Р Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
Номер…………………. Година 2021 град Варна
Варненският административен съд
Девети
касационен състав
на
петнадесети април година
две хиляди двадесет и първа
в публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Милачков
ЧЛЕНОВЕ: Кремена
Данаилова
Мария Даскалова
секретар
Галина Георгиева
прокурор
Владислав Томов
като
разгледа докладваното от съдия Милачков
К.Д. №651 по
описа на съда за 2021 г.,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава дванадесета от АПК във връзка с чл. 63,
ал.1 от ЗАНН.
Производството е образувано по повод касационна жалба,
депозирана от С.П.С. *** срещу Решение №260154/02.02.2021г. по НАХД
№4641/2020г. на РС-Варна, с което е потвърдено НП № 436а-387/19.10.2020 на
Директора на ОД МВР-Варна, с което на С.П.С. е наложено административно
наказание „ГЛОБА“ в размер на 300 лева на основание чл.209а ал.1 от Закона за
здравето.
Касаторът поддържа, че решението на ВРС е неправилно и
незаконосъобразно поради неправилно прилагане на материалния и процесуалния
закон. Твърди, че приложение следва да намери чл.3, ал.2 от ЗАНН, тъй като
изискването за носена на маски на открито е отпаднало. Мотивира становище и за
липса на състав на нарушение посочен в НП, тъй като посочената, като нарушена
разпоредба на закона съдържа в себе си само санкция, но липсва законов или
подзаконов акт, който да въвежда състав на
нарушението. Молбата към съда е за отмяна на въззивното решение и за
отмяна на процесното наказателно постановление.
В съдебно заседание касатора редовно, не се явява.
Ответникът по жалбата, редовно призован не се явява.
Депозирани са писмени бележки от процесуален представител, който оспорва
жалбата, като неоснователна.
Представителят на ВОП изразява становище за
неоснователност на подадената жалба.
С оглед на събраните доказателства,
следва да се приеме, че районният съд правилно е установил фактическата
обстановка, въз основа на доказателствата, които са били представени пред него
по време на въззивното производство. В хода на въззивното производство е
прието, че на 25.04.2020 г. в 09:00 часа в град Варна, Приморски парк до
кривото дърво жалбоподателят се намирал на открито обществено място, като не
бил поставил защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или
др. средство покриващо носа и устата, с което не бил изпълнил въведени със
заповед № РД-01-197 от 11.04.2020г. за допълнение на Заповед № РД-01-124 от 13.03.2020г.
изменена и допълнена със заповед
№РД-01-236 от 24.04.2020г. на Министъра на здравеопазването
противоепидемиологични мерки по чл.63 ал.1 от Закона за здравето.
Издаден бил АУАН. Въз основа на акта
за установяване на административно наказание. Срещу съставения АУАН не са
депозирани писмени възражения. Въз основа на съставения АУАН е издадено
обжалваното наказателно постановление, като наказващият орган възприел
изложената в акта фактическа обстановка и наложил на основание чл. 209а ал.1 от ЗДвП административно наказание Глоба в размер на 300 лева.
За
да потвърди атакуваното пред него постановление, въззивния съд е приел, че в
хода на административнонаказателното производство не са допуснати процесуални
нарушения и същевременно нарушението е доказано по безспорен начин.
По касационната жалба.
Разгледана по същество касационната жалба се явява
неоснователна по следните съображения.
Изводите на въззивния съд изцяло се споделят от
настоящата касационна инстанция, поради което не следва да бъдат преповтаряни,
още повече, че в касационната жалба са изложени абсолютно същите възражения,
както и във въззивната.
Не се споделя възражението на касатора за наличие на
по-благоприятен закон, който да обосновава приложението на чл.3, ал.2 от ЗАНН.
Посоченият текст гласи, че ако до влизане в сила на НП последват различни
нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за
нарушителя. Алинея 1 на същия чл.3 от ЗАНН посочва, че за всяко административно нарушение се прилага нормативният
акт, който е бил в сила по време на извършването му.
Безспорно е установено по делото, че към датата на
извършване на нарушението – 25.04.2020 г. нормативната разпоредба за
нарушението на която е бил наказан С. е чл.209а, ал.1 от ЗЗ и тя е била в сила,
считано от 09.04.2020 г. Тази разпоредба е предвиждала наказание глоба в размер
от 300 до 1000 лв. за всеки, който наруши или не изпълни въведени с акт на
министъра на здравеопазването или директор на регионална здравна инспекция
противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 1 или 2, освен ако деянието съставлява
престъпление. Пак към същата дата – 25.04.2020 г. такива противоепидемични
мерки са били въведени със Заповед № РД-01-124 от 13.03.2020г. изменена и допълнена със заповед №РД-01-236 от 24.04.2020г.
на Министъра на здравеопазването. В т.9 от Заповедта е въведена именно
противоепидемична мярка, която въвежда задължение за всички лица, които се
намират на обществени места да имат поставена защитна маска за лице или друго средство, което да покрива носа и
устата. Няма спор, че Приморски парк е обществено място и че на 25.04.2020 г. С.
се е намирал на това обществено място без поставена защитна маста или друго
средство, покриващо носа и устата. Тоест безспорно е установено по делото, че
на 25.04.2020 г. С. е извършил нарушението за което е бил наказан.
Вярно е, че със Заповед №РД-01-247/01.05.2020 г. е
изменена т.9 от Заповед № РД-01-124 от 13.03.2020г., като е отпаднало
изискването за поставяне на маска на открити места, улици, паркове и автобусни
спирка.
Това обстоятелство, обаче не се приема от съда като
нормативна разпоредба, която да е по-благоприятна за нарушителя. С посоченото
изменение не се „декриминализира“ нарушението за което е наказан С.. Касатора е
наказан за нарушение на чл.209а, ал.1 от ЗЗ – за неизпълнение на въведени
противоепидемични мерки. И след 01.05.2020
г. разпоредбата на чл.209а , ал.1 от ЗЗ продължава да предвижда същото
наказание за същото нарушение. Различни са само противоепидемичните мерки, но
не и състава на нарушението. Самият характер на мерките, предполага в себе си
времеви обхват на същите и отпадането на част от тях, при отпадане на
необходимостта от налагате им не означава, че нарушаването им към момента в
който са били действащи трябва да бъде обявено за ненаказуемо. Аналогичен е
случая при нарушаване изискването за движение с разрешената за пътния участък
скорост при въведена временна организация на движението. Ако в определен пътен
участък е въведено временно ограничение на скоростта от 50 км/ч., която след
отпадане на необходимостта бъде увеличена на 90 км/ч., това не означава, че
преминаването с 90 км/ч. по време, когато е действало ограничението от 50 км/ч.
не следва да бъде наказано.
Не се споделят възраженията и за липса на фактически
състав на нарушението описан в чл.209а, ал.1 от ЗЗ. Напротив, както сам е
посочил касатора в жалбата си в чл.209а, ал.1 от ЗЗ се съдържа както състава на
нарушението, така и санкцията за същото. ЗНА не изключва такъв подход при
структурирането на правните норми. Дори и да се приеме тезата на защита, че
процесната разпоредба е бланкетна и трябва да бъде запълнена със съдържание с
подзаконов нормативен акт, то съдът намира, че такъв акт се явява Заповед №
РД-01-124 от 13.03.2020г. на Министъра на здравеопазването.
Предвид горното съдът намира, че не са налице
твърдените в жалбата касационни основания.
По изложените съображения и на основание чл.221, ал. 2
от АПК, настоящия състав на административния съд като касационна инстанция
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №260154/02.02.2021г. по НАХД №4641/2020г. на
РС-Варна.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.