Решение по дело №3766/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 4579
Дата: 28 октомври 2019 г. (в сила от 28 октомври 2019 г.)
Съдия: Деница Димитрова Славова
Дело: 20193110103766
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 март 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

по чл. 238 и сл. от ГПК

 

№…

гр. Варна, 28.10.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVIII състав, в открито публично заседание на четвърти октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                  

                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА С.

 

при участието на секретаря Антоанета Димитрова сложи за разглеждане гр. дело № 3766 по описа за 2019 година, докладвано от съдията, и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Делото е образувано по предявени от Р.А.П., ЕГН ********** с адрес: ***, срещу С.П."О.с.л.и в.-В." към Д.П.“Н.-П.Ц.“", БУЛСТАТ ******, със седалище и адрес на управление: гр. ******, представлявано от Ц.Ц., искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т .2 и т. 3 от КТ и чл. 224 ал. 1 и чл. 222 ал. 1 от КТ, както следва:

1.                за отмяна на уволнението на ищеца, извършено на основание член 328 т. 2 от КТ поради съкращаване на щата, с което е прекратено ТПО между страните, възникнало на основание трудов договор № 38/31.01.2013г., за длъжността „техник винар”,  на основание чл.344 ал.1 т.1, от КТ

2.                за възстановяване на ищеца на предишната работа на длъжността „техник винар” при ответника С.П."О.с.л.и в.-В." към Д.П.“Н.-П.Ц.“", на основание чл.344 ал.1 т.2, от КТ

3.                за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 3396 /три хиляди триста деветдесет и шест/ лв., представляваща обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на ищеца за времето, през което е останала без работа за срок от 6 месеца в периода 09.01.2019г.-09.07.2019г., ведно със законната лихва, считано от 17.04.2019г. до окончателното изплащане на обезщетението; на основание чл.344 ал.1 т.3 във вр. с чл. 225 ал. 1 от КТ

4.                за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 458лв. /четиристотин петдесет и осем лева/, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 15 дни за 2018г., на основание чл. 224 ал. 1 от КТ.

5.                В условията на евентуалност /в случай, че уволнението не бъде прието за незаконно и отменено/, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 566лв. /петстотин шестдесет и шест лева/, представляваща обезщетение за оставането без работа на ищеца за срок от един месец в периода 09.01.2019г.-09.02.2019г., на основание чл. 222 ал. 1  от КТ.

Обстоятелствата, от които се твърди, че произтича претендираното право са:

В исковата молбата ищецът твърди, че с ответника са в трудово правоотношение, възникнало на основание Трудов договор № 038/31.01.2013г., като ищецът е назначен на длъжността "Техник винар".

В периода от започването на работата през 2013г. до декември месец 2017г. задълженията й включвали: организация, работа, отчет, работни заплати на работници, а по време на резетба, филизене и гроздобер – работа на полето. Освен това работела в магазина като продавала вино. В началото на 2018г. дошъл нов управител, който променил начина й на работа, като задължението от тогава до прекратяването на трудовото правоотношение било само продажба на вино в магазина. Юридически не е била променяна длъжността й.

На 07.12.2018г. й било връчено Предизвестие № 00001 към Трудов договор № 001/31.03.2013г., с което е отправено едномесечно предизвестие за прекратяване на трудовия договор., като трудовия договор следва да бъде прекратен на осн. чл. 328, т.2, считано от 07.01.2019г.

На 10.12.2018г. й било връчено Предизвестие № 00001 към Трудов договор № 038/31.01.2013г., с което е отправено едномесечно предизвестие за прекратяване на трудовия договор, като трудовия договор следва да бъде прекратен на осн. чл. 328, т.2, считано от 10.01.2019г.

Издадена е Заповед № 001/09.01.2019г., съгласно която е обективирано прекратяването на ТПО на длъжност "Техник винар", считано от 10.02.2019г.

Ищецът оспорва Заповед № 001/09.01.2019г. за прекратяване на трудов договор № 001/31.01.2013г. издадена от Директора на С.П."О.с.л.и в.-В.", като твърди, че обжалваната заповед е неправилна и незаконосъобразна, постановена при неправилно прилагане на материалните и процесуалните правила.

Считам, че уволнението й е незаконосъобразно по следните причини:

На първо място – трудовият й договор е с № 038/31.01.201 Зг., а прекратеният трудов договор е № 001 /31.01.2013г.

Длъжността „техник винар“, която в последната година включвала единствено и само продажба на вино в магазина и до настоящия момент се изпълнява от друг работник на работодателя. От това следва, че съкращаване на щата изобщо не е имало.

Освен това работодателят не е извършил подбор при съкращаването на щата, а при условие, че и до настоящия момент в магазина има магазинер, то работодателят следвало да извърши подбор при съкращаването на щата.

Работодателят е направил две предизвестия за прекратяването на трудовия  договор, а предизвестието може да бъде само едно. При наличие на две предизвестия за прекратяване на трудовия договор е налице съществено нарушение на процедурата по прекратяване на трудовото правоотношение, тъй като не е ясно прекратяването с какво предизвестие е направено. Още повече, че заповедта за уволнение е от 09.01.2019г., а нито едно от двете предизвестия не е от дата 09.12.2018г.

Работодателят не следвало да я уволнява, тъй като към момента на връчването на предизвестията и към момента на уволнението, а и дълго време след това била в болнични.  На 06.12.2018г. до 07.12.2018г. била в  болничен поради общо заболяване - вирусна инфекция. На 07.12.2018г. около 18ч. претърпяла злополука при падане-изкълчване на пателата и отишла в спешния кабинет на Окръжна болница. Имала силни болки и на 10.12.2018г. не могла да се яви на работа. Точно този ден в дома й дошъл И.С.- служител във фирмата, който й връчил предизвестието. В болничното заведение й била направена имобилиация с ортеза. На 11.12.2018г. й бил издаден болничен за лечение при домашни условия на изкълчването на пателата, считано от 11.12.2018г. до 09.01.2019г., като в последствие болничният бил продължен от 10.01.2019г. до 08.02.2019г.

До настоящия момент работодателят не е заплатил обезщетение за оставане без работа за срок от 1 месец, както и неизползваната отпуска за 2018г. за 15 работни дни.

Сочи, че брутното трудово възнаграждение на ищцата за последния цял отработен месец е в размер на 566лв.

В срока по чл.131 от ГПК НЕ е постъпил писмен отговор от ответника.

В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се явява и не е направил искане за гледане на делото в негово отсъствие, ищецът поддържа предявения иск и моли за постановяване на неприсъствено решение.

Съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Налице са предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по чл. 238 и чл. 239 от ГПК. Ответникът не е представил отговор в срока по чл. 131 от ГПК, не се представлява в с.з. и не представя искане за гледане на делото в негово отсъствие, като на същия са му указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжата и неявяването му в съдебно заседание. Ищецът в с.з. моли за постановяване на неприсъствено решение, а предвид представените доказателства, както и въз основа на разпределението на доказателствената тежест на страните в процеса, искoвете се  явяват  вероятно основателни.

Предвид изхода на спора и направеното от ищеца искане за разноски, съдът намира, че следва да присъди такива в размер на 530лв., представляващи  заплатено адвокатско възнаграждение.

Ответникът, на основание чл. 78 ал.6 от ГПК следва да внесе по сметка на ВРС и д.т. по уважените искови претенции, за които е осъден, а именно: 80лв. – по иска с правно основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ, 80лв. – по иска с правно основание чл.344 ал.1 т.2 от КТ, 135.84лв. – по иска по чл.344 ал.1 т.3 във вр. с чл. 225 ал. 1 от КТ и 50лв. по иска с правно основание чл. 224 ал. 1 от КТ /общо 345,84лв. държавни такси/.

Мотивиран от гореизложените съображения, съдът

 

Р Е Ш И:

 

 

ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ уволнението на Р.А.П., ЕГН ********** с адрес: ***, извършено от работодателя С.П."О.с.л.и в.-В." към Д.П.“Н.-П.Ц.“", БУЛСТАТ ******, със седалище и адрес на управление: гр. ******, представлявано от Ц.Ц., на основание член 328 т. 2 от КТ поради съкращаване на щата, с което е прекратено ТПО между страните, възникнало на основание трудов договор № 38/31.01.2013г., за длъжността „техник винар”,  на основание чл. 344 ал.1 т.1от КТ.

 

ВЪЗСТАНОВЯВА Р.А.П., ЕГН ********** с адрес: ***, на заеманата от нея преди уволнението длъжност – „техник винар” при "О.с.л.и в.-В." към Д.П.“Н.-П.Ц.“", БУЛСТАТ ******, на основание чл. 344 ал.1 т.2от КТ.

 

ОСЪЖДА  С.П."О.с.л.и в.-В." към Д.П.“Н.-П.Ц.“", БУЛСТАТ ******, със седалище и адрес на управление: гр. ******, представлявано от Ц.Ц., ДА ЗАПЛАТИ на Р.А.П., ЕГН ********** с адрес: ***, сума в размер на 3396 /три хиляди триста деветдесет и шест/ лв., представляваща обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на ищеца за времето, през което е останала без работа за срок от 6 месеца в периода 09.01.2019г.-09.07.2019г., ведно със законната лихва, считано от 17.04.2019г. до окончателното изплащане на обезщетението, на основание чл. 344 ал.1 т.3 вр. с чл. 225 ал.1 от КТ.

 

ОСЪЖДА С.П."О.с.л.и в.-В." към Д.П.“Н.-П.Ц.“", БУЛСТАТ ******, със седалище и адрес на управление: гр. ******, представлявано от Ц.Ц., ДА ЗАПЛАТИ на Р.А.П., ЕГН ********** с адрес: ***, сума в размер на 458лв. /четиристотин петдесет и осем лева/, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 15 дни за 2018г., на основание чл. 224 ал. 1 от КТ.

 

ОСЪЖДА С.П."О.с.л.и в.-В." към Д.П.“Н.-П.Ц.“", БУЛСТАТ ******, със седалище и адрес на управление: гр. ******, представлявано от Ц.Ц., ДА ЗАПЛАТИ на Р.А.П., ЕГН ********** с адрес: ***, сумата от 530лв. /петстотин и тридесет лева/, представляваща разноски за производството за заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78 ал.1 от ГПК.

 

ОСЪЖДА С.П."О.с.л.и в.-В." към Д.П.“Н.-П.Ц.“", БУЛСТАТ ******, със седалище и адрес на управление: гр. ******, представлявано от Ц.Ц., ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата по сметка на ВСС държавна такса за производството в размер на сумата от 345.84лв. /триста четиридесет и пет лева и 84 ст./, на основание чл. 78 ал.6 от ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

Страната, срещу която е постановено неприсъствено решение, може да поиска от ВОС в едномесечен срок от връчване на решението да го отмени ако е била лишена от възможност да участва в делото при някоя от хипотезите по чл.240, ал.1 от ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК. На страните да се връчат преписи от решението.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: