължи на причина, за която длъжникът отговаря.
Правилото, на чл. 87, ал. 4 ЗЗД, обаче поставя
граници на правото да се развали договорът. Договорът не може да се развали,
когато неизпълнената част е незначителна с оглед интереса на кредитора. В настоящия
случай, безспорно се установи, че с РКО
от 18.12.2019г., ответника е платил на В.С. рента за 2019г. в размер на 200 лв.,
а с пощенски запис е платил и В.С. е получила на 24.01.2020г. сумата от 815,85
лв. Установи се, че между ищеца В.С. и
ответника е налично и друго арендно правоотношение за 9,347 дка. собствена земя,
по което правоотношение също се дължи арендно плащане. Доколкото в РКО не е
посочено по кой договор ответникът плаща на ищеца /длъжникът не е упражнил
правото си на избор/, а и страните не са уговорили поредност на изпълнението с
оглед наличието на повече от едно еднородни задължения на длъжника към
кредитора и недостатъчност на изпълнението, следва да се извърши прихващане на
изпълнението на тези 200,00 лева по силата на субсидиарното правило на чл.76,
ал.1, изр.2 и 3 от ЗЗД, като най-напред се погаси най-обременителното за
длъжника изпълнение. По-обременително е това задължение, чието неизпълнение се
отразява по-неблагоприятно върху имуществената сфера на длъжника – в случая
това е по-голямото като сума задължение по Договора за аренда на земеделска земя, което е в размер на 435,64
лева /10,891 дка. х 40,00 лева/. Ето защо съдът приема, че с РКО от 18.12.2019
г. ответникът е платил частично дължимата по процесния договор рента,
представляваща почти ½ от дължимото плащане.
Това плащане е извършено в срока по чл.28, ал.1 ГПК,
а остатъка от сумата в размер на 235,64 лв. е заплатена на арендодателя със
забава от 9 дни след изтичане на 3-месечния срок, визиран в посочената норма. Със
заплащането на сумата от 815,85 лева се погасява изцяло вземането за аренда на В.С.
по процесния договор за аренда, както и по другия аренден договор между същите
страни. В процесния договор за аренда и анекса към него е уговорено арендното
плащане да бъде заплащано в 14-дневен срок след изтичане на стопанската година-
т.е. до 14.11.2019г., а 3-месечния срок по чл.28, ал.1 ЗАЗ изтича на
15.01.2020г. Остатъка от дължимото плащане е извършено на 24.01.2020г. видно от
ангажираните по делото доказателства.
Съдът намира, че нормата на
чл.87, ал.4 ЗЗД намира приложение и в настоящия случай, въпреки че се
претендира процесния договор да бъде развален на основание предвидения
специален ред в чл.28, ал.1 ЗАЗ. В посочената норма е уредено само още едно основание
за разваляне на договора поради виновно неизпълнение от посочения вид, като
липсва причина към посоченото основание да не бъдат приложени общите уредени в
ЗЗД правила. В мотивите на ТР №2/2015г. на ОСГТК на ВКС е прието, че основанията
за прекратяване на договора за аренда са уредени в чл.27,ал.1 ЗАЗ. В т.1, т.3 и
т.6 са посочени конкретни хипотези на прекратяването на арендното
правоотношение: изтичане на срока, взаимно съгласие, принудително отчуждаване
на арендувана земя. В т.2, т.4 и т.5 са основанията - неизпълнение, едностранно
предизвестие, смърт /поставяне под запрещение и прекратяване на юридическо
лице/, като е извършено и препращане към други съдържащи се в същия закон
хипотези на прекратяване. Изрично предвидени в закона и относими към
основанието по т.2 на чл.27,ал.1 ЗАЗ случаи и форми на неизпълнението са: забавяне
на арендното плащане - чл.28,ал.1; непредаване на обекта в надлежно състояние -
чл.6,ал.3; ползване на арендувания обект не по предвидения от закона начин - чл.9,ал.5.
