№ 8081
гр. София, 14.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20221110107197 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран с обективно, кумулативно съединени претенции, с правна
квалификация чл. 415, ал. 1, във вр. с чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с
чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл. 149 ЗЕ, съотв. чл. 86, ал.1, изр.1 ЗЗД, предявени от
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД срещу СП. Н. В., Н. Н. ИВ. и Т. СП. В. за признаване за
установено, че ответниците дължат на ищеца следните суми при разделна отговорност:
сумата от 1222.89 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия
за имот, находящ се в гр. София, ж. к. „Люлин“, бл. 120, вх. А, ет. 9, ап. 25, с аб. № 223374,
за периода от м.05.2017 г. до м.04.2019 г., ведно със законната лихва от 30.08.2021 г. до
изплащане на вземането, сумата от 256.95 лв. – обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 13.08.2021 г., за
които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 50516/2021 г.
по описа на СРС, 88 състав. Ищецът претендира от Т. СП. В. – 4/6, а от Н. Н. ИВ. и СП. Н.
В. – по 1/6 от посочените суми, като конкретните суми срещу всеки един ответник са
конкретизирани с уточнителна молба с вх. на СРС № 48949 от 14.03.2022 г., както следва:
- от СП. Н. В. се претендира 1/6 от горепосочените суми, а именно: сумата от 203.81
лв., главница, представляваща незаплатена цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за имот с аб. № 223374 за периода от 01.05.2017 г. – 30.04.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда –
30.08.2021 г. до окончателното погасяване, мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия в размер на 42.82 лв. за периода от 15.09.2018 г. – 13.08.2021 г.
- от Н. Н. ИВ. се претендира 1/6 от горепосочените суми, а именно: сумата от 203.81
лв., главница, представляваща незаплатена цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за имот с аб. № 223374 за периода от 01.05.2017 г. – 30.04.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда –
30.08.2021 г. до окончателното погасяване, мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия в размер на 42.82 лв. за периода от 15.09.2018 г. – 13.08.2021 г.
- от Т. СП. В. се претендират 4/6 от горепосочените суми, а именно: сумата от 815.26
1
лв. /съобразно уточнителна молба с вх. № от 14.03.2022 г. – л. 47/ главница,
представляваща незаплатена цена на доставена от дружеството топлинна енергия за имот с
аб. № 223374 за периода от 01.05.2017 г. – 30.04.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 30.08.2021 г. до
окончателното погасяване, мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия в размер
на 171.30 лв. за периода от 15.09.2018 г. – 13.08.2021 г.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди да е налице облигационно отношение,
възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил
за процесния период на ответниците топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се гр.
София, ж. к. „Люлин“, бл. 120, вх. А, ет. 9, ап. 25, с аб. № 223374, като купувачите не са
престирали насрещно – не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни
месечни вноски и изравнителни сметки. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на
топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в определения за това срок и, като
не е изпълнил паричното си задължение, е изпаднал в забава и дължи обезщетение за забава
в размер на законната лихва. Ето защо, моли за уважаване на претенциите.
Ответниците, чрез процесуалния им представител адв. ИВ. К., подават отговор на
исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, с който оспорват същата като неоснователна.
Релевират възражение за изтекла погасителна давност на вземанията. Не оспорват
количеството и качеството на доставената топлинна енергия. Молят исковете да се
отхвърлят. Претендират разноски.
Третото лице-помагач на страната на ищеца – „Нелбо“ АД /съобразно уточнителна
молба с вх. № от 17.05.2022 г. – л. 72/ счита, че при определяне разхода на топлинна енергия
в процесния имот са спазени всички относими нормативни изисквания.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2
ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на
ответниците, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 50516/2021 г. на СРС, 88 състав, вземанията по
настоящото производство, съобразно петитума на исковата молба и уточнителната молба на
ищеца съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Възражения за недължимост са
подадени в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Исковете, по които е образуван настоящият процес,
са предявени в едномесечния срок /в първия присъствен /работен ден/ след 12.01.2022 г. –
чл. 60, ал. 6 ГПК/ по чл. 415, ал. 1 ГПК. Налице е пълна идентичност между страните и
предмета на образуваното заповедно производство и настоящото дело. Съдът намира така
предявените вземания за достатъчно индивидуализирани, поради което предявените искове
са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149
ЗЕ:
Съгласно разпоредбите на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ (приложима редакция за периода до
17.07.2012 г.) и на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след
17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е
физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, тази законова
уредба сочи за купувач (страна) по договора за доставка на топлинна енергия собственикът
на топлоснабдения имот или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на
ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставена и потребена
топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни отношения с ищцовото дружество.
2
В настоящото съдебно производство ответниците не оспорват, че са съсобственици на
процесния имот при сочените в исковата молба квоти (4/6 ид.ч. за Т. СП. В. и по 1/6 за Н. Н.
ИВ. и СП. Н. В.), като това обстоятелство е отделено като безспорно с доклада по делото и
се установява и от представените по делото писмени доказателства – договор за покупко-
продажба на жилище от 1983 г., сключен по реда на чл. 117 ЗТСУ /л. 84/, удостоверение за
наследници с изх. № РЛН17-УГ01-2260 /л. 31/ и др. Ето защо, при съвкупната преценка на
всички доказателства по делото, за исковия период клиенти на топлинна енергия и
съответно задължени лица да заплащат стойността на потребената в имота топлинна енергия
са именно ответниците по делото в качеството им на собственици на процесния имот.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая несъмнено
е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били
публикувани, за което са представени доказателства – л. 39-40, а и това обстоятелство съдът
намира за общоизвестно. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни
след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат
право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
специални условия. По делото не са ангажирани доказателства ответниците да са упражнили
правото си на възражения срещу Общите условия.
Съгласно разпоредбата на чл. 133 във вр. с чл. 131, ал. 2, т. 5 ГПК с изтичане на срока
за отговор се преклудира възможността ответникът да противопоставя възражения, основани
на съществуващи и известни му към този момент факти относно възникването,
съществуването или погасяването на спорното право. Съдът не може да се произнася по
липсващи в отговора на исковата молба възражения по факти. Ответниците не оспорват,
както да са собственици на имота в качеството си на наследници на Никола Делчев В., а
Т.В. и в лично качество, така и всеки от тях да отговаря за задълженията за доставена
топлинна енергия съобразно посочените в исковата молба квоти. Предвид всичко изложено
по делото при условията на пълно и главно доказване се установява, че е налице валидно
облигационно правоотношение между ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, от една страна и
Т. СП. В., Н. Н. ИВ. и СП. Н. В., от друга, в процесния период, като в отношенията между
страните за процесния период са приложими Общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в град София.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане
на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти. За процесния период дяловото
разпределение в процесната сграда – етажна собственост се е извършвало именно от третото
лице – помагач „Нелбо“ АД.
Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ, предвижда,
че потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост заплащат доставената
топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една
дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни, 2) на месечни
3
вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3)
по реална месечна консумация. Следователно, при определяне стойността на действително
потребената през процесния период топлинна енергия следва да бъдат взети предвид
резултатите от изравнителните сметки в края на отчетния период, които показват дали
фактурираните през този период суми са били завишени или занижени, като отразяват
реално доставеното количество енергия след проверка на място на показанията на
индивидуалните уреди за измерване.
С доклада по делото е отделено като безспорно и признато между страните
обстоятелството, че до топлоснабдения имот с абонатен № 223374 за процесния период
/м.05.2017 г. – м.04.2019 г./ е доставена топлинна енергия на претендираната с исковата
молба стойност, а именно – 1222.89 лв.
В случая, при съобразяване на отделеното като безспорно между страните
обстоятелство, както и приетите писмени доказателства, включително и тези от третото
лице-помагач /виж индивидуални справки за използваната топлинна енергия за периода
01.05.2017 г. – 30.04.2019 г. – л. 79 и л. 80/, съдът намира, че доставеното до процесния имот
количество топлинна енергия за периода възлиза на общо 2120.06 лв., представляваща сбор
между начислената сума по фактури и сумата за доплащане/връщане от/на абоната по
изравнителните сметки – виж Общи фактури №********** от 31.07.2018 г. на стойност
1097.93 лв. за отчетен период м.05.2017 г. – м.04.2018 г. и № **********/31.07.2019 г. на
стойност 1022.13 лв. за отчетен период м.05.2018 г. – м.04.2019 г. Още повече и, че
представените по делото документи от третото лице-помагач, касаещи отчитането на
топлинна енергия за процесния имот, са подписани /л. 77/, а по производството поставените
подписи не са оспорени в съответния за това срок.
По делото не се твърди и не се установява плащане на претендираните задължения,
извън признатите от ищеца и съобразени при предявяване на иска частични
плащания, отразени в обща фактура от 31.07.2018 г. и обща фактура от 31.07.2019 г. След
приспадане на частичните плащания преди предявяване на иска от стойността на
общодоставеното количество топлинна енергия, дължимата сума съобразно отделеното за
безспорно по производството, е в размер на 1222.89 лв.
