Р Е Ш Е Н И Е
№ 78/15.06.2018г., град Карнобат
В ИМЕТО НА
НАРОДА
КАРНОБАТСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД І наказателен
състав
На девети май, две
хиляди и осемнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател : ТАТЯНА СТАНЧЕВА
Съдебни заседатели :1.
2.
Секретар: Веска Христова
прокурор ………...........................
като разгледа докладваното от съдията
Станчева
АНД № 106 по описа за 2018 година, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на
глава трета, раздел V от ЗАНН, по жалба на Б.И.Х.,
ЕГН-**********,***, против наказателно постановление № **** г. на началника на
ОДМВР-Бургас, РУ - Карнобат, с което на жалбоподателя са наложени
административни наказания, както следва:
„глоба“ в размер на 200 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от три месеца, на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП за нарушение на чл.103 от ЗДвП;
„глоба“ в размер на 50 лв. на основание
чл.183,ал.4, т.7-предложение „първо“ от ЗДвП за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП;
„глоба“ в размер на 20 лв. на основание
чл.185 от ЗДвП за нарушение на чл.139, ал.2, т.3 от ЗДвП;
„глоба“ в размер на 20 лв. на основание
чл.185 от ЗДвП за нарушение на чл.137, ал.1, т.2 от ЗДвП;
В жалбата се иска отмяна на НП, като
жалбоподателят излага твърдения, че не е бил запознат със съдържанието на
съставения срещу него АУАН, а предоставеното му копие било неясно, написано на
индиго и нечетливо и това е нарушило правото му на защита, поради което иска
неговата отмяна.
В съдебно заседание, жалбоподателят се явява
лично, ангажира доказателства и моли за отмяна на наказателното постановление,
като твърди, че не е видял подадения от полицаите сигнал със стоп палка и не е извършил
останалите нарушения, отразени в АУАН, за които е санкциониран с НП.
Ответната страна, не изразява становище
по жалбата и не изпраща свой представител в производството пред съда.
Съдът намира жалбата за допустима, тъй
като е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и съдържа
необходимите реквизити. С оглед събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 05.01.2018г. около 06.20 часа в гр.К.
на бул.“****“, жалбоподателят управлявал лек автомобил *** с рег.№ ****.
Свидетелите А.В.В. и А.В.Г. *** били на установъчен пункт ***. Управлявания от
жалбоподателя автомобил се движел в посока гр.А. към гр.С.. Св. В. подал сигнал
със стоп палка, но водачът не спрял. Полицейските служители последвали
автомобила управляван от жалбоподателя, който след завой надясно към Автогарата
на гр.К. спрял. Неизпълнението на нареждането на полицейските служители от
водача е квалифицирано като нарушение на чл.103 от ЗДвП. След спирането на
автомобила, на водача била извършена проверка и срещу него е съставен АУАН с
бл. № *****от *****. за нарушение на чл.103 от ЗДвП, чл.137а, ал.1 от ЗДвП –
управление на МПС без обезопасителен колан, нарушение на чл.139, ал.2 т.3 от ЗДвП
– МПС-то е без пожарогасител и за нарушение на чл.139, ал.2 т.2 от ЗДвП –
МПС-то не е оборудвано с аптечка. АУАН-ът е връчен на жалбподателя на същата
дата 05.01.2018г. Връченият на жалбоподателя АУАН, представен към жалбата, е неясен
и нечетлив, което е възпрепятствало жалбоподателят да депозира пред
административния орган възражения срещу констатациите отрези в АУАН, което е
нарушило правото му на защита. За констатациите в АУАН същият се е запознал
едва с връчване на НП.
Въз основа на съставения АУАН е издадено
и обжалваното в настоящото производство НП, с което на основание чл. 175, ал.1,
т.4 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на жалбоподателя е наложено
административно наказание - глоба в размер на 200,00 лв. и лишаване от
правоуправление за срок от 3 месеца за нарушение на чл. 103 от ЗДвП.
На основание чл.183, ал.4,
т.7-предложение „първо“ от ЗДвП за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП е
наложена „глоба“ в размер на 50 лв. На
основание чл.185 от ЗДвП за нарушение на чл.139, ал.2, т.3 от ЗДвП, е наложена
„глоба“ в размер на 20 лв. и на основание чл.185 от ЗДвП за нарушение на
чл.137а, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 20 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът
прие за установена въз основа на гласните доказателствени средства -
показанията на актосъставителя, свидетеля на нарушението и на съставянето на
акта, свидетелката И., съжителстваща с жалбоподателя, и свидетел в момента на
проверката, както и от приложените по делото писмени доказателствени средства.
По
същество, следва да се посочи следното:
Относно
нарушението на чл. 103 от ЗДвП.
Настоящият съдебен състав намира, че нарушението на
чл. 103 от ЗДвП не е установено по безспорен и несъмнен начин и приема твърденията
на жалбоподателя, че не е възприел подадения от полицая сигнал със стоп-палка.
В случай
на ангажирана административно наказателна отговорност
за нарушение по чл. 103 ЗДвП /неспиране на подаден сигнал със стоп
палка/ при изложеното
в съдебно заседание изявление от жалбоподателя, потвърдено от св.Ю.П.И., че
подаденият сигнал не е бил забелязан от водача и пътуващите в
автомобила, т.е. сигналът не е бил достатъчно
ясен и са налице съмнения за неговото правилно възприемане от нарушителя,
какъвто е настоящия случай, то в тежест на административно наказващия
орган е при условията на пълно и главно доказване да установи: точното място на
извършване на нарушението, точното място на позициониране на контролните органи
и дали те са били видими, пътната обстановка при подаване на сигнала за
спиране и че от горепосочените обстоятелства може да се направи несъмнен
извод, че водачът е възприел сигнала, възприел е че той се отнася до него,
както и посоченото място за спиране. Доказването може да стане или като в АУАН
се опишат подробно тези обстоятелства и се ползва презумптивното
доказателствено значение на АУАН или като актосъставителят или други свидетели
ги установят по несъмнен начин при разпита им в съдебно заседание. В процесния
случай нито в АУАН нито в НП са изложени факти за посочените обстоятелства.
Съгласно чл. 6 и чл. 7 ЗАНН административно-наказателната отговорност на дееца
може да бъде ангажирана, само ако деянието е извършено виновно - умишлено или
непредпазливо. Съгласно препращащата норма на чл. 11 ЗАНН в
административнонаказателния процес се прилагат общите правила на наказателния
процес за презумпция за невиновност, разпределение на доказателствената тежест,
която лежи върху наказващия субект и забрана за осъждане, само заради това, че
нарушителят не е доказал възраженията си. С оглед гореизложените принципни
съображения и предвид направеното
твърденията на жалбоподателя, че не е възприел подадения сигнал със „стоп-палка“ и доколкото административнонаказващия орган, не е ангажирал каквито и
да било доказателства за обстановката на извършване на нарушението, което не се
изясни от разпитаните свидетели, то следва да се
приеме, че нарушението по чл. 103 ЗДвП не е доказано от субективна страна и НП
следва да бъде отменено в тази част/в този смисъл Решение №206 от 16.02.2017г. по КНАХ
дело № 63 по описа
за 2017 година на БАС/.
Относно останалите нарушения съдът
намира, че същите също не се доказаха в хода на съдебното следствие. Св.Г.
посочва, че когато е извършвана проверката на жалбоподателя от св.В. той е бил до служебния автомобил, т.е. той не е бил
свидетел на нарушението – непоставен предпазен колан. Тези показания са в
противоречие с показанията на актосъставителя, който заявява, че по време на
проверката колегата му е бил до него, поради което следва изводът, че нарушението по чл.137а, ал.1 от ЗДвП –
управление на МПС без обезопасителен колан, също не е доказано по несъмнен
начин.
По отношение на нарушението по чл. 139, ал.2,
т.3 от ЗДвП по делото отново е налице противоречие. Св. В. твърди, че няма
спомен дали е проверявал за пожарогасител.
Свидетелства, че не е заявявал че прижеваният от жалбоподателя
пожарогасител е „фалшив“. Посочва че
след изтичане на срока на годност на пожарогасителя, същият е „невалиден“. В
АУАН не е посочено дали жалбоподателят е имал или не е имал пожарогасител, или
ако е имал дали същият е бил с изтекъл срок на годност. Това обаче са две отделни хипотези. Съгласно чл. 10, ал.1,
т.6, б. "п" и б.“р“ от ППЗДвП "Моторно превозно средство или
тегленото от него ремарке е технически неизправно, ако има някоя от следните
повреди или неизправности: 6. по рамата,
кабината, каросерията и допълнителното оборудване, п) няма пожарогасител или е
неизправен, р) няма аптечка;".
Анализът на цитирания текст сочи, че законодателят приема едно МПС за
технически неизправно и в случаите, в които то няма пожарогасител, а ако ако
има такъв, то той е неизправен. Ако проверяващите са приели, че водачът е имал
пожарогасител, но последният е неизправен, то и в АУАН и в НП трябва да са
посочени конкретни основания, които са послужили за определяне на наличния
пожарогасител, като такъв с "изтекъл срок". В аминистративнонаказателната
преписка и по делото липсват данни относно техническото състояние и изправност
на пожарогасителя, с който МПС е бил оборудвано – дали е стар, респ. годен ли е
същия за употреба или не, както и кога е била датата на последната проверка за
техническата му изправност, поради което съдът е възпрепятстван да извърши
проверка на изложените от актосъставителя твърдения в АУАН-а за неизправност,
респ. липса пожарогасител.
Аналогично и за нарушението на чл.139,
ал.2 т.2 от ЗДвП. Съдът установи противоречие в показанията на двамата
пол.служители. Така св.В. твърди, че жалбоподателят не е имал аптечка, а св.Г.,
че е имало аптечка, но в нея не е имало нищо, а в АУАН не е посочено точно кое
от задължителното съдържание на аптечката е липсвало, съгласно действащата Инструкция
№ 1 от 20.02.2008г. на Министерството на здравеопазването за съдържанието на
аптечките на моторните превозни средства. По изложените съображения съдът
намира, че НП следва да се отмени като незаконосъобразно.
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този
закон имат доказателствена сила до доказване на противното, която касае
административния орган, при редовно
съставен АУАН да издаде НП. Съдът не може да се позове на чл.189, ал.2 от ЗДвП и при
неизяснена фактическа обстановка, наличие на противоречиви свидетелски
показания, да приеме по презумпция че описаното в АУАН отговаря на
действителността, противното би означавало, че във всички случай съдът следва
да приеме безкритично отразеното в АУАН-а и би обезсмислило обжалването и
съдебната проверка на издадените НП за нарушения на ЗДвП.
Водим от горното и на основание чл. 63,
ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно
постановление № 18-0282-000050/30.01.2018 г. на началника на ОДМВР-Бургас, РУ -
Карнобат, с което на Б.И.Х., ЕГН-**********,***
са наложени административни наказания, както следва: „глоба“ в размер на 200
лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца, на основание
чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП за нарушение на чл.103 от ЗДвП; „глоба“ в размер на
50 лв. на основание чл.183, ал.4, т.7-предложение „първо“ от ЗДвП за нарушение
на чл.137а, ал.1 от ЗДвП; „глоба“ в размер на 20 лв. на основание чл.185 от ЗДвП за нарушение на чл.139а, ал.2, т.3 от ЗДвП; „глоба“ в размер на 20 лв. на
основание чл.185 от ЗДвП за нарушение на чл.137а, ал.1, т.2 от ЗДвП, като
незаконосъобразно.
НАСТОЯЩОТО
РЕШЕНИЕ подлежи
на касационно обжалване пред Административен съд Бургас в 14-дневен срок,
считано от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: