РЕШЕНИЕ
№ 29
гр. Габрово, 16.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на втори април през
две хиляди двадесет и пета година в следН. състав:
Председател:Павел Неделчев
Членове:Диана Василева
Пламен Попов
при участието на секретаря Ваня Ил. Николова
в присъствието на прокурора А. Хр. А. и П. П. Д.
като разгледа докладваното от Диана Василева Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20254200600067 по описа за 2025 година
С присъда № 5 от 29.01.2025г., постановена по нохд № 484 по описа за 2024г.
на Габровски районен съд подсъдимия И. П. Й. от гр.Габрово е признат за
виновен в това, че на 29.07.2023г., около 19.40ч., в гр.Габрово, на ул.“***“ в
район а срещу №***, при управление на лек автомобил м.“***“ модел *** с
рег. № ***, нарушил правилата за движение, визирани в чл.23, ал.1 и чл.119,
ал.1 от ЗДвП и на пешеходна пътека по непредпазливост причинил на А. А.-
пътник в спрял пред него автомобил м.“ ***“ с рег. № ***, средна телесна
повреда , поради което и на основание чл.343, ал.3 пр.последно, б.“а“ , пр.1-во
във вр.с ал.1 б.“б“ пр.2-ро във вр.с чл.342, ал.1 и чл.54 от НК е осъден на една
година лишаване от свобода, като на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено
изтърпяването му за срок от три години, считано от влизане на присъдата в
сила.
На основание чл.343г във вр.с чл.37, ал.1, т.7 от НК подсъдимия е лишен
от право да управлява МПС за срок от една година и шест месеца, считано от
влизане на присъдата в сила.
Подсъдимият е признат за невинен в това да е извършил престъпното
1
деяние и в резултат на нарушаване на чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП, както и телесната
повреда да е причинена на пътник, намиращ се в движещ се пред него
автомобил и е оправдан в тази част от предявеното му обвинение.
Подсъдимият е осъден да заплати направените по делото разноски.
Срещу присъдата е подадена жалба от адв. И. Х., в качеството му на
защитник на подсъдимия И. П. Й. в осъдителната й част. В нея е наведен
довод за неправилност на обжалван. акт. Сочи се, че подсъдимият не е
осъществил престъпН. състав на чл.343, ал.3 от НК, тъй като деянието не е
извършено на пешеходна пътека. Направено е искане за отмяна на присъдата.
В срока по чл.322 от НПК е подадено писмено възражение от адв.
М., в качеството на повереник на частН. обвинител срещу въввизната жалба. С
него се оспорва жалбата и се сочи, че постановената присъда е правилна и
законосъобразна, като са изложени подробни доводи за това. Прави се искане
присъдата да бъде потвърдена.
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура
сочи, че от доказателствата по делото не се установява деянието да е
настъпило на пешеходна пътека. С оглед на това счита, че е налице основание
за изменение на присъдата, като деянието на подсъдимия се преквалифицира
по чл.343, ал.1, б.“б“ от НК и да се приложи разпоредбата на чл.78а от НК.
ЧастН.т обвинител и повереника му не се явяват в съдебното
заседание. Адв. М. е депозирала писмена молба, с която поддържа изложеното
в подаденото писмено възражение и прави искане да се потвърди присъдата,
както и да и се присъдят направени пред въззивната инстанция разноски.
Подсъдимият И. Й. и защитникът му адв. Д. поддържат подадената
жалба против присъдата по изложените в нея доводи и направено искане.
Молят същата да бъде уважена, като се измени постановената присъда.
ВъззивН.т съд, в настоящия си състав, разгледа подадената въззивна
жалба, взе предвид становището на страните и извърши цялостна служебна
проверка на присъдата на основание чл.314 от НПК.
На подсъдимия И. П. Й. от гр.Габрово е предявено обвинение по чл.343,
ал.3 пр.последно, б.“а“ , пр.1-во във вр.с ал.1 б.“б“ пр.2-ро във вр.с чл.342,
ал.1 от НК.
ПървоинстанционН. съд е установил фактическата обстановка по
2
делото, след като е направил анализ на събраните доказателства. Настоящият
съдебен състав, с оглед на правомощията си, извърши собствен анализ на
доказателствата по делото, като въз основа на тях приема за установена
следната фактическа обстановка:
Подсъдимият И. П. Й. е правоспособен водач на МПС от 2019г. с
категории „В“ и „М“.
На 29.07.2023г., около 19.40ч. подсъдимият Й. управлявал лек
автомобил „***“ с рег. № ***, като се движел по ул.“***“, гр.Габрово в посока
центъра на града, като наближавал №***. Времето е било ясно, видимостта
отлична. Участъкът от пътя е прав, без неравности, в добро състояние на
асфалтово покритие. Пътната настилка е била суха. На това място платното за
движение е двупосочно с по една лента за всяка посока. Подсъдимият се е
движел със скорост от около 45-50км/ч. В района на този участък от пътя – на
разстояние от 3,2м след кръстовище, образувано от пресичането на
ул.“Орловска“ и ул.“Петър Берон“, се намирала пешеходна пътека тип „зебра“,
сигнализирана чрез пътен знак Д17 и хоризонтална напречна пътна
маркировка М 8.1.
По същото време, пред автомобила, управляван от подсъдимия, в
същата посока на движение се движел лек автомобил „***“ с рег. № ***,
управляван от св. М. М.. До него на предната дясна седалка се возела дъщеря
му- пострадалата А. А./ на 14г./, която била с поставен предпазен колан. На
задната седалка се намирали св. А.К. и двамата братя на пострадалата, които
били на 7 и 10 години.
УправляваН.т от св.М. автомобил наближил описаната пешеходна
пътека. В този момент св. Е.Т. се намирала на тротоара, като се е гласяла да
пресече на пътеката отляво на дясно на посоката на движение на леките
автомобили. Св. М. я възприел и спрял автомобила преди пешеходната пътека,
за да й осигури предимство. След като спрял свидетелката предприела
пресичане на пътното платно. В този момент подсъдимият, който се движел на
много малко разстояние след автомобила на М. и след като късно възприел
неговото спиране, предприел спиране на автомобила, но въпреки това
последвал удар между двете МПС. Удара е настъпил между предната част на
лекия автомобил, управляван от подсъдимия и задната част на автомобила
„***“, управляван от св.М.. Вследствие на възникналия ударен импулс
3
блъснатия автомобил се преместил напред, като застъпил пешеходната пътека.
След това двата автомобила били изместени и се установили на мястото,
където са установени при огледа на местопроизшествието.
В резултат на полученото ускорение на автомобила пострадалата А. А.
претърпяла силно огъване на шийН. отдел на гръбначН. стълб.
След подаден сигнал за настъпилото произшествие мястото е посетено
от екип на СНМП, като св. А., М. М. и св. А.К. са били откарани в
МБАЛ“***“, където са били прегледани Пострадалата е била приета за
лечение в хирургично отделение, тъй като е установено, че е претърпяла
травма на шията.
Местопроизшествието е посетено и от смесен автопатрулен екип на ОД
на МВР- Габрово. Двамата водачи са изпробвани за употреба на алкохол, като
резултата е бил отрицателен. Извършен е и оглед на местопроизшествието, за
което е съставен протокол и фотоалбум към него.
По делото са приети заключение и допълнително заключение на
съдебно - медицинска експертиза. От тях се установява, че А. М. А. е
получила счупване на междупрешлен ставен израстък на втори шиен
прешлен, което е довело до трайно затруднение на движението на шийН.т
сигмент на гръбначН. стълб за срок по- голям от един месец. Посочено е, че
механизма на причиняване е силно огъване на шийН.т сегмент на гръбначия
стълб назад, след удара на автомобила, в който е пътувала. Вещото лице е
посочило, че е налице причинна връзка между настъпилото ПТП и
увреждането на здравословното състояние на А.. Касае се за причинена средна
телесна повреда по смисъла на чл.129 от НК.
По делото е прието заключение на автотехническа експертиза, което не е
оспорено от страните по делото. Вещото лице е дало заключение, че удара
между двете МПС е настъпил надлъжно на 4-4,2м. преди ориентир №Р1/
отразен в скица на л.77 от ДП, стълб с монтирана указателна табела Д17,
разположен в десН. край на десен тротоар на ул.“Орловска“ и напречно в
коридор от 0.8 до 2.8м вляво от десН. край на платното за движение спрямо
посоката на движение на автомобилите. Скоростта на движение на двата
автомобила преди ПТП е била около 45км/ч. Към момента на удара
автомобила БМВ се е намирал в покой, а скоростта на движение на лекия
автомобил Фолксваген е била 24,63км/ч. Посочена е и опасната зона за
4
спиране на автомобила при изчислената скорост на движение, а именно
27метра.
В заключението си вещото лице е описало механизма на възникване на
ПТП, а именно, че лекия автомобил *** е спрял преди пешеходната пътека, за
да пропусне движещия се по нея пешеходец. След него се движи л.а. ***, като
водача късно е възприел спирането на предН. автомобил и е ударил с предната
си част неговата задна част. Вследствие на удара *** се е преместило напред
по посока на движението. ПоложеН.та на автомобилите преди и след удара са
изобразени на приложените скици 2 и 3, които са неразделна част от
заключението. Вещото лице е дало заключение, че най- вероятната причина
за възникване на произшествието е липсата на навременна реакция от страна
на водача на л.а. ***, в резултат на късното възприемане на спиращия
автомобил и движението на пешеходката. При навременно спиране от негова
страна ПТП е било предотвратимо. Предвид удара отзад водача на *** не е
могъл по никакъв начин да предотврати произшествието.
Горната фактическа обстановка се установява от показаН.та на
разпитаните по делото свидетели, писмените и веществените доказателства,
заключеН.та на съдебните експертизи, описани по- горе. При обсъждане на
гласните доказателства настоящият съдебен състав не дава вяра на показаН.та
на св.М. по отношение на твърдяното от него обстоятелство, че след удара
автомобила му се е преместил напред и е достигнал мястото, където се е
намирал при огледа, т.е. че не е бил преместван от него. ПоказаН.та му се
опровергават от показаН.та на св. Т., която е заявила, че след удара удареН.
автомобил е застъпил пешеходната пътека, като само предната му част е била
малко след нея. Свидетелката обяснява, че след като автомобилите
преустановили движението си тя минала пред автомобила на св. М., пресякла
пътя и продължила движението си, като не е останала на мястото на
произшествието. ПоказаН.та на Т. се опровергават и от показаН.та на
пострадалата – св.А., която е заявила, че след удара колата се преместила
малко напред, като след това пешеходката е пресякла, заобикаляйки го. Това,
че автомобилите са били преместени след настъпилото ПТП се потвърждава и
от показаН.та на св. И. И., който е посетил по подаден сигнал
местопроизшествието.
Подсъдимият е дал обяснеН. по предявеното му обвинение. Счита се за
5
виновен. Заявява, че е управлявал автомобила със скорост от около 30-40км./ч.
Не е видял навреме спирането на предН. автомобил, поради което и късно
задействал спирачките. Заявил е, че се е движел на разстояние от около 2 до 4
метра след предН. автомобил, като смятал, че това е достатъчна дистанция за
осигуряване възможност за аварийно спиране. Той бил натиснал спирачките
по – късно и явно разстоянието не му е било достатъчно, за да спре.
Горната фактическа обстановка, с изключение на факта, свързан с
местоположението на МПС след настъпилото ПТП, е правилно установена от
първоинстанционН. съд, след направен анализ на доказателствата по делото.
При установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав
намира, че материалН. закон е приложен неправилно от районН. съд.
От заключението на автотехническата експертиза се установява, че
основна причина за настъпване на ПТП е липсата на навременна реакция от
страна на водача на л.а. ***, в резултат на твърде късното възприемане на
спиращия пред него автомобил и движението на пешеходката. Това сочи на
извършено от него нарушение на нормата на чл.20, ал.1 от ЗДвП, а именно, че
той не е упражнил контрол над управляваното МПС, като явно си е бил
отклонил вниманието, поради и което късно е възприел спирането на
движещият се пред него автомобил. Това нарушение е в пряка и причинна
връзка с настъпилия вредоносен резултат, но тъй като същото не е било
предявено с внесеН. обвинителен акт не може да се вмени във вина на
подсъдимия, тъй като това би утежнило положението му. Налице е и
допуснато нарушение на чл.23,ал.1 от ЗДвП . Безспорно се установява по
делото, че той, още преди мястото на произшествието, се е движел след
автомобил ***, като не е спазвал необходимата дистанция. Самият подсъдим в
обяснеН.та си е заявил, че се е движел след предходН. автомобил на
разстояние от около 4 метра. Това, съобразно и посочената в заключението
опасна зона за спиране, при скоростта, с която се е движел, сочи, че той е
управлявал автомобила си в условията на технически несъобразена дистанция,
предпоставяйки по този начин възникването на удара с движещият се пред
него автомобил. Именно това нарушение е в нужната пряка причинно-
следствена връзка с резултата- причиняването на средна телесна повреда на
возещата се в автомобила пострадала.
При приетата за установена фактическа обстановка и установеН.
6
механизъм на осъществяване на ПТП, настоящият съдебен състав приема, че
неправилно районН.т съд е приел, че подсъдимия е осъществил престъпното
деяние и с нарушаване нормата на чл.119, ал.1 от ЗДвП. Действително ПТП се
е развило преди пешеходна пътека тип „зебра“, по която е предприела
пресичане св. И.. Появата на пешеходец е било причината св. М. да спре преди
пътеката, за да й осигури преминаване. След това спиране е бил блъснат от
подсъдимия. Следва да се посочи, че при настъпило ПТП не всяко нарушение
на правилата за движение по пътищата е основание за носене на наказателна
отговорност, а само това, което е в пряка причинна връзка с настъпилия
съставомерен резултат. Настоящият съдебен състав намира, че не факта на
предприетото пресичане на пешеходката по пешеходната пътека е причина за
настъпилия вредоносен резултат. Безспорно се установява от доказателствата
по делото, че причина за настъпилото ПТП е неспазена дистанция и закъсняла
реакция от страна на подсъдимия за спиране.
Настоящият съдебен състав не споделя и доводите на
първоинстанционН. съд за наличието на квалифициращия признак на
деянието като „извършено на пешеходна пътека“. Неверни са доводите на
съда, че тъй като в нормата на чл.343, ал.3 нямало изискване , което да води до
ограничаване възможността за ангажиране на отговорност на виновен водач,
единствено в случаите , при които телесната повреда е била причинена на
лице, което е пешеходец по смисъла на чл.107 от ЗДвП. Такова виждане води
до недопустимо разширително тълкуване на посочената норма. Понятието
„пешеходна пътека“ е дадено в пар.6, т.54 от ЗДвП, а именно, че това е част от
платното за движение, очертана или не с пътна маркировка и сигнализирана с
пътни знаци, предназначени за преминаване на пешеходци. В чл.107 и сл. от
ЗДвП са уредени правилата за движение по пътищата на пешеходците. В
раздел ХІІ от същия закон са уредени правилата за поведение на водачите към
пешеходците, включително и при преминаването им през пешеходни пътеки.
Съпоставяйки посочените норми с нормата на ал.3 на чл.343 от НК, то е
безспорно, че с квалифицираН. състав на деянието като извършено на
„пешеходна пътека“ са охранени и защитени в по- пълна степен правата
именно на пешеходците, като само и единствено при настъпил за тях
вредоносен резултат може да намери приложение посочената норма.
Обосновани и законосъобразни са изводите на първоинстанционН. съд
7
за субективН. състав на престъплението, а именно, че то е осъществено при
форма на вина небрежност.
Констатираните нарушеН. на материалН. закон при постановяване на
присъдата могат да се отстранят от настоящата инстанция с нейното
изменение. По изложените съображеН. присъдата следва да бъде изменена
като деянието на подсъдимия се преквалифицира в такова по чл.343, ал.1,
б.“б“ пр.2-ро във вр.с чл.342, ал.1 от НК.
Подсъдимият следва да бъде признат за невинен и оправдан по
обвинението по чл.343, ал.3 пр.последно, б.“а“ , пр.1-во във вр.с ал.1 б.“б“
пр.2-ро във вр.с чл.342, ал.1, както и по обвинението нарушението на
правилата за движение по чл.119, ал.1 от ЗДвП да е в пряка и причинна връзка
с настъпилия вредоносен резултат.
ВъззивН.т съд направи самостоятелен анализ на обстоятелствата, имащи
значение за определяне на вида на наказанието на подсъдимия И. Й., в
рамките на предвиденото, съобразно приетата нова квалификация на
престъпното деяние.
Престъплението по чл.343,ал.1, б.“б“ от НК е непредпазливо и за него е
предвидено наказание до три години лишаване от свобода или пробация. От
него няма настъпили имуществени съставомерни вреди. Подсъдимият не е
осъждан за престъплеН. от общ характер, както и не е бил освобождаван от
наказателна отговорност. С оглед на това съдът намира, че са налице
предпоставките на чл.78а от НК, като на това основание подсъдимият следва
да бъде освободен от наказателна отговорност и да му се наложи
административно наказание.
При определяне размера на наказанието съдът отчете степента на
обществена опасност на деянието; по- високата степен на обществена
опасност на подсъдимия като водач на МПС, с оглед на множеството налагани
му наказаН. по административен ред за неспазване правилата за движение по
пътищата. От друга страна съдът взе предвид чистото му съдебно минало,
направените признаН., с които е спомогнал за разкрИ.е обективната истина по
делото, критичното му отношение към извършеното. Обсъждайки тези
обстоятелства поотделно и в тяхната съвкупност съдът приема, че е налице
превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. С оглед на това
определи наказанието глоба под средН. размер на предвиденото в закона, а
8
именно в размер на две хиляди лева.
На подсъдимия е наложено и наказание лишаване от правоуправление за
срок от една година и шест месеца. Настоящият съдебен състав, с оглед
изменение на квалификацията на деянието и отчитайки горните обстоятелства
намира, че така определеното наказание се явява несправедливо и
несъразмерно, поради което същото следва да бъде намалено на една година.
С определените на подсъдимия наказаН. глоба от две хиляди лева и
една година лишаване от право да управлява МПС, ще се постигнат в пълен
обем целите на наказанието и преди всичко превъзпитателната му роля по
отношение на подсъдимия.
В останалата й част присъдата на първоинстанционН. съд се явява
обоснована и законосъобразна и следва да бъде потвърдена.
Искане за присъждане на адвокатско възнаграждение за осъществено
процесуално представителство на частН. обвинител пред въззивната
инстанция е направено от адв.М. в представеното писмено възражение по
подадената въззивна жалба. Искането е направено своевременно. Адв. М. е
осъществила процесуално представителство чрез подадено писмено
възражение, като е представен и договор за правна защита. С оглед на това и
на основание чл.189, ал.3 НПК във вр.с чл.38, ал.2 от Закон за адвокатурата
във вр. с Наредба №1/2004г. за минималните адвокатски възнаграждеН.
подсъдимия следва да бъде осъден да заплати на адвокат М. сумата от
1500лв./хиляда и петстотин лева/, представляваща адвокатско възнаграждение
за процесуално представителство пред въззивната инстанция.
По въззивната частна жалба от адв. Н. Д., като защитник на
подсъдимия И. Й.:
С определение №27 от 11.02.2025г., постановено по нохд № 484/24г. на
ГРС, по реда на чл.306 от НПК подсъдимият И. Й. е осъден да заплати на
адвокат Р. М. от АК-София сума в размер на 1500лв., представляваща
адвокатски хонорар по чл.13, ал.1, т.3 от Наредба №1/24г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждеН., на основание чл.38, ал.2 във вр.с
чл.36, ал.2 от ЗА като повереник, който е осъществил процесуално
представителство по отношение на частН. обвинител А. А., на основание
9
чл.189, ал.3 от НПК. В останалата част до пълН. размер е отхвърлил искането.
Против определението е подадена частна жалба от адв. Н. Д., в
качеството на защитник на подсъдимия Й.. В жалбата се навежда довод за
неправилност и незаконосъобразност на определението. Сочи се, че искането
на повереника на частН. обвинител за присъждане на разноски е било
уважено, въпреки, че той не го е направил своевременно. Наред с това се сочи,
че по делото не е бил представен Договор за правна защита и съдействие,
сключен между частната обвинителка и адв. М., като такова е било
представено след приключване на съдебното дирене и след произнасяне на
присъдата. Счита, че с определеното са накърнени законните права на
подсъдимия. Направено е искане за отмяна на обжалваН. съдебен акт.
От адв. М. е подадено писмено възражение срещу частната въззивна
жалба. Сочи се, че жалбата е неоснователна като са изложени подробни
доводи за това. Направено е искане да се потвърди определението на съда.
В съдебното заседание подсъдимия и защитника му поддържат
подадената жалба и молят същата да бъде уважена.
Прокурора не оспорва жалбата и счита същата за основателлна.
Настоящият съдебен състав разгледа подадената жалба с изложените в
нея доводи, взе предвид становището на страните и с оглед данните по делото
намира за установено следното:
Жалбата е подадена от легитимно лице и в законоустановеН. срок,
поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът
намира същата за основателна, по следните съображеН.:
На л.98 от ДП е приложено пълномощно, с което пострадалата А. А.,
действаща със съгласието на баща си М. А., е упълномощила адв. Р. И. М. от
АК София да я представлява пред различни институции, включително на ДП и
в съдебното производство. Към това пълномощно няма договор за правна
помощ, определящ възнаграждение или безплатно оказване на правна помощ
по смисъла на чл.38, ал.1 от ЗА. Такъв договор не е представен и пред
първоинстанционН. съд, до приключване на делото с постановяване на
присъда. Такъв договор е представен едва с подадена от повереника молба за
присъждане на адвокатско възнаграждение, на основание чл.38, ал.2 и ал.1 във
10
вр.с чл.36, ал.2 от ЗА и Наредба №1/2004г. Действително, съгласно
разпоредбата на чл.36, ал.3 от ЗА такъв договор в писмен вид може изобщо да
не бъде сключен, но тогава адвокатския съвет определя възнаграждение,
съгласно посочената наредба. Дори при липсата на представен договор за
правна защита и съдействие, но при доказаност на понесени от страната
разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, те
принципно подлежат на възмездяване по реда на чл.189 от НПК, стига да са
изпълнени останалите изискваН. на закона. Съгласно ал.3 на посочената
норма „Когато подсъдимия бъде признат за виновен, съдът го осъжда да
заплати разноските по делото, включително адвокатското възнаграждение…,
направени от частН. обвинител и граждански ищец, ако са направили такова
искане.“ Такова искане следва да се направи своевременно, а именно до
приключване на съдебното производство пред съответН. съд, най- късно при
преН.та и преди постановяване на присъдата. След този момент не могат да се
осъществяват процесуални действия във връзка с разноските, свързани със
съответната фаза на процеса.
Видно от молбата за конституиране като частен обвинител, протокола от
проведеното разпоредително заседание и протокола от проведеното съдебно
заседание, в което е постановена присъдата на районН. съд, в хода на
съдебните преН. преупълномощеН. от адв. М. адвокат К., който е осъществил
реално процесуалното представителство по отношение на частН. обвинител,
не е направил изрично искане за присъждане на адвокатско възнаграждение.
Съдът е постановил присъдата и предвид отсъствието на такова искане, а така
също и поради липсата на договор за правна защита, от който да е било видно,
че същата е осъществена на осн. чл.38, ал.2 от ЗА, не е присъдил и разноски в
полза на повереника на частН. обвинител.
Присъдата на районН. съд е постановена на 29.01.2025г., като
видно от протокола от съдебното заседание е обявена на страните в 13.40ч.
Едва след това адв. К. е депозирал молба вх.№ 690/29.01.2015г., с която е
направил искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на адв. М. и
към нея е приложил пълномощно и договор за правна защита и съдействие.
При тези фактически обстоятелства съдът намира, че
определението на районН. съд, с което на основание чл.306, ал.1 от НК съдът
е осъдил подсъдимия да заплати адвокатско възнаграждение на адв. М., е
11
незаконосъобразно. Налице е било основание за постановяване на отказ да се
присъдят разноски по делото пред първоинстанционН. съд в полза на
повереника на частН. обвинител, а именно същите не са били поискани
своевременно.
По изложените съображеН. съдът намира, че определението следва
да бъде отменена в частта, с която е уважено искането за присъждане на
адвокатско възнаграждение, като се остави без уважение подадената от
повереника на частните обвинители молба.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Присъда № 5 от 29.01.2025г. постановена по нохд № 484 по
описа за 2024г. на Габровски районен, както следва:
ПРЕКВАЛИФИЦИРА деянието на подсъдимия И. П. Й. от гр.Габрово
от престъпление по чл.343, ал.3, пр.последно, б.“а“ пр.1-во във вр.с ал.1, б.“б“,
пр.2-ро във вр.с чл.342, ал.1 от НК в такова по чл.343, ал.1, б.“б“ пр.2-ро във
вр.с чл.342, ал.1 от НК, като на основание чл.78а от НК го ОСВОБОЖДАВА
от наказателна отговорност и му налага административно наказание ГЛОБА
от ДВЕ ХИЛЯДИ ЛЕВА в полза на Държавата.
НАМАЛЯВА размера на наложеното на подсъдимия, на основание
чл.343г във вр.с чл.37,ал.1, т.7 от НК наказание от една година и шест месеца
на ЕДНА ГОДИНА лишаване от правоуправление;
ПРИЗНАВА подсъдимия И. П. Й. за невинен в това престъплението да е
извършено с нарушение правилото за движение по чл.119,ал.1 от ЗДвП, както
и да е извършено на пешеходна пътека и го оправдава по предявеното му по-
тежко обвинение по чл.343, ал.3, пр.последно, б.“а“ пр.1-во във вр.с ал.1,
б.“б“, пр.2-ро във вр.с чл.342, ал.1 от НК.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
На основание чл.189, ал.3 НПК във вр.с чл.38, ал.2 от Закон за
адвокатурата във вр. с Наредба №1/2004г. за минималните адвокатски
12
възнаграждеН. ОСЪЖДА подсъдимия И. П. Й. да заплати на адвокат Р. И. М.
от САК сумата от 1500лв./хиляда и петстотин лева/, представляваща
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната
инстанция.
ОТМЕНЯ определение №27 от 11.02.2025г., постановено по нохд
№4843/24г. на Габровски районен съд в осъдителната му част, като вместо
това оставя без уважение молба вх.№ 690/2025г./29.01.25г. подадена до РС-
Габрово от адв. И. К., повереник на частН. обвинител А. А. за присъждане на
разноски по чл.38 от ЗА пред районН. съд.
Решението не подлежи на касационно обжалване или протест.
За изготвянето на решението да се съобщи писмено на страните по
делото.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13