Проявление на основанието по т.4 е едностранното прекратяване на аренден
договор, сключен без определен срок - чл.29 ЗАЗ. Договорът за аренда се
прекратява при неизпълнение, съгласно общата хипотеза на чл.27,ал.1,т.2 ЗАЗ „по
общия ред, доколкото в този закон не е предвидено друго“ - т.е. налице е
препращане и към общия ред за прекратяване на договорите поради неизпълнение,
дължащо се на причини, различни от предвидените в ЗАЗ. Разпоредбата на
чл.28,ал.1, която е предмет на произнасяне по първия въпрос от настоящото
тълкувателно решение, урежда предвиденото в специалния закон специфично основание
за разваляне - прекратяване поради неизпълнение, изразяващо се в забава за
арендно плащане за повече от три месеца. При тази форма на неизпълнение и
когато договорът за аренда няма за предмет държавни или общински земи, ЗАЗ
предвижда отклонение от общия ред по чл.87,ал.1 ЗЗД /приложим за неуредените от
специалния закон случаи - пар. 1 от ДР на ЗАЗ/ за разваляне на двустранните
договори поради неизпълнение - отклонение от изискването за даване на подходящ
срок за
изпълнение с предупреждение, че с изтичането му
договорът се счита за прекратен.
Видно е, че в хипотезата на
чл.28, ал.1 ЗАЗ при уреденото специфично основание за разваляне на договора за
аренда поради неизпълнение, изразяващо се в забава на арендното плащане повече
от три месеца, представлява отклонение от общия ред само в частта по отношение
на липсата на необходимост от даване на подходящ срок за изпълнение на
задължението. Не са дерогирани, обаче останалите общи правила от общия ред за
разваляне на договор, уреден в чл.87 ЗЗД и в частност в чл.87, ал.4 ЗЗД. Процесния
договор за аренда не съставлява фикс сделка по смисъла на чл.87, ал.2,
предложение последно ЗЗД-ако задължението е трябвало да се изпълни непременно в
уговореното време. Съществено при
забавеното изпълнение е възможността длъжникът да заплати сумата и по този
начин да санира - да заличи последиците на забавата /извън хипотезата на фикс
сделки, за каквато процесната не е счетена/. В процесния случай ищецът е приел
закъснелите плащания, включително и това след изтичане на трите месеца,
предвидени в чл.28, ал.1 ЗАЗ, въпреки, че преди приемането на закъснялото
плащане е възразил срещу неточното във времево отношение неизпълнение, позовавайки
се на чл.87, ал.1 от ЗЗД. Видно е, че изпратеното до ответника уведомление е
достигнало до него след извършеното плащане. Доколкото ищецът не сочи системно
неизпълнение на задължението на ответника да заплаща арендното плащане в срок,
към настоящия момент за последната стопанска година плащането е извършено и
прието, съдът приема, че неточното във
времево отношение изпълнение е незначително с оглед интереса на кредитора, тъй
като е извършено частично плащане в предвидения срок , а останалата част е
изпълтена изцяло само 9 дни след изтичането на срока по чл.28, ал.1 ЗАЗ. Следва
да бъде посочено, че посочената норма визира забавянето на арендното плащане,
като липсва изрично указание дали частичното неизпълнение в посочения срок
съставлява основание за разваляне на договора или е необходимо пълно
неизпълнение на задължението. Отделно от всичко гореизложено в процесния
договора за аренда между страните е постигната уговорка съгласно чл.10,т.4, че
договорът се прекратява при неизпълнение на задълженията по този договор по
общия ред с писмено предизвестие от една стопанска година. Както е прието и в горепосоченото
тълкувателно решение, даването на подходящ срок за изпълнение на основание
чл.28, ал.1 ЗАЗ не задължително, но само в случай, че страните в договора не са
уговорили подобно задължение. Видно е, че в настоящия случай такова е
уговорено. Ако бъде прието, че с изпращането на процесното уведомление е
започнал да тече този,уговорен мл.10, т.4 срок на предизвестие, то към настоящи
момент той не е изтекъл.
Поради всичко изложено,
съдът приема, че не са налице основанията за разваляне на договора за аренда и
предявеният иск следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на процеса и на
основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответниците
сторените деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300,00
лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.Ц.С.,
ЕГН**********, с.***, ***против ***,
***, със седалище и адрес на управление:***, иск с правно основание чл.28, ал.2 от ЗАЗ за разваляне на сключения
между ищцата договор за аренда на земеделска земя с нотариална заверка на
подписите рег.№***., Акт №***, ***на ***А.П., вписан в ***- Плевен вх.№***., ***и
Анекс към него от 12.03.2015г. с нотариална заверка на подписите рег.№***/12.03.2015г.,
Акт №92, том I на ***Анелия вписан в ***- Плевен вх.рег. №***., Акт №***, том 5
, д.№***., поради забавяне плащането на арендното плащане за стопанската
2018/2019 година с повече от три месеца, КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК В.Ц.С., ЕГН**********, с.***, ***, да заплати на „***, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, направените деловодни разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лева.
Решението може да бъде
обжалвано в двуседмичен срок от съобщението пред ПлОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: