Решение по КНАХД №1733/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК вр. с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Н. Л. С., чрез адв. Ж. Й., против Решение с номер 745 от 30.06.2025г., постановено по анд. с номер 1176/2025г. по описа на Районен съд - Пловдив, с което е потвърдено НП с номер 24-1030-011154/16.01.2025г. на Началник група в ОД МВР - Пловдив, сектор “Пътна полиция”, с което на С., на осн. чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание “глоба” в размер на 2000,00 лв., както и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.

Касационният жалбоподател сочи, че атакуваното решение е незаконосъобразно.

Неправилно е прието от АНО, че санкционираното лице е отказало проверка с техническо средство за установяване употреба на алкохол. Излага, че в случая няма отказ от проверка, а невъзможност да се подаде достатъчно въздух в техническото средство, поради заболяване.

Ответникът не е взел становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив излага, че жалбата е неоснователна.

Касационната инстанция, като обсъди оплакванията в жалбата и извърши проверка по реда на чл. 218 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Решението на Районен съд – Пловдив е валидно и допустимо, доколкото е постановено по подадена в срок жалба срещу акт, който подлежи на съдебен контрол. Произнасянето по жалбата е извършено от компетентен съд и в рамките на правомощията му. Същото обаче е неправилно.

Атакуваното НП е било издадено за това, че на 27.12.2024г., в 14:30ч., в [населено място], на [улица], Н. Л. С., като водач на л.а. “Форд Мондео”, отказва да й бъде извършена проба за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест-Дрегер 7510 и не изпълнява предписание за изследване с кръвна проба за наличие на концентрация на алкохол в кръвта.

Районният съд е потвърдил обжалвания акт, като е приел за установена изложената в него фактическа обстановка, както и че АУАН и НП не страдат от пороци, водещи до тяхната незаконосъобразност.

От приложения по делото талон за изследване се установява, че на С. е издаден талон за медицинско и химическо изследване, като изрично е указано, че в срок от 45 мин. от момента на връчване на талона, лицето следва да се яви в УМБАЛ “Св. Г.” - Пловдив, за да даде кръвна проба. Талонът е бил връчен в 15:25ч. Лицето е посетило болницата 3 минути след крайния срок, като в медицинската документация е посочен час 16:15ч. Не са направени кръвни изследвания. Болничното заведение е било напуснато в 16:35ч. Няма данни защо не е извършено изследване с даване на кръвна проба, но самият водач на МПС е посочил, че изследване е било отказано поради закъснението.

Пред районния съд е приета СМЕ, като от заключението на вещото лице се установи, че виталният капацитет на С. (обем на издишан въздух след максимално вдишване) е 1,57 литра, а продължителността на издишването е 5,2 секунди. Тези стойности попадат в посочените интервали на Алкотест 7510, които са, както следва:

- обем на издишан въздух - от 1,5 литра до 4,5 литра;

- продължителност на издишването - от 5 секунди до 15 секунди.

Въпреки това обаче в съдебно заседание вещото лице е заявило, че стойностите са динамични, подлежат на промяна в зависимост от състоянието на лицето към момента на пробата, поради което могат да бъдат по-високи или по-ниски от установените с експертизата.

От свидетелските показания на актосъставителя Р. се установи, че санкционираното лице е направило над 40 опита за даване на проба с Алкотест-Дрегер, но поради липсата на издишване на достатъчно количество въздух, техническото средство не е могло да отчете резултат. В тази насока са и показанията на свидетеля И..

Следователно настоящият съдебен състав намира, че в конкретния казус не може да става дума за “отказ” на водача на МПС да му бъде извършена проба за алкохол с техническо средство Алкотест - Дрегер 7510. Не е налице отказ от извършване на проба, а от невъзможност да се даде такава. Следва да се вземе предвид, че при изготвяне на експертизата вещото лице е установило стойности на обема на издишания въздух и продължителност на издишването, които са на минимума стойности, при които може да се даде годна проба. Т.е. напълно е възможно към момента на проверката стойностите да са били дори по-ниски, с оглед на приложените по делото медицински документи, видно от които Н. С. страда от редица заболявания.

Съдът не споделя и изводите на АНО, че санкционираното лице не е изпълнило предписание за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта по връчения му талон за медицинско изследване. Видно от лист за преглед на пациент с номер 139536 от 27.12.2024г., в графа анамнеза, С. се е явила в 16:13ч. на регистратура в болница УМБАЛ “Свети Георги” ЕАД, което време е 3 минути след посочения краен срок в талона за медицинско изследване по чл. 2, ал. 3 от Наредба 9 за установяване на употреба на алкохол. За това обстоятелство е бил уведомен и дежурен в КАТ.

С оглед на закъснението с три мунити на С. не е извършено изследване. В графа “изследване” липсва посочване на информация защо не е взето изследването. В подаденото пред АНО заявление от санкционираното лице, последното е посочило, че с оглед на триминутното закъснение е получило отказ от извървшване на медицинско изследване.

Според настоящия съдебен състав закъснение с три минути попада в рамките на допустимото закъснение, като се вземе предвид, че множество фактори могат да влияят на лицето, докато стигне до болничното заведение. [населено място] е един от най-големите градове в България, има засилен трафик през деня, поради което е напълно възможно С. да е направила всичко възможно да стигне навреме до УМБАЛ “Свети Георги”, но поради независещи от нея причини да е закъсняла с три минути. Не става ясно защо лечебното заведение е отказало взимането на медицинска проба. Тази хипотеза не е типична такава, при която водач на МПС просто не отива да му бъде извършена проба или отива с много по-голямо закъснение от три минути.

Следователно не може да се приеме, че в случая е осъществена и втората форма на изпълнително деяние на съответното нарушение, а именно неизпълнение на предписание за медицинско изследване.

Предвид изложеното не е налице извършено нарушение от страна на Н. С. по реда на чл. 174, ал. 3 ЗДвП.

Касационната жалба се явява основателна. Атакуваното решение следва да се отмени, а с него да се отмени и атакуваното НП.

В касационната жалба е направено искане за присъждане на разноски. Пред двете инстанции сторените разноски общо са в размер [рег. номер]., от които 400,00 лв. - заплатен депозит за възнаграждение на вещо лице и 750,00 лв. - платени в брой, за адвокатско възнаграждение, като видно от пълномощното, същото е до окончателното приключване на делото пред всички инстанции, т.е. сумата от 750,00 лв. се счита, че е заплатено за цялата осъществена защита. Ответната страна следва да бъде осъдена да заплати в полза на С. сторените разноски.

 

Воден от гореизложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 745/30.06.2025г., постановено по АНД № 1176/2025г. по описа на Районен съд – Пловдив.

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление с номер 24-1030-011154/16.01.2025г. на Началник група в ОД МВР - Пловдив, сектор “Пътна полиция”, с което на Н. Л. С., на осн. чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание “глоба” в размер на 2000,00 лв., както и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.

 

ОСЪЖДА ОД МВР - Пловдив да заплати в полза на Н. Л. С., [ЕГН], сумата от 1150,00 лв. - разноски за двете инстанции.

 

Решението е окончателно.