№ 22003
гр. София, 01.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря ИВАНА ЛЮДМ. СТОЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20251110132352 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на „****************“ ЕАД срещу Й.
И. И., с която са предявени осъдителни искове за следните суми: 783.70 лв. – цена на
доначислена ел. енергия по Фактура № **********/07.10.2015 г. за периода от 04.07.2015 г.
до 01.10.2015 г. за обект с кл. № 300010303374, находящ се в гр. *************, ведно със
законната лихва от 05.06.2025 г. до окончателното плащане; 803.37 лв. – мораторна лихва за
периода от 22.10.2015 г. до 28.05.2025 г. Претендират се разноски.
Ищецът твърди, че притежава лицензия за обществено снабдяване с ел. енергия, а
ответникът е негов битов клиент на ел. енергия за процесния имот, като облигационните
отношения между тях се регулират от публично известните общи условия на ищеца. Излага,
че процесната фактура е издадена от дружеството, след като е съставен констативен
протокол за нарушения, довели до промяна на електрическата схема на средството за
търговско измерване, имаща за последица неправилно отчитане на ползваната ел. енергия.
Посочва, че ответникът е оспорил задължението по процесната фактура, за което са
образувани гр. д. № 15982/2018 г. по описа на СРС, 151 състав, и гр. д. № 65302/2021 г. по
описа на СРС, 82 състав, но исковете му са отхвърлени с влезли в сила съдебни решения.
Счита, че по първото дело е установено със сила на пресъдено нещо, че И. през исковия
период е бил битов клиент за обекта на потребление и че дружеството /с предишно
наименование „*********************“ АД/ е имало право на корекция за процесния
период, която е извършило съобразно действащата тогава процедура и по действащите за
периода цени на ел. енергия. Твърди, че по второто дело е отхвърлено възражението на И. за
погасяване на задължението му по давност. Излага, че въпреки двете съдебни решения
задължението по фактурата не е платено. Моли сумата по фактурата да му бъде присъдена
1
заедно с мораторната лихва за периода от 22.10.2015 г. /датата, следваща деня на падежа/ до
28.05.2025 г., дължима на основание чл. 35 от общите му условия.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника Й. И.
И., с който оспорва предявените искове като неоснователни. Възразява, че решенията по
отрицателните установителни искове нямат сила на пресъдено нещо. Признава, че през
процесния период между страните е съществувала облигационна връзка по повод доставка
на ел. енергия. Излага подробни съображения, че за ищцовото дружество е липсвало правно
основание за корекция на дължимата сума за ел. енергия за исковия период. Релевира
възражение за изтекла 3-годишна погасителна давност за вземането по корекционната
процедура, евентуално – за изтекла абсолютна погасителна давност. Моли за отхвърляне на
исковете. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна
страна следното:
Предмет на делото е спорното материално субективно право – претендираното или
отричаното от ищеца право, индивидуализирано от основанието и петитума на иска.
Основанието на иска се определя от съда въз основа на обстоятелствата, на които се
позовава ищецът в исковата молба, за да извлече претендираното право, което свързва със
заявения петитум на иска. В случая с оглед очертаното в исковата молба основание на
предявените искове и заявеният петитум съдът намира, че е сезиран с осъдителни искове с
правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 327 ТЗ вр. чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ вр. чл. 48,
ал. 1 ПИКЕЕ /изд. от председателя на ДКЕВР, обн. – ДВ, бр. 98/12.11.2013 г.; отм. – бр.
35/30.04.2019 г./ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, тъй като ищецът основава вземанията си на твърдения за
съществуване на договорно правоотношение между страните, в рамките на което е
извършена от него едностранна корекция на сума за ел. енергия.
Източникът на задължението за крайния потребител за плащане на цената на
доставената ел. енергия е от договорно естество и разпоредбите на ЗЕ не изключват общите
правила на ЗЗД във връзка със задължението на купувача да плати цената на доставената
стока, включително когато е доставено определено количество ел. енергия, но поради
допусната грешка е отчетена доставка в по-малък размер и е заплатено по-малко от реално
дължимото, купувачът следва да доплати разликата като цена на продадената ел. енергия.
В случая по делото е установено, че с Решение № 19390/22.01.2019 г., постановено по
гр. д. № 15982/2018 г. по описа на СРС, 151 състав, потвърдено с Решение № 189/09.01.2020
г., постановено по в. гр. д. № 4887/2019 г. по описа на СГС, ГО, ІІ-Б въззивен състав, и
влязло в законна сила, е отхвърлен като неоснователен предявеният от Й. И. И. срещу
„*********************“ АД /със сегашно наименование „****************“ ЕАД/ иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ за признаване за установено, че
ищецът не дължи на ответника сума в размер на 783.70 лв. /с вкл. ДДС/, начислена за
периода 04.07.2015 г. – 01.10.2015 г. с Фактура № **********/07.10.2015 г. относно обект с
адрес: гр. *************, с кл. № 300010303374 по Констативен протокол №
2
1013068/01.10.2015 г.
При отрицателните установителни искове ищецът отрича съществуването на
спорното право. Той може да твърди, че оспорваното право никога не е възниквало, и поради
това няма задължение да посочва юридическия факт, от който спорното право се поражда.
При предявен отрицателен установителен иск ответникът следва да удостовери
съществуването на претендираното от него право. Тъй като ищецът изобщо отрича
претендираното от ответника право, ответникът трябва да изчерпи в заведения процес
всички основания, въз основа на които то е могло да се породи до постановяване на
решението. Като последица от това силата на пресъдено нещо при отрицателния
установителен иск има по-широки обективни предели от силата на пресъдено нещо по
положителен установителен иск. Когато е уважен отрицателен установителен иск, правото,
което е било негов предмет, се отрича без оглед на някакво конкретно определено
правопораждащо го основание, а с оглед на всички възможни до приключване на устните
състезания негови основания. Като последица от това, докато отхвърленият положителен
установителен, осъдителен или конститутивен иск може да бъде предявен със същия
петитум въз основа на едно ново основание, без да има значение кога то е възникнало,
ответникът по уважен отрицателен установителен иск може да предяви нов иск за правото,
което е било съдебно отречено, само ако го основе на факт, възникнал след приключване на
устните състезания, въз основа на които е било постановено влязлото в сила решение.
Когато се отхвърля отрицателен установителен иск, силата на пресъдено нещо има за
предмет правото, което ответникът е успял съдебно да установи, с индивидуализиращите
това право белези /правопораждащ факт и съдържание/. Тя съвпада по предмет със силата на
пресъдено нещо по положителен установителен иск. При отхвърляне на отрицателния
установителен иск защитната функция на решението е по отношение правото на ответника.
Това е така, защото в процеса той е трябвало да изложи и докаже всички обстоятелства, от
които произтича твърдяното от него право, и отхвърлянето на иска е резултат именно на
това успешно доказване, както би било, ако самият той беше предявил положителен
установителен иск за същото право и този иск беше уважен. В теорията и съдебната
практика е изяснено, че да се отхвърли отрицателен установителен иск е равнозначно на
това да се уважи положителен установителен иск относно същото право, предявен от
ответника по отрицателния установителен иск /в този смисъл – Решение № 60215/15.07.2022
г. по гр. д. № 3616/2020 г. на ВКС, ІV ГО; Решение № 85/22.06.2015 г. по гр. д. № 2/2015 г. на
ВКС, І ГО; Определение № 160/30.09.2020 г. по ч. гр. д. № 2488/2020 г. на ВКС, І ГО, и др./.
Поради това при предявен осъдителен иск за същото вземане между същите страни при
разменено процесуално качество ищец – ответник ищецът по осъдителния иск не следва да
доказва отново в процеса съществуването на правото му – то е установено със сила на
пресъдено нещо с влизане в сила на решението по отрицателния установителен иск. Ето
защо изложените от ответника възражения, че за ищцовото дружество е липсвало правно
основание за корекция на дължимата сума за ел. енергия за исковия период, не подлежат на
разглеждане, тъй като са преклудирани.
3
В случая ответникът не твърди да е заплатил сумата по фактурата, нито ангажира
доказателства за това.
По изложените съображения съдът приема за установено по делото, че главното
вземане на ищеца е възникнало и не е погасено чрез плащане.
По възражението на ответника за изтекла погасителна давност за него съдът намира
следното:
По делото се изяснява, че с Решение № 1583/17.03.2025 г., постановено по в. гр. д. №
9604/2023 г. по описа на СГС, ГО, ІІ-Е въззивен състав, влязло в законна сила, е отменено
изцяло Решение № 12064/08.07.2023 г., постановено по гр. д. № 65302/2021 г. по описа на
СРС, 82 състав, и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен предявеният от Й. И.
И. иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено спрямо
„****************“ ЕАД /с предишно наименование „*********************“ ЕАД/, че
правото на принудително изпълнение за сумата от 783.70 лв., представляваща начислена ел.
енергия за периода 04.07.2015 г. – 01.10.2015 г. по Фактура № **********/07.10.2015 г. за кл.
№ 300010303374 на основание чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ вр. чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ, е погасено по
давност. Следователно със сила на пресъдено нещо е установено, че погасителната давност
за главното вземане не е изтекла към датата на приключване на устните състезания по това
дело.
След този момент до датата на подаване на исковата молба, въз основа на която е
образувано настоящото дело, също не е изтекъл 5-годишният давностен срок по чл. 110 ЗЗД
за главното вземане, който именно намира приложение, тъй като се касае за вземане, което
има еднократен характер и не съдържа признаците на периодично плащане, визирани в ТР
№ 3/18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 на ОСГТК на ВКС – не се касае за периодично
повтарящо се задължение с предварително определен падеж.
Що се отнася до възражението на ответника за изтекла абсолютна погасителна
давност за главното вземане, следва да се посочи, че съгласно чл. 112, ал. 1 ЗЗД с изтичането
на 10-годишна давност се погасяват парични вземания срещу физически лица, независимо от
прекъсването й, освен когато задължението е отсрочено или разсрочено. В случая
абсолютната давност тече от деня на възникване на задължението по аргумент от чл. 114, ал.
2 ЗЗД, тъй като не се установява за него да е уговорен падеж, поради което то става
изискуемо след покана. Задължението е възникнало с надлежното му индивидуализиране по
основание и размер в издадената Фактура № **********/07.10.2015 г., респ. абсолютната
давност е започнала да тече от 07.10.2015 г. Следва да бъде съобразено, че съгласно чл. 3, т.
2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, за
срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат
давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от
частноправните субекти. Съгласно § 13 от Преходните и заключителните разпоредби към
Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето /ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от
14.05.2020 г./ сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за
4
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, продължават да
текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в „Държавен вестник“.
Следователно за времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. включително погасителната
давност е била спряна по силата на закона. Следователно абсолютната давност не е изтекла
към датата на подаване на исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото
дело – 05.06.2025 г.
Основателността на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва
предпоставя наличие на главен дълг и забава в плащането му. В случая е установено
наличието на главен дълг в размер на 783.70 лв. Съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД, когато няма
определен ден за изпълнение, както е в случая, длъжникът изпада в забава, след като бъде
поканен от кредитора. По делото е представено писмо с изх. № **********/08.10.2015 г.,
адресирано до ответника, с което е поканен да заплати сума от 783.70 лв., а във фактурата е
посочен срок за плащане от 07.10.2015 г. до 21.10.2015 г. Получаването на писмото заедно с
фактурата от ответника не е спорно по делото, а и следва от обстоятелството, че той е завел
срещу дружеството цитираните по-горе две дела, с които е оспорил задължението по нея.
Ето защо съдът приема, че той е изпаднал в забава, считано от 22.10.2015 г. – деня, следващ
посочения във фактурата краен срок за плащане. Размерът на дължимата мораторна лихва за
периода от 22.10.2015 г. до 28.05.2025 г. съдът определи по реда на чл. 162 ГПК с помощта
на интернет калкулатор на законната лихва и приема, че възлиза на сумата от 822.89 лв.,
която надвишава претендираната с исковата молба сума. Следователно акцесорният иск
следва да бъде уважен в пълния претендиран размер и за целия очертан в исковата молба
период.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК
възниква за ищеца. На същия се дължи сумата от 300 лв., включваща: 100 лв. – държавна
такса; 200 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Й. И. И., ЕГН **********, с адрес: гр. *************, да заплати на
„****************“ ЕАД, ЕИК ************, със седалище и адрес на управление: гр.
*************“, следните суми: на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 327 ТЗ вр. чл.
83, ал. 1, т. 6 ЗЕ вр. чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ /изд. от председателя на ДКЕВР, обн. – ДВ, бр.
98/12.11.2013 г.; отм. – бр. 35/30.04.2019 г./ сумата от 783.70 лв. – цена на доначислена ел.
енергия по Фактура № **********/07.10.2015 г. за периода от 04.07.2015 г. до 01.10.2015 г. за
обект с кл. № 300010303374, находящ се в гр. *************, ведно със законната лихва от
05.06.2025 г. до окончателното плащане; на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 803.37 лв.
– мораторна лихва за периода от 22.10.2015 г. до 28.05.2025 г.; на основание чл. 78, ал. 1 и ал.
5
8 ГПК сумата от 300 лв. – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в 2-седмичен срок от връчването му
на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6