Р Е
Ш Е Н И Е
гр. София, 8.05.2020
г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІV- Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на девети май през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Станимира Иванова
Светлана Атанасова
при участието на секретаря Капка Лозева, като
разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 13066 по описа за 2018
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
С
Решение от 14.05.2018 г., постановено по гр.д.№ 18472/ 2014 г. на Софийски
районен съд, ІІ ГО, 66 състав, по предявени от „Т.С.” ЕАД- *** установителни искове
по чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.59, ал.1 ЗЗД е признато за установено, че Р.И.К. /ЕГН
**********/ и С.А.К. /ЕГН **********/ дължат на „Т.С.“ ЕАД /ЕИК ********/ всеки
от тях сума в размер на по 1 215.19 лева, представляваща
стойност на потребена топлинна енергия през периода от м.12.2009 г. до
м.10.2012 г. в имот: МАГАЗИН, находящ се в гр. София, бул.„********, с код на
платеца Т345810, с която сума всеки от ответниците се е обогатил неоснователно
за сметка на ищеца, ведно със законната лихва от 10.12.2013 г. до изплащане на
вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
от 11.12.2013 г. по гр.д.№ 20321/ 2013 г. на СРС, 81 състав, като исковете са
отхвърлени за разликата над уважената част до пълния предявен размер от общо 2 545.49
лева. Със същото решение са отхвърлени и предявените от „Т.С.” ЕАД срещу Р.И.К.
и С.А.К. искове по чл.422 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 395.84 лева общо,
претендирана като обезщетение за забава върху главницата, дължимо за периода 1.02.2010
г.- 21.01.2013 г. На основание чл.78, ал.1 ГПК ответниците Р.К. и С.К. са
осъдени да заплатят на ищеца „Т.С.“ ЕАД сумата 89.93 лева- разноски за заповедното производство, и
сумата 415.13
лева-
разноски за исковото производство. На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът „Т.С.“
ЕАД е осъден да заплати на ответниците Р.К. и С.К. сумата 75.72 лева-
разноски по делото.
Постъпила
е въззивна жалба от Р.И.К. и С.А.К. /ответници
по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на
постановеното от СРС решение в частта му, в която са уважени исковете на „Т.С.”
ЕАД, и в частта относно разноските, с искане да бъде постановена отмяната му и
да бъде постановено решение за отхвърляне на исковете, с присъждане на разноски
за двете съдебни инстанции.
Въззиваемата
страна „Т.С.” ЕАД- *** /ищец по делото/ оспорва жалбата и моли да бъде
постановено решение за отхвърлянето й, като претендира разноски за въззивното
производство.
Третото
лице- помагач „Т.С.“ ЕООД- *** не изразява становище по повод подадената от ответниците
въззивна жалба.
Предявени са
установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.59, ал.1 ЗЗД.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира
от фактическа и правна страна следното:
Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е
подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Атакуваното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо- в обжалваната част.
Настоящата
въззивна инстанция намира постановеното от СРС решение и за правилно в обжалваната
част, като споделя изложените в мотивите му съображения, обосноваващи
окончателен извод за уважаване на предявените от „Т.С.“ ЕАД установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.59, ал.1 ЗЗД за
горепосочените суми /главници/, като основателни и доказани- чл.272 ГПК.
Ищецът
основава претенциите си към ответниците Р.К. и С.К. на твърдението, че са
собственици на процесния имот, представляващ търговски обект: МАГАЗИН, находящ
се в построената на бул.„******** в гр. София сграда, в който доставял топлинна
енергия за стопански нужди през периода м.12.2009 г. до м.10.2012 г. Не се
твърди наличието на договорно правоотношение между ищеца- топлопреносно
предприятие и ответниците- физически лица като собственици на процесния имот, а
се цели ангажиране извъндоговорната отговорност по чл.59, ал.1 ЗЗД на последните,
при твърдения, че са се обогатили за сметка обедняването на ищеца. Това извъндоговорно
основание- като част от предметния обхват на спора, е посочено и в мотивите на
постановеното по делото въззивно решение по гр.д.№ 4106/ 2016 г. на СГС, ІІ- А
въззивен състав, с което е обезсилено първоначалното решение на СРС, 66 състав
от 11.01.2016 г. и делото е върнато за произнасяне по заявения от „Т.С.“ ЕАД
срещу Р. и С.К. иск по чл.422 ГПК за признаване дължимостта на произтичащо от
неоснователно обогатяване вземане, уточнен с молба от 20.04.2016 г.
Основателността на предявените от „Т.С.“ ЕАД
установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.59, ал.1 ЗЗД следователно е
предпоставена от установяване настъпилото за ответниците обогатяване за сметка
обедняването на ищеца, каквито елементи от приложимия фактически състав са безспорно
установени по делото.
Л.2 на Реш. по гр.д.№
13066/ 2018 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
Не
е спорно по делото, а е видно и от доказателствата, че процесният имот:
търговски обект /магазин/, находящ се в сградата на бл.49 на бул.„Цар ********в
гр. София, представлява притежание на ответниците Р. и С.К., легитимиращи се
като негови собственици с Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 172/
14.05.2009 г. на софийски нотариус.
За установяване доставянето на топлинна
енергия в обема, съответстващ на претендираната от ищеца стойност, са
представени по делото извлечения за начислените за имота суми, документи за
главен отчет, дялови разпределения и справки от фирмата за топлинно
счетоводство, като е прието в първоинстанционното производство и експертно
заключение на съдебно- техническа експертиза. Няма основание приетото като
неоспорено от страните експертно заключение да не бъде съобразено от съда при
формиране изводите по съществото на спора, тъй като няма данни експертът да е
дал невярно заключение /съзнателно или по непредпазливост/. Съгласно
заключението на вещото лице Д. С. в конкретния случай дължимите суми за
доставена в имота на ответниците топлинна енергия са начислени в съответствие с
действащата нормативна уредба в областта на енергетиката, т.е. спазени са
изискванията на действащите технически правила и норми. Взети са предвид от
експерта следните релевантни факти и
обстоятелства: че през част от процесния период в имота е имало 2 бр.
отоплителни тела с поставени ИРРО, щранг- лира в банята /без техническа
възможност за монтаж на уред/ и 1 бр. водомер за топла вода; че за периода
м.05.2010 г.- м.04.2011 г. не е бил осигурен достъп за отчет на уредите, а също
и че за сезон 2011/2012 г. отоплителните тела в имота са били демонтирани, като
за този период за ТЕ за имота е начислена само сумата 45.46 лв. Според
съдържащите се в експертното заключение констатации стойността на потребената в
имота през исковия период топлинна енергия възлиза на 2 430.37 лв. общо /с
включен ДДС/, при отчитане на изравнителен резултат от 27.52 лв., с която сума
е намалена първоначално определената стойност на топлинната енергия.
При
така събраните в процеса доказателства следователно исковете на „Т.С.“ ЕАД по
чл.422 ГПК вр. чл.59, ал.1 ЗЗД правилно са уважени с обжалваното
първоинстанционно решение, тъй като вследствие доставката на топлинна енергия в
притежавания от ответниците търговски обект- магазин, е настъпило обогатяване
на същите за сметка обедняването на ищеца- топлопреносно предприятие. Налице са
предпоставки за признаване дължимостта на процесното вземане /вземания/ и
съответно за ангажиране извъндоговорната отговорност на ответниците Р. и С.К. за
заплащане на претендираните по реда на чл.410 ГПК и чл.422 ГПК суми- стойност
на потребена в собствения им недвижим имот- търговски обект, топлинна енергия.
За да бъде уважен искът по чл.59 ЗЗД, следва
да бъде установено увеличение на имуществото на едно лице /имотно обогатяване/
за сметка на имуществото на друго лице /чието имущество е намалено/ и да липсва
възможност за правна защита на обеднелия. Обедняването на ищеца и обогатяването
на ответника следва да произтичат от един и същи факт или от общи
факти/действия, респ. следва да е налице причинна връзка между тях. Тази
връзка, обаче, не е причинно- следствена, като нито обогатяването е следствие от
обедняването, нито е важимо обратното. Произтичащото от неоснователно
обогатяване вземане е изискуемо от момента, в който настъпва разместване на
благата, каквато фактическа обстановка, предвид осъществената доставка на
топлинна енергия, потребена в имота на ответниците, се установява в настоящия
случай. Въз основа на събраните в процеса доказателства е установено, че
сградата, в която се намира процесният търговски обект- магазин, е
топлофицирана, като през процесния период в него е потребена топлинна енергия,
включваща и топлинна енергия за отопление на имота, като е отчетено
обстоятелството, че преди отоплитения сезон 2011/2012 г. радиаторите са били
демонтирани, без щранг- лира в банята, която съгласно § 1, т.37 от ДР на ЗЕ представлява
отоплително тяло. В случите, когато за такова отоплително тяло няма техническа
възможност за монтаж на уреди за дялово разпределение и регулиране, отдадената
от тях топлинна енергия се определя по изчислителен път, каквато стойност на
доставена топлинна енергия е определена в настоящия случай.
