Р Е Ш Е Н
И Е № 145
Гр.
Сливен, 28.09.2017 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в
публично заседание на двадесет и девети август две хиляди и седемнадесета
година в състав:
Административен съдия: Иглика
Жекова
при участието на прокурора ………………………
и при секретаря Н. Й., като
разгледа докладваното от съдия Иглика Жекова административно дело № 150 по
описа на Административен съд гр. Сливен за 2017 година, за да се произнесе
съобрази следното:
Производството
е образувано по жалба от Д.Д.К. *** срещу Решение № 117/28.03.2017 г. на
Комисия за защита от дискриминация (КЗД), с което е установено, че министърът
на образованието, началникът на Регионално управление на образованието – Сливен
и директорът на ГПЗЕ „Захарий Стоянов” гр. Сливен за процесния период –
учебната 2015 – 2016 г. не са осъществили дискриминация по признак „р.” по
смисъла на чл. 4 ал. 1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.) спрямо Д.
Д. К.. Оспорването намира правното си основание в нормата на чл. 68 ал. 1 от ЗЗДискр.,
като образуваното съдебно производство се движи по реда на чл. 145 и сл. от АПК.
В
жалбата си оспорващата страна излага доводи за незаконосъобразност, поради необоснованост
и неправилност на оспореното административно решение. Изразено е несъгласие с
мотивите на комисията. Позовава се на Решение № 5/92 г. на Конституционния съд,
съгласно което „Правото на в. е абсолютно лично, ненакърнимо и основно право на
всеки български гражданин”, от което следвало, че това право принадлежи на
съответната личност, а не на р.о., която притежавала свои отделни и
самостоятелни права. Това право като такова не произтичало и от актове на
някакъв административен орган, който да го признае допълнително след
Конституцията и закона, за да е приложимо и изпълнимо. Във връзка с това било и
приетото в чл. 9 на ЕКЗПЧОС, че основната характеристика на правото е то да се
упражнява индивидуално като принадлежащо в цялост на индивида. Твърди, че не
били обсъдени от органа изложените съображения за непосредственото действие на
Конституцията и закона и че задължението за признаване правото на в. и задължението за избягване на
дискриминация на тази основа са пряк ангажимент на административен орган,
включително директора на училището и министъра, без да е необходимо
допълнително да им се разрешава или вменява с нарочни административни актове.
Счита, че единствена причина за отхвърляне на жалбата е тезата на Комисията, че
някакви други лица не били предприели и извършили нещо, което да даде основание
на засегнатото лице да се защити, както и че липсата в акта на отговор на
многобройните твърдения, искания и съображения в жалбата по същество
съставлявало липса на мотиви. Последното водело до необоснованост на
атакуваното решение и налагало неговата отмяна. Моли съда да отмени обжалваното
административно решение и разгледа всички конкретни оплаквания и доводи в
жалбата и становището по същество.
В с.з.
оспорващата Д.К., редовно и своевременно призована, не се явява. Представлява
се от упълномощен адв. Ат. К.,
който поддържа жалбата. В съдебно заседание и в писмено становище заявява, че в
случая става дума за конфликт между правото на в. и задължение, свързано с
образователния процес, респ. за противопоставяне на двете права на К. – това на
в. и това на образование. Счита, че образователните задължения в случая можели
да се разглеждат само като акцесорни към упражняване на конституционното право
на образование. Нежеланието да бъде освободена от часовете, които пречат на
нейното р. п. и да се съвмести и хармонизира упражняването и на двете права по
един очевидно възможен начин, водело до нарушаване и на двете и права, което я
дискриминирало спрямо споменатите в производството лица. Жалбоподателката била
на възраст, когато вече е отпаднало изискването за задължително образование.
Твърди, че по отношение на органите в образованието е налице изрично законово задължение
за пригодяване на учебната програма за осигуряване на К. на спокойно
упражняване на нейното р. п.. Р. п. не можел да се мести, за разлика от
часовете. Освен това ставало дума за необходимост от отсъствие от незначителна
част от учебните занимания, както и за безспорна възможност за пълноценна
комбинация на тези отсъствия чрез участие в други часове в други класове по
друго време, което се прилагало в някои учебни заведения и давало отлични
резултати. Позовава се и на чл. 13 ал. 2 от Закона за защита от дискриминация,
който счита за приложим по аналогия в
настоящия случай. Процесното ограничение се явявало и нарушение на чл. 9 от
Европейската конвенция за защита правата на човека и основни свободи.
В с.з.
ответният по жалбата орган, редовно и своевременно призован, не изпраща
представител и не изразява становище по жалбата.
В с.з.
заинтересованата страна Министър на образованието, редовно и своевременно
призован, не се явява и не изразява становище по жалбата.
В с.з.
заинтересованата страна Началник на Регионално управление на образованието,
редовно и своевременно призован, се представлява от надлежно упълномощен адв.
Д. П. от АК – Сливен, който оспорва жалбата.
В с.з.
заинтересованата страна Директор на ГПЗЕ „Захарий Стоянов”, редовно и
своевременно призован, не се явява и не изразява становище по жалбата.
В с.з.
заинтересованата страна Държавна агенция за закрила на детето, редовно и
своевременно призована, не изпраща представител.
В с.з.
заинтересованата страна Дирекция „Вероизповедания” при МС, редовно и
своевременно призована, не изпраща представител. В писмено изявление, чрез своя
законен представител, поддържа становището си, дадено пред КЗД.
Въз основа на всички събрани по
делото писмени доказателства съдът прие за установена следната фактическа
обстановка:
На 06.04.2017 г. с вх. № 44-00-1372
в Комисия за защита от дискриминация постъпила жалба от Ж. С. К. срещу
Министерство на образованието и науката относно дискриминация по признак р. у..
Жалбоподателката заявила, че със с. си са членове на Ц. на а. от с. д.,
официално регистрирана в РБългария, като през учебната 2014 – 2015 г. се
обърнала към директора на ГПЗЕ „Захарий Стоянов” – Сливен с искане да се
позволи на д. й да отсъства от учебни занимания във времето, което според
убежденията им е техен р. п. . Молбата не била удовлетворена, същият
отрицателен отговор бил получен и в РИО – Сливен и Министерство на
образованието и науката. През настоящата учебна година узнала, че по силата на
заповед от 2015 г. на министъра, за учениците, изповядващи и. в., били определени неучебни дни, като техен р.
п. . Тази заповед се основавала на Решение № 814/11.12.2014 г. на МС, в което
било уважено също и правото на вярващите от Ц. на а. от с. д. да почиват по
време на р. си празници, което право не било зачетено от Министерство на
образованието и науката. Счита, че с тази Заповед № РД09-1330/18.09.2015 г.
министърът на образованието и науката е зачел единствено правата на учениците с
м. в. и е дискриминирал всички останали, определени в решението на МС,
включително и тези от Ц. на а. от с. д.. След запознаване с тези решения, на
04.02.2016 г. К. се обърнала с писмо към министъра на образованието и науката,
с искане да се поправи тази дискриминация. От получен отговор с писмо №
94-1902/20.03.2016 г. ставало ясно, че това няма да бъде направено. Оставал
въпросът как и на база какви нормативни актове това право е разрешено на
учениците с м. в.. А щом това тяхно р. п. е зачетено, означавало, че учениците
от Ц. на а. от с. д. са дискриминирани, след като са лишени от същото свое р.
п.. Заявена е молба към КЗД да установи налице ли е дискриминация по признак р.
у. и да постанови преустановяване на нарушението до установяване на положение
на равно третиране, както и да наложи предвидените в закона санкции или
принудителни административни мерки.
По подадената жалба, с
Разпореждане № 284/13.04.2016 г. Председателят на Комисията за защита от
дискриминация образувал преписка № 115/2016 г., разпределил я на Трети
специализиран постоянен състав, със съответните указания до страните. Изпратено
било Уведомление до жалбоподателя К., определен бил докладчик по преписката,
както и служител в отдел „Специализирано производство”, който да извърши
необходимите проучвателни действия в образуваното производство.
На 28.04.2016 г. до Министъра на
образованието и науката било изпратено уведомително писмо за образуваната
преписка, с указания в 7 – дневен срок да се представи писмено изискана
информация по конкретно поставени въпроси, относими към твърденията в жалбата.
Писмо със сходно съдържание било изпратено и до Директора на Дирекция
„Вероизповедания” при Министерски съвет, до Началника на Регионален инспекторат
по образованието – Сливен, до Директора на ГПЗЕ „Захарий Стоянов”, до Д.К. и до
Председателя на Държавна агенция за закрила на детето.
На 16.05.2016 г. с вх. № РД12-642
в КЗД постъпило Становище от началника на Регионален инспекторат по
образованието - Сливен, съгласно което спрямо г-жа К. и нейното д. липсва проява
на дискриминация по признака „р. или в.”, визирани в чл. 4 ал. 1 от ЗЗДискр.;
счетено е, че не е налице форма на нежелано или по – неблагоприятно третиране
правата на Ц. на а. от с. д. в сравнение с другите вероизповедания в България,
както и че по отношение на п. дни не е в правомощията на РИО и министъра на
образованието, а по отношение на с. дни, които се отучват, трябва
представляващият ц. да направи предложение до министъра на образованието, който
да се произнесе с изрична заповед.
На 17.05.2017 г. с вх. № 02-18-454
в КЗД постъпило писмо от Дирекция „Вероизповедания” при Министерски съвет,
съгласно което с позоваване на чл. 173 ал. 2 и ал. 3 от Кодекса на труда, чл.
57 ал. 5 от Закона за държавния служител и Заповед № РД09-1330/18.09.2015 г.,
във вр. с РМС № 814 от 2014 г., дните за р. п. се определят по предложение на
ръководствата на в., като за 2015 г. ръководството на а. е предложило следното
като р. п.: „За ц. на а. от с. д. – четири съботни дни, ако според трудовия или
служебния им договор са задължени да работят в тези дни”; счетено е, че по този
начин на а. са гарантирани равни права и няма наличие на дискриминация, а ако
г-жа К. не е удовлетворена от предложението на ръководството на а., следва да
се обърне към тях за прецизиране на предложенията за р. им п. през следващите
години. Към писмото е приложено Решение № 814/11.12.2014 г. на МС, за
определяне на дните за р. п. на в., различни от и. през 2015 г., съгласно чиято
т. 6 е определено: „За ц. на а. от с. д. – четири съботни дни, ако според
трудовия договор или акта за назначаването им са задължени да работят в тези
дни”.
С писмо вх. №
44-00-2576/18.05.2016 г. Д.Д.К. уведомила КЗД, че ще навърши 18 години на
22.07.2017 г. и че поддържа оплакванията на своята м. Ж. К.. Заявено е, че
в п. след залез слънце и с. до залез
слънце, което време счита за време за почивка и д. празник, за отсъствие от
училище й се изисква извинителна бележка от лекар или от родител, каквито не
можела да представя, доколкото липсват медицински причини, а за семейни такива
възможността за извинени отсъствия според правилника на училището са като
възможност само три за цялата учебна година. Заявено е още, че учениците, които
са м. или п. х. могат спокойно да почиват в своите р. п., без да им се налага
да търсят начини да извиняват отсъствията си, която я карало да се чувства
дискриминирана относно в. и р. си у..
На 20.05.2016 г. в КЗД с писмо вх.
№ 90-09-17 постъпили Становище от Директора на Дирекция „Организиране, контрол
и инспектиране” при МОН и писмо изх. № 0520-262/28.11.2014 г. Съгласно първото,
с позоваване на чл. 93 ал. 1 т. 3 и ал. и и чл. 93а ал. 1 от ППЗНП, всяка
учебна година преди нейното начало министърът на образованието и науката
определя със заповед неучебните дни, като учебни дни може да се определят за неучебни
и обратно също със заповед на министъра на образованието и науката, поради
което с такава заповед № РД09-1330/18.09.2015 г. са определени като неучебни
дните 23 и 24 септември 2015 г. за учениците, които изповядват м. в.. Посочено
е, че в нормативните актове, действащи в системата на народната просвета не са
въведени текстове, които да регламентират правото на ученици, които са членове
на Ц. на а. от с. д. да отсъстват от учебни занятия, когато имат р. п. .
Съгласно второто писмо, адресирано до началника на РИО – Сливен, правото на
образование е гарантирано от Конституцията на РБ, образованието е светско,
съобразно чл. 5 от Закона за народната просвета и чл. 4 от Правилника за
прилагането му, които не допускат налагането на идеологически или р. доктрини.
Посочено е, че разпоредбите на чл. 18 ал. 3 от Международния пакт за граждански
и политически права и чл. 9 ал. 2 от Европейската конвенция за защита правата
на човека и основните свободи допускат ограничаване на свободата на в. при
определени предпоставки; Комитетът по правата на човека е приел Общи коментари
по цитирания чл. 18, в които изрично са коментирани граници на упражняването на
свободата на в. или на убеждения само ако ограничението се допуска от закон и е
необходимо с оглед защитата на обществената сигурност, ред, здраве и морал или
на основните права и свободи на другите. Цитирани са и нормите на чл. 6 ал. 2,
чл. 37 ал. 1 и чл. 38 ал. 1 от КРБ, като е формиран извод, че законодателството
гарантира основните права и свободи на гражданите, които от своя страна са
длъжни да се съобразяват с условията, реда и нормите на поведение, определени в
различните сфери на обществено полезни дейности. Счетено е в тази връзка, че у.,
като подлежаща на задължително обучение, следва да се съобрази с нормативните
актове, регулиращи системата на народната просвета, които дават възможност и за
обучение в други форми.
С вх. № 19-00-49/20.05.2016 г. в
КЗД постъпило Становище от и.д. Д. на ГПЗЕ „Захарий Стоянов” – Сливен, с
изложение, сходно с това на РИО – Сливен. Посочено е още, че по отношение на п.
дни не е в правомощията нито на министъра на образованието, нито на началника
на РИО, а още по-малко – на директора на училището да не бъдат водени като
неизвинени отсъствия следобедните такива, или отсъствията в отучващите се с..
Счел е, че по отношение на с. дни, които се отучват представляващият ц. следва
да отправи предложение до министъра на образованието, в чиито правомощия е да
издаде изрична заповед, с която да определи конкретни съботни дни за неучебни
за членовете на Ц. на а. от с. д.. В противен случай на всички отсъстващи от
учебни занятия ученици, учителите са длъжни да вписват неизвинени отсъствия.
Държавна агенция за закрила на
детето депозирала пред КЗД становище с писмо вх. № 11-00-116/30.05.2016 г.
Съставителят на писмото – председател на ДАЗД се е позовал на чл. 6 ал. 2 от
КРБ и чл. 3 от Закона за в., с отбелязване, че на лицата, изповядващи
съответната р. се гарантират всички законови права, включително и правото да не
работят на официални за р. празнични дни. Цитирано е Решение № 814/11.12.2014
г. на МС за определяне на дните на р. п. на в., различни от и. през 2015 г., в
което са посочени и почивните дни за Ц. на а. от с. д.. Направено е позоваване
на чл. 2 т. 1, чл. 14 и чл. 30 от Конвенцията на ООН за правата на детето, в
които било провъзгласено зачитане, осигуряване и гарантиране правата на всяко
дете, в т.ч. и р.. В българското законодателство защитата на р. у. на децата
била гарантирана в чл. 14 ал. 1 от Закона за закрила на детето, а чл. 6 ал. 1 и
ал. 2 от Закона за вероизповеданията регламентирал право на р. о. и образование
и правото на родителите да осигуряват възпитанието и обучението на децата си в
съответствие със собствените си убеждения. Счетено е, че е допуснато нарушение
на правата на детето по отношение на неговите р. у., както и правото му заедно
със семейството и р.о., към която принадлежи, свободно да изповядва избраното
от него и родителите в..
На 31.08.2016 г. докладчикът по
преписката изпратил до всички страни писма, с които уведомил адресатите, че
проучването по преписката е приключило и могат да се запознаят със събраните
материали.
Въз основа на събраните по
преписката писмени доказателства, докладчикът на състава на КЗД съставил Доклад
– заключение, с който предложил да се насрочи открито заседание, със съответни
разпореждания към страните. В същия било прието, че на Д.К. като у. в ГПЗЕ
„Захарий Стоянов” – Сливен било отказано да бъде освободена от учебни занимания
във времето, което според убежденията й като член на Ц. на а. от с. д., бил
техен р. п. ; съобразно жалбата, със Заповед № РД09-1330/18.09.2015 г. на
министъра на образованието били зачетени единствено правата на учениците с м. в.
и дискриминирани тези на всички останали, определени в Решение № 814 на МС от
11.12.20014 г., включително на учениците от Ц. на а. от с. д.. В доклада били обсъдени
и становищата на страните, както и постъпилия отговор от жалбоподателя.
На страните били изпратени
Уведомления за призоваване за датата и часа (09.02.2017 г., 11.00 ч.) на
провеждане на открито заседание на КЗД, Трети специализиран постоянен
заседателен състав. На посочената дата се провело открито заседание,
обективирано в Протокол, с даден ход по същество.
На 28.03.2017 г. Комисия за защита
от дискриминация, Трети специализиран постоянен заседателен състав се
произнесъл с Решение № 117, с което е установено, че през
процесния период – учебната 2015/2016 г. министърът на образованието,
началникът на Регионално управление на образованието – Сливен и директорът на
ГПЗЕ „Захарий Стоянов” – Сливен не са осъществили дискриминация по признак „р.”
по смисъла на чл. 4 ал. 1 от Закона за защита от дискриминация спрямо
жалбоподателката Д. Д. К..
За да
се произнесе в тази насока, колективният орган приел за установена фактическа
обстановка, съответна на събраните доказателства и формирал правни изводи, че по
преписката липсват данни представители на ръководството на в.то, чийто член е
жалбоподателката, да са направили предложение до министъра на образованието с
излагане на конкретни искания за определяне на конкретни дни за неучебни за деца,
членове на Ц. на а. от с. д. с оглед издаване на изрична заповед от
административния орган, която да удовлетвори исканията на заинтересованите
лица. Прието е, че липсата на изготвено пред държавните органи предложение, както
и конкретизирани дати, в които членовете на в. да бъдат освободени от учебни
часове, не е нарушение на Закона за защита от дискриминация от ответните страни
в производството. Отбелязано е още, че нито Комисията за защита от
дискриминация, нито друг държавен орган не следва да се меси в дейността на
което и да е в., да дава указания по в. и други въпроси, касаещи неговата
дейност. Решението е връчено на К. на 05.04.2017 г. Жалбата срещу същото е
подадена до съда, чрез КЗД, на 18.04.2017 г.
Горната фактическа обстановка
съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното
дирене годни, относими и допустими доказателства. Съдът изгради своите изводи
от фактическа страна на база всички приети по делото доказателствени средства, които
не бяха оспорени от страните по предвидения в закона ред.
Въз основа на така изградената
фактическа обстановка, съдът формира следните изводи от правно естество:
Жалбата е подадена от Д.К. на
основание чл. 68 ал. 1 от Закона за защита от дискриминация срещу Решение на Комисията
за защита от дискриминация, с което е установено, че през процесния период –
учебната 2015/2016 година спрямо жалбоподателката не е осъществена
дискриминация по признак „р.” по смисъла на чл. 4 ал. 1 от Закона за защита от
дискриминация от страна на министъра на образованието, началника на Регионално
управление на образованието – Сливен и директора на ГПЗЕ „Захарий Стоянов” –
Сливен. Оспорването е направено от легитимирано лице, при наличие на правен
интерес, в рамките на законовия 14 – дневен срок и срещу акт, който подлежи на
съдебен контрол, поради което е допустимо.
Разгледано по същество, оспорването
се явява неоснователно и като такова следва да бъде отхвърлено.
Съображенията на съда в тази
насока са следните:
След като е сезиран с оспорване, при служебния и
цялостен съдебен контрол върху законосъобразността на обжалвания акт -
Решението на Комисия за защита от дискриминация, съгласно нормата на чл. 168,
ал. 1 от АПК, съдът провери най-напред неговата валидност. Това се налага
поради служебното начало в административния процес съгласно принципа за това,
въведен с нормата на чл. 9 от АПК.
Обжалваният акт е постановен от компетентен колективен
орган, в кръга на неговите нормативноустановени правомощия (глава трета от
ЗЗДискр.), въз основа на
законосъобразни, предшестващи издаването му действия, в съответната
писмена форма и съдържа необходимите реквизити, което го прави валиден и
процесуално законосъобразен. Оспореното решение е издадено от легитимен състав
на Комисията за защита от дискриминация, действащ при спазване на
териториалните предели на правомощията си и в рамките на предоставената му от
закона материална компетентност, като актът е в нормативно предвидените
предметна форма и съдържание, т.е. при неговото постановяване не са допуснати
пороци от визираните в нормата на чл. 146 т. т. 1 и 2 от АПК.
При съвкупна преценка на приложените към административната
преписка писмени доказателствени средства, удостоверяващи проведената
процедура, настоящата съдебна инстанция преценява, че издаването на процесното
решение не е предшествано или съпътствано от допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, както и че при постановяването му са
спазени всички изисквания на материалния закон.
В жалбата са изложени и съображения за материална
незаконосъобразност на оспореното решение, които също се преценяват от
настоящата съдебна инстанция като неоснователни, при следните съображения:
С императивната
разпоредба на чл.
4 ал. 1 ЗЗДискр. е забранена
всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност,
етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, р. или вяра, образование, убеждения,
политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст,
сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви
други признаци, установени в закон или в международен договор, по който РБ е
страна. По смисъла на ал. 2 на същата норма, пряка дискриминация е
всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1, отколкото се
третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни
обстоятелства. Легално определение на понятието „неблагоприятно третиране” е дадено с
разпоредбата на § 1 т. 7 от ДР на ЗЗДискр.,
съгласно която такова е всеки акт, действие или бездействие, което пряко или
непряко засяга права или законни интереси. От анализа на
нормите следва, че пряка дискриминация ще е налице, когато някой на основата на
защитен признак е неблагоприятно третиран в сравнение с другиго в сходна
ситуация. В настоящия случай наличие на такава не се установява, както и по
делото липсват данни за проявено от страна на заинтересованите в производството
неблагоприятно третиране по смисъла на закона. Оспорващата твърди, че р. й п.
към Ц. на а. от с. д. изисква от нея отсъствие от учебни занимания във времето,
което според убежденията им е техен р. п. , а именно: с. дни и следобедните
часове в п.. Счита в тази връзка за дискриминационно наличието на заповед на
министъра на образованието, с която са определени дните на р. п. за и. м. в.
(23 и 24 септември 2015 г.) и съответно – липсата на заповед в тази насока,
издадена от същия орган досежно с. дни и п. следобеди за членовете на Ц. на а.
от с. д.. С оглед данните по делото, настоящата съдебна инстанция споделя
напълно възприетото от ответника по оспорването, че самото в., чрез своето
ръководство не е инициирало предложение до министъра на образованието за издаване
на такъв акт. При липсата на подобна инициатива и не може да се вменява на
органа бездействие под каквато и да било форма, както и да се изисква от него
проява на самоинициатива, тъй като последното пък би съставлявало намеса в
дейността на самото в.. Това е така, тъй като нормата на чл. 4 ал. 2 от Закона за вероизповеданията
прогласява като „недопустима” под каквато и да било форма държавната намеса във
вътрешната организация на р. о. и р. и.. Видно е от доказателствата по делото,
че дните на р. п. на в., различни от и. са определени за 2015 г. с решение на
Министерски съвет, което е сторено именно по инициатива на представителствата
на самите р. о.. В цитираното за членовете на Ц. на а. от с. д. са посочени като
р. п. четири съботни дни, за които се ползва платен или неплатен годишен отпуск
при условията на чл. 173 ал. 4 от Кодекса на труда и чл. 57 ал. 5 от Закона за
държавния служител. В посочените норми законодателят е предоставил нормативна
възможност за и. в., различно от и., да ползват част от годишния си платен или
неплатен отпуск за дните на съответните р. п., което и предмет на уредба в
Решение № 814/11.12.2014 г. на МС. От една страна в този акт липсва определяне
на п. следобеди като р. п. на Ц. на а.
от с. д., а и в хода на настоящото съдебно производство не са ангажирани
доказателства от оспорващата страна, че тези времеви отрязъци съставляват ц. п.
на в. и от друга – както се отбеляза по – горе, инициативата за определяне на
почивни дни за р. п. следва да изхожда от ръководствата на съответното в. и не
може да бъде самоволно регламентирана и регулирана от никоя публичноправна
институция.
Издаването на нарочна заповед от
страна на министъра на образованието за религиозния празник на у. – м. не може
да се приеме като проява на дискриминация спрямо другите официални в. в
страната. Касае се за административен акт, издаден по почин на самата р. о., чрез
нейното официално регистрирано представителство, какъвто не е иницииран (по
делото липсват както твърдения, така и данни за това) от Ц. на а. от с. д.. Ето
защо и предвид гореизложеното, неиздаването на такъв акт (който да регламентира
по административен ред и последващите действия в тази насока на съответното
училище, респ. РУО) не може да се приеме като проява на дискриминация по
признак „р.” по см. на чл. 4 ал. 1 от ЗЗДискр.
На следващо място настоящата съдебна инстанция не споделя
и довода на оспорващата страна, че по отношение на органите в образованието е
налице изрично законово задължение за пригодяване на учебната програма за
осигуряване на К. на спокойно упражняване на нейното р. п.. Противно на това
твърдение, от анализа на относимите правни норми такова законово задължение не
се установява.
Изложеното мотивира настоящата съдебна инстанция да
приеме, че процесното Решение № 117/28.03.2017 г. на Комисия за защита от дискриминация,
Трети специализиран заседателен състав е валидно, като постановено от
компетентен колективен орган, процесуално законосъобразно като постановено при
спазване на всички съществени административнопроизводствени правила и правилно
като издадено при съответствие между установеното от фактическа страна и
приложените относими материалноправни разпоредби, а депозираната срещу него жалба е
неоснователна.
Предвид изхода на делото,
основателна се явява претенцията на заинтересованата страна Регионално управление
на образованието – Сливен за присъждане на направените по делото разноски.
Извършените такива възлизат общо на 500,00 (петстотин) лева адвокатско
възнаграждение и следва същите да бъдат възложени в тежест на оспорващата
страна.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.Д.К.
*** срещу Решение № 117/28.03.2017 г. на Комисия за защита от дискриминация
(КЗД), с което е установено, че министърът на образованието, началникът на
Регионално управление на образованието – Сливен и директорът на ГПЗЕ „Захарий
Стоянов” гр. Сливен за процесния период – учебната 2015 – 2016 г. не са
осъществил дискриминация по признак „р.” по смисъла на чл. 4 ал. 1 от ЗЗДискр.
Спрямо Д. Д. К., като
НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА Д.Д.К. *** да заплати на Регионално управление на
образованието- Сливен разноски в размер на 500 (петстотин) лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
Административен съд на РБългария в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните.
Административен
съдия: