Р Е Ш Е Н И Е № 68
Гр. Сливен, 23.05.2017 г.
В
И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на двадесет
и седми април две хиляди и седемнадесета година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Иглика
Жекова
при участието на прокурора ……………….
и при секретаря Н.Й., като
разгледа докладваното от съдия Иглика Жекова административно дело № 340 по
описа на Административен съд гр. Сливен за 2016 година, за да се произнесе
съобрази следното:
Производството е образувано по
жалба от И.Щ.Б. *** срещу Заповед № РД 15-1675/12.12.2016 г. на Кмета на Община
Сливен, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж „Стоманобетонна
плоча на съществуваща жилищна сграда” с идентификатор 67338.510.138.1 по
кадастралната карта на гр. Сливен, с административен адрес гр. С., кв……., ул. ………….., разпоредено е, след влизане в
сила на заповедта, до възложителя на незаконния строеж да се отправи покана за
доброволно изпълнение на разпореденото премахване по реда на чл. 277 от ЗУТ,
като при неизпълнение на доброволно премахване в указания срок, заповедта ще се
изпълни принудително от общината. Оспорването намира правното си основание в
нормата на чл. 215 от Закона за устройство на територията, като образуваното
производство се движи по реда на чл. 145 и сл. от АПК.
В жалбата си оспорващият твърди,
че заповедта е незаконосъобразна. Твърди се, че при закупуване на сградата,
същата е била в негодно състояние и по време на подмяната на покрива са паднали
стените, което е наложило последвалите укрепителни дейности. Сградата била на
калкан със сграда на съсед Й. Д., по чийто сигнал била издадена Заповед от
28.04.2015 г. за премахване на незаконен строеж . Изпълнени били указанията на
съда и конструктивно становище за носимост на отлятата бетонова плоча. Ако
бъдела премахната бетоновата плоча, имало висока вероятност да се срути и
съседната сграда. На 21.10.2015 г. бил съставен
констативен протокол от служители на общината, съгласно който се
установявало доброволно премахване на вътрешно стълбище и съответствие с
изготвеното конструктивно становище. Издадена била заповед на кмета на общината
от 06.11.2015 г., с която се отменя предходната такава. Нямало обяснение защо
се издава нова такава, след като има влязла в сила заповед за отмяна на
предходна заповед. Счита, че заповедта е немотивирана и необоснована, както и
противоречаща на ЗУТ по отношение на заварените сгради в свързано застрояване и
моли съда за нейната отмяна.
В с.з. оспорващата, редовно и
своевременно призована, не се явява.
В с.з. административният орган, редовно
и своевременно призован, се представлява от упълномощен юрк. М. С., която
оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли. Претендира разноските по делото и
юрисконсултско възнаграждение. В писмени бележки заявява, че заповедта е
материално и процесуално законосъобразна. Издадена била въз основа на
констатации от компетентни служители от отдел „Строителен контрол”, които
установили на място, че стоманобетонната плоча на процесната жилищна сграда е
изградена без одобрени строителни проекти и в отклонение от разрешението за
строеж. В последното бил разрешен само „текущ ремонт на покрива”, а според
вещото лице бил извършен основен такъв без одобрен инвестиционен проект. Моли
съда да вземе под внимание и факта, че върху стоманобетоновата плоча на
сградата няма изпълнен покрив и при валеж влагата прониква в калканните зидове,
като нанася поражения както на процесната сграда, така и на съседната,
изградена на калкан. Счита, че другите изложени в жалбата обстоятелства са
ирелевантни за правния спор. Моли съда да отхвърли жалбата, с претенция за
разноски.
Въз основа на всички събрани в
хода на съдебното дирене и относими към спора доказателства, съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
Оспорващата в настоящото съдебно
производство И.Щ.Б. е собственик на 2/3 ид. части от дворно място, ведно с
жилищна сграда от 80 кв.м., обособена като самостоятелен жилищен обект, в кв.
21 по плана на гр. Сливен, съставляващи поземлен имот с идентификатор
67338.510.138 по КК на гр. Сливен и идентификатор на сградата 67338.510.138.1.
Това се удостоверява с Нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот,
вписан под № 167, том Х, дело № 2352/2003 г. в нотариалните регистри на СВП –
Сливен, както и представена скица на поземлен имот, издадена от СГКК – Сливен. На
17.11.2016 г. работна група от специалисти към отдел „Строителен контрол” при
Община Сливен извършили проверка на строеж „Стоманобетонова плоча на
съществуваща жилищна сграда”, разположен на северната имотна граница на ПИ 138,
кв. 21 по плана на кв. „К....”, с идентификатор 67338.510.138.1 по
кадастралната карта на гр. Сливен, с административен адрес гр. С., ул. …………. Проверяващите установили, че
строежът е изпълнен от И.Щ.Б., като сградата е променена във вертикално
отношение, премахната е покривната конструкция и съществуващите зидове,
изградени са нови тухлени зидове със стоманобетонни колони, излята е
стоманобетонова плоча, оставени са чакащи фусове за армировката на колоните,
нова покривна конструкция не е изпълнена, строителните и монтажни работи са
изпълнени без одобрени проекти и в отклонение от издаденото разрешение за
строеж. Резултатите от проверката били обективирани в Констативен акт № 9,
съгласно който има издадено Разрешение за строеж № 181/26.06.2014 г. за текущ
ремонт на покрив с подмяна на покривните материали – греди, обшивка, изолация,
керемиди и др. на съществуваща жилищна сграда с идентификатор 67338.510.138.1
разположена на северната имотна граница на ПИ 138, кв. 21 по плана на кв. „К....”,
ул. „Ш....”, гр. Сливен, без сградата да се изменя в хоризонтално и вертикално
отношение. Проверяващите приели, че строежът е пета категория, съгласно чл. 137
ал. 1 т. 5 б. „а” от Закона за устройство на територията. Съобщение за
съставения констативен акт било залепено на таблото в ЦИАОГ при Община Сливен и
на входната врата на имот с административен адрес гр. С., ул. ……….. Възражение в законоустановения
срок не постъпило, съгласно Констативен протокол от 29.11.2016 г. Въз основа на
цитирания акт, на 12.12.2016 г. Кметът на Община Сливен издал Заповед № РД 15 –
1675, с която наредил да бъде премахнат незаконен строеж „Стоманобетонна плоча
на съществуваща жилищна сграда” с идентификатор 67338.510.138.1 по
кадастралната карта на гр. Сливен, с административен адрес гр. Сливен, ул. „Ш....”,
като при неизпълнение на така разпореденото, заповедта ще бъде изпълнена
принудително от общината. Заповедта била връчена на 19.12.2016 г., видно от
представеното известие за доставяне. Жалбата срещу тази заповед, по което
оспорване е образувано настоящото съдебно производство, е подадена до
Административен съд Сливен на 30.12.2016 г.
Към делото по искане на
оспорващата страна е приобщено адм. д. № 139/2015 г. по описа на
Административен съд Сливен, от производството по което се установява, че на
26.06.2014 г. на И.Щ.Б. е било издадено Разрешение за строеж № 181за „Ремонт на
покрив” в ПИ 138, кв. 21 по плана на кв. „К....”, гр. Сливен, ул. „Ш....”,
сграда с идентификатор 67338.510.138.1 по КК. Разрешено било да се извърши (без
оформяне на проектна документация) текущ ремонт на покрива с подмяна на
покривните материали – греди, обшивка, изолация, керемиди и др., без сградата
да се изменя в хоризонтално и вертикално отношение. При извършена проверка на
обекта служители при отдел „Строителен контрол” към Община Сливен установили,
че сградата е променена във вертикално отношение, премахната е покривната
конструкция на съществуващите зидове, изградени са нови тухлени зидове със
стоманобетонни колони, излята е стоманобетонова плоча, изградено е вътрешно
стълбище, което води до ниво стоманобетонова плоча, поставени са чакащи фусове
на армировката на колоните, нова покривна конструкция не е изпълнена, строежът
е пета категория и е изпълнен без одобрени проекти и в отклонение от издаденото
разрешение за строеж. Въз основа на съставения Констативен акт била издадена
Заповед № РД 15-1083/28.04.2015 г. от Кмета на Община Сливен, с която било
наредено да бъде премахнат незаконен строеж „Вътрешно стълбище и
стоманобетонова плоча на съществуваща жилищна сграда с идентификатор
67338.510.138.1 по КК на гр. Сливен, с административен адрес гр. С., ул. „Ш....”.
Тази заповед била обжалвана пред Административен съд Сливен и нейната
законосъобразност е била предмет на разглеждане в производството по адм. д. №
139/2015 г., приключило с отхвърляне на жалбата. В хода на касационното
оспорване на първоинстанционното решение пред Върховния административен съд И.Б.
представила пред административния орган
изготвено на 03.11.2015 г. от правоспособен проектант Конструктивно становище,
съгласно което сградата може да изпълнява функционалното си предназначение след
реализираното укрепване; изпълнената стоманобетонова плоча е конструктивно
необходима, тъй като има обединяваща роля по отношение на зидове и пояси и
премахването й ще създаде предпоставки за компрометиране на цялата конструкция.
На 06.11.2015 г. Кметът на Община Сливен издал Заповед № РД 15-2321, с която
отменил своя Заповед № РД 15-1083/28.04.2015 г. за премахване на незаконен
строеж (цитирана по – горе).
В хода на съдебното дирене в
настоящото съдебно производство е изготвена и приета като неоспорена от
страните съдебно – техническа експертиза, съгласно заключението на която с
издаденото разрешение за строеж е разрешено на И.Б. да извърши текущ ремонт на
покрива с подмяна на покривните материали (греди, обшивка, изолация, керемиди и
др.), без сградата да се променя в хоризонтално и вертикално отношение, като
разрешението е издадено на основание чл. 148 ал. 1 и ал. 2, вр. с чл. 151 ал. 1
и ал. 2 и чл. 153 от ЗУТ, без оформяне на проектна документация. На място е
реализирано следното: отстранена е покривната конструкция, изградени са нови
вътрешни тухлени зидове, а външните са запазени, при външния зид от север е
изпълнено укрепване чрез замяната му със стоманобетонова стена, поради голямата
денивелация на терена, извършено е укрепване със стоманобетонови колони,
изпълнена е стоманобетонова таванска плоча, а реализираното при ремонта
стоманобетоново вътрешно стълбище е съборено, строителството е спряно, липсва
покривна конструкция, съществуващата сграда, предмет на разрешението за строеж
не е променена в хоризонтално отношение, а във вертикално отношение промените
са несъществени. Така описаното строителство представлява основен ремонт на
процесната жилищна сграда и за него няма одобрен инвестиционен проект.
Констатациите в представеното по делото Конструктивно становище са технически
коректни и са съобразени с нормативната уредба, като заключението, че
изградената стоманобетовова плоча има обединяваща роля по отношение на зидове и
пояси също е коректно от конструктивна гледна точка. Описаните в
конструктивното становище СМР са свързани с възстановяване и замяна на
конструктивни елементи, както и с изграждане на нови такива и съгласно
дефиницията на § 5 т. 42 и т. 44 от ДР на ЗУТ представляват основен ремонт и
реконструкция на процесната сграда. При огледа на място вещото лице е
констатирало, че покривът на сграда с идентификатор 67338.510.138.1 не е
отводнен и при валеж влагата прониква в калканния зид, а върху
стоманобетоновата плоча на процесната сграда не е изпълнена покривна
конструкция, при валеж влагата прониква в калканните зидове на двете сгради.
Експертът дава заключение, че по принцип съществува техническа възможност за
премахване на бетоновата плоча на процесната сграда, като за целта е необходимо
да се изготви конструктивно обследване и да се проектират евентуални
укрепителни мероприятия. Премахването на плочата без такива действия може да
доведе до компрометиране на вече изградената конструкция.
Горната фактическа обстановка съдът
прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното дирене
годни, относими и допустими доказателствени средства. Съдът изгради своите
изводи от фактическа страна на база всички приложени по делото, в т.ч. и
административната преписка писмени доказателства, неоспорени от страните по
предвидения в закона ред.
Въз основа на така изградената
фактическа обстановка, съдът формира следните изводи от правно естество:
Оспорването е направено в рамките
на регламентирания от закона срок, от лице, което има правен интерес от това производство
и срещу административен акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което е
допустимо.
Разгледано по същество,
оспорването се явява неоснователно и като такова следва да бъде отхвърлено.
Съображенията на съда в тази
насока са следните:
След като е сезиран с оспорване,
при служебния и цялостен контрол върху законосъобразността на обжалвания
административен акт, съгласно нормата на чл. 168 ал. 1 от АПК, съдът провери
изначално неговата валидност. Това се налага поради принципа на служебното начало
в административния процес, въведен с нормата на чл. 9 от АПК.
Обжалваният административен акт е
издаден от компетентен административен орган, в кръга на неговите правомощия,
въз основа на законосъобразни,
предшестващи издаването му действия, в съответната писмена форма и съдържа
необходимите реквизити. Оспорената заповед е издадена от Кмета на Община Сливен,
действащ при спазване на териториалните предели на правомощията си и в рамките
на предоставената му от закона (чл. 225а ал. 1 от ЗУТ) материална компетентност.
При издаването на процесната заповед не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Същата е резултат от предшестващи я,
нормативноустановени и законосъобразни действия и процедури. Административното
производство е започнало с извършена от работна група при Общинска
администрация Сливен проверка, приключила със съставен Констативен акт №
9/17.11.2016 г. При наличните данни в акта е издадена и процесната заповед.
Така изложеното мотивира съда да приеме, че оспореният административен акт е
валиден и процесуално законосъобразен. При цялостен анализ на събраните по
делото доказателства и преценка на относимите материалноправни норми съдът
намира, че обжалваната заповед на Кмета на Община Сливен е и материално законосъобразна
по следните съображения:
Предмет на преценка за
законосъобразност по делото е заповед на Кмета на Община Сливен, с която е
разпоредено премахване на незаконен строеж, описан от проверяващите органи като
“Стоманобетонова плоча на съществуваща жилищна сграда” и квалифициран като
строеж пета категория по чл. 137 ал. 1 т. 5 „а” от ЗУТ. Съгласно чл. 225а ал. 1
от ЗУТ кметът на общината или упълномощено от него лице издава заповед за
премахване на незаконни строежи от четвърта до шеста категория, като чл. 225
ал. 2 от с.з. указва кои строежи са незаконни. В оспорения административен акт
строежът е квалифициран като незаконен по чл. 225 ал. 2 т. 2 от ЗУТ. По смисъла
на тази разпоредба строеж е незаконен, когато се извършва без одобрени
инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. От доказателствата по
делото се установява, че на оспорващата е издадено разрешение за строеж за
обект „Текущ ремонт на покрив с подмяна на покривните материали – греди,
обшивка, изолация, керемиди и др.”, вместо което Б. е извършила строително –
монтажни работи, които се категоризират от строителната експертиза като основен
ремонт и реконструкция на процесната сграда. Съгласно заключението на вещото
лице, след отстраняване на покривната конструкция са изградени нови вътрешни
тухлени зидове, при външния зид от север е изпълнено укрепване, чрез замяната
му със стоманобетонова стена, поради голямата денивелация на терена, извършено
е укрепване със стоманобетонови колони, изпълнена е стоманобетонова таванска
плоча. Легални дефиниции на понятията „основен ремонтна строеж” и
„реконструкция на строеж” са дадени в § 5 т. 42 и т. 44 от ДР на ЗУТ и това са,
както следва: частично
възстановяване и/или частична замяна на конструктивни елементи, основни части,
съоръжения или инсталации на строежа, както и строително - монтажните работи, с
които първоначално вложени, но износени материали, конструкции и конструктивни
елементи се заменят с други видове или се извършват нови видове работи, с които
се възстановява експлоатационната им годност, подобрява се или се удължава
срокът на тяхната експлоатация (основен ремонт) и възстановяване, замяна на
конструктивни елементи, основни части, съоръжения или инсталации и изпълнението
на нови такива, с които се увеличават носимоспособността, устойчивостта и
трайността на строежите (реконструкция). В процесния случай, съобразно заключението
на съдебно – техническата експертиза, която съдът кредитира като компетентно и
безпристрастно изготвена и съответна на останалия, събран по делото доказателствен
материал, извършените от оспорващата СМР са свързани с възстановяване и замяна
на конструктивни елементи, както и изграждане на нови такива. Следователно в
случая така реализираното строителство, съставляващо основен ремонт и
реконструкция на сграда е извършено без нормативно основание за това – издадено
по надлежния ред разрешение за строеж и
одобрени инвестиционни проекти. Това е така, тъй като процесните строително –
монтажни работи не попадат в изключенията по чл. 151 от ЗУТ. В обхвата на
цитираната разпоредба са включени текущи ремонтни дейности и изграждане на
конкретно посочени съоръжения, каквито извършените и разглеждани в настоящото
производство безспорно не са. Следователно, оспорената заповед е издадена при
наличие на посочените в същата фактически и правни основания и се явява и
материално законосъобразна.
Съдът няма основание да се съмнява
в изложеното от жалбоподателката, че конкретните СМР са били наложителни, още
повече, че съображения в тази насока се излагат и от вещото лице при разпита в
с.з. Това обаче не променя обстоятелството, че извършеният ремонт е основен
такъв и е следвало преди да се извърши Б. да се снабди с необходимите по закон
строителни книжа. Ирелевантно на настоящия правен спор се явява твърдението, че
премахването на стоманобетоновата плоча би компрометирало сградата, макар в
тази насока да е дадено становище и от вещото лице. В случаи като настоящия
принципът за съразмерност, заложен в нормата на чл. 6 от АПК е неприложим,
доколкото при констатирано незаконно строителство органът действа при условията
на обвързана компетентност. Ето защо процесната заповед е постановена и в
съответствие с целта на закона.
По изложените по – горе
съображения настоящата съдебна инстанция намира, че атакуваният административен
акт е мотивиран, изложените в него фактически обстоятелства са установени и в
хода на настоящото производство. Заповедта е издадена от компетентен орган и в
предписаната форма, съдържа изискуемите съгласно чл. 59 ал. 2 от АПК реквизити,
мотивирана е, а при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила или противоречие с материалния закон и
с целта на закона. Предвид това оплакванията на оспорващата И.Б. за
незаконосъобразност са неоснователни и жалбата следва да бъде отхвърлена.
Предвид отхвърлянето на
оспорването се явява основателна и следва да се уважи претенцията на
административния орган за присъждане на разноски и юрисконсултско
възнаграждение, претендирани от административния орган. Реално извършените от
същия по делото разноски възлизат на 450,00 (четиристотин и петдесет) лева
депозит за съдебна експертиза, а възнаграждението за процесуално
представителство, защита и съдействие, осъществено от юрисконсулт в хода на
съдебното производство следва да се определи съобразно нормата на чл. 144 от АПК, във вр. с чл. 78 от ГПК, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на
правната помощ в размер на 100,00 (сто) лева, които да се възложат в тежест на
оспорващата страна.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на И.Щ.Б. *** срещу Заповед № РД 15-1675/12.12.2016 г. на Кмета на
Община Сливен, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж
„Стоманобетонна плоча на съществуваща жилищна сграда” с идентификатор
67338.510.138.1 по кадастралната карта на гр. Сливен, с административен адрес
гр. С., кв. „К....”, ул. „Ш....”, разпоредено е, след влизане в сила на
заповедта, до възложителя на незаконния строеж да се отправи покана за доброволно
изпълнение на разпореденото премахване по реда на чл. 277 от ЗУТ, като при
неизпълнение на доброволно премахване в указания срок, заповедта ще се изпълни
принудително от общината, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА И.Щ.Б. *** да заплати на Община Сливен
разноски в общ размер 550,00 (петстотин и петдесет) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Върховния Административен съд на РБългария в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните.
Административен
съдия: