№ 3745
гр. София, 04.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 14-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КРАСИМИРА Н. ПРОДАНОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИРА Н. ПРОДАНОВА
Административно наказателно дело № 20231110206190 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от **** „**********” ЕАД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление гр. ***********, представлявано от всеки двама от
изпълнителните директори или от всеки един от тях заедно с прокурист, чрез юрисконсулт
С. Ц. – И., срещу Наказателно постановление /НП/ № Р-10-65/31.03.2023 г., издадено от
заместник-председателя на Комисия за финансов надзор, ръководещ управление
„Застрахователен надзор”, с което на жалбоподателя на основание чл. 647, ал. 2 и чл. 644,
ал. 1, т. 2 от КЗ, във връзка с чл. 648, ал. 1 от КЗ, за извършено нарушение по чл. 108, ал. 1
от Кодекса за застраховането, е наложено наказание "имуществена санкция" в размер на 1
000 /хиляда/лева.
Жалбоподателят счита, че издадените АУАН и НП са неправилни и необосновани,
както моли процесното НП да бъде отменено в неговата цялост, като подробни съображения
за това са изложени в подадената жалба.
Жалбоподателят, редовно призован, се представлява от юрк. С. Ц., която пледира
за отмяна на процесното наказателно постановление по съображенията, изложени в жалбата
и заявява, че разпоредбата на чл. 108 от КЗ не е нарушена. Моли за присъждане на
юрисконсулстко възнаграждение.
Административнонаказващият орган – ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА
КОМИСИЯ ЗА ФИНАНСОВ НАДЗОР, редовно призован, не се явява. Представлява се от
юрк. МХ, която пледира за потвърждаване на НП. Претендира юрисконсултско
възнаграждение и представя писмени бележки.
В съдебното заседание допуснатата в качеството на свидетел С. В. А., редовно
1
призована, не се явява, като същата е заличена като свидетел по делото по искане на
процесуалния представител на жалбоподателя, доколкото не се оспорва фактическата
обстановка, описана в АУАН и НП.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази
доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
Атакуваното НП е издадено против **** „**********” ЕАД, ЕИК ******** при
следните обстоятелства, а именно – на 03.10.2022 г. в Комисията за финансов надзор,
управление „Застрахователен надзор“, е постъпила жалба, подадена от ДЗВ, с вх. № 91-02-
859/03.10.2022 г.
Съгласно изложеното в жалбата, пред „**** **********“ ЕАД са предявени
претенции за възстановяване на медицински разходи на основание на застрахователен
договор № **********. Жалбоподателят изразява оплакване от постановените откази за
възстановяване на претендираните суми, като излага, че застрахователят неоснователно
твърди, че лимитът по договора е бил изчерпан.
По повод на посочената жалба, с писма на КФН, изх. № 91-02-859 от 05.10.2022 г. и
от 17.10.2022 г., от „**** **********“ ЕАД са изискани подробни писмени обяснения по
случая, ведно със заверени копия от всички документи, съдържащи се в преписките по
претенциите.
Отговорът на застрахователното дружество е постъпил в КФН с писма с вх. 91-02-
859 от 13.10.2022 г. и от 21.10.2022 г.
След извършване на проверка и на анализ на документите по една от преписките е
установено следното, а именно - ДЗВ е застраховано лице по застрахователен договор №
НОЗ-**********, сключен между „Региоком Европейско дружество - клон България“ КЧТ и
„**** **********“ ЕАД, с период на застрахователно покритие от 01.10.2021 г. до
30.09.2022 г., включително. Застрахователят посочва, че в рамките на застрахователния срок
застрахованото лице е предявило множество застрахователни претенции за възстановяване
на разходи за лекарства, консумативи и помощни средства, които са одобрени.
На 17.09.2022 г. е предявена претенция № 31/********** за възстановяване на
разходи за диоптрични очила. Поради надвишаване на договорения лимит по договора
застрахователят не е уважил претенцията, като по преписката липсва заверено копие на
писмено доказателство, удостоверяващо датата на произнасяне на застрахователя по тази
претенция.
Във връзка с изложеното, с писмо с изх. № 91-02-859/17.10.2022 г. по описа на КФН
от „**** **********“ ЕАД е изискано заверено копие на документ, удостоверяващ датата на
произнасяне на застрахователя по нея.
В КФН е постъпил отговор на писмото, в който застрахователното дружество
посочва, че предвид обстоятелството, че при предходно заведени от жалбоподателя искове с
2
№ 31/********** и с № 31/********** той вече е бил информиран за изчерпания лимит и
съгласно т. 3 от Специалните условия по застрахователна полица № НОЗ-**********,
застрахованото лице се счита за информирано и не е изпращано поредно писмо с тази
информация.
Съгласно т. 3 от Специалните условия към застрахователна полица № Н03-
**********, „в случай, че дадено застраховано лице вече е било информирано писмено от
застрахователя за изчерпване на лимита му по дадена секция от застраховка „ Здравна
грижа “, то при последващо предявяване на иск за застрахователно плащане по същата
секция, лицето ще се счита за информирано за изчерпване на лимита му.“.
Съгласно разпоредбата на чл. 108, ал. 1 от Кодекса за застраховането КЗ),
застрахователят е длъжен да се произнесе по претенцията по застраховки по раздел I от
приложение № 1 или по т. 1 - 3, 8 - 10 и 13 - 18, раздел II, буква „А“ от приложение № 1,
които не са застраховки на големи рискове, в срок до 15 работни дни от представянето на
всички доказателства по чл. 106, като:
определи и изплати размера на обезщетението или застрахователната сума, или
мотивирано откаже плащането.
Застрахователят е длъжен да се произнесе по всяка предявена пред дружеството
застрахователна претенция в законоустановения срок по един от начините, посочени в
разпоредбата на чл. 108, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КЗ, а именно като определи и изплати размера на
обезщетението или сумата, или мотивирано откаже плащането.
След като на застрахователя са представени всички доказателства по чл. 106 от КЗ,
необходими за установяване на основанието и размера на претенцията, в конкретния случай
считано от 17.09.2022 г., съгласно чл. 108, ал. 1 от КЗ, за „**** **********“ ЕАД е
възникнало задължение да се произнесе по претенция № 31/********** по един от
алтернативно посочените в т. 1 и т. 2 от същата разпоредба начини. Това свое задължение
„**** **********“ ЕАД е било длъжно да изпълни в срок до 10.10.2022 г. включително.
Разпоредбата на чл. 108, ал. 1 от КЗ е императивна и всяко отклонение от нея е
недопустимо. Кодексът за застраховането не прави разграничение в случаите, при които
пред един застраховател са предявени повече претенции от един и същи ползвател на
застрахователни услуги. В този смисъл застрахователят не разполага с възможност да прави
преценка дали следва да се произнесе по претенцията, касаеща възстановяване на направени
разходи, като уведоми ползвателя на застрахователни услуги, че поради изчерпване на
лимита отказва да възстанови претендираната сума, в случай че лицето вече е било
уведомено за това обстоятелство по друга претенция. Цитираната разпоредба на т. 3 от
Специалните условия към застрахователна полица № НОЗ-********** противоречи на
разпоредбата на чл. 108, ал. 1 от КЗ и я заобикаля, което е недопустимо. „**** **********“
ЕАД следва да се произнесе по всяка една застрахователна претенция, като в случай на
отказ - да информира ползвателя на застрахователни услуги за конкретните мотиви,
обуславящи произнасянето с отказ. Дружеството не разполага с преценка дали следва да се
3
произнесе по последващо предявена от същото лице претенция след изчерпване на
договорения лимит на покритие, тъй като това е вменено му от КЗ императивно задължение.
От прегледа на представените документи е видно, че към 21.10.2022 г. „****
**********“ ЕАД не се е произнесло по претенция № 31/********** в законоустановения
срок с нарочно мотивирано писмо, изпратено до ползвателя на застрахователни услуги.
С горепосоченото деяние е нарушена е разпоредбата на чл. 108, ал. 1 от Кодекса за
застраховането, като нарушението е извършено на 11.10.2022 г. в гр. София.
За извършеното от жалбоподателя **** „**********” ЕАД, ЕИК ******** бил
съставен АУАН, а впоследствие било издадено и наказателното постановление, предмет на
обжалване в настоящото производство.
Изложената по-горе фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед
събраните по делото писмени доказателства, а именно - НП № Р-10-65/31.03.2023 г.;
известие за доставяне № PS 1040 09EDAEА, с което е връчено НП № Р-10-65/31.03.2023 г.;
акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № Р-06- 8/20.01.2023 г.;
пълномощно на С. В Ц.-И.; възражение срещу АУАН № Р-06-8/20.01.2023 г., вх. № 91-01-
3/24.01.2023 г.; жалба с вх. № 91-02-859/03.10.2022 г., постъпила в КФН по електронен път,
ведно с приложения и разпечатка от деловодната система на КФН; писмо до ****
„**********“ АД с изх. № 91-02-859/05.10.2022 г.; писмо от **** „*********“ АД с вх. №
91-02- 865/13.10.2022 г., ведно с приложения и разпечатка от деловодната система на КФН;
заповед № 3-353/09.12.2022 г. на заместник-председател на КФН, ръководещ управление
„Застрахователен надзор“. Доказателствата по делото са непротиворечиви и допълващи се,
поради което съдът ги кредитира изцяло. По делото не се събра доказателствен материал,
който да поставя под съмнение така установените факти. В съдебната фаза от
жалбоподателя не са ангажирани никакви доказателства, които да са в подкрепа на неговите
твърдения, поради което съдът приема, че фактическата обстановка по делото се е
реализирала по описания по-горе начин. Съдът не кредитира подаденото от жалбоподателя
възражение срещу съставения му АУАН, доколкото същото не е подкрепено с
доказателства, които да оборят установената по-горе фактическа обстановка.
От правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН,
подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за
законност, констатира, че при издаването на наказателното постановление не са допуснати
съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят неговата отмяна.
Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган в срока по чл. 34,
ал. 3 от ЗАНН. АУАН и НП са издадени от компетентни органи при спазване императивните
разпоредби на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Съдът намира за неоснователни възраженията на
4
жалбоподателя, че са допуснати нарушения на процесуалните правила.
Административно-наказващият орган е приел, че с гореописаното жалбоподателят
е нарушил разпоредбата на чл. 108, ал. 1 от Кодекса за застраховането.
Наказателното постановление е издадено въз основа на акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) № Р-06-8 от 20.01.2023 г., съставен от С. В. А., на
длъжност „главен експерт” в отдел „Правоприлагане”, дирекция „Застрахователен надзор”,
управление „Застрахователен надзор” на КФН, с което на жалбоподателя основание чл. 647,
ал. 2 и чл. 644, ал. 1, т. 2 от КЗ, във връзка с чл. 648, ал. 1 от КЗ, за извършено нарушение по
чл. 108, ал. 1 от Кодекса за застраховането, е наложено наказание "имуществена санкция" в
размер на 1 000 /хиляда/лева
Съдържащото се в ЗАНН изискване наказателното постановление да съдържа
описание на обстоятелствата, при които е извършено нарушението, означава да бъдат
посочени всички съставомерни елементи на деянието и обстоятелствата, при които то е
извършено по начин, даващ възможност да се направи индивидуализация на
административното нарушение. Това, от една страна е от значение за съдебния контрол за
материална законосъобразност на НП, а от друга - чрез конкретизацията на нарушението от
фактическа страна, се обезпечава правото на защита на лицето, привлечено към
административно-наказателна отговорност, в съдържанието на което се включва и правото
му да знае точно какво административно нарушение се твърди, че е извършило, за да може
да организира защитата си в пълен обем. Всички обстоятелства, релевантни за
съставомерността на деянието и за реализиране на отговорността, следва да бъдат
обективирани в съдържанието на акта (чл. 42, т. 4 и 5 ЗАНН) и съответно - в НП (чл. 57, ал.
