Р Е Ш
Е Н И Е
№ 2727
15.07.2015 година, град
Пловдив
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XIV
граждански състав, в публично заседание на седми април две хиляди и петнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ
при участието на секретаря Иванка Чорбаджиева, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 13491 по описа на съда за
2014г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно
основание чл. 226, ал. 1 вр. чл. 257 КЗ и чл. 86 ЗЗД.
Производството е образувано по
искова молба на Г.Й.С. срещу ЗАД „ХДИ З.”. Ищецът твърди, че на ... г. около ... часа, управляваният от
Р. И. Б. лек автомобил „...” с рег. № ..., собственост на пострадалия Й. Г.
С., с. на ищеца, водил се като пътник на задна лява седалка, претърпял ПТП по
време на движение по автомагистрала Т. в посока гр. Б. в района на ... км. Твърди, че МПС било
технически изправно, а ПТП да е настъпило вследствие на настъпило внезапно
отлепяне и разкъсване на протектора на задна дясна гума на автомобила и
изгубване на управлението от водача, при което пострадалият изпаднал от
автомобила по време на въртенето му около собствената ос и се озовал в района
на отводнителен канал отдясно на банкета на пътното платно. В резултат на ПТП
пострадалият получил тежка мозъчно-черепна трамва и изпаднал в безсъзнание, бил
откаран в болница в гр. С., по-късно транспортиран в УМБАЛ „С.Г.”***, но
въпреки извършените му оперативни интервенции на ... г. починал. Твърди автомобилът да
е бил застрахован със застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”
при ответника, чиято валидност била ... г. до ... г. Твърди, че предявил
претенция пряко към застрахователя за заплащане на неимуществени вреди от
смъртта на с. си, но последният му отказал. Иска съдът да осъди ответника да му
заплати сумата от 5000 лв., представляваща частична претенция от обща сума от
80 000 лв., за претърпени неимуществени вреди – болка и страдания, от
смъртта на с. му Й. Г. С., настъпила вследствие на ПТП на ... г., ведно със
законната лихва върху сумата от ... г. до окончателното й изплащане.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, в
който оспорва исковете. Твърди, че пострадалият Й. Г. С. бил застраховано лице,
а не трето лице и затова не се дължало обезщетение. Оспорват твърдението МПС да
е било изправно, като твърди наличието на техническа неизправност в гумите на
автомобила, което било изцяло по вина на пострадалия. Оспорва ищецът да е
търпял болки и страдания, прави възражение за съпричиняване на вредите от
страна на пострадалия. Прави възражение, че лихва се дължи от настъпване на
вредоносния резултат – ... г., а не от датата на събитието – ...г.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
По иска по чл. 226 КЗ:
За
основателността на прекия иск в тежест на ищеца е да докаже, че в причинна връзка от виновно противоправно деяние на лице, чиято гражданска отговорност към датата на деянието е застрахована при ответника, е претърпял
посочените неимуществени вреди от
деянието.
Предвид
на това, че в обстоятелствената част на исковата молба е посочено, че за
страната е без значение дали отговорността на застрахователя, ще бъде
ангажирана заради вината на водача или при вреда от самата вещ, то следва да се
приеме, че претенцията е предявена при алтернативност на тези основания.
От
констативен протокол за ПТП с пострадали лица се установява, че на ...г. на
автомагистрала Т., км. ..., се е реализирало пътно-транспортно произшествие с
лек автомобил „...“ с рег. № ..., управляван от Р. И. Б.. Между страните не е
спорно обстоятелство, че към датата на ПТП ответникът е имал качеството на
застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена за
лекия автомобил с полица ..., валидна за периода ...г- ...г.
Като
безспорно е отделено и обстоятелството, че МПС е било собственост на Й. Г. С.-
починал с. на ищеца и че същият е пътувал на задната седалка без поставен
предпазен колан.
Въз основа на протокола и
останалите събрани по делото доказателства е изготвено заключение на САТЕ,
което посочва, че от техническа гледна точка най- вероятният механизъм на ПТП е
при движение в зона на прав участък на платното за движение, поради загретия асфалт и използваните амотризирани
автомобилни гуми е настъпило внезапно отлепване и разкъсване на протектора
на задната дясна гума. Радиусът на гумата се променил в значителна степен,
защото е останала без въздух. Автомобилът е променил частично направлението на движение
като това е довело до завъртане на волана на ляво. При тези действия е
настъпила загуба на управление. Налице е ротация по вертикална ос, минаваща
през масовия център, в посока обратна на часовниковата стрелка. След изминато
известно разстояние е настъпил удар в лявата странична мантинела. При удара
автомобилът е променил частично направлението на движение, както и ъгловата
скорост. Първоначалния контакт е с предната, челна лява част, а вторият със
задната дясна, странична част. Движението на автомобила е при пълна загуба на
управление, като от момента на разкъсването на задната дясна гума водачката не
е имала техническата възможност да контролира поведението на автомобила или да
спре преди мястото на удара в мантинелата. В Р. фаза на ротацията от автомобила
са изпаднали возещите се на предна дясна и задна дясна седалка пътници. Вещото
лице посочва, че причините за ПТП от техническа гледна точка са настъпилото разкъсване на протектора на
гумата, което има внезапен характер и водачката не е имала техническа
възможност да предвиди точния момент в който то ще настъпи, както и управлението на технически
неизправен автомобил. Експерта акцентира, че е технически недопустимо да се
използват четири гуми с различна марка, модел, тип, размер на ширина на
протектора, височина на челния профил и разлика в диаметрите, като освен това
задните гуми са били под минималната стойност на дълбочина на протектора. В т.
6 от заключението е посочено, че водачът
е имал техническата възможност да избегне ПТП като се съобрази с факта, че
автомобилът е бил технически неизправен и да не го привежда в движение, още по-
малко с установената скорост от 144 км/ч. Съдът намира, че заключението на
вещото лице е пълно и обосновано и следва да бъде кредитирано.
Безспорно се установява по делото,
че задните гуми на автомобила са били с дълбочина на протекторния рисунък
по-малка от 1.6 мм. Предвид на това МПС е било технически неизправно, съгласно
чл. 10, ал. 1, т. 9, б. „г“ ППЗДвП и не е можело да се движи по пътищата, тъй
като това е разрешено само на тези превозни средства, които отговарят на
определените от производителя изисквания за експлоатация, на правилника и на
наредбите по чл. 8, ал. 3 и чл. 36, ал. 3 от Закона за движението по
пътищата- чл. 9 ЗДвП. Съществуващото разминаване в посочената дълбочина на
протекторния рисунък, между настоящата експертиза и тези изготвени в
досъдебното производство, е без значение за делото, тъй като експертизата не е
оспорена, а останалите заключения не могат да се съобразят от съда за
опровергаване на нейните изводи. Освен това от приетото заключение се
установява, че МПС не е отговаряло и на изискванията, определени от
производителя за експлоатация, тъй като е технически недопустимо да се
използват четири гуми с различна марка, модел, тип, размер на ширина на
протектора, височина на челния профил и разлика в диаметрите.
При устния си доклад пред съда в проведено на 10 март 2015г. съдебно
заседание, вещото лице посочва, че всички недостатъци на използваните гуми (вкл. протекторният рисунък) са били видими и е можело да бъдат установени от всеки, тъй като характеристиките
им са маркирани по самата гума. С оглед на това се установява, че водачът на
МПС е имал
възможност да установи неизправността на лекия автомобил и да не го привежда в
движение, тъй като това е било забранено от закона. Като не е изпълнил задължението си, тя е станала причина за инцидента и
носи отговорност за настъпилите вследствие на това вреди.
