Решение по дело №7337/2020 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

        

Номер              18.12.2020г.                 гр.София

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседА.е на седми декември през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА

 

                                               ЧЛЕНОВЕ:            ГАЛИНА ТАШЕВА

                                                                       

                                                                                 МИРОСЛАВ СТОЯНОВ

 

при участието на секретар Ирена Апостолова като разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 7337 по описа за 2020г., взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.                                                                            

С решение от 20.11.2019г., гр.д.80382/18г., СРС, 123 с-в се отхвърля предявения от С.С.А. срещу (Сдружение с нестопанска цел) „С.К.П.– София“ иск с правно основА.е чл.344, ал.1, т.1 КТ за отмяна на дисциплинарното наказА.е  „уволнение“, наложено й със заповед № 5/01.11.2018г. на управителя.

Срещу решението постъпва въззивна жалба от ищцата С.С.А.. Счита, че в нарушение на чл.193, ал.1 КТ, заповедта за уволнение е издадена преди да изтече срокът за даване на обяснения. Поради осуетения достъп до деловодството, не е възможно представянето на доказателства за контактите с работодателя. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се уважи искът.

Въззиваемият – ответникът по иска Сдружение с нестопанска цел „С.К.П.– София“ оспорва жалбата.

         Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещА.е и като обсъди по реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквА.я, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Съобразно чл.272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при обсъждане само на оплаквА.ята по въззивната жалба с оглед чл.269, изр.2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото производство не са представени нови доказателства. Искането по жалбата за разпит на свидетели е оставено без уважение като неотносимо. Решението следва да се потвърди и по съображения, основА. на препращане към мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.

В отговор на оплаквА.ята по жалбата, въззивният съд приема следното:

Предявен е иск с правно основА.е чл.344, ал.1, т.1 КТ.

По силата на трудов договор № 889/20.06.2018г., ищцата С.С.А. заема при ответника Сдружение с нестопанска цел „С.К.П.– София“ длъжността „рецепционист“.

Трудовото правоотношение е прекратено със заповед № 5/01.11.2018г., издадена от управителя на ответното сдружение на основА.е чл.190, ал.1, т.2 КТ – неявяване на работа в продължение на два последователни работни дни.

Безспорно е, че заповедта е връчена на 14.11.2018г., лично на ищцата. В тази насока са съвпадащите становища на представителите на насрещните стрА. в о.с.з. 19.04.2019г.

Уволнението е извършено от работодателя като компетентен орган по чл.192, ал.1 КТ.

Заповедта е фактически и правно мотивирана в съответствие с чл.195, ал.1 КТ, при достатъчна индивидуализация на съществените признаци от субективна и обективна страна на  дисциплинарното нарушение. Деянието по чл.190, ал.1, т.2 КТ за неявяване на работа в течение на два последователни работни дни, също е достатъчно уточнено по период, а именно 11.09.2018г. – 31.10.2018г.

НаказА.ето е наложено в рамките на преклузивните срокове по императивния чл.194, ал.1 КТ – не по-късно от два месеца след откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването. Заповедта е издадена непосредствено след края на посочения в нея период на отсъствие от работа и е връчена 14 дни по-късно.

Ирелевантно за спазването на чл.193, ал.1 КТ e предварителното информиране на работника или служителя, че е извършил нарушенията, за които се искат обяснения. 

Императивната норма на чл.193, ал.1 КТ за задължително изискване или приемане на обяснения от работника или служителя преди  налагане на дисциплинарното наказА.е е спазена. С писмо-искане изх. № 42/04.10.2018г., работодателят изисква обяснения за неявяване на работа, считано от 11.09.2018г. и определя срок до 3 работни дни от получаването. Поканата за обяснения е връчена чрез куриер на 29.10.2018г. на лицето А. А., по местожителството на ищцата, от когато е известна на последната. В този смисъл са съвпадащите становища на стрА.те, обективирА. съответно в исковата молба и в отговора по нея.

Срокът за обяснения е разумен, подходящ и съобразен с реалните възможности на ищцата да ги даде веднага. Касае се за поведение, свързано с отсъствие от работа, продължаващо и към момента на изискването, което не налага обстойни проверки и справки на минали събития.