1, т. 5 и 6 ЗАНН). Административното наказание се налага по строго формална процедура,
имаща за цел да защити правата на лицето.
Срещу АУАН № Р-06-8 от 20.01.2023 г. са постъпили писмени възражения в срока
по чл. 44, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) от страна на
„**** **********“ ЕАД, като възраженията са регистрирани с № 91 -01 -3 от 24.01.2023 г.
Застрахователят твърди, че основната роля на чл. 108, ал. 1 от Кодекса за
застраховането е да защити правата на ползвателите на застрахователни услуги от
неправомерни действия на застрахователите, като такова право е получаването на
информация по заведена застрахователна претенция. „**** **********“ ЕАД счита, че в
конкретния случай няма никакво нарушаване на правата на застрахованото лице от страна
на застрахователя. Застрахователят посочва, че застрахованото лице ДЗВ е завело осем
претенции по секция „Лекарствени средства, превързочни материали, помощни средства и
консумативи“, по която секция в застрахователния договор е уговорен застрахователен
лимит от 200 лв. „**** **********“ ЕАД отбелязва, че първите пет застрахователни
претенции на ползвателя на застрахователни услуги са платени изцяло, а шестата - частично,
като на 19.09.2022 г. застрахованото лице писмено е уведомено от застрахователя за
изчерпване на лимита му по цитираната секция. Застрахователят твърди, че по заведена от
него нова претенция още на следващия ден – 20.09.2022 г., ДЗВ е уведомен отново писмено
от застрахователя за изчерпан лимит по секцията. „**** **********“ ЕАД поддържа, че при
последваща претенция не е изпратило писмо, спазвайки договореното положение в
застрахователния договор, известно на административнонаказващия орган и дори цитирано
5
в АУАН № Р-06-8 от 20.01.2023 г., а именно, че в случай че дадено застраховано лице вече е
било информирано писмено от застрахователя за изчерпване на лимита му по дадена секция
от застраховка „Здравна грижа“, то при последващо предявяване на иск за застрахователно
плащане по същата секция лицето ще се счита за информирано за изчерпване на лимита му.
„**** **********“ ЕАД поддържа, че в конкретния случай не са нарушени правата
на ползвателя на застрахователни услуги, нито пък е налице нарушаване на КЗ.
Дружеството посочва, че твърденията на актосъставителя, че със своите действия и
с уговореното в застрахователния договор застрахователят е нарушил императивна законова
норма, не са правилни. „**** **********“ ЕАД поддържа, че с уговореното в
застрахователния договор то не прави никаква преценка дали да се произнесе по заведена
застрахователна претенция, нито дали да уведоми застрахованото лице за своето решение в
случая, когато е изчерпан лимитът по договора. Дружеството твърди, че разсъжденията,
направени в мотивите на АУАН № Р-06-8 от 20.01.2023 г., биха били верни, ако в
застрахователния договор е било уговорено, че застрахователят няма да уведомява
застрахованото лице след изчерпване на лимита му по дадена секция. „**** **********“
ЕАД отбелязва, че направената уговорка не е такава и че тя съдържа в себе си задължение
на застрахователя да уведоми писмено застрахованото лице за изчерпване на този лимит,
посочвайки изрично хипотезата „в случай че дадено застраховано лице вече е било
информирано писмено от застрахователя за изчерпване на лимита му по дадена секция от
застрахователен договор № НОЗ-**********. Дружеството посочва, че в случая с ДЗВ е
изпратило такава писмена информация два пъти.