Въведеното
в първоначално подадения от ответниците писмен отговор на исковата молба по
чл.131 ГПК твърдение, че през исковия период процесният имот е бил отдаден под
наем, за което е приложен и договор за наем от 1.06.2009 г., поради което и отговорността
за плащане цената на потребената в него топлинна енергия следва да бъде
понесена от наемателя им- „В.В.“ ЕООД, е аргумент в подкрепа на /а не против/
приетите от първоинстанционния съд изводи и допълнително обосновава
правилността на обжалвания съдебен акт. Посоченото изявление е признание на
ответниците, че доставената в имота топлинна енергия е ползвана за стопански
нужди, като обстоятелството, че дружеството- наемател не е сключило писмен
договор по чл.149, ал.1, т.6 ЗЕ с топло-преносното предприятие не освобождава
ответниците- като собственици на имота, от отговорността за плащането на
съответно обезщетение- до размера на обедняването, на предявеното от ищеца
извъндоговорно основание- чл.59 ЗЗД.
При
тези съображения исковете по чл.422 ГПК за признаване дължимостта на горните
суми- стойност на доставена в процесния магазин топлинна енергия, претендирана
на основание чл.59 ЗЗД, са основателни и следва да бъдат уважени, като поради
неоснователност на релевираните в жалбата на ответниците К. доводи за
неправилност на постановеното от СРС решение /чл.269 ГПК/ същото в обжалваната
част следва да бъде потвърдено.
При
този изход на въззивното производство право на разноски- съгласно чл.273 вр.
чл.78, ал.3 ГПК, има въззиваемата страна. Независимо от отхвърлянето на
подадената от насрещните страни въззивна жалба, разноски на въззиваемото
дружество за въззивното производство, по преценка на настоящия въззивен съд, не
следва да бъдат присъждани, тъй като от дружеството не е подаден отговор на
въззивната жалба, нито е осъществено процесуално представителство в проведеното
във въззивното производство открито съдебно заседание. Подадената на 7.05.2019
г.
Л.3 на Реш. по гр.д.№
13066/ 2018 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
писмена молба не може да обоснове ангажиране
отговорността на въззивниците за сторени във въззивното производство разноски.
Водим
от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА Решение от
14.05.2018 г., постановено по гр.д.№ 18472/ 2014 г. на Софийски районен съд, ІІ
ГО, 66 състав, в обжалваната част, в
която по предявени от „Т.С.” ЕАД- *** установителни искове по чл.422, ал.1 ГПК
вр. чл.59, ал.1 ЗЗД е признато за установено, че Р.И.К. /ЕГН **********/ и С.А.К.
/ЕГН **********/ дължат на „Т.С.“ ЕАД /ЕИК ********/ всеки от тях сума в размер
на по
1 215.19 лв., представляваща стойност
на потребена топлинна енергия през периода от м.12.2009 г. до м.10.2012 г. в недвижим
имот: МАГАЗИН, находящ се в гр. София, бул.„******** /с код на платеца Т345810/,
ведно със законната лихва от 10.12.2013 г. до изплащане на вземането, за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 11.12.2013 г. по
гр.д.№ 20321/ 2013 г. на СРС, 81 състав, и
в частта относно съразмерно присъдените на „Т.С.” ЕАД за заповедното и
исковото производства разноски по чл.78, ал.1 ГПК.
Решението
по гр.д.№ 18472/ 2014 г. на СРС, ІІ ГО, 66 състав, е влязло в сила като необжалвано в останалата му част.
Решението е постановено при участието
на „Т.С.“
ЕООД- ***- като трето лице- помагач на ищеца в производството по делото.
Решението
не подлежи на касационно обжалване- съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.