Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………………………………….2021 г., гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
административен съд, Шести касационен състав, в открито заседание, проведено на единадесети ноември 2021 г., в следния състав:
Председател:
КРАСИМИР КИПРОВ
Членове: МАРИЯНА
БАХЧЕВАН
ВАЛЕНТИН ПУШЕВСКИ
при участието на секретаря Галина
Владимирова и с участието на прокурор СИЛВИЯН И. от Варненска окръжна
прокуратура, като разгледа
докладваното от
съдия Марияна Бахчеван касационно
административно-наказателно дело № 2100 по
описа за 2021
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
реда на чл.208 и сл. от АПК, вр. чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Делото е образувано въз основа на
касационна жалба на директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Варна срещу решение № 432/29.07.2021 г. на Варненския районен съд (ВРС), постановено по
НАХД № 20213110201763/2021 г., с което е отменено наказателното постановление
(НП) № 03-013180 от 16.09.2020 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда”
– Варна, с което на основание чл.416 ал.5, вр. чл.413 ал.2 от Кодекса на труда
(КТ) на „Монолит 20” ООД е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 2000 лева, за нарушение на чл.16 ал.1 т.6 от Закона за
здравословни и безопасни условия на труд /обн.ДВ бр.124 от 1997г./ във връзка с
чл.60 ал.2 от Наредба №2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи.
Касаторът оспорва решението като
неправилно при нарушение на материалния закон. Изтъква, че нарушението е
доказано по безспорен начин, тъй като дружеството в качеството на работодател
не е осъществило ефективен контрол за извършване на възложената на М Г работа и да предотврати падането му от високо.
Иска отмяна на решението, потвърждаване на наказателното постановление и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Ответната страна – „Монолит 20 ”
ООД, представлявано в съдебното заседание от адв.Р.И., оспорва касационната
жалба като неоснователна. Намира за правилно съдебното решение и иска да бъде
оставено в сила. Претендира и присъждане на съдебни разноски съобразно
приложения списък.
Представителят на контролиращата
страна – ВОП намира касационната жалба за неоснователна. Счита, че обжалваното
решение е постановено при спазване на процесуалните правила и закона и не са
налице основания за отмяната му.
Касационната жалба е подадена в
предвидения за това преклузивен срок и при наличието на правен интерес от
страна в административно-наказателното производство, за които решението е
неблагоприятно и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради
което е допустима и се дължи нейното
разглеждане по същество.
Обжалваното решение е валидно,
като постановено в необходимата форма и от съдията, разгледал делото. Правният
спор е подсъден на районния съд и местно подсъден на Районен съд-Варна, като
първа съдебна инстанция, а решението е постановено от едноличен съдебен състав,
съгласно правилата на ЗАНН. Проверявания съдебен акт е и допустим, тъй като
съдът е бил надлежно сезиран с редовна и допустима жалба срещу подлежащ на
обжалване акт на правораздаване.
Административен съд-Варна, като
разгледа делото по реда на чл.217 и сл. от АПК, прецени събраните по делото
доказателства и доводите на страните както и след извършената на основание
чл.218 от АПК служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на
атакувания съдебен акт с материалния закон, и предвиди посочените в
касационната жалба пороци на решението, намира същата за НЕОСНОВАТЕЛНА.
Дружеството е наказано за това,
че в качеството си на работодател на М Н
Г съгласно приложения трудов
договор №003/22.06.2020г. и справка за регистрирането му в Националната агенция
по приходите на 22.06.2020г. не е изпълнил задължението си да осигури ефективен
контрол за извършване на работа по безопасен начин без риск за живота и
здравето на работника, като го е допуснал на 19.08.2020г. да извършва строителни
дейности в строителен обект без да спази мерките за безопасност, вследствие на
което работника е паднал на земята от етажна плоча на кота +5.72 метра.
Въззивният съд е приел според
събраните доказателства /писмени и гласни/, че преди започване на работа М Г е преминал през инструктаж и са му били
осигурени каска и колан, който той не е сложил по време на работа по негова
преценка. Наказателното постановление е отменено, поради отсъствие на факти в
него, които да описват дължимото от работодателя поведение, свързано с
осигуряване на ефективен контрол за извършване на строителна работа по
безопасен и здравословен начин. Първоинстанционният съд е приел, че актът за
установяване на административно нарушение и наказателното постановление не
съдържат задължителните реквизити по чл.42 т.4 и чл.57 т.5 от ЗАНН, което е
съществено процесуално нарушение водещо до възпрепятстване правото на защита на
наказаното юридическо лице, тъй като го лишава от възможността да разбере в извършването на какво нарушение е обвинено и срещу какви установени факти да организира правната
си защита.
Изводите на Варненския районен
съд са правилни и настоящата касационна инстанция ги споделя и ги възприема по
реда на чл.221 ал.2 от АПК.
