РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 11.06.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ИЛИЕВА
при секретаря Вероника
Георгиева като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 5017 по
описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по повод на предявени от Т.В.К., ЕЕН: **********, с постоянен адрес: *** искове с правно основание чл.432, ал.1, КЗ, и чл.86 ЗЗД за осъждане на ответника ***, със седалище и адрес на
управление *** да заплати на ищеца сума в размер на 1000 лева, представляващ частичен
иск от иск в размер на 5000 лева, представляващи представляващи обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, вследствие от ПТП от 13.02.2020 г., ведно със
законната лихва от дата на връчване на покана до ответника за заплащане на
обезщетението - 07.04.2020 г.
Твърди се в обстоятелствената част на ИМ, че на
13.02.2020 г. около 9:45 на път 1-3 /***/ в района на км 116 + 286 е осъществено ПТП със
следните участници:1. Участник № 1 - ППС с peг. № ***, марка „*** , модел ***, собственост на
***; 2. Участник № 2 - ППС с peг. № ***, собственост на ***,; 3. Участник № 3-
ППС с peг. № ***, собственост на ***. Излага се, че видно от Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № 316000¬8173/26.02.2020 г., че при движение
по път 1-3 / *** /, в района на км 116 + 286 в посока гр. Плевен, участник № 1 е навлязъл в
лентата за насрещно движение, като, за да избегне удара с участник № 1,
участник № 3 /колата, в която се е возила ищцата/ е завила на ляво, напуснала е
пътното платно и се преобърнала. сочи се, че участник № 1 е продължил
движението си в лентата за насрещно движение и се е удрил челно в участник № 2,
с което е реализирал ПТП със загинали и пострадали хора и нанесени щети. Твърди
се, че водачът на ППС с peг. № *** е починал.
Излага се, че във връзка със станалото ПТП е образувано ДП ЗМ № 13.02.2020
г. по описа на ОД на МВР - Плевен. Сочи, че след ПТП ищцата е получила болки в
коремната област, които са вледствие от колана, който се е притиснал в нея при
удара. Тврди се, че за болките в стомаха допринася и преживения стрес. Излага
се, че травмата води и до болезненост на движенията при повод извършване на
ежедневни дейности. Сочи се, че инцидентът е с висока степен на интензивност,
що се отнася до преживения стрес, тъй като е загинал и човек. Твърди се, че ищцата постоянно съпреживява
произшествието, обстоятелство, което води до смущение дори по време на сън.
Излага се, че тя често се буди нощем, а когато си спомня за инцидента внезапно
избива пот и получава сърцебиене. Сочи се, че стресът, който същата изпитва в настоящия
момент, трайно е променил ежедневието й, а чувството за летален край и спомена
за злополучния ден ще я съпътства винаги.
Твърди се, че изложените последици от ПТП-то пречат на ищцата да води
нормален и пълноценен начин на живот за дълъг период от време. Излага се, че
към момента на настъпване на произшествието за управлявания от виновния водач
лек автомобил е налице задължителна застраховка „Гражданска отговорност”,
сключена в ответното дружество, валидна до 31.12.2020 г. Сочи се, че на
07.04.2020г. ишцата е депозирала покана за доброволно заплащане на обезщетение
при застрахователя е вх. № 4311/07.04.2020г., като към датата на ИМ не е налице
добороволно заплащане на обезщетението. Поради изложеното моли съда да уважи
предявения иск и да й присъди разноски.
В проведеното по делото о.с.з.
процесуалният представител на ищцата моли съда да уважи предявения иск като
основателен и доказан и да му присъди разноски.
В рамките на предоставения му
срок по чл. 131 от ГПК, ответникът е депозирал отговор на исковата молба.Твърди, че предявеният иск е неоснователен и
недоказан. Сочи се, че предявеният иск е недопустим, тъй като не са налице
предпоставките предвидени в чл.432 КЗ за ангажиранеране отговорността на
застрахователя. Излага, че в конкретният счучай при ответното дружество е
подадено искане за определяне на застрахователно обезщетение, като обаче ищцата
не е представила данни за банкова сметка ***. 380 КЗ или пълномощно с
реквизитите, предвидени по чл. 338 от КЗ. Счита, че изписването на номер на
банкова сметка ***ето по посочената разпоредба. Твърди и, че поради факта,
че не е представена банкова сметка ***,
то и ответното дружество не е изпадвало в забава. Оспорва изцяло предявената
искова претенция за неимуществени вреди - по основание и по размер, който счита
за недължим и прекомерен. Сочи, че претенцията за неимуществени вреди на ищцата
е била разгледана от застрахователно експертна комисия при ответното дружество,
като на същата е изпратено писмо с изх.№8725/22.07.2020г., с което е искано
представяне на служебна бележка или удостоверение за това,че същата е
пострадала в процесното ПТП, поради факта, че тя липсва в Констативния протокол
с пострадали лица като такова. Сочи, че със същото писмо й е отказано плащането
поради това, че К. не отговаря на изискванията на чл. 496, ал.2 КЗ. Оспорва
твърдението в исковата молба относно нанесената телесна повреда- болки в
коремната област. Сочи, че ищцата не е посочена като пострадало лице в Констативен протокол за
ПТП с пострадали лица№ 316000- 8173/26.02.2020г.- участник №3- ***е пътувала с Т.В.К.. Твърди и, че ищцата и шофьорката на лекия
антомобил са били прегледани по едно и също време от един и същи лекар. Счита
се, че прегледа е фиктивен, с цел парична облага. Излага се и, че в листа за преглед на ищцата е посочено, че
„Корем на ниво гръден кош, меко еластични стени, палпарно НЕБОЛЕЗНЕН...“
Оспорва се твърдението, че в резултат от настъпването на ПТП от 13.02.2020 г.,
за ищецата са настъпили изобщо някакви увреждания, както и, че вследствие на
получените увреждания същата временно е била затруднена при движения по повод
ежедневни дейности и е имала временно разтройство на здравето. Твърди и, че не
са настъпили неимуществени вреди в сочения от ищцата техния интензитет и
проявление. Сочи, че не е налице причинно-следствената връзка между твърдените
неимуществени вреди и механизма на произшествието. Излага, че ищцата не е
представила доказателства по никакъв начин да е прекъснал ежедневните си
занимания, да е престанала да ходи на работа или болките и страданията й да са
повлияли върху работния й процес. Оспорва и твърдението, че инцидентът се
отразил върху душевното състояние на ищцата, включително нарушение в съня,
често будене по сред нощ, вкл. и неприятните спомени за инцидента и внезапно
избиване пот и сърцебиене. Сочи, че инцидента не е променил ежедневието на
ищцата. Твърди, че вежду ищцата и другите участници в ПТП-то не е имало
контакт. Прави възражения за съпричиняване, тъй като ищцата не е поставила
колан. Излага и, че водачът на автомобила - *** със собствените си действия е застрашила както
собствения, така и живота на К. и останалите участници в ПТП, като е нарушила
правилата на ЗДвП с извършването на спасителната маневра, за което развива
пространни съображения.
В проведеното по делото о.с.з.
процесуалният представител на ищеца моли съда да отхвърли иска като
неоснователен и недоказан. Навежда доводи, че виновен за ПТП-то е водачът на
управлявания автомобил. Претендира присъждане на разноски.
В нарочна писмена защита моли
съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан, за което
развива подробни съображения.
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема
за установено следното от фактическа
страна:
Установява се от приложения по
делото Констативен протокол за ПТП и приложената към него План- схема с
пострадали лица № ***., че на 13.02.2020 около 9,45 часа, Участник 1-ППС с
рег.№***, управляван от Л.И.Б. при движение по път I-3/***/, в района на км.116+286 в
посока Плевен, навлиза в лентата за насрещно движение, като Участник № 3-ППС с
рег.№ ***, управляван от ***, за да избегне удара с участник № 1 завива наляво
и напуска пътното платно вляво и се преобръща, а участник № 1 продължава
движението в лентата за насрещно движение и се удря челно в участник № 2, с
което възниква ПТП с убити, пострадали лица и материални щети.
Приобщен като доказателство по
делото е и Амбулаторен лист №***/13.02.2020 г., издаден в 15,27 часа от Спешно
отделение, ок който се установява, че при прегледа на ищцата, според снетата й
анамнеза, след ПТП получила болки в
корема и областта на епигастриума, се е установило, че „коремът е на нивото на гръдния кош, меко
еластични стени, палпарно неболезнен“.
Видно е от представената по
делото Застрахователна полица № ***. и справка за сключена застраховка Гражданска
отговорност, че за л.а. ***, има сключен договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, сключен с ***, със срок на валидност от
01.01.2020г. до 31.12.2020г.
Не е спорно между страните и се
установява от Заявление от Т.В.К., заведено с вх.№ 4311/07.04.2020г. при
ответника ***, че ищцата е описала претърпяното ПТП, приложила е препис от
Констативен протокол за ПТП от 26.02.2020г. за настъпилото ПТП на 13.02.2020г.
Описала е претърпените вреди. Направено
е искане за определяне справедливо обезщетение за претърпените неимуществени
вреди.
Представени като доказателства по делото и писма
/л.61-62/, изпратени от ответника до процесуалния представител на ищцата, с
които изиска документи, които да удостоверят, че ищцата и нейния спътник да
участници в ПТП, както и копия на влязло в сила наказателно постановление или
присъда срещу водача, причинил ПТП-то.
Видно е
от приобщеното по делото Постановление за привличане като обвиняем и вземане на
мярка за неотклонение по ДП №34/2020 г. по описа на ОП *** спрямо Л.И.Б. е
повдигнато обвинение за причиняване на процесното ПТП.
В хода на производството са изслушани заключенията по назначените САТЕ и СМЕ, които съдът кредитира като обективно и компетентно
изготвени и неоспорени от страните.
От заключението на допуснатата САТЕ се установява: че произшествието
се състои от удар между два насрещно движещи се автомобили и преобръщането на
трето МПС, реализирано по следния механизъм: на 13.02.2021 г. около 9,45 часа
на ПП-І3 „***“ км.116+286 в северната пътна лента, в близост до „*** лек
автомобил „***“ с рег. № *** се движил със скорост от 87,66 км/час в посока гр.
***; попътно зад този автомобил се движил лек автомобил *** с рег. № ****. Към
момента, в който челната част на автомобил **** се е намирал на разстояние 71
м. от ОР № и на 27,9 м. от мястото на удара /между „*** и „****“/ в северната
пътна лента навлиза насрещно движещ се автомобил „***“ с рег. № ***; в този
момент двата автомобила „***“ с рег. № *** и *** са се намирали на разстояние
от 122,96 м. един от друг, а разстоянието между „***“ с рег. № *** и „***“ с
рег. № *** е било 192,92 м. ; че водачът на автомобил *** е възприел
навлизането на насрещно движещият се *** в полагащата му се пътна лента и е
реализирал промяна на направлението на МПС към северния банкет с последваща
промяна на южния банкет; че от момента на завъртане на кормилния кръг от страна
на водача на *** в посока обратна на часовниковата стрелка / надясно спрямо
посоката на движение на МПС/ автомобилът транслационно изминава 59,9 м. върху
асфалтовата настилка, навлиза върху левия банкет по посока на движението и се
преобръща, като задната част на МПС започва да изпреварва предната; следствие
на силите на триене, ***, изминава косо извън очертанията на пътното платно
28,2 метра и се установява в покой на мястото, на което е намерен, косо
разположен спрямо надлъжната ос на пътното платно върху лявата страна, с което
произшествието за това МПС е приключило; че към момента, в който двете десни
ходови колела на *** са се позиционирали върху северния банкет се е открила
пряка видимост за водачите на *** и *** и, че към този момент челните им части
са се намирали на разстояние 107,02 м. един от друг; че се е получил челен кос
удар между двата автомобила с две фази на удара.
В проведеното по
делото о.с.з. ВЛ сочи, че предхождащата загуба на напречна
устойчивост и излизане на процесния автомобил „***“
извън очертанията на пътното платно е свързано с предхождащо движение от страна на водача с кормилния кръг на дясно, за да напусне
пътната лента и с десните ходови гуми да навлезе върху десния банкет по посока
на нейното движение.Излага, че при тези обстоятелства напречната
устойчивост на автомобила излиза извън очертанията на асфалтовата
настилка и надлъжното разстояние, което автомобилът изминава е достатъчно
малко, за да може водачът на този автомобил да върне направлението в
очертанията на асфалтовата настилка. Твърди, че при
тези обстоятелства МПС-то излиза отляво на банкета и поради
разликата между различните коефициенти на сцепление между левите и десните
ходови гуми, а и денивелацията на съответното пътно платно се преобръща и
настъпват съответните телесни увреждания на возещите в този автомобил. Обяснява, че предвид обстоятелството, че автомобилът „***“
предхождащо се е движел по десния банкет спрямо неговата посока на движение,
водачът на този автомобил е имал техническата възможност да реализира
закъснително движение, при което да продължи
направлението си частично върху полагащата му се пътна лента и десния
банкет. Сочи обаче, че следва да се вземе предвид, че
върху десния банкет има растителност, която е възможно да укаже влияние върху
траекторията на автомобила и да се получи контактност с нея, което да предхожда
загубата му на напречна устойчивост, ако
водачът не предприеме действия за промяна на направлението към полагащата му се
пътна лента. Излага, че предвид
тези обстоятелства възможността за предотвратяването е свързана с действия от
страна на водача, но е свързана и с компетентността му и рефлекторните му
качества относно обстоятелствата свързани с растителността на банкета, както и
с опита на този водач да контролира направлението на автомобила съобразно
изменението посоката на съответната пътната лента. Твърди и, че съществува
и друга физическа и техническа възможност, при липса на действия от страна на
този водач, удар с насрещно движещия се автомобил навлязъл в насрещната пътна
лента, при които обстоятелствата биха били аналогични с удара, който този
насрещно движещия се автомобил е получил по пътно движения се друг автомобил
зад „***“, а именно „***“.
От заключението на допуснатата СМЕ се установява, че:
съгласно свидетелските показания и заключението на САТЕ автомобилът, в който е
пътувала ищцата при настъпване на ПТ се преобърнал; че пътничката е била с
поставен колан и не е съобщила да се удря в части от купето; че веднага след
произшествието ищцата е прегледана в СПО като се е оплакала от болки в корема;
че при прегледа не са установени външни увреждания, като е било проведено
образно изследване, при което не са намерени увреждания по вътрешните коремни
органи; че физикалният преглед е показал добро общо състояние, палпаторно
неболезнен корем, с физиологична перисталтика, липса на перитонеално дразнене;
че е поставена диагноза „болка в корема“; че по делото липсват доказателства за
последващи прегледи; че физическите оплаквания на пострадалата могат да бъдат
свързани и обяснени с рязкото притискане в областта на корема от предпазния
колан / т.нар. „коланна травма“/ по време на произшествието, както и с общото
сътресение на тялото, при което могат да бъдат причинени натъртвания и болки в
областта на корема; че тъй като не са посочени други увреждания приема, че на
ищцата са причинени болки и страдания; че степента на болезненост не може да се
измери обективно, тъй като липсва
морфологичен субстрат /кръвоизливи, охлузвания/, но не е високостепенна;
че пълното физическо възстановяване в
случая се свързва с постепенното намаляване на болката и изчезването й, което
би следвало да се случи в срок до 10 дни.
В проведеното по делото о.с.з. ВЛ сочи, че несъмнено
вследствие на ПТП-то ищцата е имала
увреждания в областта на корема, мускулатурата, тъй като изпитвала болка.
Обяснява, че може да е имало кръвоизливи, смачкани мускулни влакна, дори
разкъсвания, но че няма прегледи, за да ги установят. Излага, че травмите са
получени от частта на колана, който е бил през кръста, тъй като от
доказателствата се установява, че ищцата е била увиснала.
В хода на производството по делото са събрани и гласни
доказателства посредством разпита на свидетелите ***, *** и Л.И.Б..
Свидетелката ***
разказва, че заедно с ищцата миналата година пътували при нейната баба в посока към гр. *** и след ***, след бензиностанцията на „***“ претърпели ПТП. Разказва, че друг насрещно движещ се автомобил влязъл в нейноото платно, рязко и неочаквано, при което, за да избегне удара с него, завила първо на дясно, след това на ляво и колата се
преобърнала и падна извън пътното платно. Излага, че отсрещно движещият се автомобил се ударил в следващата кола, в която имала жертви. Разказва, че се движела с 80-90 км. в час, както и, че ако не е направила маневрата на дясно е щяла да се ударя с колата от среща. Сочи, че и двете били с поставен
колан. Твръди,
че след
като се обърнали видяла, че коланът бил хванал ищцата, като първо тя успяла да се изправи, след това като
й казала /на Т./, че ако си разкопчае колана ще падне рязко, поради което
Т. й помогнала да излезе и след това, тя на свой ред й помогнала да излезе. Твърди, че след като
излезли на пътя се обадила на тел.112, но оттам й отговорили, че вече имало
подаден сигнал. Обяснява, че двете линейки се намирали на мястото на удара. Сочи,
че още на местопроизшествието разбрали, че има загинал човек, който и видели
когато отивали да ги прегледат от екип на спешна помощ. Излага, че след като
били прегледани от екип на спешна помощ на местопроизшествието, по – късно
отново отишли до спешна помощ, където отново били прегледани. Разказва, че с Т.
избягват да говорят за инцидента, тъй като и двете са стресирани. Твърди, че
ищцата се оплаквала от силни болки в
корема, главата, врата. Излага, че гледкат, която
видели ги стреснала. Сочи, че ищцата се обадила на своя приятел по телефона,
като по време на разговора била изплашена,
разплакана, притеснена. Подробно разказва как се е
движила по пътя.
Сидетелят
***, приятел на ищцата сочи, че в процесния ден Т. и *** пътували, като се били
разбрали като пристигнат ищцата да му се обади. Разказва, че ищцата му се
обадила от друг телефон, като плачела, била разстроена и му казала, че са претърпели катастрофа, но че всичко е наред и, че са живи, но но изпитвала болка. Твърди, че отишъл на местопроизшествието и видял, че има колона от коли,
като бащата на Т. вече бил отишъл при нея и я бил отвел. Излага, че се видял с
ищцата в Спешна помощ, където била откарана от баща си. Сочи че когато се била прибрала в
къщи същата била много уплашена,
стресирана и му казала, че изпитва болка в корема и врата. Разказва, че болката в корема продължила около седмица след инцидента.
Обяснява, че Т. му споделила, че има страх от „това нещо“, че като шофира натиска по-рязко спирачките, както и, че повечето пъти когато я возил, тя се набирала и се натискала на самата
седалка, тъй като изпитвала страх от шофирането и от возенето в автомобила. Сочи, че към момента ищцата сънува катастрофата,
както и, че не желае да говори за нея. Излага и, че ищцата му е споделила, че
заедно със спътничката си са видели загиналата жена. Разказва, че след
катастрофата ищцата станала нервна, неспокойна, разстроена и
много уплашена.
Свидетелят Л.И.Б. разказва, че е участвал в
процесното ПТП. Сочи, че си спомня, че е видял една кола и нищо повече не си
спомня.
Твърди, че няма спомен от деня на ПТП, както и, че не му е станало лошо.
Твърди, че си спомня че вижда една кола за момент, като явно е
имало и друга кола от отзад, защото ударът му бил от дясно. Предполага, че тази кола го е
избутала, но нямал спомени. Сочи, че си спомням линейката
когато е дошла и после болницата.
Въз основа на изложената
фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна
до следните правни изводи:
Разпоредбата на чл. 432, ал.1 от КЗ предвижда, че увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има
право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ.
С договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят:
1. се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния
договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него
на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен
резултат от застрахователното събитие; 2. може да се задължи да покрие в
границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума
отговорността на застрахования за неизпълнение на негово договорно
задължение. В застрахователното
обезщетение по ал. 1 се включват и: 1. пропуснати ползи, които представляват
пряк и непосредствен резултат от непозволено увреждане; 2. лихви за забава, когато
застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията
на ал. 3. (3) Лихвите за забава на застрахования по ал. 2, т. 2, за които той
отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на
застрахователната сума (лимита на отговорност). В този случай от застрахователя
се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата
на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие
по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на предявяване
на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.
(чл. 429 КЗ).
Основателността на предявения иск
е предпоставена от това по делото да се установи наличието на непозволено
увреждане, настъпило в резултат на ПТП (противоправно деяние, извършено
виновно, от което са причинени неимуществени и/или имуществени вреди и причинна
връзка между тях, както и да се установи, че е налице договор за застраховка
"Гражданска отговорност", действащ към датата на настъпване на събитието
и покриващ отговорността на причинителя на вредите. Основанието по чл. 432, ал.1 от КЗ за ангажиране
отговорността на застрахователя включва наличието на валиден застрахователен
договор по застраховка "Гражданска отговорност" между причинилия
увреждането и застрахователя, както и фактите, включени в състава на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи отговорността на прекия причинител. Отговорността на
застрахователя се реализира чрез заплащане на обезщетение на увреденото лице,
което обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен
резултат от увреждането, а също така и лихви за забава, когато застрахованият е
отговорен пред увредения за тяхното плащане. Наред с това следва да са налице и
всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД,
пораждащи основание за отговорност на прекия причинител спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди. Самият институт на непозволеното увреждане
включва в своя фактически състав следните елементи: деяние/действие или
бездействие/, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка и вина.
Съответно, фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на
застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице,
обхваща следните две групи материални предпоставки(юридически факти):
1)застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или
неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-следствена
връзка с противоправното поведение на застрахования и 2)наличие на застрахователно
правоотношение, произтичащо от договор за застраховка "Гражданска
отговорност" между делинквента и ответника-застраховател.
При така предявен иск, ищецът
следва да установи, че е извършено противоправно деяние от водач на застрахован
при ответника автомобил, че това деяние е причинило вреди и те са в причинна
връзка с деянието.
По делото не е спорно, а и се установява
от приобщените доказателства, че л.а. ***, има сключен с ответника по делото
договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със срок на
валидност от 01.01.2020г. до 31.12.2020г.
Спорно по делото е наличието на
елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане съгласно чл.45 ЗЗД.
В тежест на ищеца беше да докаже, че застрахованият виновно е увредил ищеца,
като му е причинил неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка
причинно-следствена връзка с противоправното поведение на застрахования.
Между ответника и собственика на
л.а. *** е възникнало валидно застрахователно правоотношение по договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите,
по силата на който застрахователят се задължава да покрие в границите на
определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. В рамките
на срока на действие на застраховката е настъпило застрахователно събитие -
възникнала е отговорност на водача на застрахованото ППС за вреди в резултат от
причинен от същия инцидент.
Елементите от фактическия състав
на непозволеното увреждане се установяват по несъмнен начин от събраните
доказателства – установява се настъпването на пътнотранспортното произшествие
на сочената дата, причинено виновно от водача на застрахования автомобил,
настъпването на вреди на ищцата, както и причинно- следствена връзка между
виновното поведение на водача и вредоносния резултат.
Механизмът на пътнотранспортното
произшествие е установен от приетия констативен протокол, ползващ се с
обвързваща съда доказателствена сила относно удостоверените от органите на МВР
действия и изявления, както и от приетата по делото автотехническа експертиза, която съдът изцяло кредитира като
обективно и компетентно изготвена и неоспорена от страните. По отношение на оспорването
на механизма на ПТП от страна на ответника следва да се отбележи, че същият е
официален свидетелстващ документ и като такъв се ползва с обвързваща материална
доказателствена сила относно удостоверените в него, непосредствено възприети от
длъжностното лице факти, относими за механизма на ПТП / в т.с. решение №
24/10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г. на ВКС, I ТО, решение № 85/28.05.2009
г. по т. д. № 768/2008 г. на ВКС, II ТО, решение № 73/22.06.2012 г. по т. д. №
423/2011 г. на ВКС, I ТО, решение № 98/25.06.2012 г. по т. д. № 750/2011 г. на
ВКС, II ТО и решение № 15/25.07.2014 г. по т. д. № 1506/2013 г. на ВКС, I ТО./.
Установява се настъпването на
вреди за ищцата, както и причинно-следствената връзка между виновното поведение
на водача и вредоносния резултат. От приетото по делото заключения САТЕ и СМЕ,
от медицинската документация и от показанията на свидетелите се установява, че
в резултат от инцидента ищцата е претърпяла болки, страдания и неудобства,
окачествени от съдебната практика като неимуществени вреди. Същите са в
причинна връзка с произшествието и поведението на водача на застрахования при
ответника лек автомобил, тъй като се установи, че ищцата е пострадала именно
при посочения инцидент.
За неоснователни съдът намира
твърденията на ищеца, че не е доказано, че ищцата е участвала в в процесното
ПТп, тъй като не е вписана в КП като пострадало лице. Съдът намира, че в този
протокол не се вписват всички лица участвали в ПТП, а само водачите, доколкото
КП за ПТП констатира кои МПС са участвали
в ПТП-то и кои са техните водачи. Участието на ищцата в процесното ПТП се
доказа по безспорен начин от събраните по делото писмени и гласни
доказателства. Поради което и възражението на ответника като неоснователно
следва да се остави без уважение.
Размерът на
дължимото обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде определено по
справедливост съобразно чл.52 ЗЗД, при съобразяване на конкретните, обективно
съществуващи обстоятелства като характер на увреждането, начинът на
извършването му, степента на влошаване на здравословното състояние, причинените
морални страдания и др. съгласно дадените задължителни указания с ППВС
№4/1968г. То
трябва да удовлетворява изискването за справедливост и при съпоставянето му с
други случаи по аналогични казуси, но с различни по степен на тежестта им
вреди, така че доколкото е възможно за по-тежките случаи да се присъди
по-високо обезщетение, а за по-леките – по-ниско.
При определяне
размера на обезщетението съдът съобразява, че ищцата е изпитвала болки и
страдания от ПТП-то за около 10 дни, вселдствие на получената „коланна травма“.
Неминуемо преживяното от ищцата ПТП, при което, макар и в друг автомобил е
имало жертви е предизвикало силен стрес, който се установи и от събраните
гласни доказателства, които съдът кредитира като последователни и
безпротиворечиви. Съдът намира за доказано, че процесното ПТП е оставило
отпечатък върху психиката й, и логично ще продължава да рефлектира върху
пострадалата продължително време. От друга страна при определяне на
обезщетението, следва да бъде отчетен и установеният по делото от неоспорената
медицинска експертиза период на физическо възстановяване – 10 дни, който срок
съдът възприема като сравнително кратък.
Така мотивиран и
съобразявайки формираната съдебна практика по размера на присъжданите
обезщетения с оглед конкретните наранявания и последици, настоящият състав
намира, че обезщетение в размер от 3500 лв. справедливо обезщетява претърпените
от ищцата болки и страдания.
С оглед
основателността на исковата претенция съдът следва да се произнесе и по
своевременно направеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат. Съгласно
съдебната практика приносът на пострадалия следва да бъде доказан по
категоричен и несъмнен начин от страната, която го сочи в своя полза. В случая
не само, че не се установява ищцата да е извършила посочените в отговора на
исковата молба нарушения, но и от събраните по делото доказателства безспорно
се установи, че същата е поставила обезопасителен колан, както и, че травмите,
получени от нея са именно, вследствие на него. Поради изложеното съдът намира
възражението за неоснователно и недоказано и като такова следва да бъде
оставено без уважение.
Върху присъдената
сума се дължи и лихва за забава, съобразно заявеното в ИМ. Разпоредбата на чл. 497, ал. 1 от КЗ е предвидено, че
застрахователят дължи законна лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок, считано
от по-ранната от двете дати: изтичането на срока от 15 работни дни от представянето
на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 от КЗ /т. 1/ или изтичането на
3-месечния срок по чл. 496, ал. 1 от КЗ за произнасяне по извънсъдебната
претенция, освен в случаите когато увреденото лице не е представило
доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3 от КЗ /т.
2/. Съгласно нормата на чл. 380, ал. 1 от КЗ, заедно със застрахователната
претенция лицето е задължено да предостави пълни и точни данни за банковата
сметка, по която да се извършват плащанията от страна на застрахователя, освен
в случаите на възстановяване в натура. В чл. 380, ал. 3 от КЗ е предвидено, че
непредставянето на данни за банковата сметка от страна на увреденото лице има
последиците на забава на кредитора по отношение на плащането, като застрахователят
не дължи лихва по чл. 409 от КЗ след изтичането на срока, в който е следвало да
се извърши плащането на застрахователното обезщетение. От самата разпоредба на
чл. 380, ал. 3 от КЗ е видно, че непосочването на банковата сметка не касае
дължимостта на обезщетението и не може да бъде основание за отказ за образуване
на щета по застрахователната претенция и за определяне на размера на
застрахователното обезщетение. Непосочването на банковата сметка от увреденото
лице като кредитор възпрепятства единствено изплащането на застрахователното
обезщетение и то в хипотезата, когато то е определено по размер от
застрахователя или с влязло в сила съдебно решение. В този смисъл разпоредбата
на чл. 380, ал. 3 от КЗ не намира приложение при дължимо застрахователно обезщетение
по чл. 432 от КЗ, по отношение на което застрахователят е в забава по чл. 497,
ал. 1 от КЗ, в хипотеза на оспорване от застрахователя изцяло на
основателността на предявения от увреденото лице пряк иск и представяне от
ищеца в исковото производство на данните за банковата му сметка, какъвто е и
настоящият случай.
От данните по делото е видно, че ищеца е сезирал на 07.04.2020 г.
застрахователя с искане за заплащане на застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди. След изтичането на тримесечния срок по чл. 496, ал. 1 от КЗ ищцата е предявила на 30.09.2020 г. исковата молба по чл. 432, ал. 1 от КЗ,
предмет на делото, но и в хода на съдебното производство не са представили
данни за банковата сметка на ищцата.
Както беше посочено по-горе, непосочването на банкова сметка, ***, което
води до недължимост на застрахователно обезщетение и не възпрепятства
определянето на неговия размер от застрахователя, което в случая не е сторено.
Независимо от това, след като поради липсата на други данни в случая
застрахователят е бил уведомен за застрахователното събитие с предявяването на
застрахователните претенции от пострадалата, и доколкото лихвите, прибавени към
определените обезщетения не надхвърлят застрахователната сума, на основание чл.
429, ал. 3 от КЗ, вр. с чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 от КЗ
застрахователят дължи законна лихва за забава върху присъдените обезщетения
считано от датата на предявяване на претенциите – 07.04.2020 г. Това е така,
тъй като съобразно цитираните разпоредби застрахователят дължи лихви не само за
собствената си забава, но и за забавата на застрахования деликвент, с оглед
функционалната обусловеност на отговорността на застрахователя от отговорността
на деликвента. /В горепосочения смисъл решение № 167 от 30.01.2020 г. на ВКС по
т. д. № 2273/2018 г., II т. о., ТК/.
Предвид така изложеното съдът счита, че предявеният иск се явява
основателен и доказан до размера на сумата от 3500 лв. доколкото ищцата е
претендирала иска като частичен за сумата от 1000 лева, то именно тази сума
следва да й се присъди.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените деловодни разноски в размер на 757,70 лв.
Процесуалният представител на ищцата адв. Б.Д.К. претендира адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т.3 от ЗА, съобразно представения
договор за правна защита и съдействие. Съдът намира претенцията за основателна,
с оглед на което в полза на адв. Б.Д.К. от САК следва да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение в размер от 600 лв., съгласно представения по делото
списък за разноски, неоспорен от ищцовата страна.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ***, със седалище и адрес на управление ***, п.к.***, *****,
ДА ЗАПЛАТИ на Т.В.К., ЕЕН: **********, с постоянен адрес: ***, сумата от 1000
лева /хиляда лева/, представляващ частичен иск от иск в размер на 5000
лева, представляващаи обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от ПТП, настъпило на 13.02.2020 г., причинено виновно от Л.И.Б., като
водач на лек автомобил с рег.№***, застрахован по риска "Гражданска
отговорност" в ***, ведно със законната лихва върху обезщетението, считано
от 07.04.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ***, със седалище и адрес на управление
*** гр.****, п.к.****, *****, да заплати
Т.В.К., ЕЕН: **********, с постоянен адрес: *** сума в размер на 757,70 лева, представляващи сторените
по делото разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА на основание чл. 38 ****, със седалище и адрес на управление:***, п.к.***,
р-н *** да заплати на адвокат Б.Д.К. от
САК сумата от 600 лв. за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ПлОС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: