Определение по дело №230/2023 на Административен съд - Смолян

Производството е по реда на чл.166, ал.2, вр. ал.4 АПК.

Постъпило е искане от Р. Ф. Р., [населено място] [улица], ет., ап.  за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на ЗППАМ по чл. 171, т.1, б."б" ЗДвП, № 23-1058-000124/26.08.2023г., издадена от началник сектор "Пътна полиция" към ОДМВР-Смолян. Искането се обосновава с твърдения за накърнен частен интерес на жалбоподателя, което би му причинило значителни материални и трудно поправими морални вреди за него и за неговите близки. Твърди се, че тези вреди са и непропорционални, тъй като тестът за наркотични вещества е фалшиво положителен поради това, че административния орган е приравнил приетото от него лекарство на прието наркотично вещество. Към искането са депозирани следните доказателства: рецепта от лекар с дата 23.08.2023г. за изписани медикаменти, сред които .... и ...; листовка за лекарствен препарат ....; две удостоверения за раждане – на децата Р. Р., на . години и на Л. Р., на . години; удостоверение от средно училище „. .“- ., според което Р. Р. есента на 2023г. ще е ученичка във . клас; удостоверение от Детска градина „.“-., видно от което Л. Р. посещава детската.

По повод изискване на преписката от административния орган, тъй като жалбата е депозирана директно в съда, на съда е изпратен писмен отговор вх.№ 2696/30.09.2023г., в който се развиват съображения, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при наличие на материалноправните предпоставки за това.

След преценка на релевантните факти и обстоятелства, като обсъди и представените доказателства, съдът приема следното:

На жалбоподателя е издадена Заповед за ПАМ № 23-1058-000124/ 26.08.23г., на основание чл. 22 ЗАНН и чл. 171 т.1 б.“б“ ЗДвП , за извършено нарушение по чл. 5, ал.3, т.1 пр.2-ро ЗДвП. Според последната норма, на водача на ППС е забранено да управлява след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Според чл. 171 т.1 б.“б“ ЗДвП, временно се отнема СУМПС на водач, който управлява МПС при няколко хипотези, сред които е хипотезата на управление след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест.

От анализа на чл. 166 ал.2 и ал. 4 АПК следва, че за да бъде спряно предварителното изпълнение, жалбоподателят следва да докаже липсата на предпоставките, предвидени в чл. 60, ал. 1 АПК, както вида и вероятността за настъпване на твърдените вреди от изпълнението, за да се прецени дали са значителни или трудно поправими. За да допусне предварително изпълнение по силата на закона, законодателят е презумирал наличието на предпоставките по чл. 60, ал. 1 АПК и тяхното съществуване не следва да се доказва от органа. Жалбоподателят е този, който следва да докаже наличието на някоя от посочените в чл. 60, ал. 1 АПК предпоставки, в резултат на което по отношение на него да е налице защитим по см. на чл. 60, ал. 1 АПК личен интерес, противопоставим с по-голяма тежест от презумирания от законодателя. Релевантно е жалбоподателят да обоснове твърде вероятното настъпване на значителни или трудно поправими вреди в патримониума си. За значителни се преценяват вреди, които имат определено материално изражение, а като трудно поправими – вреди, които ограничават или засягат основни права и/или ценности. Като във всички случаи съдът дължи преценка и за спазване на императивното изискване за съразмерност по чл. 6 АПК.

Принудителните административни мерки, каквато по дефиниция и по съдържание е приложената мярка са форма на държавна принуда, налагащи неблагоприятни последици на адресата с цел постигане на правно определен резултат. Правният резултат, който законът цели с прилагането на процесната ПАМ е осигуряване безопасността на движението и преустановяване на нарушенията. От друга страна чл. 6, ал. 1 и ал. 5 АПК регламентират като проявление на принципа за съразмерност задължение за административните органи да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Това от една страна гарантира осъществяването на преследваната от закона цел без да се надхвърля необходимото за нейното постигане, а от друга – прилагането на ограничителните мерки да се основава изключително на личното поведение на лицето. А. личното поведение на лицето, установено от фактите по конкретното дело, сочи на констатирана с техническо средство употреба на наркотични вещества. Опровергаване на показанията на техническото средство, което става с медицинско изследване или с експертиза може да се извърши в хода на друго производство, но не и в това по чл. 166 АПК. Ето защо приложените рецепти и листовки за лекарствен препарат, се явяват неотносими. Те ще бъдат предмет на изследване в хода на производството по оспорване законосъобразността на издадената заповед. В настоящото производство предмет на обсъждане са само посочените по-горе в изложението факти и обстоятелства. Транспорната безопасност е приоритет на компетентните държавни органи, охраняващи безопасността на пътя, като допускането на пътя на водач след употреба на наркотични вещества е особено опасно за живота и здравето на всички участници в движението.В този смисъл, доводите в жалбата, че няма опасност да се засегнат живота и здравето на гражданите, е ирелевантно. В това производство жалбоподателят следва да докаже не че няма да се наруши държавният интерес ако се спре изпълнението, а наличието на реална и обективна опасност лично за него.

В конкретната хипотеза жалбоподателят заявява, че вредите са свързани с това, че не може да кара децата на училище и детска градина, и личният транспорт ще следва да го замени с таксиметров. Изложените основания не съставляват значителна или трудно поправима вреда, която да е противопоставима на държавния интерес. На свой ред, изпълнението може да се спре само на база нови обстоятелства, доказателства за каквито по делото няма. Няма законова презумпция за съществуването на вредите, изключваща доказването им. Същите следва да се докажат при пълно доказване от страна на жалбоподателя, а такова доказване по делото не е осъществено. С оглед на това съдът счита, че искането по чл. 166 АПК е неоснователно, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОТХВЪРЛЯ искането на Р. Ф. Р., [ЕГН] [населено място] [улица], ет. ап. за спиране на предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-1058-000124/ 26.06.2023г., издадена от началник сектор ПП при ОДМВР - Смолян.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва в 7-дневен срок от съобщението на страните пред ВАС с частна жалба.