Следва да се разгледа възражението за изтекла погасителна давност на ответника.
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на
предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на
повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чиито
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са
изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или
различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен давностен
срок – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и лихвите за забава. Срокът в настоящия случай е бил
прекъснат с подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
на 30.08.2021 г., от която дата установителният иск се счита предявен – арг. чл. 422, ал. 1
ГПК и чл. 116, б. „б“ ЗЗД.
С Решение по Протокол 7/23.10.2014 г. на Съвета на директорите на „Топлофикация
София“ ЕАД са приети нови общи условия, които са одобрени с Решение ОУ-1/27.06.2016 г.
на КЕВР на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ, като същите са публикувани през м.07.2016 г. и
следователно са влезли в сила м. 08.2016 г. (с изтичането на тридесетдневен срок след
публикуването им – арг. от чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Съгласно общите условия, одобрени с Решение
№ ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, съгласно които клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия, определени по прогнозна консумация в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 1 от ОУ), като след
отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки
4
топлофикационното дружество издава за отчетния период кредитни известия за стойността
на фактурите, определени по прогнозна консумация, и фактура за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки (чл. 32, ал.
3 от ОУ). Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат стойността на
фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В случая следва да
се отчете и, че в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. давностният срок е спрял да тече на
основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване
на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето /обн. ДВ, бр. 44/2020
г., в сила от 14.05.2020 г./. Ето защо, погасени по давност се явяват вземанията за периода от
м.05.2017 г. до м.04.2018 г. вкл., тъй като вземането за м.05.2018 г. е станало изискуемо на
15.07.2018 г. и при отчитане на периода от два месеца и 7 дни, по време на който давност не
тече съгласно ЗМДВИП, то давността за него не е изтекла. Вземането за м. 05.2018 г. е
станало изискуемо, считано от 15.07.2018 г. При отчитането обаче на спирането на срока по
ЗМДВИП, то същото не е погасено по давност, тъй като срокът на погасителната давност
изтича м.09.2021 г. и е спрян с подаването на заявлението по чл. 410 ГПК.
Така на практика става ясно, че вземането съгласно цялата обща фактура от 31.07.2018
г. се явява погасено по давност, а дължимо е единствено това по обща фактура от 31.07.2019
г., което касае непогасения по давност период, а именно – м.05.2018 г. – м.04.2019 г. и
възлиза на сумата от 736.03 лв. при отчитане на извършените за този период плащания –
така и извлечение от счетоводните книги за аб. номер 223374 – л. 40 от делото, неоспорено
от ответниците.
Ето защо претенцията за топлинна енергия е основателна до размера от 736.03 лв. и за
периода от м.05.2018 г. – м.04.2019 г., до който размер искът следва да се уважи, а за
разликата до пълния предявен размер и за периода м.05.2017 г. – м.04.2018 г. – отхвърлен.
Съответно Т.В. следва да отговаря за 4/6 или за сумата от 490.69 лв., а Н.И. и С.В. – за по 1/6
или всеки от тях за сумата от по 122.67 лв.
Върху главницата се дължи и законна лихва от датата на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК – 30.08.2021 г. до окончателното погасяване.
По исковете по чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска за законна лихва предпоставя наличие на главен дълг и забава
в погасяването му.
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В чл. 84, ал. 1 ЗЗД е
предвидено, че когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада
в забава след изтичането му, а според ал. 2, когато няма определен ден за изпълнение,
длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора.
На основание чл. 119 ЗЗД вземането за лихва върху погасената по давност главница се
погасява. Поради това ответникът не дължи обезщетение за забава в плащането на
главницата за потребена енергия за периода, погасен по давност.
За процесния период – 01.05.2017 г. – 30.04.2019 г., намират приложение Общите
условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-01/27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал.
2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Изрично е предвидено, че само ако последните
задължения не са платени в определения срок /45 дни от срока, за който се отнасят/ клиентът
дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва – чл. 33, ал. 4 от ОУ. От
цитираните разпоредби се налага изводът, че „Топлофикация София“ ЕАД не начислява
5
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължения, определени по
прогнозна консумация, а начислява обезщетение за забава само за задълженията по общата
фактура. Без значение е дали фактурите са обявени в интернет, доколкото падежът на
задължението е след изтичането на срока по ОУ на ищеца – чл. 84, ал. 1 ЗЗД. От цитираните
разпоредби се налага изводът, че „Топлофикация София“ начислява обезщетение за забава
само за задълженията по общата фактура. Задължението за заплащане на стойността на
потребената топлинна енергия е възникнало като срочно. Следователно, изпадането в забава
не е обусловено от изпращането на покана до длъжника, нито от публикуване на общите
фактури на интернет страницата на ищцовото дружество – решение от 29.06.2022 г. по в. гр.