„**** **********“ ЕАД твърди също, че уговореното в т. 3 от Специалните
условия към застрахователната полица представлява клауза, договорена между двете страни
по застрахователното правоотношение - застраховател и застраховащ, при спазване на
всички принципи и изисквания на свободата на договаряне, регламентирани както в общия
нормативен акт - Закона за задълженията и договорите, така и в специалния Кодекс за
застраховането, уреждащи материята на договора и в частност на застрахователния договор.
Дружеството посочва, че тази клауза не е включена едностранно от застрахователя в общите
му условия и във връзка с нея няма как да възникне спор или възможност за тълкуване дали
тя е неравноправна, или заобикаля закона.
Съдът намира, че аргументите на застрахователя са неоснователни.
Както е посочено и по-горе, чл. 108, ал. 1 от КЗ има императивен характер, т.е.
отклонение от неговото правило е недопустимо и би засегнало правата на ползвателя на
застрахователни услуги. Смисълът на чл. 108, ал. 1 от КЗ е ползвателят на застрахователни
услуги да е уведомен в разумен срок (в случая 15 работни дни) за това, дали застрахователят
ще определи и изплати размера на обезщетението или застрахователната сума, или
мотивирано ще откаже плащането. В Кодекса за застраховането не е проведено
разграничение в случаите, при които пред един застраховател са предявени повече
претенции от един и същи ползвател на застрахователни услуги. Именно поради тази
6
причина застрахователят не разполага с възможност да прави преценка дали следва да се
произнесе по претенция, която се отнася до възстановяване на направени разходи, като
уведоми ползвателя на застрахователни услуги, че поради изчерпване на лимита отказва да
възстанови претендираната сума, в случай че лицето вече е било уведомено за това
обстоятелство по друга претенция. Разпоредбата на т. 3 от Специалните условия към
застрахователна полица № НОЗ-********** противоречи на разпоредбата на чл. 108, ал. 1
от КЗ и я заобикаля, което е недопустимо. Тази разпоредба от Специалните условия към
застрахователна полица № НОЗ-********** има гражданскоправен характер и
изпълнението или неизпълнението й от страна на застрахователя е от значение единствено
за изпълнението или неизпълнението на задължение на застрахователя, което по силата на
свободата на договаряне, регламентирана в чл. 9 от Закона за задълженията и договорите, е
уговорено в застрахователния договор като институт на гражданското право. Изпълнението
на разпоредбата на т. 3 от Специалните условия към застрахователна полица № НОЗ-
********** не води автоматично да изпълнение на административното задължение на
застрахователя по чл. 108, ал. 1 от КЗ. За „**** **********“ ЕАД съществува задължение да
се произнесе по всяка една застрахователна претенция, предявена пред него, независимо от
това, дали лимитът за съответните разходи по застрахователния договор е изчерпан, или не,
като в случай че откаже да изплати застрахователно обезщетение по претенцията,
дружеството следва да уведоми за това ползвателя на застрахователни услуги и в писмото до
него да изложи подробни и ясни мотиви, обуславящи произнасянето с отказ.
Застрахователят не разполага с преценка дали следва да се произнесе по последващо
предявена от същото лице претенция след изчерпване на договорения лимит на покритие,
тъй като това е вменено му от КЗ императивно задължение. Освен това извършеното
административно нарушение е формално и съставът му е осъществен с факта на
непроизнасянето на застрахователя в срока по чл. 108, ал. 1 от КЗ, без да е необходимо
доказването на настъпилите вреди за претендиращия обезщетение.
След преценка на всички представени доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, настоящият съдебен състав приема за установено от фактическа и правна
страна, че „**** **********“ ЕАД не е изпълнило задължението си по чл. 108, ал. 1 от
Кодекса за застраховането в срок до 15 работни дни от представянето на всички
доказателства по чл. 106 от КЗ да се произнесе по застрахователна претенция №
31/**********, предявена пред застрахователното дружество на основание на
застрахователен договор № НОЗ-********** от ДЗВ (ползвател на застрахователни услуги -
застраховано лице), по един от алтернативно посочените в т. 1 и т. 2 от същата разпоредба
начини, като: 1. определи и изплати размера на обезщетението или застрахователната сума,
или 2. мотивирано откаже плащането, с което е нарушена разпоредбата на чл. 108, ал. 1 от
Кодекса за застраховането, като нарушението е извършено на 11.10.2022 г. в гр. София.
На основание чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, АНО е установил по несъмнен начин факта на
извършеното нарушение, самоличността на нарушителя, както и неговата вина, като е
преценил, че не е приложима нормата на чл. 28 от ЗАНН, с оглед високата степен на
7
обществена опасност на извършеното нарушение и след преценка на установените факти и
обстоятелства, се установява, че не са налице предпоставките за прилагане на чл. 28 от
ЗАНН, като в случая следва да се има предвид, че нарушението на чл. 108, ал. 1 от КЗ е
формално и наличието на причинена вреда не е задължителен елемент от състава на
неговото извършване.
Легална дефиниция на маловажен случай се съдържа в § 1, ал. 1, т. 4 от Допълни‐
телните разпоредби на ЗАНН. Съгласно установената дефиниция „маловажен случай“ ще е
този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на за‐
дължение от едноличен търговец, или юридическо лице към държавата или община, с оглед
на липсата или незначителността на вредните последици, или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид.
Граматическия преглед на разпоредбата налага извода за алтернативно прилагане на
различни хипотези. Това е от значение, защото първата хипотеза изисква наличието на
вредни последици. Такива ще са налице, когато са част от състава на нарушението, тоест
те трябва да са съставомерни.
В настоящия случай, извършеното административно нарушение е от вида на
формалните и в състава им не се съдържа/предвижда настъпването на вредни последици. В
тази връзка следва да се обследват други обстоятелства, които ако след тяхната преценка се
определят, като смекчаващи, и при положение, че водят до по-ниска степен на обществена
опасност, може да се достигне до извод за маловажност. Разбира се, тези други
обстоятелства не могат да са част от състава на нарушението, защото това би довело до
двойна преценка на едни и същи факти. В тази връзка, от събраните доказателства не се
откриват, такива които да дове дат до извода за маловажен случай.
По размера на наказанието:
По отношение на вида и размера на наложената „имуществена санкция“ на
основание чл. 647, ал. 2 и чл. 644, ал. 1, т. 2 от КЗ, във връзка с чл. 648, ал. 1 от КЗ, за
извършено нарушение по чл. 108, ал. 1 от Кодекса за застраховането, в размер на 1 000
/хиляда/лева, съдът приема, че определеният размер от АНО отговаря на тежестта на
нарушението и степента на обществената му опасност. Имуществената санкция се явява
справедлива и способстваща за постигане на целите на наказанието.
По разноските:
При този изход на делото е основателна и претенцията на процесуалния
представител н а въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в
полза на КФН, съгласно изричното право, регламентирано в разпоредбата на чл. 63д, ал. 1
вр. ал. 4 ЗАНН. С оглед невисоката фактическа и правна сложност на делото и
разглеждането му в едно открито съдебно заседание, искането следва да бъде уважено в
минималния размер, определен съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за
правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, а именно в
8
размер на 80,00 /осемдесет/ лв. за представителството пред настоящата инстанция.
По изложените съображения съдът приема, че НП е законосъобразно и следва да
бъде потвърдено.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № Р-10-65/31.03.2023 г., издадено
от заместник-председателя на Комисия за финансов надзор, ръководещ управление
„Застрахователен надзор”, с което на **** „**********” ЕАД, ЕИК ********, със седалище
и адрес на управление гр. ***********, на основание чл. 647, ал. 2 и чл. 644, ал. 1, т. 2 от
КЗ, във връзка с чл. 648, ал. 1 от КЗ, за извършено нарушение по чл. 108, ал. 1 от Кодекса за
застраховането, е наложено наказание "имуществена санкция" в размер на 1 000
/хиляда/лева, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА **** „**********” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление гр. *********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на КФН сума в размер на 80,00
/осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – София град в
14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9