Не може да се сподели становището на ответника, че е
налице случайно деяние. В действителност отделянето на протектора на гумата е
било внезапно и непредвидимо във времево отношение събитие, но това
обстоятелство не изключва отговорността на водача, тъй като недостатъците на задните
гуми и в частност тяхното износване (амортизация), са били видими и водачът е бил длъжен и е могъл да установи
това преди да приведе лекия автомобил в движение.
В случая постановеното прекратяване
на наказателното производство не е задължително за настоящия съд, като следва
да се има предвид, че актът е постановен при установяването на различна
фактическа обстановка. Всичко това води до извод, за нарушаване на правилата за
движение по пътищата и по- конкретно на задълженията, визирани в разпоредбата
на чл. 20, ал. 2 ЗДвП.
Не се споделя и възражението на
ответника, че застрахователното дружество не отговаря, защото починалият Й. С.,
като собственик на автомобила, носи отговорност за всички вреди произтекли от
вещта. Съгласно
чл.
223, ал. 1 КЗ, с договора за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност", застрахователят се задължава да покрие в границите на
определена в договора застрахователна сума, отговорността на застрахования, за
причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Съгласно чл.
257, ал. 1 КЗ, "обект" на З. е гражданската отговорност на
застрахованите физически и юридически лица за причинени от тях на трети лица
имуществени или неимуществени вреди, свързани с притежанието и/или използването
на МПС, поради което и застраховани, по смисъла на ал. 2 на същата разпоредба,
са както собственикът на МПС, за което е сключен валиден застрахователен
договор, така и всяко лице, което го ползва на законно основание. Ответникът основава доводите си на
неправилно възприемане нормата на чл. 257 КЗ, изключвайки релевантността на обстоятелството кой е причинителят на
увреждането, за възникването на отговорността на застрахователя по прекия иск
по чл.
226, ал. 1 КЗ- в случая водачът, а не собственикът на МПС, за което има
сключен застрахователен договор по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност". Чл.
257, ал. 3 КЗ сочи, че трети лица, по смисъла на ал. 1 на същата разпоредба
са всички, освен лицето, което отговаря за причинените вреди. Съвместното
тълкуване на чл.
257, ал. 3 вр. с ал.
1 вр. с чл.
223, ал. 1 ГПК обуславя извода, че такива трети лица са всички, освен
отговарящия за настъпване на вредите в конкретната хипотеза застрахован-
собственик или водач на МПС, в
причинна връзка с чиито действия или бездействия е настъпило увреждането, а не
единствено отговарящ на формалното качество "застрахован", по смисъла
на чл.
257, ал. 2 КЗ. Аргумент в полза на това тълкуване е и чл. 268 КЗ. В подкрепа на това тълкуване, а не на тезата на ответника, е и решение №
176/27.10.2009 г. по т. д. № 819/2008 г. на ВКС, II т. о., постановено по
реда на чл.
290 ГПК, според което отговорността на застрахователя е изключена именно
предвид съвпадение в качествата пострадал при ПТП и виновен за същото,
застрахован водач на МПС, застраховано по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност". В настоящия случай вредите са
настъпили вследствие на използването на автомобила и отговорен за тях е неговият
водач, а не неговият собственик.
По делото е безспорно, че
починалият е пътувал на задната седалка и е бил без предпазен колан. В тази
насока се твърди наличието на съпричиняване на вредоносния резултат, за
установяването, на което е приета СМЕ.
В последната, вещото лице посочва, че при изследването на трупа е
била установена– черепномозъчна травма разположена в дясното челно слепоочие и
гръдна травма. Според експерта е много
вероятно черепномочъзната травма да е получена вътре в автомобил.
Починалият е бил на задната седалка и дори при сложен обезопасителен колан на
това място, главата е свободно движеща
се и има определен широк периметър и
траектория на свободно движение, за което липсват научни методи за описание.
При такъв удар предпазният колан на задната седалка не оказва и не изпълнява
своята функция. Той задържа таза към седалката, но торсът шията и главата са свободни. Вещото лице посочва, че
предпазният колан би изпълнил предназначението си да фиксира тялото на
починалия за задната седалка. Това би намалило степента на
урежданията, ако се приеме, че те са
получени при изпадането на тялото от автомобила и съприкосновението му с
пътната настилка, като в подкрепа на тази теза е и начинът на намиране на
тялото- по очи на асфалта. От общомедицинска и съдебномедицинска
гледна точка обаче не може да се даде значим експертен извод, кой от двата
механизма е по- вероятен, като има данни в подкрепа и против всеки от тях. В
обобщение е записано, че сложният механизмът, по който е било реализирано ПТП,
е довело до изпадането на Й. С. от лекия автомобил в Р. фаза на ПТП и му са
били причинени тежки травматични увреждания довели до настъпването на летален
изход. На въпроса дали травмите са можели да доведат до смъртта на лицето, ако
то бе пътувало с предпазен колан, вещото лице посочва, че не може да се даде еднозначен и категоричен отговор и да се направи
значим експертен извод. Съдът намира, че заключението на вещото лице е пълно и
обосновано и следва да бъде кредитирано.
При така събраните доказателства не
може да се приеме, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от
починалия поради липсата на предпазен колан. Действително, не е налице спор, че с. на ищeца е
пътувал без предпазен колан към момента на настъпване на ПТП, но приетите по делото експертизи не е дават категоричен отговор по въпроса за наличие на
причинно- следствена връзка между непоставянето на предпазен
колан и смъртта на Й. С.. В представеното писмено заключение по СМЕ, вещото лице е предположило, с голям процент
на вероятност, че и при поставен предпазен колан пътуващият на задната седалка в
лекия автомобил би могъл да се задържи в купето. При отчитане на конкретния механизъм на
произшествието обаче е посочено, че нараняването е
можело да се получи и във вътрешността на автомобила, заради свободното
движение на главата. Поради това изводът, че неползването на задължителния предпазен колан, е допринесло за
настъпването на резултата, е необоснован и ще доведе до неправилно приложение на разпоредбата на
чл.
51, ал. 2 ЗЗД. При липсата на категорични доказателства за наличието на
причинно-следствена връзка между поведението на починалия, изразяващо се в непоставяне на предпазен
колан при пътуване с лекия автомобил, управляван от виновния за произшествието водач и
вредоносния резултат, не би следвало да се намалява дължимото обезщетение за
вреди. В този смисъл е и Р. съдебна практика обективирана в постановени по реда
на чл.
290 ГПК решения на ВКС- решение
№ 206 от 12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г., II т. о., решение № 59 от
10.06.2011 г. по т. д. № 286/2011 г. на ВКС, I т. о., решение № 98 от
24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г., II т. о. Само обстоятелството, че
пострадалият при ПТП пътник е пътувал в лек автомобил, без да ползва предпазен
колан, не е достатъчно за прилагане разпоредбата на чл.
51, ал. 2 ЗЗД. Намаляването на обезщетението за вреди ще е допустимо само
при наличието на категорични доказателства, събрани в процеса, че вредите не
биха били настъпили, ако по време на произшествието пострадалият е ползвал
предпазен колан.
Налице е обаче допринасяне за
настъпването на вредите, поради следните съображения:
Съпричиняване, по смисъла на чл.
51, ал. 2 ЗЗД, е налице, когато с действието или бездействието си
пострадалият обективно е способствал за настъпване на вредоносния резултат или
за увеличаване размера на вредоносните последици, т.е. когато приносът му в
настъпването на увреждането е конкретен, независимо дали поведението му като
цяло е било противоправно, в частност- в нарушение на Закона за движение по пътищата
и виновно.
Вещото лице в приетата по делото
САТЕ посочва, че причините за ПТП от техническа гледна точка са настъпилото
разкъсване на протектора на гумата, а също така и управлението на технически неизправен автомобил. Експертът
акцентира, че е технически недопустимо да се използват четири гуми с различна
марка, модел, тип, размер на ширина на протектора, височина на челния профил и
разлика в диаметрите, като освен това задните гуми са били под минималната стойност на дълбочина на протектора. При доклада си
в съдебно заседание вещото лице посочва, че причините за инцидента са
комплексни и са свързани с нагряването на гумата- от движението и от самата
температура на асфалта, предвид времето, когато е настъпило ПТП, техническото й състояние, което е било
много лошо и скоростта на движение.
В настоящия случай МПС е било
собственост на починалия Й. С., поради което и той е бил отговорен за неговата
поддръжка в изправно и годно за експлоатация състояние. Безспорно се
установява, че задните гуми не са отговаряли на законовите изисквания и са били
амортизирали. Следователно с бездействието си починалият е допринесъл за
настъпването на вредоносния резултат, защото макар отлепването да се е получило
вследствие на високата скорост и нагряването, то е настъпило и поради лошото
състояние на самата гума. Ето защо съдът счита, че
степента на съпричиняване на починалия е по-голяма от тази на водача на МПС.
Това следва да се съобрази при определяне размера на вредите, подлежащи на
обезщетяване от ответника.
Размерът на обезщетението за
неимуществени вреди е свързан с критерия за справедливост, дефинитивно
определен в чл.
52 ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда се съизмерява.
Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните
вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която
засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по
смисъла на чл.
52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на
конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики.
По делото е установено, че загиналият е с. на ищеца, както и че същият е преживял изключително тежко
смъртта: рухнал
психически
и се
оплаквал от неговата
загуба. Става
въпрос за особено тежък случай на внезапна загуба на изключително близък човек
с последица непоправима душевна травма за ищеца. С оглед на гореизложеното и при условията на чл. 52 ЗЗД съдът приема,
че справедлив размер за обезщетяване на претърпените неимуществени вреди е
сумата от 100 000
лева.
Размерът
на така определените обезщетения подлежи на намаляване съобразно установената в
настоящото производство степен на съпричиняване.
По изложените по-горе мотиви съдът, приема, че от общо определеното
обезщетение в размер на 100 000 лева, ответникът дължи сумата от 30 000 лева, представляваща
съответна на участието на застрахования при него водач в съпричиняване на
вредоносния резултат.
Тъй като предявената претенция е частична до размер от 5000 лева то искът
следва да бъде уважен изцяло.
Установи се наличие на главен дълг. Спрямо увреденото
лице застрахователят отговаря за лихвите за забава от датата на деликта /при
неимуществените вреди/, т.е. отговаря за тези лихви, за които е отговорен
самият делинквент- аргумент от чл. 223, ал. 2 КЗ и претенцията следва да
бъде уважена.
По разноските:
С оглед изхода от делото и на основание чл. 78, ал.1 ГПК ответникът следва да
заплати на ищците сумата от 1040 лева разноски за държавна такса, вещи лице и адв.
възнаграждение. Относно последното е направено възражение за прекомерност по чл. 78,
ал. 5 ГПК, което се явява неоснователно. Настоящият правен спор се характеризира с
особена фактическа и правна сложност, като за разглеждането му е били необходими четири
заседание, приети са две обемни експертни заключения и значителен брой писмени
доказателства. Поради това заплатеното адвокатското възнаграждение не се явява прекомерно не следва да се намали до
определения в закона минимум от 580
лева.
Така
мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „ХДИ
З.” АД, ЕИК ..., да заплати на Г.Й.С., ЕГН **********, сумата от 5 000 лева, частична претенция от 80 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и
страдания от смъртта на с. му Й. Г. С., починал в резултат на ПТП, реализирано
на ...г. на автомагистрала „Т.“, км. ..., посока гр. Б., ведно със законната лихва върху сумата от 5 000 лева, от датата на деликта– ...г. до
окончателното й погасяване.
ОСЪЖДА
„ХДИ З.” АД, ЕИК ..., да заплати на Г.Й.С., ЕГН **********, сумата от 1040 лева, разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- гр. Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
/Тоско Ангелов/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
ИЧ