д. № 8167/2021 г. по описа на СГС, решение от 03.05.2022 г. по в. гр. д. № 6245/2021 г. по
описа на СГС, решение от 16.07.2021 г. по в. гр. д. № 1732/2021 г. по описа на СГС и др.
За вземанията по общата фактура от 31.07.2019 г. за периода м.05.2018 г. – м. 04.2019
г. се дължи обезщетение за забава върху уважената главница, като предвид чл. 6 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение /действаща за периода
13.03.2020 г. до 08.04.2020 г. вкл./, мораторна лихва в случая не се дължи за посочения
период на извънредното положение. Оттук и размерът на дължимото обезщетение за забава
следва да се определи върху сумата по обща фактура от 31.07.2019 г. за периода от
15.09.2019 г. до 12.03.2020 г. и за периода от 09.04.2020 г. – 13.08.2021 г.
По реда на чл. 162 ГПК с използване на електронен калкулатор съдът определи
обезщетението за забава върху сумата от 736.03 лв. за периода от 15.09.2019 г. до 12.03.2020
г. в размер на 36.80 лв., а обезщетението за забава за периода от 09.04.2020 г. до 13.08.2021
г. в размер на 100.60 лв. Или общо дължимото обезщетение за забава в размер на законната
лихва за периода от 15.09.2019 г. до 12.03.2020 г. и за периода от 09.04.2020 г. – 13.08.2021 г.
е 137.40 лв. Съобразно диспозитивното начало върху общата фактура от 31.07.2019 г.
ищецът претендира обезщетение за забава в размер на 136.99 лв. – виж извлечение от
сметки на л. 40, до който размер претенцията е основателна. До този размер /136.99 лв./
искът следва да се уважи, а за разликата до пълния предявен размер от 256.95 лв. и за
периода от 15.09.2018 г. до 14.09.2019 г. и за периода 13.03.2020 г. – 08.04.2020 г. искът
следва да се отхвърли. Съответно Т.В. следва да отговаря за 4/6 или за сумата от 91.33 лв., а
Н.И. и С.В. – за по 1/6 или всеки от тях за сумата от по 22.83 лв.
По разноските:
При този изход на спора – частична основателност на предявените искове, право на
разноски има всяка от страните съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част от иска, но
ответникът не претендира разноски, с оглед на което следва такива да бъдат присъдени само
на ищеца. Съобразно дадените в Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12,
разяснения настоящият състав следва да се произнесе по разпределението на отговорността
за разноските, както в исковото производство, така и в заповедното производство.
Ищецът доказва направата на разноски в размер на 129.60 лв. в исковото производство
/вкл. и юрисконсултско възнаграждение определено от съда в общ размер на 100 лв./, както
и разноски в размер на 79.60 лв. в заповедното производство или общо разноски за двете
производства в размер на 209.20 лв. От тях по съразмерност на ищеца се дължат общо за
разноски по двете производства 123.42 лв. от които 82.28 лв. ще се възложат в тежест на
Т.В. /4/6/, а в тежест на Н.И. и С.В. /по 1/6/ ще се възложат по 20.57 лв.
От ответниците единствено С.В. претендира разноски за заплатено заплатено
адвокатско възнаграждение, както в заповедното производство в размер на 150 лв., така и в
исковото производство в размер на 150 лв. /общо 300 лв. за двете производства/, поради
което на основание чл. 78, ал. 3 ГПК по съразмерност за двете производства на ответника
С.В. се следва сумата от 123.02 лв.
Така мотивиран, Софийски районен съд
6
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Т. СП. В., ЕГН **********, с адрес в гр. София,
ж.к. „Люлин“, бл. 120, вх. А, ет. 9, ап. 25, дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, на
основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД,
следните суми: сумата от 490.69 лв., главница – представляваща съответна част /4/6/ от
стойността на доставена топлинна енергия за имот, находящ се в гр. София, ж. к. „Люлин“,
бл. 120, вх. А, ет. 9, ап. 25, с аб. № 223374 за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението по чл.
410 ГПК в съда – 30.08.2021 г. до окончателното погасяване, както и сумата от 91.33 лв. –
обезщетение за забава върху вземането за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до
12.03.2020 г. и за периода от 09.04.2020 г. – 13.08.2021 г., за които суми е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 50516/2021 г. по описа на СРС, 88
състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за топлинна енергия за разликата над уважения
размер до пълния предявен размер от 815.26 лв. /съобразно уточнителна молба с вх. № от
14.03.2022 г./ и за периода от м.05.2017 г. до м.04.2018 г. вкл., както и ОТХВЪРЛЯ иска за
обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за разликата над уважения до
пълния предявен размер от 171.30 лв. и за периода от 15.09.2018 г. до 14.09.2019 г. и
периода от 13.03.2020 г. – 08.04.2020 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Н. Н. ИВ., ЕГН **********, с адрес в гр. София,
ж.к. „Люлин“, бл. 120, вх. А, ет. 9, ап. 25 дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, на
основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД,
следните суми: сумата от 122.67 лв., главница – представляваща съответна част /1/6/ от
стойността на доставена топлинна енергия за имот, находящ се в гр. София, ж. к. „Люлин“,
бл. 120, вх. А, ет. 9, ап. 25, с аб. № 223374 за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението по чл.
410 ГПК в съда – 30.08.2021 г. до окончателното погасяване, както и сумата от 22.83 лв. –
обезщетение за забава върху вземането за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до
12.03.2020 г. и за периода от 09.04.2020 г. – 13.08.2021 г., за които суми е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 50516/2021 г. по описа на СРС, 88
състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за топлинна енергия за разликата над уважения
размер до пълния предявен размер от 203.81 лв. и за периода от м.05.2017 г. до м.04.2018 г.
вкл., както и ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за забава върху главницата за топлинна
енергия за разликата над уважения до пълния предявен размер от 42.82 лв. и за периода от
15.09.2018 г. до 14.09.2019 г. и периода от 13.03.2020 г. – 08.04.2020 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че СП. Н. В., ЕГН **********, с адрес в гр. София,
ж.к. „Люлин“, бл. 120, вх. А, ет. 9, ап. 25 дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, на
основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД,
следните суми: сумата от 122.67 лв., главница – представляваща съответна част /1/6/ от
стойността на доставена топлинна енергия за имот, находящ се в гр. София, ж. к. „Люлин“,
бл. 120, вх. А, ет. 9, ап. 25, с аб. № 223374 за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението по чл.
410 ГПК в съда – 30.08.2021 г. до окончателното погасяване, както и сумата от 22.83 лв. –
обезщетение за забава върху вземането за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до
12.03.2020 г. и за периода от 09.04.2020 г. – 13.08.2021 г., за които суми е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 50516/2021 г. по описа на СРС, 88
7
състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за топлинна енергия за разликата над уважения
размер до пълния предявен размер от 203.81 лв. и за периода от м.05.2017 г. до м.04.2018 г.
вкл., както и ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за забава върху главницата за топлинна
енергия за разликата над уважения до пълния предявен размер от 42.82 лв. и за периода от
15.09.2018 г. до 14.09.2019 г. и периода от 13.03.2020 г. – 08.04.2020 г.
ОСЪЖДА Т. СП. В., ЕГН **********, с адрес в гр. София, ж.к. „Люлин“, бл. 120, вх.
А, ет. 9, ап. 25, да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Ястребец“ 23Б, на основание чл. 78, ал. 1
и ал. 8 ГПК, разноски по съразмерност за исковото и заповедното производство в размер на
общо 82.28 лв.
ОСЪЖДА Н. Н. ИВ., ЕГН **********, с адрес в гр. София, ж.к. „Люлин“, бл. 120, вх.
А, ет. 9, ап. 25, да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Ястребец“ 23Б, на основание чл. 78, ал. 1
и ал. 8 ГПК, разноски по съразмерност за исковото и заповедното производство в размер на
общо 20.57 лв.
ОСЪЖДА СП. Н. В., ЕГН **********, с адрес в гр. София, ж.к. „Люлин“, бл. 120, вх.
А, ет. 9, ап. 25, да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Ястребец“ 23Б, на основание чл. 78, ал. 1
и ал. 8 ГПК, разноски по съразмерност за исковото и заповедното производство в размер на
общо 20.57 лв.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление в гр. София, ул. „Ястребец“ 23Б, да заплати на СП. Н. В., ЕГН **********, с
адрес в гр. София, ж.к. „Люлин“, бл. 120, вх. А, ет. 9, ап. 25, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
разноски по съразмерност за исковото и заповедното производство в размер на общо 123.02
лв.
Решението е постановено при участието на „Нелбо“ АД като трето лице-помагач на
страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8