Броен по реда на чл.72, ал.1 ЗЗД, 3-дневният срок от три работни дни, считано от връчването на 29.10.2018г., понеделник, изтича в края на 01.11.2018г., четвъртък, като и трите дни от срока са присъствени.

Безспорно е, че ищцата изпраща чрез куриер писмени обяснения до работодателя на 01.11.2020г., съответно връчени на 02.11.2020г., чрез А.М., служител в ТРЗ отдел. В подкрепа са обратната разписка на куриерска служба „Еконт Експрес“; допълнително изписА.ят върху писмените обяснения ръкописен текст за получаване, без подпис; както и съвпадащите становища на стрА.те, изразени съответно в исковата молба и отговора по чл.131, ал.1 ГПК. В тази връзка, обясненията са изпратени от ищцата в последния ден на срока, но постъпват при работодателя в деня, следващ изтичането на срока.

НаказА.ето е наложено след изискването на обяснения, изпращането им и изтичането на срока за даване, в съответствие с чл.193, ал.1 КТ. НаказА.ето се счита наложено в момента на връчване на  заповедта, когато съдържА.ето й достига до знА.ето на адресата, а не от издаването (решение № 281/13.04.2010г., гр.д.210/09г., ВКС, III г.о.; решение № 307/24.06.2011г., гр.д.1342/10г., ВКС, IV г.о.; определение № 282/23.04.2018г., гр.д.4929/17г., ВКС, ІІІ г.о.; както и решение № 175/ 24.06.2013г., гр.д.1259/12г., ВКС, ІІІ г.о.). В допълнение, според чл.335, ал.1 вр. ал.2, т.3 КТ, трудовият договор се прекратява писмено при прекратяване без предизвестие от момента на получаване на писменото изявление за прекратяване на договора. Този е правнорелевантният момент, към който се извършва съдебният контрол за съществуване и надлежно упражняване на потестативното право за едностранно прекратяване.

По съществото на спора се доказва допускането от ищцата на нарушението, предмет на дисциплинарната заповед. Ищцата не оспорва отсъствието си от работа през целия исков период 11.09.2018г. – 31.10.2018г. В исковата молба и писмените  обяснения, ищцата изразява ясно признА.е за отсъствието си от работа през периода 10.09.2018г. – 01.10.2018г. заради обучението си като студент; липсата на разрешение от работодателя да ползва поискан неплатен отпуск за същия интервал от време, въпреки предварителното му обещА.е; както и отправеното от работодателя искане да се яви на работа на 01.10.2018г. В исковата молба признава, че поради неизплащане на трудовото възнаграждение за м. септември 2018г., подава молба за напускане след 01.10.2018г., чрез „супервайзер“, по която не получава отговор от работодателя. Следва да се има предвид, че изцяло в сферата на работодателските правомощия е преценката по целесъобразност за уважаване или не, на молбата за ползване на отпуск. При липса на изрично запознаване от ищцата с подобен позитивен работодателски акт, същата е била длъжна да изпълнява добросъвестно основното си задължение да престира труд, съобразно уговореното. Предвид липсата на уточнение относно основА.ето, посочено в твърдяната молба за прекратяване на  правоотношението, не е възможна преценка доколко, кога и при какви условия би се прекратил трудовия договор за в бъдеще след дата 01.10.2020г. Затова без значение за правилния изход на спора е дали ищцата е имала достъп до деловодството и работодателя, било то непосредствено или чрез т.нар. „супервайзер“. Достатъчно е доказването на релевантния по спора факт за продължително и неоправдано неявяване на работното място през период значително по-дълъг от поне два последователни работни дни. Деянието  представлява тежко нарушение на трудовата дисциплина съгласно чл.187, т.1, пр.3 вр. чл.190, т.2 КТ и съответства по тежест на наложеното дисциплинарно наказА.е.

Искът по чл.344, ал.1, т.1 КТ за признаване на  уволнението за незаконно и неговата отмяна е основателен.

         Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат. Първоинстанционното решение на основА.е чл.271, ал.1, изр.1, пр.1 ГПК следва да се потвърди.

         Въззиваемият пред настоящата инстанция претендира, но не установява реализирА. разноски, поради което такива не се дължат.

По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в

 

 

Р   Е   Ш   И   :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение от 20.11.2019г., гр.д.80382/18г., СРС, 123 с-в.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от 18.12.2020г.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ: 1.                        2.