Р Е Ш Е Н И Е
№ 556
град Горна Оряховица, 20.12.2019 година
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ГОРНООРЯХОВСКИЯТ районен съд, шести състав, в публично съдебно заседание на двадесети и шести ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КРАСИМИРА НИКОЛОВА
при участието на секретаря Милена Димитрова и в присъствието на прокурора ……, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. дело № 2146 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявени са
обективно съединени искове за установяване на вземания с правно основание
чл.422,ал.1 във вр. чл.415,ал.1 ГПК във вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град София 1407, район „Лозенец”, ул. „Хенрик Ибсен” № 15, представлявано от А. В. Г., чрез процесуален представител – юрисконсулт К.П., твърди в исковата си молба, че ,,Фронтекс Интернешънъл” ЕАД има към Р.К.Б. вземане за сумата от 332.51 лева, от които 217.20 лева - главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението; 17.25 лева - договорна (възнаградителна) лихва за периода 27.06.2015г. - 12.07.2015г.; 13.51 лева - лихва за забава за периода 27.06.2015г. - 31.05.2018г.; 84.55 лева - дължими такси за периода 27.06.2015г. - 12.07.2015г. Твърди, че на 16.01.2015г. между ,,Провидент Файненшъл България” ООД, ЕИК ********* и Р.К.Б., ЕГН **********, е сключен договор за потребителски кредит с номер *********, въз основа на който между страните възниква облигационно-правна връзка. Твърди, че по силата на договора кредиторът предоставя на кредитополучателя сума в размер на 400 лева, като последният се задължава да я върне, ведно с уговорените лихви и такси, на 45 седмични погасителни вноски и при договорени условия. Сочи, че на първа страница от договора подробно са описани дължимите лихви и такси, които кредитополучателят се е съгласил да заплати, и които са свързани с обслужването на отпуснатия кредит, а именно: фиксирина лихва в размер на 54.64 лв. (буква ,,В”) и такса за оценка на досие в размер на 20 лева (буква ,,Б”) а в чл.25 от договора е уговорена допълнителна услуга ,,Кредит у дома”, представляваща домашна доставка на заетата сума в брой и седмично домашно събиране на вноските, за която услуга също се дължи такса в размер на 233.12 лв. (буква ,,Д”). Заявява, че съгласно чл.27 от договора, с подписването му кредитополучателят е удостоверил получаването на заемната сума в пълния й размер, поради което счита, че е налице изпълнение от страна на кредитора на договорните му задължения. Твърди, че ответникът не изпълнява всички свои задължения по договора и преустановява плащанията, като падежът на първата неплатена вноска е настъпил на 27.06.2015г., поради което длъжникът изпада в забава и му се начислява обезщетение за забава (лихва за забава) в размер на законна лихва. Заявява, че крайният срок за изпълнение на договора настъпва на 12.07.2015г., с което става изискуем целият неизплатен остатък от главното задължение - главницата, която е дължима ведно със законната лихва за забава от подаване на заявлението до изплащането му. Заявява, че се дължи също неизплатената част от договорната възнаградителна лихва и неизплатената част от начислените такси, съгласно условията на договора, както и обезщетението за забава (лихва за забава) от момента на изпадането на длъжника в забава.
Твърди, че на 28.07.2016г. между ,,Провидент Файненшьл ООД, ЕИК ********* и ,,Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, ЕИК ********* се сключва договор за прехвърляне на вземания, по силата на който и на основание чл.99,ал. 2 ЗЗД, титуляр на вземанията по договора за паричен заем, вкл. вземанията, претендирани в настоящото производство, става ,,Фронтекс Интернешънъл” ЕАД. Сочи, че съгласно задължението си по чл.99,ал.3 от ЗЗД, цедентът упълномощава цесионера да уведоми длъжника за прехвърлянето на вземанията, поради което в полза на,,Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, ЕИК ********* има издадено пълномощно от ,,Провидент Файненшъл България” ООД, по силата на което новият кредитор е изрично упълномощен да уведомява длъжниците, чиито вземания са прехвърлени. Твърди че в изпълнение на задължението си за уведомяване, ,,Фронтекс Интернешънъл” ЕАД изпраща писмено уведомление до Р.К.Б., но пратката се връща в цялост като непотърсена от адресата, предвид което в настоящото производство предстои да бъде връчено уведомление, приложено към исковата молба. Посочва, че поради неизпълнение от страна на кредитополучателя на договорните му задължения, ,,Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, в качеството си на цесионер по договора за потребителски кредит, предявява претенцията си по съдебен ред и подава заявление по чл. 410 от ГПК; по образуваното ч.гр.д. № 1305/2018г. по описа на ГОРС има издадена заповед за изпълнение, препис от която е връчен на длъжника и същият подава в срок възражение.
Моли съда да признае за установено, че в полза на ,,Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, ЕИК *********, по отношение на длъжника Р.К.Б., ЕГН **********, с адрес: ***,,***, съществуват следните вземания, обективирани в заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д. № 1305/2018г. по описа на ГОРС, а именно: 217.20 лева - главница; 17.25 лева - договорна (възнаградителна) лихва, дължима за периода от 27.06.2015г. до 12.07.2015г.; 13.51 лева - лихва за забава за периода от 27.06.2015г. до 31.05.2018г.; 84.55 лева - такси за периода от 27.06.2015г. до 12.07.2015г.; законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изпълнение на задължението, направените в настоящето производство разноски, за които ще се представи списък по чл. 80 от ГПК, както и направените в заповедното производство разноски : 25.00 лева - държавна такса и 50.00 лева - юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание, ищецът не се представлява. Депозира писмено становище, в които излага съображения по основателността на претенциите си. Моли съда да уважи предявените искове и да му присъди направените по делото разноски.
Ответникът Р.К.Б. с ЕГН **********, с адрес ***, призована по реда на чл.47 от ГПК, не депозира писмен отговор на исковата молба.
В предоставения му едномесечен срок, назначеният от съда на ответника особен представител по чл.47,ал.6 от ГПК – адв. Г.Х. от ВТАК, депозира писмен отговор на исковата молба. Особеният представител счита предявения иск за допустим, но неоснователен. Оспорва размера на исковата претенция както по отношение на дължимата главница, така и относно лихви и такси. Оспорва твърдяното в исковата молба обстоятелство, че сумата по процесния кредит не е издължена от ответницата в пълен размер. Твърди от нейно име, че ответницата е погасила изцяло задължението си по процесния кредит. Оспорва като недължими претендираните от ищеца възнаградителна и лихва за забава, както и таксите за ,,Оценка на досие” и за услугата ,,Кредит у дома”. Твърди, че услугата ”Кредит у дома” реално не е предоставена на ответницата, а именно: не е извършвано от банката домашно събиране на вноските и заемната сума не е доставена по местоживеенето на доверителката й. На основание чл.22 ЗПК вр. с чл.11,ал.1, т.11 и 12 от ЗПК, прави възражение за недействителност на процесния договор за потребителски кредит. Заявява, че съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1 ,т. 7- 12 и т. 20, Договорът за потребителски кредит е недействителен. Сочи, че липсва погасителен план, изготвен съобразно изискванията на чл. 11, ал.1,т.11 и 12 от ЗПК. Заявява, че съгласно императивните изисквания, въведени с разпоредбата на чл.11,ал.1,т.11 и т.12 ЗПК, договорът за потребителски кредит трябва да съдържа информация за условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването, като погасителният план следва да посочва дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания, да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи когато лихвеният процент не е фиксиран или когато допълнителните разходи могат да бъдат променени съгласно договора за кредит, в погасителния план се посочва ясно, че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до последваща промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно договора за кредит. Счита, че уговореното в процесния договор относно размера на седмично плащане, размера на последното плащане, срока на договора - 45 седмици, падеж на първото плащане, не обективира погасителен план по смисъла на чл.11,ал.1,т.11 и т.12 ЗПК. Твърди, че за да бъде прието, че съответни уговорки в договора по своята правна същност представляват погасителен план, следва освен да са ясни размерът на съответните плащания и срокът за това, да е изложена и разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главница, лихва, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи. Твърди, че в този случай липсва разбиване по пера на задължението на кредитополучателя, от което да е ясно в каква част то представлява главница, лихви и допълнителни разходи по кредита, респ. липсва информация, показваща с всяка отделна вноска каква част от задължението за главница, лихви и допълнителни разходи се погасява. Възразява, че не става ясно как се формира сумата от 15.73 лв., съставляваща размер на седмична погасителна вноска, съответно как се формира сумата от 15,64 лв. - последна погасителна вноска, като заедно с това е уговорен падеж само на първото седмично плащане, а уговорка за падеж за останалите плащания няма направена. Възразява, че няма и информация за дължимия лихвен процент на ден, в случай на отказ от договора съгласно чл.29 от ЗПК. В тази връзка, счита, че процесният договор за потребителски кредит е недействителен, а съгласно правилото на чл. 23 ГПК, когато договорът за потребителски кредит е недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Счита за нищожни и клаузите за дължими от ответницата такси ,,кредит у дома” и такса ,,оценка на досие” и на осн. чл.21,ал.1 и ал.2 ЗПК. Сочи, че съгласно клаузата на чл. 25 от договора за потребителски кредит, само 30 % от общият размер на таксата ,,кредит у дома” е за компенсиране разходите на кредитора, т.е. останалата част по същество представлява печалба на кредитора. Счита, че по този начин така формулираната клауза заобикаля императивното правило на чл.19,ал.4 ЗПК максимално допустимият процент на разходите на годишна база (ГПР) по потребителските кредити да е в размер не по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, определена с постановление на МС. Сочи, че съгласно сключения между страните договор, таксата ,,Кредит у дома” не е включена в ГПР, а ако се добави към тази величина безспорно ще надхвърли лимита по чл.19,ал.4 от ЗПК, поради което договорката за заплащането й се явява нищожна - арг. от 21,ал.1 ЗПК. По отношение на таксата за ,,оценка на досие”, която по своята правна същност представлява дейност на кредитора по проучване платежоспособността на кредитополучателя, счита, че същата противоречи на забраната на чл.10а,ал.2 3ПК кредиторът да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Заявява, че Приложение 1, за което се твърди, че е към процесния договор за цесия, не е представено съобразно чл. 185 ГПК. В табличен вид в Приложението се съдържа информация по колони, която за невладеещия съответния чужд език /, на който е изписано съдържанието на информацията в колонката/ е непонятна. В тази връзка, поради липса на доказателства, че съответното Приложение е част от процесния договор за цесия, моли същото да не бъде приемано като относимо по делото доказателство.
В съдебно заседание, ответницата Р.Б. не се явява. Особеният представител – адвокат Г.Х. от ВТАК, поддържа отговора на исковата молба. Излага съображения. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235,ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното :
Безспорни в настоящото производство са фактите, че е образувано ч. гр. дело № 1305/2018г. по описа на ГОРС, в хода на което в полза на заявителя „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 1527/25.06.2018г. против длъжника Р.К.Б., за следните суми: сумата от 217,20 лв. (двеста и седемнадесет лева и двадесет стотинки), представляващи неиздължена главница по цедиран договор за паричен заем № ********* от 16.01.2015г.; 17,25 лв. (седемнадесет лева и двадесет и пет стотинки), представляващи договорна възнаградителна лихва за времето от 27.06.2015г. до 12.07.2015г.; 13,51 лв. (тринадесет лева и петдесет и една стотинки), представляващи лихва за забава за времето от 27.06.2015г. до 31.05.2018г.; 84,55 лв. (осемдесет и четири лева и петдесет и пет стотинки), представляващи такси за времето от 27.06.2015г. до 12.07.2015г., законната лихва върху главницата, считано от 25.06.2018г. до изплащане на вземането; 25 лв. (двадесет и пет лева), представляващи направените разноски за платена държавна такса за разглеждане на заявлението и издаване на изпълнителен лист, както и 50,00 лв. (петдесет лева), представляващи юрисконсултско възнаграждение. Видно от данните по ч.гр.дело № 1305/2018г., издадената заповед за изпълнение на парично задължение е връчена на ответницата по реда на чл.47 от ГПК, поради което съдът е указал на заявителя, че следва да предяви иск за установяване на вземанията си.
Видно от приетото писмено доказателство : договор за потребителски кредит с номер ********* от 16.01.2015г., същото удостоверява факти, че на 16.01.2015г. Р.К. Балабанскас ЕГН ********** – като потребител, е поискала от „Провидент Файненшъл България” ООД гр. София – като кредитор, потребителски кредит в размер на 400 лв., като в приложения препис от договор са описани следните параметри : размер на кредита – 400 лв. главница, такса за оценяване на досие – 20 лв., общ размер на фиксирана лихва – 54,64 лв., представляваща 29,73 % годишно, общо /Б+В/ - 74,64 лв., равняващо се на 49 % ГПР, такса за услугата Кредит у дома – 233,12 лв., общ размер на дължимата сума – 707,76 лв., срок на договора в седмици – 45 броя седмични плащания, размер на седмичната погаситена вноска с изключение на последната – 15,73 лв., размер на последното плащане – 15,64 лв., като първото седмично плащане се дължи на 23.01.2015г.
Видно от приетите писмени доказателства – договор за прехвърляне на вземания от 28.07.2016г., Приложение 1 – списък на длъжниците и вземанията по чл.2, „Провидент Файненшъл България” ООД гр. София – цедент, се е задължил да прехвърли възмездно на „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД гр. София - цесионер, срещу заплащане от цесионера на цената по чл.4 от този договор, свои ликвидни и изискуеми вземания /включително главница, лихви и такси/, които вземания са индивидуализирани и посочени в Приложение № 1, което ще бъде неразделна част от този договор, считано от неговото съставяне и влизане в сила, при условията, визирани в този договор.
От приложеното по делото пълномощно, с нотариална заверка на подписите от 08.09.2016г., извършена от М. Б. – пом.-нотариус по заместване на нотариус В. Б. с рег. № 302, е видно, че цедентът „Провидент Файненшъл България” ООД гр. София, представляван от генералния директор П. А. Х., е упълномощил цесионера „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД гр. София да уведоми по законоустановения ред длъжниците за сключения на 28.06.2016г. договор за прехвърляне на вземания между двете дружества, по силата на който вземанията на продавача към конкретните длъжници, произхождащи от потребителски кредити, се прехвърлят на „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД гр. София.
С уведомление за извършено прехвърляне на вземания, съставено на непосочена в него дата, приложено към исковата молба по настоящото дело /л.5 от делото/, „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД гр. София, в качеството на пълномощник на „Провидент Файненшъл България” ООД гр. София, уведомява Р.К.Б., че „Провидент Файненшъл България” ООД гр. София е прехвърлило на „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД всичките си вземания към нея, произтичащи от договор за потребителски кредит № ********* от 16.01.2015г., заедно с всички, произтичащи от договора, акцесорни парични претенции /разноски, лихви и др./, както и че кредитор по тези парични вземания е „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД. По делото не са приложени писмени доказателства, които да удостоверяват връчване на цитираното писмено уведомление на потребителя Р.Б..
По делото е изготвена и приета СИЕ, чието заключение съдът кредитира като обосновано, обективно и неоспорено от страните.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявени са искове с правно основание чл.422,ал.1 във вр. чл.415,ал.1 от ГПК във вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД във вр. чл.99 от ЗЗД, които са допустими. Предвид изложените по-горе факти, съдът счита, че за ищеца действително е налице правен интерес от предявяване на настоящите искове за установяване съществуването на присъдените в негова полза парични вземания със Заповед № 1527/25.06.2018г. по ч. гр. дело № 1305/2018г. по описа на ГОРС, като искът е предявен надлежно в срока по чл.415,ал.1 от ГПК.
Разгледани по същество, предявените искове се явяват неоснователни по изложените по-долу съображения.
Съдът намира за основателни и обосновани възраженията на особения процесуален представител на ответника, че дори да се приеме за установено по делото възникването на облигационна връзка между сочения в исковата молба кредитор „Провидент Файненшъл България” ООД гр. София и „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД гр. София, по силата на сключения между тях договор за прехвърляне на вземания от 28.07.2016г. и Приложение 1 – списък на длъжниците и вземанията по чл.2 от този договор, с които да са прехвърлени вземанията по процесния договор за потребителски кредит с номер ********* от 16.01.2015г., то в случая не се установява изпълнение на изискванията на чл.99 от ЗЗД, тъй като прехвърлянето на горепосочените вземания с договорите за цесия не е съобщено по никакъв начин на длъжника в съответствие с изискванията на чл.99,ал.3 от ЗЗД – по делото липсват каквито и да е писмени доказателства, които да удостоверяват надлежното връчване на приложеното към исковата молба уведомително писмо. С оглед на изложеното, основателни и подкрепящи се от събраните по делото доказателства, са възраженията на особения представител на ответника, че от страна на кредиторите не е обусловена достатъчна сигурност за длъжника при извършената замяна на стария кредитор с нов и не е обезпечено точното изпълнение на задълженията му спрямо лице, което е легитимирано по смисъла на чл.75,ал.1 от ЗЗД. Въз основа на приетите писмени доказателства – пълномощно и писмено уведомление за извършено прехвърляне на вземания, се налага безспорният извод, че въпреки надлежното упълномощаване на новия кредитор да съобщи на длъжника за извършената цесия, съгласно предоставените му от предишния кредитор пълномощни, то прехвърлянето на претендираните от него парични вземания с процесния договор за прехвърляне на вземания от 28.07.2016г. и Приложение 1 – списък на длъжниците и вземанията по чл.2 от този договор, не е надлежно съобщено от упълномощения да стори това нов кредитор „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД гр. София на длъжника Р.Б. в съответствие с изискванията на чл.99,ал.3 от ЗЗД, тъй като изготвеното писмено уведомление не е връчено на длъжника по никакъв начин до приключване на съдебното дирене в настоящата инстанция.
На следващо място, основателни са твърденията на ищеца, че съгласно задължителната съдебна практика,
цесията следва да се счита за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане /в този смисъл са Решение № 78 от 09.07.2014г. на ВКС по т. д. № 2352/2013г., II т. о., ТК, решение № 123/24.06.2009г. по т. д. № 12/2009г. на ВКС, II т.о., Решение № 3/16.04.2014г. по т. д. № 1711/2013г. на ВКС, I т.о., и др., постановени по реда на чл.290 от ГПК/. Предвид задължителното тълкуване на закона, дадено с цитираните решения, като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право, получаването на уведомлението от цедента, макар и като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл.235,ал.3 от ГПК. Изходящото от цедента уведомление, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл.99,ал.3,пр.1 от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл.99,ал.4 от ЗЗД.
Видно от данните по настоящото дело, обаче, в случая преписите от исковата молба и приложенията към нея, сред които са и писмено уведомление за извършено прехвърляне на вземания, от новия кредитор „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД гр. София до Р.К.Б., не са редовно връчени на ответника след образуване и в хода на съдебното производство, а са връчени единствено на адвокат Г.Х. от ВТАК, назначена за особен представител на ответника по реда на чл.47,ал.6 от ГПК, която не е имала обективна възможност да осъществи контакт с представлявания от нея длъжник, призован по реда на чл.47 от ГПК, и да му предаде съдебните книжа. Следователно в случая изходящото от цедента, представляван от цесионера „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД по силата на предоставеното му за това пълномощно, писмено уведомление, приложено към исковата молба, не е достигнало до длъжника с нея и не съставлява надлежно съобщаване на цесията съгласно чл.99,ал.3,пр.1 от ЗЗД. При тези факти, съдът счита, че получаването от особения процесуален представител по чл.47,ал.6 от ГПК на уведомлението за прехвърляне на вземанията по процесния договор, като приложение към исковата молба на цесионера, не съставлява надлежно уведомяване на длъжника и не поражда за същия правните последици на чл.99,ал.4 от ЗЗД, т.е. не може да бъде съобразено от настоящия съд като значим за изхода на спора факт, настъпил след предявяването на иска - в хода на процеса. Представителната власт на особения представител се изчерпва с осъществяване на процесуалното представителство по конкретното гражданско дело, по което същият е назначен, и не обхваща получаването на материалноправни изявления до представлявания от особения представител отсъстващ ответник. Особеният представител може да извършва всички съдопроизводствени действия, освен тези, свързани с разпореждане с предмета на делото – арг. от чл.29,ал.5 във вр. чл.34,ал.3 от ГПК, защото не е страна по спорното материално правоотношение. Следователно получаването от негова страна на изявления, които принципно биха довели до промяна в това материално правоотношение, а именно: заменянето на предходния кредитор с нов, няма да произведе този ефект. С оглед изложените съображения, следва да се приеме, че процесната цесия няма действие за длъжника Р.Б. и не й е противопоставима. Поради това, възражението на ответната страна, че прехвърлянето на вземанията по сключен договор за потребителски кредит с номер ********* от 16.01.2015г. между потребител Р.Б. и кредитор „Провидент Файненшъл България” ЕАД, на новия кредитор „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД – цесионер, нямат действие спрямо длъжника, тъй като не му е съобщено надлежно от предишния кредитор, се явява основателно и кореспондиращо на приетите по делото писмени доказателства. За пълнота следва да се посочи, че сочената разпоредба на чл.99,ал.4 от ЗЗД не касае действителността на договора за цесия, а единствено противопоставимостта на цесията на длъжника, която ще настъпи след надлежното му уведомяване за нея.
Предвид изложените по-горе съображения, съдът счита, че в случая не може да се приеме за безспорно установено съществуването на парично вземане на ищеца „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД гр. София от ответника Р.Б., за сумите както следва : сумата от 217.20 лева – главница, сумата от 17.25 лв. - договорна (възнаградителна) лихва, дължима за периода от 27.06.2015г. до 12.07.2015г., сумата от 13.51 лв. - лихва за забава за периода от 27.06.2015г. до 31.05.2018г., сумата от 84.55 лв. - такси за периода от 27.06.2015г. до 12.07.2015г., както и законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изпълнение на задължението. Поради това, съдът приема, че предявените искове с правно основание чл.422,ал.1 от ГПК вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД във вр. чл.99 от ЗЗД се явяват неоснователни и недоказани и следва да бъдат отхвърлени като такива.
При този изход на делото, с оглед задължителното тълкуване на закона, дадено в т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г. по описа на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска по чл.415,ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Предвид изхода по настоящия спор - отхвърляне изцяло на ищцовата претенция като неоснователна, съдът счита, че претенциите на ищеца по чл.78,ал.1 от ГПК се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени като такива, както в частта им за присъждане на сумата 25 лв., представляваща разноски за платена държавна такса, и сумата 50 лв. – разноски за юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство, така и по отношение претенцията на ищеца за присъждане на направените в настоящото съдебно производство съдебни разноски за доплатена държавна такса в размер на 175 лв., разноски за особен представител на ответника в размер на 300 лв., за възнаграждение на вещо лице – 180 лв., както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от иска.
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл.422,ал.1 във вр. чл.415,ал.1 от ГПК във вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД във вр. чл.99 от ЗЗД, предявени от „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град София 1407, район „Лозенец”, ул. „Хенрик Ибсен” № 15, представлявано от А. В. Г., чрез процесуален представител – юрисконсулт К.П., за приемане за установено по отношение на Р.К.Б. с ЕГН **********, с адрес ***, че дължи на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град София 1407, район „Лозенец”, ул. „Хенрик Ибсен” № 15, СУМАТА от 217,20 лв. (двеста и седемнадесет лева и двадесет стотинки), представляваща неиздължена главница по цедиран договор за паричен заем № ********* от 16.01.2015г., заедно със законната лихва върху главницата, считано от 25.06.2018г. до изплащане на вземането, СУМАТА от 17,25 лв. (седемнадесет лева и двадесет и пет стотинки), представляваща договорна /възнаградителна/ лихва за времето от 27.06.2015г. до 12.07.2015г., СУМАТА от 13,51 лв. (тринадесет лева и петдесет и една стотинки), представляваща лихва за забава за времето от 27.06.2015г. до 31.05.2018г., както и СУМАТА от 84,55 лв. (осемдесет и четири лева и петдесет и пет стотинки), представляваща такси за периода от 27.06.2015г. до 12.07.2015г., за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 1527/25.06.2018г. по ч. гр. дело № 1305/2018г. по описа на ГОРС, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОТХВЪРЛЯ претенцията по чл.78,ал.1 от ГПК, предявена от „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град София 1407, район „Лозенец”, ул. „Хенрик Ибсен” № 15, представлявано от А. В. Г., чрез процесуален представител – юрисконсулт К.П., за заплащане от ответника Р.К.Б. с ЕГН **********, с адрес ***, на СУМАТА от 25 лв. /двадесет и пет лева/, представляваща направените разноски в заповедното производство за държавна такса, както и СУМАТА от 50.00 лв. /петдесет лева/, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 1527/25.06.2018г. по ч. гр. дело № 1305/2018г. по описа на ГОРС, както и за заплащане на СУМАТА от 655 лв. /шестстотин петдесет и пет лева/, представляваща направените разноски в настоящото исково производство за доплатена държавна такса /175 лв./, за възнаграждение на особен представител на ответника /300 лв./, за възнаграждение на вещо лице /180 лв./ и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните, в двуседмичен срок от връчването му, пред Великотърновски окръжен съд.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК, на страните да се връчи препис от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :………………..