Съгласно договора за изпълнение
на СМР, сключен на 10.06.2020г., „Монолит 20“ ООД е изпълнител на обект:
„Изработка на кофраж и полагане на бетон за тяло „Пролет“ – жилищен комплекс
УПИ ІV-621 в кв.16 на ж.к.“Възраждане“ – 1 в район „Младост“ на гр.Варна“. Между
възложителя и изпълнителя на СМР е сключено на 10.06.2020г. и споразумение за
съвместно осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Следователно,
наказаното дружество има качеството на изпълнител на СМР /строител/ и
същевременно с това е и работодател на М Н
Г предвид сключения между тях
трудов договор, който е бил регистриран по реда на чл.62 от КТ.
В наказателното постановление
като нарушена е посочена разпоредбата на чл.60 ал.2 от Наредба №2/22.03.2004г.
за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на строителни и монтажни работи, която сочи, че при извършване на
работа на височина, се използват анкерирани защитни съоръжения или предпазни
колани, захванати към устойчива и здрава конструкция.
По делото е установено, че предпазни колани са били осигурени на строителните
работници, такъв е имал и М Г , но сам е решил да не го
ползва на процесната дата - 19.08.2020г. при декофриране на
конструктивни елементи.
В наказателното постановление е
изписана и разпоредбата на чл.16 ал.1 т.6 от Закона за здравословни и безопасни
условия на труд: „При
осъществяване на дейността за осигуряване на здравословни и безопасни условия
на труд работодателят е длъжен да осигури ефективен контрол за извършване на работата без риск за
здравето и по безопасен начин.“, която действително вменява задължения на работодателя, за
неизпълнението на които се изисква описание на фактите
за това какво е следвало да извърши в конкретния случай работодателят, за да изпълни своето задължение по осигуряване
на ефективен контрол за изпълнение на строителната работа по безопасен начин и
в какво се изразява проявеното от него бездействие като форма на изпълнителното
деяние. Липсва точно
и конкретно посочване на фактите, обективиращи неизпълнените от работодателя
задължения за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, което
представлява нарушение на изискването по чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН и възпрепятства
преценката на съда за съставомерност на деянието към
административно-наказателния състав на чл.413 ал.2 от Кодексът на труда. Липсата
в наказателното постановление на подобно описание на фактите, свързани с дължимото
от работодателя законосъобразно поведение във връзка с вмененото му задължение
по цитираната разпоредба, представлява допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, защото твърдението на
наказващият орган не може да бъде проверено от съда.
Описание на деянието единствено само чрез цитиране
съдържанието на законови и подзаконови норми, съществено ограничава правото на
защита на наказаното лице, упражняването на което на практика е невъзможно при
липсата на необходимата за обвинението яснота на фактите. Този извод се налага
и от събраните в хода на въззивното производство писмени и гласни доказателства
за проведен инструктаж и осигурени лични предпазни средства, отнасящи се до
осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд, каквито органът не е
събирал, нито е положил усилия за издирването им, още по-малко е коментирал. Управителят
на фирмата-строител е провеждал всеки ден инструктаж преди започване на работа.
На строителният обект е имало и назначен технически ръководител /бригадир/ Я П , който е посочвал на
работниците начина на извършване на съответните строително-монтажни дейности. Свидетелските
показания включително и тези на пострадалия работник безпротиворечиво доказват осигурени
от работодателя каски и колани и проведени всекидневни инструктажи и в своята
съвкупност установяват наличието на
създадена от работодателя организация именно относно осигуряването на
визираният в НП контрол.
Разписаното от нормата на чл. 16, ал. 1, т. 6 от ЗЗБУТ задължение на работодателя е организационно, което е ясно от използваният
термин „осигури“, а не „осъществи“ и след като събраните в хода на въззивното производство за
изпълнението му доказателства не са оборени от страна на наказващия орган, то
при спомената вече липса на факти, неясно е какво последният има предвид под
неизпълнение на задължението на работодателя да осигури ефективен контрол –
вероятно наказващият орган възприема организационното задължение на
работодателя като изпълнителско такова. Така допуснатото при издаването на НП
съществено нарушение на процесуалните правила е било напълно достатъчно за отмяната му дори без разглеждане
на спора по същество, т. е. постановявайки решението си в същият смисъл ВРС е
приложил правилно материалния закон.
Предвид този изход на делото,
ответникът има право на присъждане на адвокатско възнаграждение, чийто размер
от 480 лева не е оспорен от касатора и са приложени доказателства за плащането
му.
По изложените съображения, на
основание чл.221 ал.2 от АПК, във връзка с чл.63 ал.1 от ЗАНН,
Шести касационен състав на Административен съд-Варна,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 432/29.07.2021 г. на Варненския районен съд, постановено по НАХД
№ 20213110201763/2021 г.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда” гр. Варна да заплати на „Монолит 20” ООД с ЕИК ********* адвокатско
възнаграждение в размер на 480 /четиристотин и осемдесет/ лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.