Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер

Година

06.04.2021г.

Град

МЕЗДРА

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Мездренски районен		съд			наказателен	състав
На	Единадесети март				Година	2021

 

В публичното заседание в следния състав:

 

	Председател							ЕВГЕНИ БОЖИДАРОВ
	Съдебни заседатели
	Секретар	Валя Каменова
	Прокурор
	Като разгледа докладваното от				Съдия БОЖИДАРОВ
АНХ			дело номер	537			по описа за		2020	година.

ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ ВЗЕ ПРЕДВИД:

Б.К.К. ***  обжалвал чрез защитника си адв.В.П. *** наказателно постановление № 283 /20.10.2020 г.   на  началник отдел „Охранителна полиция“ при ОД-МВР-Враца , с което на основание чл.53 ал.1 ЗАНН и чл.215 ал.2  ЗОБВВПИ е санкциониран с административно наказание глоба в размер на  500 /петстотин/ лева за нарушение на чл.59 ал.1 ЗОБВВПИ.

В жалбата се оспорва нарушението.  Изнасят се доводи за издадено НП в  противоречие с материалния и процесуален закон при неправилна правна квалификация и неотносима към нея санкционна норма при  противоречие с текстовия диспозитив на нарушението.Сочи се неяснота относно длъжността на лицето издало НП. При условия на алтернативност  се иска приложение на чл. 28 ЗАНН, като случая бъде определен като маловажен.

В съдебно заседание жалбоподателя  се явява лично и с адв. П. ***, която поддържа и  доразвива доводите в жалбата . Пледира за отмяна на НП и присъждане на разноски  с приложен списък.

Въвзиваемата страна ,редовно призована , представител не изпраща. В писмото изпращащо преписката в съда излага съображения НП да бъде потвърдено поради спазена процедура по ЗАНН и доказаност на нарушението от към обект , субект,  обективна и субективна страна. Прави  възражение за прекомерност на разноските.

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59 ал.2 ЗАНН и е процесуално допустима с оглед наличието на реквизити, съдържание, срок и активно легитимиран субект. 

Събрани са писмени доказателства .Снети са показания  от свидетели.

Съдът намира за установено следното от фактическа страна :

Предмет на обжалване  е НП № 283/20.10.2020 г.  на началник отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР-Враца, издадено срещу Б.К.К. *** , за  това, че на 23.07.2020 г., около 14.00 ч. в стая на втория етаж на частен дом, намиращ се в с. Хубавене, общ. Роман, ул. „Цар Борис 1“ №36, като законен  притежател на дългоцевни огнестрелни оръжия  ИЖ/27Е калибър 12, „Белели Арго“ калибър 30-06  и „Марлин“  калибър 22 LR ,  не е  извършил необходимото  за да нямат други лица достъп до тях, като оръжията не са съхранявани в метална каса  или  с поставено   заключващо устройство на  пусковия механизъм.  Нарушението е квалифицирано  по чл.  59 ал.1 ЗОБВВПИ, а санкцията  в размер на глоба от 500 лева  е наложена на основание чл. 212 ЗОБВВПИ.

Снети са показания от свидетели  вкл. и посочените  в АУАН № 283/25.09.2020 г. въз основа на които е издадено НП. Приложени са множество писмени доказателства.

Съдът ,като прецени установената фактическа обстановка след анализ поотделно и в съвкупност на събраните доказателства , на основание жалбата и релевираните в нея доводи,становищата на участниците  в процеса, и след проверка на атакуваното наказателно постановление намира следното от правна страна:

Жалбата е основателна.

Настоящото производство е от административно-наказателен характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта и НП, и дали е извършено от него виновно. Следва да се отбележи, че актовете за установяване на административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита за доказано. Това произтича и от разпоредбата на чл. 84 ЗАНН, който препраща към НПК, а съгласно чл. 16 НПК, обвиняемият (в случая нарушителят) се счита за не виновен до доказване на противното. В този смисъл е и разпоредбата на чл.189 ал.2 ЗДвП.Това означава, че в тежест на административно наказващия орган (по аргумент от чл. 84 ЗАНН, във връзка с чл. 103 ал. 1 НПК), тъй като именно той е субектът на административно-наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител (така и ПВС № 10/1973 г.). Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на АУАН и издаването на НП, както и сроковете за реализиране на административно-наказателното преследване. В тази насока, настоящият състав намира за необходимо да очертае разликата между "неправилно" и "незаконосъобразно" НП. Когато в хода на административно-наказателната процедура са били нарушени установените законови норми относно съставянето и реквизитите на акта и НП или същите са били съставени или издадени от некомпетентни за това органи, то издаденото НП следва да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно, независимо дали има извършено административно нарушение .Нещо  повече - в този случай съдът не е необходимо да се произнася по същество относно извършването на административно нарушение. Следва също така да се отбележи, че съдът следи служебно относно спазването на процесуалните норми по издаване на НП и спазването на сроковете за реализиране на административно-наказателната отговорност. В случай, че при издаването на наказателното постановление са спазени съответните процесуални правила (т. е. има законосъобразно издадено НП), но в хода на съдебното производство по обжалване на НП административно наказващият орган не успее да докаже извършването на нарушението или авторството на нарушителя, то НП следва да бъде отменено, като неправилно. Когато НП е законосъобразно издадено (спазени са процесуалните норми и компетентността на органите) и е правилно (доказано е извършването на нарушението и авторството на дееца), но наложеното наказание не съответства на тежестта на нарушението, НП ще следва да бъде изменено в съответствие с нормата на чл. 63 ЗАНН.

Както в акта, така и в наказателното постановление, следва да се съдържа описание на нарушението, като следва да бъдат посочени и законовите разпоредби, които са били нарушени. Законосъобразното издаване на наказателното постановление изисква пълно съответствие между деянието, вменено на нарушителя, така, както е описано в акта и наказателното постановление, и посочените като нарушени правни норми, т. е. описаното деяние следва да може да се подведе под конкретна правна норма, съдържаща състав на административно нарушение. Като не е конкретизирал коя точно норма или норми са нарушени с описаното в наказателното постановление деяние, административно-наказващият орган е нарушил чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН. По този начин се създава неяснота относно приетото от административния орган за нарушение, доколкото отделните точки установяват различни по своето съдържание задължения. При това положение, възможността за упражняване на съдебен контрол върху материалната законосъобразност на издаденото наказателно постановление е ограничена, доколкото в случая е невъзможно описаното в акта и в наказателното постановление поведение на наказаното лице да се подведе под точно определена правна норма, чието съдържание нарушава. Не посочването в наказателното постановление на правна норма, съдържаща изискване за конкретно поведение, ограничава правото на защита на наказаното лице, тъй като същото е лишено от възможността да разбере кое конкретно законово изискване е нарушило. Описанието на нарушенията и обстоятелствата, при които е било извършено, следва да се съдържат в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление и е недопустимо позоваване от страна на наказващия орган на други документи или свидетелски показания. Осъществяваният от съда контрол е за законосъобразност на издаденото наказателно постановление, като всички други документи и респ. показания могат да бъдат единствено доказателства в подкрепа на съдържащите се в наказателното постановление констатации. Разпоредбата на чл. 57 ЗАНН безусловно е императивна, тъй като осигурява правото на защита на привлечения към административно-наказателна отговорност, в чието съдържание се включва и правото му да знае точно какво административно нарушение се твърди, че е извършил, за да може да организира защитата си в пълен обем.

Съгласно чл.6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние, което нарушава установеният ред на държавно управление,извършено е виновно и е обявено от закона за наказуемо.От това следват два извода –следва да е налице виновно нарушение на конкретна правна норма представляваща състав на фактическо нарушение и същото да е обявено от закона за наказуемо.Наказанието се налага въз основа на санкционна норма кореспондираща с фактическият състав на нарушението и приетата за него правна квалификация.В случая  в НП  се съдържа диспозитив на нарушение  свързано със  съхранение на огнестрелно оръжие.Посочено е  , че оръжията не са съхранени в метална каса .  Правната квалификация за него е по чл. 98 ал.1  ЗОБВВПИ. В НП е посочена  различна правна квалификация, а именно по чл. 59 ал.1  ЗОБВВПИ. Тази разпоредба  касае  задълженията на лицата получили разрешение  за придобиване , носене и употреба на огнестрелно оръжие да го опазват от кражба , изгубване  и достъп на други лица.    В случая е прието, че   е реализирана последната хипотеза като е осигурен достъп на други лица до оръжието  след като то  не е съхранявано в метална каса. Това обстоятелство определя , че конкретната приложима  нарушена разпоредба  е по чл. 98 ал.1 ЗОБВВПИ, която не е приложена  като съответстваща на текстовия диспозитив на нарушението.  Санкцията  е наложена  неправилно  на основание чл. 212 ЗОБВВПИ, като това е обща разпоредба  и относима за нарушения за които не е предвидено друго наказание.  Описанието на нарушението  свързано с  несъхраняване на оръжия в метална каса  не се санкционира по общата разпоредба на чл. 212 ЗОБВВПИ, а по специалната разпоредба на чл. 191 ал.1 ЗОБВВПИ.

В АУАН и НП като съставомерен елемент от нарушението е посочено, че  оръжията  се съхраняват , като не е поставено заключващо устройство на пусковия механизъм.  Квалификацията по чл. 59 ал.1 ЗОБВВПИ също  не  съдържа такова изискване . Съгласно чл. 96 ал.4 ЗОБВВПИ оръжията се пренасят в калъф със заключено устройство на спусъка  или в транспортен куфар. Очевидно е , че това   нарушение се реализира с изпълнително деяние „пренасяне“, каквото не е посочено в описателната част на АУАН и НП. Това води отново до противоречие  на диспозитива  с приетата правна квалификация на деянието и от друга с неправилно приложение на материалния закон.  Пренасянето на оръжие  без  заключващо устройство на спусъка  се санкционира по чл. 90 ал.1 ЗОБВВПИ, която е специална разпоредба  и наказващия орган не се е позовал на нея  при определяне на санкцията , като отново е посочил общата разпоредба на чл. 212 ЗОБВВПИ. Всички тези обстоятелства  водят  до установени от съда съществени процесуални нарушения  свързани с описание на нарушението , обстоятелствата на неговото извършване  и  неправилно посочени  законни разпоредби като нарушени.  Това определя  протичане на  административно наказателното производство  в резултат на грубо нарушение на чл. 42 т.4 и т.5  ЗАНН за АУАН  и чл. 57 ал.1 т.5 и т.6 ЗАНН за НП. Тези обстоятелства водят до отмяна на НП, като незаконосъобразно.

НП е и неправилно, тъй като нарушението  не е доказано. По делото са разпитани множество свидетели – С.С., М.Ц., В.  П., Е.Х.  и П.Ц.,***. От техните показания се установява , че  в РУ –Роман през м. юли бил подаден сигнал  за бракониерски лов на диви прасета  извън ловния сезон. Това наложило  на 23.07.2020 г.  полицейските служители да посетят  домът на свидетелката  В.  К. ***. По това  време там се намирал жалбоподателя Б.К. –син на свид.К. .  Свидетелката сочи , че полицейските служители  започнали претърсване, като един от полицаите се  качил на втория етаж на къщата заедно със сина й Б. и от там свалили огнестрелни оръжия.  На място  не се установило нищо нередно, тъй като те били  законно притежавани, но в последствие на 25.09.2020 г. бил съставен АУАН на К. за нарушение на чл. 59 ал.1 ЗОБВВПИ. В него било посочено , че  3 бр. законно притежавани  ловни пушки  са съхранявани в дома в с. Хубавене на ул. „Цар Борис 1“ №36 без да са били в метална каса  или с поставено заключващо устройство на спусъка.  Актосъставителя Е.Х. сочи, че действително посетили този дом , като жалб. К.  представил за проверка   3 бр. дългоцевни огнестрелни оръжия . Този свидетел сочи, че не е влизал в домът и не може да каже оръжията  дали са   били поставени в метална каса.  Посочва , че в домът  влизал единствено колегата му В.П..  Св. В.П.  посочва , че с  жалбоподателя се качил по стълби на втория етаж , след което   жалбоподателя влязъл в стая и  изнесъл от там  законно притежаваните ловни оръжия.  Св. П. не е влизал в тази стая и също няма преки впечатления дали оръжията са били съхранявани   до  този момент в метална каса.

Като свидетели в акта са посочени С.С. и М.Ц..  С.С. също посочва В.П. като лицето  влязло в дома с  жалбоподателя , като св. С. останал в двора и не е имал пряко  впечатление къде се съхранява  огнестрелното оръжие. В тази насока са и показанията  на втория свидетел по АУАН  М.Ц..  Той също сочи, че  в домът влизал единствено колегата му В.П. в , поради което и  не е видял  къде точно се съхраняват оръжията.  

Показания  дал и св. П.Ц., който също като служител на МВР е бил в двора  в домът на св. К..  Посочва , че нейния син-жалбоподателя представил за проверка  законно  притежавани огнестрелни оръжия , но не се е качвал в помещението от където са били изнесени.

Всички тези показания  не установяват  законно притежаваното оръжие  да е било съхранявано  извън метална каса , както се твърди в НП.  Очевидци на това обстоятелство няма , тъй като  всички свидетели с изкл. на свидетел В.П.  се намирали в двора на домът  и не са влизали в стаята от където е изнесено огнестрелното оръжие.  Там не е влизал и св. В.П.,  който е  бил пред вратата в стаята от където били изнесени огнестрелните оръжия.

При тези доводи  не може да се твърди, че  оръжията са  били  извън метална каса и други лица са имали достъп до тях, тъй като очевидци  на тези твърдения няма.  Налице е предположение за това  , което е недопустимо да бъде поставяно в основата на административно обвинение при забрана за това  с основанието  по чл. 303 ал.1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. Наказващия орган  е издал НП при недоказано обвинение  в нарушение на чл. 303 ал.2  НПК.  При тези основания  НП подлежи на отмяна  и като  неправилно .

При този изход на  процеса  съдът следва да се произнесе и по отношение претенцията за направени разноски. По представеното   пълномощно  на л.9  и списъка на разноски  се установява ,  че  жалбоподателя е направил такива  в размер на 800 лева.  Съгласно чл. 18 ал.2 и ал.4 от Наредба №1/07.02.2004 г. за минималните  адвокатски възнаграждения  при участие  на защитник  при дела от административен характер възнаграждението е минимум 300 лева. Претендираното такова  от 800 лева  надвишава значително тази сума , като съдът не установява делото да е  с правна и фактическа сложност над обичайната такава за такъв тип дела, като делото е решено  в две заседания.  Налице е  и   възражение  от наказващия   орган за прекомерност на това възнаграждение , която се явява основателно  и по справедливост  следва да се определи на основание чл. 63 ал.3 от ЗАНН вр. чл. 143  ал.1 АПК дължимо възнаграждение в размер на 400 лева, като над тази сума  искането за присъждане на разноски се явява  неоснователно.

При тези доводи, РС-Мездра на основание чл.63 ал.1  и ал.3 ЗАНН в този съдебен състав

                              

Р   Е   Ш   И:

 

ОТМЕНЯ  като  незаконосъобразно  и неправилно наказателно постановление № 283 /20.10.2020 г.   на  началник отдел „Охранителна полиция“ при ОД-МВР-Враца , с което на основание чл.53 ал.1 ЗАНН и чл.215 ал.2  ЗОБВВПИ   Б.К.К. *** е санкциониран с административно наказание глоба в размер на  500 /петстотин/ лева за нарушение на чл.59 ал.1 ЗОБВВПИ.

ОСЪЖДА ОД на МВР гр. Враца  да заплати на Б.К.К. *** сумата от 400.00 лева / четиристотин лева/ представляваща действително направени  разноски  за адвокатска защита , като над тази сума  искането   за разноски в пълен размер до 800 лв. се явява неоснователно.

РЕШЕНИЕТО на основание чл.63 ал.1 ЗАНН подлежи на обжалване по реда на чл.211 ал.1 АПК с касационна жалба чрез РС-Мездра  пред Административен Съд-Враца  в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

 

 

 

 

                                                                                   Районен съдия: