№ 672
гр. Варна , 07.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в публично заседание на девети
март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина И. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
при участието на секретаря Доника З. Христова
като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно гражданско
дело № 20213100500178 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 278187/03.11.2020г. на „Енерго - Про
Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул.
„Владислав Варненчик” № 258, Варна Таурс – Г, чрез пълномощника адв. Н.Б., срещу
решение № 260633 от 12.10.2020г., постановено по гр.дело № 20622/2019г. на ВРС, ХХХ-ти
състав с което е прието за установено, че Х. М. К., ЕГН **********, с адрес: гр.Варна, ул.
„М.“ 68, ет.1, ап.2 не дължи на „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, Варна Тауърс кула - Г,
представлявано заедно от всеки двама от членовете на Управителния съвет – Пламен
Стоянов Стефанов, Яна Маринова Димитрова и Георги Коршия сумата от 3896,76 лв.,
представляваща начислена като корекция ел.енергия за периода от 25.01.2018г. до
24.01.2019г., за обект, находящ се в гр.Варна, ул. „М.“ 68, ет.1, ап.2 с абонатен №
********** за монофазен електромер № 1114021666928347, за което е издадена фактура от
05.11.2019г. с падеж на 15.11.2019г., на осн. чл.124 от ГПК.
В жалбата е изложено становище за неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост на обжалваното решение, като постановено в разрез със събрания
доказателствен материал. Сочи се, че е налице правно основание за възникване на вземането
му, което представлява цената на потребеното в обекта на въззиваемия количество ел.
енергия, дължимо на осн. чл.50 от ПИКЕЕ вр. чл.200, ал.1 от ЗЗД. При извършена проверка
е установено, че в скрития регистър 1.8.3. има натрупано количество електроенергия, което
не се визуализира при редовен отчет и съответно не е заплатено от потребителя.
Отправеното искане е да се отмени изцяло обжалваното решение и да се постанови друго, с
което да се отхвърли исковата претенция, както и за присъждане на направените съдебно –
1
деловодни разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата,
в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното
решение, което намира за правилно и законосъобразно. Моли за потвърждаване на
решението и за присъждане на направените пред въззивната инстанция съдебно –деловодни
разноски.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявен иск с правно основание чл.124,
ал.1 от ГПК от Х. М. К. срещу „Енерго-Про Продажби” АД за приемане за установено в
отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата 3896,76 лв.,
представляваща начислена като корекция ел.енергия за периода от 25.01.2018г. до
24.01.2019г., за обект, находящ се в гр.Варна, ул. „М.“ 68, ет.1, ап.2 с абонатен №
********** за монофазен електромер № 1114021666928347.
В исковата молба ищецът сочи, че е потребител на ел. енергия за обект на
потребление, находящ се в гр.Варна, ул. „М.“ 68, ет.1, ап.2 с абонатен № **********.
Излага, че на 13.11.2019г. установил, че има натрупана сума за минал период в размер на
3896,76 лв. Ищецът поддържа, че няма достъп до СТИ и показанията му. Оспорва изцяло
съдържанието на протокола за проверката, както и методиката и основанието за издаване на
фактура от 05.11.2019г. за процесната сума. Намира проведената процедура за корекция на
сметката му за опорочена и незаконосъобразна.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Енерго-
Про Продажби” АД, гр. Варна. Потвърждават се обстоятелствата, че ищецът е в договорни
отношения с ответника за продажба на ел. енергия за посочения обект на потребление; че е
извършена проверка на СТИ на потребителя, резултатите от която са обективирани в
констативен протокол; че е извършено коригиране на количеството потребена електрическа
енергия, за което е издадена съответна фактура за процесната сума. По съществото на спора
поддържа становище за неоснователност на предявения иск. Твърди, че страните се намират
в продажбено правоотношение относно продажбата на ел. енергия, като правата и
задълженията им се уреждат от Закона за енергитиката, ПИКЕЕ, ОУ на ДПЕЕЕМ на
„Енергоразпределение Север“ АД и ОУ на ДПЕЕ на „Енерго-Про Продажби” АД. Посочва,
че на 24.01.2019г. е извършена техническа проверка на измервателната система в обекта на
ищеца, за която е съставен констативен протокол. При извършените замервания е
установено, че в регистър 1.8.3 има показания в размер на 020194 кВТч. Електромерът е
демонтиран, поставен в индивидуална опаковка и изпратен за експертиза в БИМ, където е
извършена метрологична експертиза, като при софтуерно четене е установена външна
намеса в тарифната схема на електромера. Констатирано е наличието на преминала енергия
на тарифа 1.8.3 в размер от 020194,2 кВТч., която не е визуализирана на дисплея.
„Електроразпределение Север“ АД е съставило становище за начисление на ел. енергия, въз
основа на което ответникът е издал фактура роцесната сума. Поддържа, че установеното
след разчитане на регистър 1.8.3 количество ел. енергия е реално доставено и консумирано
от абоната и процесното вземане се дължи от ищеца на основание чл.50 от ПИКЕЕ вр.
чл.200, ал.1, пр.1 от ЗЗД. В евентуалност се позовава на чл. 183 от ЗЗД, доколкото се касае за
реално доставено, съответно продадено, количество ел енергия, в която връзка се позовава
на практика, обективирана в Решение № 150/26.06.2019г. по гр.д. № 4160/2018г. на ВКС, III
г.о.
С обжалваното решение е уважен предявения отрицателен установителен иск.
Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на
събраните доказателства, в предметните предели на жалбата, приема за установено от
фактическа страна следното:
2
Страните по делото не спорят, че ищецът е абонат на ответното дружество за обект,
находящ се в гр.Варна, ул. „М.“ 68, ет.1, ап.2 с абонатен № **********.
От представения по делото констативен протокол за техническа проверка №
1105403/24.01.2019г. се установява, че на тази дата, при проверка на СТИ с клиент М. К. К.,
обслужващо обект с кл. № ********** и аб. № **********, находящ се в гр.Варна, ул. „М.“
68, ет.1, ап.2, служители на „Електроразпределение север” АД са демонтирали СТИ с фабр.
№ 1114021666928347 и са изпратили същото за експертиза в БИМ, а на негово място е
монтирано изправно СТИ. При проверката са снети следните показания на СТИ – 1.8.1 –
002977, 1.8.2 – 005556, 1.8.3 – 020194, 1.8.4 – 000000.
Съгласно констативен протокол от метрологична експертиза от 01.11.2019г. на БИМ,
Регионален отдел - Варна не са установени механични дефекти на кутията, клемите и
клемнния блок на електромера. Относно техническото състояние на частите и механизмите,
защитени от нерегламентиран достъп в експертизата е отразено, че при софтуерно четене е
установена намеса в тарифната схема на електромера изразяваща се в наличие на преминала
енергия на тарифа 3 – 020194,2 кВТч. Посочено е, че електромерът съответства на
метрологичните характеристики и на изискванията за точност при измерване на
електроенергия.
От становище за начисляване на ел. енергия от 04.11.2019г. се установява, че е
осъществена корекция на потребената ел. енергия на адреса на потребление в размер на
20194 кВТч, за периода 25.01.2018г. до 24.01.2019 г. Като основание на корекцията е
посочен софтуерен прочит на паметта на СТИ, при което е установено точното количество
неотчетена ел. енергия.
Въз основа на извършената корекция ответникът е издал фактура №
**********/05.11.2019г. на стойност 3890,76 лв. с получател М. К. К., досежно потребената
ел. енергия в обекта за периода 25.01.2018г. до 24.01.2019г.
Видно от протокол № 1169475/24.10.2016г., демонтираният при горната проверка
електромер е монтиран в обекта на потребление на абоната на 24.10.2016г. с нулеви
показания по нощна и дневна тарифа. В протокола не са отразени показания по върхова
тарифа.
От заключението по СТЕ на в.л. инж. В. З. се установява, че на процесния електромер
е била извършена оценка на съответствието със съществените изисквания към средствата за
измерване през 2016 г., поради което той подлежи на последващи проверки, в случай че се
намира в употреба, след 31.12.2022 г. До тази дата електромерът е метрологично годен.
Електромер с фабр. № 1114021666928347 е монтиран на с нулеви показания за
визуализираните тарифи Т1 - нощна и Т2 - дневна. Електромерът е произведен 2016г. и е
бил монтиран в началото на 2017 г., поради което може да се приеме, че е бил монтиран нов
и регистър 1.8.3. е бил също с нулеви показания. Електроенергията натрупана в регистър
1.8.3., в размер на 6706 kWh, е преминала през процесния електромер с фабр. №1114 0216
6688 7874 от 2016г. и е потребена чрез инсталацията на процесния обект. Няма данни за
вмешателство върху измервателната схема, в която е било включено процесното СТИ. В
съответствие с установеното в констативните протоколи, описани в т.2, вмешателството се
състои в препрограмиране на време-интервалите на тарифните зони на СТИ, като е
включена нормално неизползвана тарифа - 1.8.3 да натрупва потребната електроенергия в
определени времеви интервали от денонощието. На процесния електромер не е извършвана
последваща проверка, защото за електромери с оценено съответствие такава се извършва
слез изтичане на 6-годишния период.
Гореизложената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
3
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на неправилността
на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ
ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е
действително, произнасянето съответства на предявеното искане и правото на иск е
надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.
За уважаването на предявения отрицателен установителен иск е необходимо
ответникът да докаже факта, от който произтича вземането му, а ищецът - възраженията си
срещу вземането, поради което отрича съществуването на спорното право, т.е фактите,
които изключват, унищожават или погасяват спорното право.
Безспорно между страните е, че ищецът е потребител на ел. енергия по смисъла на
ОУ и че страните са обвързани от валидно облигационно правоотношение, основано на
договор за продажба на ел. енергия. От събраните доказателства по делото се установява, че
СТИ отговаря на изискванията за точност при измерване на ел. енергия, а фактурираните
количества ел. енергия са остойностени правилно.
В чл. 50 от ПИКЕЕ /в редакцията му към датата на процесната проверка/ е
предвидена възможност за корекция при несъответствие между данните за параметрите на
измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо до
неправилно изчисляване на използваните от клиента количества електрическа енергия, т.е.
при разлика в данните от паметта на електромера и данните в отчетните регистри на
доставчика. В случая се установи, че начислената сума представлява стойност на доставена
и потребена на обекта ел. енергия, която не е била фактурирана, тъй като при редовния
месечен отчет се снемат показанията само на откритите регистри на СТИ. Горното е
установено при извършването на проверката и на метрологична експертиза, чрез използване
на специален софтуер, показващ стойностите на скритите регистри, при която е
констатирана неотчетена ел. енергия по скрития регистър 1.8.3. Липсват данни за
показанията на сумарния регистър 1.8.0 към датата на монтажа на СТИ, от които да се
направи извод за отчетена в повече от енергията по визуализираните тарифи.
На следващо място следва да се съобрази, че разпоредбите на чл. 1-47 и чл.52–56 от
ПИКЕЕ, регламентиращи процедурата по установяване на неточното измерване, както и
последиците при констатирано такова, са отменени с решение № 1500 от 6.02.2017г. на ВАС
по адм. д. № 2385/2016г. (обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017г.). С решение № 13691 от 08.11.2018г.
на ВАС по адм. д. № 4785/2018г. /обн. ДВ, бр.97/23.11.2018г./ са отменени и останалите
разпоредби на ПИКЕЕ /чл.48-чл.51/, регламентиращи корекционните процедури. На
основание чл. 195, ал. 1 във вр. чл. 194 от АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за
отменен от деня на обнародването на съдебното решение. В конкретния случай, проверката
е извършена на 02.11.2018г. Следователно, липсва нормативна уредба, регламентираща
процедура по извършване на проверки за метрологична, функционална и техническа
изправност на СТИ и тяхното документиране.
С оглед изложеното съдът намира, че ответникът не е установил основанието на
претенцията си, а именно, че ищецът му дължи сумата от 3896,76 лева, претендирана като
стойността на начислена без правно основание електроенергия за периода от 25.01.2018г. до
24.01.2019г., което обуславя извод за основателност на предявената претенция.
Предвид съвпадението на правните изводи на двете инстанции решението на ВРС
следва да бъде потвърдено.
Съобразно отправеното искане и на основание чл.78, ал. 3 от ГПК въззивникът следва
да заплати на въззиваемата страна сторените разноски пред настоящата инстанция, които
представляват заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 900 лв. Срещу последното
4
процесуалният представител на въззивника е релевирал възражение за прекомерност, което
съдът, съобразно предмета и сложността на делото, преценя за основателно. В случая спорът
е между потребител и търговско дружество - доставчик на ел. енергия, по който е налице
трайна съдебна практика, разрешаваща еднозначно подобни спорове. Производството е
приключило в едно съдебно заседание, като между страните не е имало спор по фактите, а
по правото. Изложеното обуславя извод за невисока правна и фактическа сложност на
делото. Ето защо заплатеният адвокатски хонорар следва да бъде намален до минималния
размер, изчислен по правилата на Наредба № 1/2004г., в редакцията към датата на
сключване на договора за правна защита и съдействие – 10.07.2020г., а именно 503 лв.
Воден от горното съставът на Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260633 от 12.10.2020г., постановено по гр.дело №
20622/2019г. на ВРС, ХХХ-ти състав с което е прието за установено, че Х. М. К., ЕГН
**********, с адрес: гр.Варна, ул. „М.“ 68, ет.1, ап.2 не дължи на „Енерго-Про Продажби”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав
Варненчик“ № 258, Варна Тауърс кула - Г, сумата от 3896,76 лв., представляваща начислена
като корекция ел.енергия за периода от 25.01.2018г. до 24.01.2019г., за обект, находящ се в
гр.Варна, ул. „М.“ 68, ет.1, ап.2 с абонатен № ********** за монофазен електромер №
1114021666928347, за което е издадена фактура от 05.11.2019г. с падеж на 15.11.2019г., на
осн. чл.124 от ГПК.
ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Г да заплати на
Х. М. К., ЕГН **********, с адрес: гр.Варна, ул. „М.“ 68, ет.1, ап.2 сумата от 503 лв.
/петстотин и три лева/, представляваща разноски пред въззивната инстанция, на осн. чл.78,
ал.3 от ГПК.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5